Синдром на спасителката

Възможно е да  попада на активни манипулатори
Purr, има полезен съвет да се научиш да казваш не. Дай си ясни граници за безкомпромисност. Обида, лъжа, подигравка и т.н.
Понякога, идеалните семейства дават илюзорни аналогии за другите. Съветвам те да опознаваш сериозно мъжете, преди емоц.обвързване. Никога няма да имаш хармонични отношения с хора, от проблемни семейства. Там девиациите се преплитат с пороци и жажда за компенсации. Появява се и завист към чужди успехи, качества или връзки. Отнася се не само за интимен партньор, но и за приятелския кръг.
Родител насилник, алкохолик или агресор е достатъчен повод да се оттеглиш. Моделът се копира, дори косвено.

Когато на човек му се случват едни и същи неща, които създават дискомфорт, това означава единствено, че не си е научил урока.
Един от фундаменталните уроци е да поставяш граници, да казваш "Не" и да не се съгласяваш, ако не те устройва. Във връзките ми никога не ми е било приоритет да ме смятат за душица, а да ме считат за фактор, с който да се съобразяват.

Прочети за trauma bonding. Вероятно пренасяш някакъв модел от детството си. Например, ако постоянно е трябвало да спасяваш и оправдаваш някой от родителите си за поведението им, сега го правиш и с половинките. Търсиш и намираш такива, защото за теб това е позната схема, която ти носи един вид сигурност, понеже си свикнала с нея.

Не знам дали темата е за психолог. Би била, ако наистина лошите избори са плод на ниска оценка или някакъв емоционален дифицит.

Дифицитът може и да е друг тип. Ти какво имаш да предложиш? Трябва да сме здраво стъпили на земята и да осъзнаем, че не можем да имаме всеки и обикновено се събираме с хора на нашето ниво. За да станеш гадже с някой наркоман (по твой пример), ти трябва да го срещнеш някъде. Да имате общи теми, еднакво схващане за живота.

Ти каква си? Като личност, като професия? Социален статус? Под “давам много” какво имаш предвид? Надявам се не “сервирам мусаката точно навреме” или “давам му от минималната да я изиграе на машинки”.

Или иначе казано:
Когато обърнеш внимание на себе си, ще привлечеш по-качествени мъже.

Много съм съгласна и това мнение много резонира с моето възприятие - защото и на мен ми се е случвало 1-2 пъти да ме хлъзнат в миналото такива мъже, и бях много сериозно лапнала въдицата. Един особено. Почти не се познавахме, макар че го намирах голям симпатяга. Е седим си и той реши да си излее душата - преди известно време колко му било зле, мислел за самоубийство и прочее. Всяка нормална жена тук щеше да се откаже. Ама не и аз. Аз си казах - Горкият, не мога да си представя колко му е тежко, за да му мине през ума такова нещо.

Голяма грешка, беше един обикновен объркан мъж без посока в живота, не знаещ какво иска, посещаващ 2 (!) психиатъра, по едно време беше и на тежки антидепресанти. Доникъде не стигна тази история, излишно е да казвам, и по-добре, че не стигна. Но честно да ти кажа, тогава с пълна сила осъзнах, че проблемът е в мен, не в него. В крайна сметка особено в началото на някакви отношения, а нашите с него никога не прерастнаха във връзка, човек трябва да приоритизира себе си. Но и аз го имам този проблем, чудя се дали не е силен незадоволен майчински инстинкт. При мен се изразява точно в силната потребност да се грижа за някого, за да му е добре.

Не съм имала проблемно детство, родителите ми много се обичат и подкрепят и смятам, че имам здравословна връзка с баща си, та не вярвам затова да съм се хващала на такива въдици. Като се осъзнах се оправиха нещата.

Помни обаче едно - винаги е по-лесно да убиеш нещо такова в зародиш, отколкото като вече си лапнала по някой. Трябва дисциплина, за да се прилага това систематично, когато забележиш подобни тенденции.

Страх от отхвърляне. Страх от самотата. Желание да те харесват на всяка цена.
Сама трябва да се справиш - един път ще устоиш, друг път няма. Важното е да вкараш малко дебелокожие.

