Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Синдром на спасителката

  • 8 071
  • 68
  •   1
Отговори
  • Мнения: 101
Здравейте, не мога да се побера в кожата си вече, и ще задам някои въпроси, на които нямам отговор.
Какво кара една жена да избира все мъже с проблеми? Дали с финансови, дали наркомани, дали с тежък живот, дали с труден характер, или всичко накуп най-добре.
Тъй като говоря за себе си, минавам в 1во лице.
Защо когато срещна такъв мъж, автоматично ми влиза под кожата още от здравей?
Защо си мисля, че като се раздам на макс и отвъд, отсрещния автоматично ще ме уважава, пък дори и от задължение да ме уважава, понеже му спасявам задника?
Защо се влюбвам като идиотка в такива мъже и се поставям на мястото им и приемам всякакво неприемливо поведение, защото нали .. лош ден не прави лош човек?
Защо тези мъже накрая ме приемат като изтривалка и колкото повече ги разбирам и приемам и искам да са добре, накрая ме намразват?
Чувствам се тъпа и жалка, зарязаха ме преди дни с мотива "не мога да те понасям, не си виновна с нищо, но не мога" и това не е за първи път.
Усещам как ми се качват на главата, усещам всеки един момент в който трябва да кажа "Не!", но накрая пак казвам "Добре, както искаш".
Сама не мога да се понасям, нямам такъв пример в семейството, това поведение се прояви първо с бившия ми приятел, страх ме беше, че ако не му угодя ще ме замени с друга, но това че угаждах не го спираше, де. Разделих се с него много трудно и си казах, че с другия няма да се държа така, но пак го правя! Като хипнотизирана .. каквото иска мъжът! 10 мин след като съм дала каквото се е искало си казвам "защо бе човек, защо .. пак ще ти се качат на главата", но вече съм го направила .. борят се в мен тезата, че за близки хора се прави всичко, и вътрешно недоволство, че трябва да правя нещо, за да ме обичат, иначе няма да ме обичат ...
За капак много се привързвам към хората. Допусна ли някой, после все е края на света. Родителите ми не са ме лишавали от внимание, имах си чудесно детство.
Вероятно темата е по-скоро за психолог, и ще посетя такъв този месец, но ми се ще да знам има ли други като мен, които да са успели да си помогнат сами и как?
Не съм на себе си просто, мисля, че полудявам прогресивно вече.

# 1
  • Варна
  • Мнения: 14 477
Накратко, имаш ниска самооценка и критерии.
Ролята на мед.сестра, спасител или отдушник има егоистичен подтекст. Обгрижвайки или толерирайки чужди пороци, очакваш възнаграждение и реципрочност. Оттам идва и разочарованието ти от неблагодарността.
Проблемът е в липсата на споделени емоции и отношения. Влюбваш се първосигнално или преекспонираш отношенията. После се сблъскваш с апатия и илюзията за връзка. Тези мъже, са имали различни емоции и планове от твоите.

Последна редакция: нд, 10 апр 2022, 15:41 от Viviana91

# 2
  • Мнения: X
Има - дъщеря ми. Побърквах се от яд и притеснение, защото и тя не е имала такъв пример. За мен се държеше като мекотело без грам самоуважение. Обаче казваше, че е била щастлива... и затова искала и за другите същото... Междувременно такъв идиот и ни окраде, друг  я тормози.. последния имаше проблемно семейство, но беше мек характер - ей това я отказа от него, щото лесно го въртеше на пръста си и си даде сметка, че тя е била същата.  Мина, вече е омъжена за "нормален".
Обаче тия истории се разиграваха м-у 15-19 й година. Дано не си много по-голяма, някак си не е нормално да не си се поучила от опита си.

# 3
  • Мнения: 17 287
Твърде емпатична си, чувствителна.
Имаш нужда да даваш обич, грижа.
Обикновено при хора, които са били приемани, обичани като деца, после е съвсем нормално да дават същото и като възрастни. Да са мили, заинтересовани, загрижени, внимателни към другите.
Обаче, ядец. Често се оказва, че насреща си имат хора, които са пълни с проблеми, комплекси, невъзможност да изразяват чувства, да създават взаимоотношения. Обикновено вината не е в теб.
Твоята вина е предимно пред теб самата. Че трябва да се научиш да се дистанцираш, когато усетиш, че не ти отвръщат със същото или поне не го оценяват по някакъв начин.

Има вариант и да си просто твърде мекушава с хората / мъжете отделно. Или страх от изоставяне.
Като начало пробвай да казваш "не" в по-формални ситуации (на работа, на продавач консултанти), за да добиеш увереност. После го приложи и в отношения с близки, роднини, приятели. И чак тогава в емоционални връзки с мъже.

# 4
  • Мнения: 19 264
Често правим за другите това, от което самите ние се нуждаем.
Замисли се. Имаш ли нужда на теб да ти помагат, теб да те спасят от самата себе си!
Била съм в ролята на Майка Тереза и разбирам за какво говориш. Но не си струва да си толкова състрадателна към всички. Малцина ще го оценят, а и малцина заслужават. Непоискано добро и аз се уча да не правя.
Добре е професионалист да разчепка на какво се дължи тази твоя черта.
Успех!

