Бързи въпроси и отговори деца - 2

  • 35 860
  • 778
  •   1
Отговори
# 450
  • Мнения: 2 313
Барбалена, пробвай да й даваш някакъв избор свързан с действието, което искаш да се случи. Примерно - Вземаме тротинетката за навън, ти ли ще я буташ до долу или мама да я носи?
Или
Хайде да се изпишкаш, на гърнето ли искаш или на тоалетната?

Всички казват, че работи. Лично от мен не е изпитано все още обаче.

# 451
  • Мнения: 2 579
Ние в момента сме на етап отрицание или "не знам какво ми се иска".
В момента е малко болен и заради това става още по-инатлив на моменти.
Във втория случай с незнанието какво точно иска, разбирам, че обикновено е от скука или ако нещо не му е добре. Тогава съм почти безсилна, ако не успея да го занимая с нещо, което му е интересно.
При отрицанието или правенето на неща, които не е хубаво да се правят, освен ако не са много опасни, съм му хванала цаката и като видя че ми прави напук, му казвам точно обратното на това, което искам. Например пипа копчетата на миялната и не реагира на "Недей". Тогава казвам - "Давай, пипай, натисни ги всички хубаво, ама без пропуск!" - и спира Simple Smile
Но и аз викам, и най-ме е яд като започне да се инати навън пред хората. Сякаш нарочно го прави, защото знае, че така всички очи ще са обърнати към нас и отново ще сме център на внимание Smiling Imp

# 452
  • Мнения: 3 471
Работи, ако детето иска. Обикновено не иска, защото драмата не е как точно да стане, а да се намери повод за драма и да се тества дали мама ще откликне на всеки зов и ще ме обича, каквото и да правя. Барбалена, стискам ти палци да не се озовеш в моя случай, но при мен голямото дете, изключително разбрано и с граници рязко се "вбеби" при появата на второто. Лапане на ръце, на пръстите на краката, лигавене, тръшкане, всичко е рев и "не искам", акане в гащите, стискане, бутане на храна и плюене, отказ да се облича и храни сам, неща, които като бебе не правеше и се върнах в първи клас, все едно не е моето дете, и говоря за дете на почти 4 години, твоето май е по-малко. Ходих и при психолог, говорих с други майки в моята ситуация. Имай предвид, че стискането било най-честата реакция при поява на второ дете. Също така, стресът от това, че изтърваш контрола, защото вече не са всички само на твое разположение, е много голям, но детето не може да го обясни и разбере, а може само да реагира на него. Поради тази причина най-често прави 3 неща: отказва да яде, да спи и да ходи по нужда (стиска се). Защото ако се замислиш, това са трите неща, които ти няма как да го накараш да направи на сила и то владее и насочва ситуацията. Всичко ще бъде наред, но имай предвид, че стресът и за теб може да е голям. Леко раждане 🌹

Допълвам за поста на LaCumparsita, точно защото има публика прави тия циркове, и вкъщи е така. Ама все едно с копче се включва и изключва между състоянията. Също така "лошите" или напук прояви се обострят при някакъв физиологичен дискомфорт: нещо го боли, гладно е, спи му се, ака му се, ама не си казва разбира се, и ако не разпознаваш сигналите, не успяваш да овладееш ситуацията, и всичко ескалира лавинообразно.

Последна редакция: пт, 22 юли 2022, 13:13 от Melusine

# 453
  • Мнения: 2 579
Melusine, точно така го виждам и аз.
Макар че той и без публика обича да ме разиграва доста. Даже и като лягаме да спим са едни такива ситуации от рода на искам не искам вода, искам-не искам играчката с която спя, катерене по главата ми, ритане, че и скубане понякога. Аз затова, ако имам възможност да ги оставя с ММ давамата да заспиват, го правя, защото на баща си по-рядко му върти такива номера и ако е достатъчно изморен си заспива и така и аз мога да заспя и да спя като хората. Ние още се затрудняваме да го накараме да спи в неговото си легло, което е до нашето. Винаги се мести при нас. Чак като заспи, го прехвърляме в неговото. Не знам ако е в отделна стая пък как ще стане това. Книжки не ме оставя да му чета. Абе, изобщо, аз по някакъв странен и необясним за мен начин му действам ободряващо, вместо приспиващо.

# 454
  • Мнения: 3 471
LaCumparsita, цирковете пред публика са едно перо, вечерното просене на внимание - друго Simple Smile Вече не помня в книга или някаква статия бях чела, между 2 и 3 години това е редовният номер, тъкмо легне и се почва по 15 пъти ставане - имам пиш, искам вода, няма да спя с мечо, а с Барбарири, мамо, ела, тъмно е, чувам шум, топло ми е, студено ми е, искам одеяло, не искам тази възглавница и пр., и пр. Нормален период.

# 455
  • Пловдив
  • Мнения: 5 162
Барбалена, пробвай да й даваш някакъв избор свързан с действието, което искаш да се случи. Примерно - Вземаме тротинетката за навън, ти ли ще я буташ до долу или мама да я носи?
Или
Хайде да се изпишкаш, на гърнето ли искаш или на тоалетната?

