Синдром на спасителката

  • 10 361
  • 71
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 766
Мило момиче, Purr, изглежда, че си много стойностен човек, можеш и даваш много. Имаш - даваш. Такива, които нямат лесно се привличат към такива, които имат.
Не е в теб проблема, не е и в мъжете.
Можеш да извадиш човек от калта, но калта от човека не можеш. Това, второто, човек сам трябва да си го направи.
Много е трудно човек да се научи на правилни взаимодействия с човека до себе си - да взема и да дава, да поема отговорност и да прехвърля отговорност върху другия.
Човек цял живот се учи.

# 46
  • Мнения: 1 745
Привет и от мен! Доста е изписано по темата, много добри съвети е получила авторката.
На мен, ми прави впечатление, че има развити сензори по отношение на познати и приятели и такива не спасява, а поема капризите на мъже-любими. Преди време, бях чела, че при момичетата от добри и сплотени семейства, се получава такова нещо, като желание да излекуват някой друг, който не е получил обич и топлина. Това е от една страна. От друга, също ми звучиш като дама, която се съмнява в женското у себе си. Може би, смяташ че можеш да привлечеш мъж и да го задържиш, само ако му угаждаш? Изобщо не е така, често пъти такъв екземпляр само ще го утешиш и той ще те намрази, даже нещо повече-ще потърси друга, пред която  да се покаже вече излекуван и прероден от старите си проблеми.
Работи върху себе си и самочувствието си и се стопирай в "добрините", които сърцето ти напира да правиш. Оттам насетне, вярвам, че ще попаднеш на нормален и здравомислещ мъж.

# 47
  • Мнения: 14
Както са ти написали в друг коментар, задай въпроса си в Онлайн консултации с Людмил Стефанов. Мисля, че ще ти бъде полезно.
Напомняш ми на две мои приятелки. Едната специално се държи като майка и учителка с партньорите си, поне такова е моето виждане. Това според мен отблъсква мъжете, както и жените, разбира се. Постоянно да те поучават кое как и да не ти дадат шанс да правиш това, което искаш. Не казвам, че това се отнася за теб, просто пример.

# 48
  • София
  • Мнения: 12 054
Намери си загрижена половинка и всичко ще бъде наред. Ако трябва си води "счетоводство" в началото колкото и да е смешно. Аз го попитах как е, а той мен попита ли ме?
Иначе всички хора си имаме проблеми, но повечето не се хвърлят да помагат и като се съберат по двойки са си ок. Твоят вид е по-малко разпространен, затова изчакай и се привързвай като видиш, че човека е като теб.

# 49
  • Мнения: 2 925
Ох, никак не ме бива това да го правя! Помагала съм на мъж в незавидно положение, не е като без хич.
Ама го изтраях точно 3 непълни месеца. В момента, в който го усетих, че ми се качва на главата го изритах с огромно облекчение. А да речеш, че съм без опит, не съм. Просто женската мекота е винаги в конфронтация с чисто мъжките ми качества. Защо мъжете са доста по-успешни от нас, запитвала ли си се? Защото взимат решенията с главата си, напълно лишени от емоции. Ето това е! Когато някой те усети, че си уязвима благодарение на твоите емоции, го използва за своя лична изгода.

# 50
  • Мнения: 10 008
Здравейте, не мога да се побера в кожата си вече, и ще задам някои въпроси, на които нямам отговор.
Какво кара една жена да избира все мъже с проблеми? Дали с финансови, дали наркомани, дали с тежък живот, дали с труден характер, или всичко накуп най-добре.
Тъй като говоря за себе си, минавам в 1во лице.
Защо когато срещна такъв мъж, автоматично ми влиза под кожата още от здравей?
Защо си мисля, че като се раздам на макс и отвъд, отсрещния автоматично ще ме уважава, пък дори и от задължение да ме уважава, понеже му спасявам задника?
Защо се влюбвам като идиотка в такива мъже и се поставям на мястото им и приемам всякакво неприемливо поведение, защото нали .. лош ден не прави лош човек?
Защо тези мъже накрая ме приемат като изтривалка и колкото повече ги разбирам и приемам и искам да са добре, накрая ме намразват?
Чувствам се тъпа и жалка, зарязаха ме преди дни с мотива "не мога да те понасям, не си виновна с нищо, но не мога" и това не е за първи път.
Усещам как ми се качват на главата, усещам всеки един момент в който трябва да кажа "Не!", но накрая пак казвам "Добре, както искаш".
.................................................... .. борят се в мен тезата, че за близки хора се прави всичко, и вътрешно недоволство, че трябва да правя нещо, за да ме обичат, иначе няма да ме обичат ...
За капак много се привързвам към хората. Допусна ли някой, после все е края на света. Родителите ми не са ме лишавали от внимание, имах си чудесно детство.
Вероятно темата е по-скоро за психолог, и ще посетя такъв този месец, но ми се ще да знам има ли други като мен, които да са успели да си помогнат сами и как?
Не съм на себе си просто, мисля, че полудявам прогресивно вече.

Без да съм психолог виждам проблем с границите, и вероятно не осъзнаваш, че си дресирана да не регистрираш нуждите си. Може би не си и "дресирана" нарочно, при тежкия финансов период сте оцелявали, и нещо се е случило там.
За близки хора се прави много, не всичко. А приятелят не е отсян достатъчно за да стигне до категория близък. Той е чужд, и потенциален паразит (щом е наркоман, алкохолик, и прочее).
Не е нормално да не бягаш с 200 от такива мъже. Освен ако не обичаш да ровиш в кал и гадости.
Има такива хора. Търсят черното, трошат си главите, после реват някой да ги спасява, за да ги дръпнат при тях в бездната.