# 5
  • София
  • Мнения: 23 370
Лош семеен модел. Може би.

# 6
  • Мнения: 164
Имаш ниско самочувствие и нереалистични представи от рода на това , че можеш да се явиш като човека , променил към по-добро живота на един мъж. Мъжете , с които си била не са искали никаква промяна и твоето поведение ги е отблъсквало. Не бива една жена да прави абсолютно всичко ,което поиска мъжът. Тя трябва да е загадъчна , самоуверена. Такива " меки " жени умеят да отблъскват мъжете,естествено не трябва и да се преминава в другата крайност,която има същия пагубен ефект.

# 7
  • Мнения: 101
Твърдяха, че го искаха, и единият, и другият. На 27 съм, имала съм 2 връзки в живота си, едната 10 год, другата 1 и половина.
Чувала съм много пъти как съм ангел, добър човек, точно това им липсвало .. единия(10 год) дори не се извиняваше в прав текст като му кажа, че ме е засегнал, а другият на раздяла ми наговори 7473 обидни неща и каза, че такива като мен цял живот ги тъпчели идиоти като него.

# 8
  • Мнения: 1 526
Жените по принцип от малки сме учени да не казваме директно не, да избягваме конфронтация, да не "усложняваме ситуацията" със собствено мнение или някакви лични потребности. Така израстват жени, у които е вменено, че за да бъдат обичани, трябва да бъдат удобни.
Инстинктът да се нагодиш към нечии нужди, да обгрижиш и спомогнеш нечие израстване е майчински инстинкт към дете. Ако се приложи спрямо партньора се стига до парадокса, че на него никога не му е достатъчно угодено, жената никога не се е раздала достатъчно, неговото отношение е перманентно критично. И вместо жената да смени подхода, тя решава, че не се старае достатъчно и се пренатяга още повече, а неговите критики не спират. Тази спирала е пагубна за връзката и за нормалните отношения.

# 9
  • Мнения: 17 287
Когато не могат да ти импонират / отговорят на емоционалното състояние, обикновено това ги кара да се чувстват още по-зле и стават садисти.
Може да е поради липса на капацитет, лични проблеми, невъзможност да обичат и отвръщат със същото, и още куп варианти един човек да се държи като аки. Може да е съзнателно, обикновено е несъзнателен процес и признак на безпомощност от собствената им емоционална немощ.

# 10
  • Варна
  • Мнения: 14 477
Purr, кой беше инициатор във връзките ти? При някои жени, желанието за сериозна връзка замъглява ясната преценка. Хората не са с еднакъв темперамент и цели. Прибързването и преекспонирането на емоции се приема като натиск, досада или опит за контрол.

# 11
  • Мнения: 101
Purr, кой беше инициатор във връзките ти? При някои жени, желанието за сериозна връзка замъглява ясната преценка. Хората не са с еднакъв темперамент и цели. Прибързването и преекспонирането на емоции се приема като натиск, досада или опит за контрол.
Мъжете и при двете.

# 12
  • Мнения: 9 244
Аз не си обяснявам какво прави човека такъв, че да не смята, че има за какво да бъде обичан. Виждала съм го при малко момиченце, носеше играчки да подарява на децата в детската градина, защото "иначе защо ще си играят с мен?" Същата идея - да купиш обич.
Казваш, че си била обичана като малка, но някъде там има нещо, което те е направила такава.
Ако ти самата не се харесваш достатъчно, няма да очакваш и другите просто ей така да те харесат заради това, което си, затова толкова се стараеш да заслужиш по друг начин обичта им.
Само психотерапевт може да ти помогне, не ми се вярва сама да се справиш.

# 13
  • Мнения: 1 345
Както вече са ти написали, става дума за начина, по който възприемаш себе си. Изобщо не осъзнаваш и оценящ добрите качества, които имаш - приемаш ги за даденост. Така става и с мъжете покрай теб, приемат те за даденост и я един момент им писва от (предполагам) липсата на инициативност и вечното ти съгласие с всичко в комплект със страхът от промяна.
Почни да цениш себе си, погрижи се за себе си, поглези се с нещо, запиши се на курс на който винаги си искала, но не си намирала време, отиди на масаж, излизай с приятелки - ходете на вино с рисуване, на танци, на йога. Направи шопинг и обнови не гардероба, а визията си - пробвай неща, които до момента не си имала смелост и си купи това, което ти стои добре, дори в момента да не се чувстваш комфортно в него.
Активно търси промяна и казвай НЕ на старите неща.

Психологът ще помогне, но трябва сама да си помогнеш. Докато не почнеш ти самата да се цениш, никой няма да те оцени.

Тези неща ти ги казвам от позицията на човек, който е бил в сходна ситуация.

Спаси себе си първо Wink

(На 27 има такава криза и е обичайна за повечето хора, ще отмине и всичко ще е наред, но трябва да работиш по въпроса, ако не на 30 ще ти се стовари с двойна сила същият проблем)

П.с. За съжаление, най- вероятно само си мислиш, че детството ти е било щастливо. Може би не е имало някакви големи скандали, караници и като цяло негативни емоции, но по разказаното звучи сякаш се е налагало да се бориш за вниманието на вашите, да получиш одобрението им и затова в момента продължаваш по добре познатия модел и се стараеш да угодиш на мъжете.

Последна редакция: нд, 10 апр 2022, 17:16 от sd.ad

# 14
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 6 966
Чувствам се тъпа и жалка
Ами работи за подобряване на самочувствието. Щом досега си намерила няколко мъже, значи нещата не са чак толкова зле. Вдигни имиджа малко, вдигни критериите и се цели в по-горната ябълка. И си развий от пръста идеята, че хората непрекъснато искат някой да им помага, остави ги да си живеят по своя начин.

Общи условия

Активация на акаунт