Всички казват, че работи. Лично от мен не е изпитано все още обаче.
При нас специално даването на избор влошава нещата. Започва да се чуди, избира нещо, после съжалява, че е избрал това, иска другото, а вече е късно и т.н. Като предложа само едно нещо по-лесно и тихо стават работите. На 2 години и половина е.

# 456
  • Мнения: 8 194
Вчера беше от лошите скъса ми нервите, днес е ангел играе си,завива играчките,прави им стая,кошара от конструктор😀🌞
Аз давам избор дори и в магазина като иска сто боклучета да й купя,солети или барни това е,избира без драми

# 457
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 661
Моят син, почти на 7, сякаш пак го тръшна пубертет. Сърди се, плаче, много е чувствителен и на моменти умислен. Като не му се угоди започва да хленчи и като го питаш какво има- никой не го обичал, никой не го искал. Причината- отказано му е да играе на устройство.
Сестра му е почти на 2, във вихъра си и тя. Ту го бута, ту не му дава нищо, той пак се сърди и така. Вече не знам как да им угодя. Накрая ги оставям да реват и да се сърдят колкото щат и им минава.

# 458
  • Мнения: 2 579
Очевидно ревнува от сестра си.

# 459
  • Мнения: 35 645
Абсолютно същото е и при нас, синът ми е на 5 . Явно иска със сърдит и да привлече вниманието към себе си. Откакто малкото се появи, той направо дръпна назад. Иска да го обличаме, да го храним , да му обуваме обувките. Направо избеднявам като ме кара да го храня. Вечеряме по 2 часа, защото храним него, после ядем ние. А малкото не дава да го храня. Вече иска сам да се обува, да се облича. Изключително самостоятелен е. Не знам голямото защо ни върти така. Честно казано, второто ми майчинство мина в угаждането на голямото дете. Иначе е жестока истерия, сърдитня , рев. Изтощително е много.

# 460
  • Мнения: 4 287
Влизам много набързо само да вметна, че е будна от 14:00 часа. Събуди се и почна с "искам навън". В най-големия пек. Не знам какво правихме час, уплътнили сме някак времето, но реших, че е време да почвам с капките за нос, защото е болна. 30 минути истеричен рев, защото, разбира се, не ги сложих доброволно... Гушкане отказа, бвга от мен. Дадох й десетина шоколадови капчиците за кукита, ако се сещате... Първо ги хвърли на земята, след това и в кошчето Flushed А на десетата минута май си издуха и носа и дотам с капките. По едно време позволи да я гушна, но за кратко. Все още е супер кисела и се разплаква за най-малкото нещо. Просто не издържам вече. Бременна в 9-ти месец, тежко ми и без кисело и болно дете, което плаче за щяло и нещяло, едвам дишам, а като я гледам да плаче, ми се къса сърцето. Подозирам, че като вляза в болницата да раждам, ще стане още по-тежко положението Cry А тези капки не знам как ще ги капем Cry Отивам да питам за най-скорошен час при психолог, защото ми е много трудно да преценя къде и кога да поставям граници... И се разкъсвам между "отстъпи, не е толкова важно" и "ако отстъпиш сега, следващия път няма да се кротне, докато не отстъпиш пак"

# 461
  • Мнения: 35 645
Аз затова предпочитам спрей пред капки. Ама не всички са подходящи. Етап е... Дано мине бързо

# 462
  • Мнения: 3 450
На мен най ми е тежко мрънкането. Нито чистенето, нито цапането, нито хвърлянето на храна, а постоянното хленчене. Всеки ден. По цял ден. Мечтая си за ден тишина. С почти нищо не се заиграва, само обикаля из апартамента. В жегите няма къде да излезем за съжаление.

# 463
  • Мнения: 35 645
В жегите се замислям да им напълня един басейн детски в банята и да се мокрят там. Вече се изчерпах откъм идеи

# 464
  • Мнения: 4 287
И на мен най ми тежи мрънкането. Много е изтощаващо. Иначе и моето дете почти не се заиграва само и обикаля само по нас. И явно сме я разглезили прекалено много, защото понякога дори и неща, които може сама да направи са "мама". Примерно, да преместя стъпалцето от пред мивката пред тоалетната. Rolling Eyes Е, това не е ли лиготия? А за други, които не може сама, се тръшка да си ги прави тя.

Днес сутринта излизахме с количката и плюшена играчка. На последното стъпало пред блока, беше "мама носи количката". Върнахме се да я оставим вкъщи...

Писах за час за психолог, дано има някой по-скорошен. А ако някой се сеща за някоя добра книга, да сподели. Много хвалят "Как да говорим така, че малкото дете да ни слуша", но мен не ме грабна сякаш.

Ако следите групата на 1 наум във ФБ, там доста често се говори за валидиране на чувствата на детето, но при нас не работи. Като изпадне в криза и не чува нищо. А и каквото и да си говорим, в някои ситуации е много трудно да запазиш самообладание и да проявиш разбиране към някои тръшакници...

Общи условия

Активация на акаунт