# 51
  • Мнения: 14
Здравейте, не мога да се побера в кожата си вече, и ще задам някои въпроси, на които нямам отговор.
Какво кара една жена да избира все мъже с проблеми? Дали с финансови, дали наркомани, дали с тежък живот, дали с труден характер, или всичко накуп най-добре.
Тъй като говоря за себе си, минавам в 1во лице.
Защо когато срещна такъв мъж, автоматично ми влиза под кожата още от здравей?
Защо си мисля, че като се раздам на макс и отвъд, отсрещния автоматично ще ме уважава, пък дори и от задължение да ме уважава, понеже му спасявам задника?
Защо се влюбвам като идиотка в такива мъже и се поставям на мястото им и приемам всякакво неприемливо поведение, защото нали .. лош ден не прави лош човек?
Защо тези мъже накрая ме приемат като изтривалка и колкото повече ги разбирам и приемам и искам да са добре, накрая ме намразват?
Чувствам се тъпа и жалка, зарязаха ме преди дни с мотива "не мога да те понасям, не си виновна с нищо, но не мога" и това не е за първи път.
Усещам как ми се качват на главата, усещам всеки един момент в който трябва да кажа "Не!", но накрая пак казвам "Добре, както искаш".
Сама не мога да се понасям, нямам такъв пример в семейството, това поведение се прояви първо с бившия ми приятел, страх ме беше, че ако не му угодя ще ме замени с друга, но това че угаждах не го спираше, де. Разделих се с него много трудно и си казах, че с другия няма да се държа така, но пак го правя! Като хипнотизирана .. каквото иска мъжът! 10 мин след като съм дала каквото се е искало си казвам "защо бе човек, защо .. пак ще ти се качат на главата", но вече съм го направила .. борят се в мен тезата, че за близки хора се прави всичко, и вътрешно недоволство, че трябва да правя нещо, за да ме обичат, иначе няма да ме обичат ...
За капак много се привързвам към хората. Допусна ли някой, после все е края на света. Родителите ми не са ме лишавали от внимание, имах си чудесно детство.
Вероятно темата е по-скоро за психолог, и ще посетя такъв този месец, но ми се ще да знам има ли други като мен, които да са успели да си помогнат сами и как?
Не съм на себе си просто, мисля, че полудявам прогресивно вече.


Отговарям веднага, прочети това веднага, спешно !!  -  Жените които обичат твърде много / Робин  Норууд
Жалко че не ми попадна 15 г по-рано

# 52
  • Мнения: 5 819
Бях абсолютна същата като Вас до преди 2-3 години. Правих се на спасителка, за да може някой да ме обича, но винаги се оказвах много лоша и злобна. Привързвах се към хората много бързо и ги слагах на пиедестал. Само те имаха значение, но не и аз. Но нещо се случи вътре в мене и започнах да се оценявам повече. Родила съм се сама на този свят и сама ще си отида от този свят. Защо трябва да помагам на хора, които не заслужават? Защо да не си гледам моя живот, който е единствен?! Мога утре да умра. На кой ще му пука за мене, че съм си отишла от този свят? На никого. Всички ни заравят в студената и тъмна земя и там нищо не чувстваме и усещаме. Не живея живота на някой друг повече. Не търпя никой и веднага го режа, като нещо ме дразни в него. Не се правя на спасителка повече. Когато един човек е в калта, той си избрал да бъде там. Когато някой е лайно, колкото и да го парфюмираш, той си остава такова.

# 53
  • Мнения: 1 033
Ето го проблема. Ти си била на около 15г, когато си тръгнала с първият. Тоест ти не си била с други, не си видяла добро отношение. Мухльото е видял, че си мека и просто си те е "научил" да му играеш по свирката. С другият същото. Нищо ти няма, ти си един стойностен човек, добър човек, и на твоята улица ще изгрее слънце.

# 54
  • Мнения: 1 792
Затова момичетата трябва да се възпитават в известна доза здрав егоизъм.
Добре е да си човечен и да помагаш,но всяко нещо си има граница.

# 55
  • Агент под прикритие
  • Мнения: 11 587
Ето го проблема. Ти си била на около 15г, когато си тръгнала с първият. Тоест ти не си била с други, не си видяла добро отношение. Мухльото е видял, че си мека и просто си те е "научил" да му играеш по свирката. С другият същото. Нищо ти няма, ти си един стойностен човек, добър човек, и на твоята улица ще изгрее слънце.
Той може и да е бил мухльо, но "синдрома на белия рицар" не се разпространява чрез мухльовците.
Иначе продължавай да твърдиш, че няма нищо. Ако не успееш да убедиш другите, поне може да убедиш себе си...

# 56
  • Мнения: 18 295
Може ли някой конкретен пример как ги спасяваш тия мъже?
Какво например правиш за тях? Заинтригувах се.

# 57
  • Мнения: 561
Не си ли виждала автомеханик с пет избушени таралясника в двора и ни един не е в движение? Човекът види на някой тротоар opel без джанти, преден десен калник и капак на багажника липсва. И си вика колко му е ще взема едни джанти втора употреба, капаци и калници в моргата има, и те така от съжаление вземете вложи пестин кинта в това желязо. Чак като го вкара в двора си установява какви проблеми има по мотор,  ходова част и компютри и защо никой не се е занимавал да му спретне едни джанти капак и калник.
И момичето така, мъжко момиче е, автомеханик по душа.

# 58
  • Мнения: 18 295
Е, абстрактно е така. За какво точно спасяване иде реч, какви действия се предприемат?

# 59
  • София
  • Мнения: 35 057
Ходи се по гъз, търси се от пиле мляко, кюта се, оправдава се, поема се, приема се всяка изцепка, щото “то/той” има нужда от помощ.
Чик- ачик съм го виждала, даже и тук.

Общи условия

Активация на акаунт