Работата по темата е много дълъг процес. Казвам ти го от личен опит. Първо трябва да дефинираш какво те тласка към такива мъже. Обикновено е травма от детството. Не е задължително да са много лоши родители...може да са и твърде добри. Като темата едва ли се заключва само до мъжете. Вероятно по същия свит и отстъпчив начин реагираш и към колеги, познати, близки.

Проблемите на хората не са твой проблем, особено щом не са ти искали помощта. Те на първо място не смятат, че имат проблеми. Те си живеят в хармония с девиациите, че даже и печелят от това. Не желаят да се променят. Ти защо се буташ? Смяташ, че си единствената и уникалната, която с любов и отношение ще ги излекува и след това ще си живеете в мир, любов и хармония?! НЕ, НЯМА !!! Това са едни енергийни вампири, който само смучат. А ти си донор. И както грубичко и отрезвяващо обичам да казвам - "Недей да ровиш в л@йн0то, мислейки че там нейде е скрит диамант"

Хубав въпрос прочетох - какво реално предлагам и коя съм аз, и къде ги намирам тези хора.
Намирам ги на работа или в общи компании. Покрай бившия завързах много познанства с годините от най-разнообразни типажи.
Коя съм аз - обикновен човек, нямам висше, но си работя от преди пълнолетие, на ръководен пост съм в голяма фирма, родителите ми са ми дали жилище, което си ремонтирах и живея сама отскоро. Като човек се смятам за широкоскроена, видяла съм много и мога да разбера всичко, ако ми се даде адекватно обяснение. Не съм лаладжийка, по-обрана съм вече, но имам какво да кажа.
Този проблем с прекаленото допускане го имам само с мъжете ... с други хора не.

Проблемът на откритите и чувствителни хора. Няма нищо, ще с енаучиш.
Не си ти лошата.
Просто повечето хора са ужасно объркани и неадекватни.

Вътрешно себеусещане, че не заслужаваш по- добро.
С две думи - ниска самооценка, нулева критичност и “спасителна роля” като по- дълбок дефицит.

Оправи себе си, после другите.

Виж се само с кои думи започваш да описваш себе си.

И защо ти е нужно да разбираш всичко и всички? Позатвори малко това широкото. Вярно, че за всеки има място под слънцето, но защо всички да са изсипани в твоя периметър и да им влизаш в положение?!

Много миличка и добричка звучиш.

Но както Джулая казва, каквото ти е болднала в текста, звучиш без самочувствие. Висшето образование няма нищо общо с природната интелигентност. Повечето специалности може и едно магаре да ги завърши ако го вържеш в библиотеката. Аз съм следвала в елитни университети и мога да ти гарантиран, че и в специалностите с висок бал влизат покъртителни идиоти. И завършват. Висшето никога не ми е било критерий за интелигентност.

Ма не е нужно всички да са разбиващи със самочувствие кучки в тоз живот. Има и чувствителни хора. За жалост, обикновено прецакват сами себе си. Няма нищо лошо да не си нахална самонадеяна пробивачка с лакти. Лошото е да не можеш да поставяш граници на болнавите личности.

Аз като изключително емоционален и чувствителен човек не съм тръгвала да спасявам всеки утепляк с проблеми.

Страня от тях, да бъдем честни. Че са едни червееви дупки, дето завличат всичко след себе си.

Трябва трезва, не емоционална преценка.
Той пие, лъже, залага и прочие простотии и не, никой не му е виновен, сам си е виновен.
Насила спасител не се става, само, ако някой поиска осъзната помощ и е готов да я приеме.

Моето предположение - не ти се е налагало да се бориш в живота си и малко като от саксия. От там идват част от проблемите и съсредоточаването във връзките да пеосъществуват на всяка цена, ако допуснем, че не си имала кофти детство.

Преввод: ако трябваше да съвместяваш ръководен пост и следване, да спиш по 5ч на денонощие и да треперкаш при всяка криза дали ще си на работа, за да си изплатип ипотеката, нямаше да имаш енергия да угаждаш на всеки мухльо. И да ги мислиш толкова тия връзки как ще стане и какво, и как да го направиш.