Бързи въпроси и отговори деца - 2

Попринцип и моята е много мрънкаща ....а я си представете под карантина с мрънкащо,да ми е честито....
Вадя леген с вода на терасата сяда на столче,краката вътре пада голяма игра с разни кофички рибки и каквото става от нейните играчки,хвърля вода из цялата тераса 😃

Сега поне карантината е 10 дена Ние миналата година точно по това време бяхме под карантина за две седмици с дете на година и 8 месеца. Ужас е. Та, съчувствам...

Да и ние миналата бяхме,но като контактни и пак май беше 10 дена,все така ни върви по 10

Скъпи, провалих децата. Много добра книга, още малко ми остава, нооо съм очарована и изумена как не съм се сетила сама за някои неща. Иска да ѝ обръщаш внимание и да се чувства ценена, затова се бебосва. Като се роди номер 2, това ще се засили. При нас е същото, нищо, че Киселякът е на 4.5…

На нашата като малка ѝ викахме Кисльоч. Ерин, благодаря, ще ѝ хвърля едно око 🤗

Ама вие сте си супер. При нас има ЪЪЪЪ с отчаян поглед, почти пред рев, защото му е  паднала количката от дивана на пода... И мама да иде да я вдигне. Като му кажа "ЕЕ, вземи си я де..." и си я взема. Ама първо мрънка да се пробва.

Да препоръчам психолог, който на нас много ни помогна - Биляна Вълчева. Намерих я в 1 наум, свързах се с нея и с две консултации решихме доста проблеми за мен и детето. Много бързо реагира и уцели кое е работещето при нас. Та може да разгледате нейната страница. Също така в 1 наум има видео Психоматика с децата. Ако ви е интересно, хвърлете едно око.

Може ли линк към групата.

Барбалена, не си сама, тая толкова прехвалена книга "Как да говорим така, че малкото дете да слуша" просто не става за четене. Голямо разочарование беше и за мен. Голямото ми дете много се беше уплашило, че като се е събудило, ме е нямало (водите ми изтекоха в 5 сутринта и веднага почнаха контракции през 4-5 минути, та се изстрелях директно за болницата). Въпреки че бяхме говорили, че се чувахме с видео по скайп всяка вечер, докато бях там, нещо зверски се беше стресирал. Поговори с психолог най-вече заради себе си, аз вече си мисля, че натискът да валидираме децата и да сме по-добри родители от предишните поколения съсипва най-вече нас, майките. Далеч съм от мисълта да пренебрегваме децата, ама от толкова съвети, теории и анализи, накрая пак ни се глезят и тръшкат децата и ни водят за носа, а ние се чувстваме виновни. На моето му дудна, откакто е проговорило, че чувствата на всички са важни, не живее сам, и че макар да сме длъжни да се грижим за него и да е добре, той е дошъл последен (тогава) в нашето семейство и трябва да се впише, не може всичко да се промени и да се съобразява само и единствено с него. Не че има някакъв особен успех, но аз систематично си го въртя тоя рефрен с надеждата като узрее за идеята, да съм му я набила в тиквичката. 😊
Благодаря за препоръката за психолог, последното ми посещение беше със смесени чувства. Общо взето ми се скараха, че искам да поставям граници за някакви неща и трябвало да го оставям да се търкаля и да пищи абсолютно свободно, а в същото време много грубо ми направиха забележка защо детето като се събуди сутрин идва на спалнята да се гушне при нас за половин час (което всъщност продължи 3-4 месеца и след като го отделихме в собствена стая, иначе винаги от раждането още си е спал в отделно легло). Та в тоя смисъл явно не намерих своя човек, защото за проблемите никакви препоръки не получих.

"Скъпи, провалих децата" я четох и е полезна в това отношение. Но трябва да да отделяш време и да проявяваш голямо търпение и въображение в някои ситуации. А аз, признавам си, не винаги имам нужните такива. Доста припрян човек съм и сега заедно с детето се налага да превъзпитавам и себе си. Понякога се усещам как блокирам и се колебая кое в поведението му да пропусна и за кое да настоявам. Говорила съм с психолог и той съветва да се водят борби само за това, за което наистина държиш и ти е важно.
Ето вчера синът ни не искаше да влезе в банята. Играеше му се още с една пластмасова мечка. Предложих му да изкъпем и нея. Даже не Аз а Той да я изкъпе. Веднага се съгласи. И на собствен ход дойде с мен в банята и къпахме него и Меца. Със зъбите също така съм го подлъгвала. Да покаже на Мечо как си мие зъбките. Е, после и на Мечо искаше да ги мие и го поомаза, но голяма работа...

Ей това не мога да набия в главите на другите възрастни. Те се опитват да му се налагат за всичко, аз се опитвам за по-малко неща - да си пие лекарства, да чистим носа или ако има ходене на лекар/градина. Пък че искал да облича това или онова, амо да облича… С тия дрехи им е голяма мъка, ама много шарен бил, ама ще му е топло/студено… Взимаш допълнително дреха да компенсираш, като/ако детето се усети, че му е топло и студено и така…

Как махате навици, които не толерирате (детето е точно 3 г, момиче)? Бърка си в гащите цели 3 месеца, едвам мина и сега скърца със зъби през деня и ме влодява. Явно, че не е проблем, ама с говорене не става, с необръщане на внимание също не (продължава вече месец).

Имаше  май публикация в Едно Наум по темата.Виж в закачените,много тактики бяха описали.

За скъсването със зъби има много информация. Нашето  го прави през нощта. 1.Пробвайте с прием на детски магнезий, ако не помогне, при нас помогна 2. стоматолозите поставят гелчета на послеследните резци и така прекратяват нуждата,навикът на скърцането със зъбки.

erna, бихте ли препоръчали детски магнезий? От известно време подозирам, че трябва да давам добавка на голямото дете.