Жени градят кариера - Вашето мнение

Разбира се. Никога не съм се чувствала, че мъжете имат някакво предимство пред мен или че съм дискриминирана по полов признак.

Вероятно в различните сектори нещата седят различно.
В момента дори съм в мъжки тим- само аз съм жена от българската част на екипа, има 7 момчета.
В другата част на екипа (глобален тим сме) също има една жена и 6 мъже.

Колегите и мениджъра са се държали винаги добре.

Вероятно се смята, че кариерата за жените става по-трудна ако са майки. Сигурно има резон, но ако седиш 2-3 години майчинство в това време мъжете работят и повишават квалификацията си. Виждам и много жени, които през майчинството изкарват курсове и магистратури, така че за мен е до човек, а не до полова принадлежност.

Зависи в коя сфера.

Принципно няма като цяло. В някои браншове и в някои фирми може и да има, ама пък в топ университет по света едно момиче ще има бонус при равно представяне с момче (с цел diversity). Разликата в кариерното развитие си я правят самите жени в последствие - основно заради майчинството, но и поради по-слабия кариеристичен нагон като цяло.

Равен старт - да, после се разделят пътищата. Ето, например, аз си пазя енегрията за децата и не искам да приема по-висока длъжност. Би означавало да се  отдам на работата изцяло, да влагам много време и ресурси. А аз не искам да си виждам децата само вечер.
Иначе, да, жените сами си слагат прегради на пътя, като просто не кандидатстват за високи постове.

Не, естествно, жените са с едни гърди по-напред като стоят на старта 😁

Не сме равни, не сме еднакви, супер различни сме и това е супер!

По интервюта са ме питали не веднъж има ли кой да ми гледа детето, смятам ли да имам още деца и куп неуместни въпроси, които едва ли се задават на мъжете. Първобитно е мисленето, че деца се гледат само от майката, както и че имаш ли дете, ще паднеш в канала ако решиш да се грижиш за него. Всъщност жените са доста по-зли, неразбиращи и директно дискриминиращи ако кандидата за една позиция е жена - родител на малко дете и мъж - родител на малко дете.

Смятам, че имаме, да.
Обаче тази картинка ме дразни откровено. Половината "препятствия" трябва да са в другите ленти. Ако някоя жена се е нагърбила с работа на пълен ден, къща и деца, при условие, че има наличен мъж в картинката, проблемът си е изцяло нейн. Сори.
Оххх много ме дразни картинката, чак втори път искам да го напиша. И ме дразни това, че този стереотип се поддържа от жените!

Същото като го напише мъж и го изтриват...! Казано от жена, звучи по друг начин.             

Тук става дума за кариера - например хирург -  на кого ще плащат повече на жената или мъжа? Не може да отречем, че има и професии, при които жените чисто физически не могат да вършат работа.
Но като става дума -жените се бореха за равни права с мъжете - да гласуват, работят, но не извоюваха право мъжът да поеме някои от функциите на жената, затова идва това разминаване. Колкото и да обясняваш на мъжа, че твоите задачи са двойно повече, той пак ще си стои със старото разбиране, че доста от задълженията вкъщи са на жената.

Домакински задължения- едно домакинство не се състои само от жената. Трудно може сам да се сети мъж, който като дете дори не си е оправял леглото сутрин ( има си маминка за това) ,че може да измие съдовете, в които му е сервирана вечерята. Мъж ,който не помага в домакинството според мен е бил просто разглезено дете, следователно пак ние ЖЕНИТЕ сме си виновни за това.
Мъжът се прибира от работа и неговия работен ден приключва, а за жената след работно време работата не свършва.

Пълни глупости. В развитите държави се обявява заплата за мястото и няма как да се плати по-малко на определен кандидат, има закони срещу дискриминация и какво ли не, а жени вече има във всякакви професии. Темата "жени градят кариера" беше актуална преди повече от век.

Преди да започнеш да обобщаваш, разкажи ни за твоят мъж и твоите деца.

Има и държави, в които има такава дискриминация. Тук в България не съм ставала свидететел, нито пък на мен ми се е случвало да ме дискриминират. Разбира се, че има жени във всяка сфера, но не са много, например при миньорите, автомеханици. Преди мен споменаха и друг вид дискриминация - да питат дали имаш деца, дали имаш намерение и т.н.

Преди да започнеш да обобщаваш, разкажи ни за твоят мъж и твоите деца.
[/quote]
Защо пък не, какво по-точно желаеш да узнаеш?

E какво да коментираме, Афганистан ли? Или да си измисляме ситуации?

Никога не съм срещала някаква пречка, за това, че съм жена. Две деца имам и доволно съм напреднала в работата си.

Защо пък не, какво по-точно желаеш да узнаеш?
[/quote]

Попречиха ли ти на кариерата?

Попречиха ли ти на кариерата?
[/quote]

Не.

Оох, и мен ме дразни картинката, ама много.

Семейството е екип. Ако една жена е приела да бъде слугиня и второ качество, то за това не е виновен съпругът ѝ, в крайна сметка в България от доста време не се женим насила.

Колкото до чистата кариерна стълбица. Вярно е, че някои сфери са все още мъжки, че повечето мениджъри са мъже. Но това си има съвсем рационално обяснение - мъжете са по-балансирани, не толкова емоционални, по-устремени към постигане на резултати. Имат доста по-прагматична мисъл на моменти, което ги прави предпочитани, защото са по-адаптивни в тежки ситуации.
Жените са по-артистични, емоционални, отдадени, по-дисциплинирани и повече внимание отделят на детайла. Имат и вроден майчински инстинкт, което ги прави добри лидери, можещи да обединят хората около себе си и да се грижат за тяхното добруване.

Все пак, като човек добре реализирал се, мога да кажа, че нито децата, нито домакинството ми е било пречка. Децата, докато са малки боледуват, но пък и много бързо порастват. Те са най-хубавото нещо на света, заради което си струва човек да живее - не, за да ги обсеби, а за да вижда как те растат и се превръщат в зрели хора и възрастни. Не си струва да ги пренебрегваме заради репорт, заради това, че шефът трябва да расте и прочее, защото в крайна сметка, най-важното е да станеш събота сутрин и да се смеете ядейки палачинки.

Аз самата никога не съм била дискриминирана. Работа в сфера, която се определя като мъжка. Но и никога не съм ползвала децата си за оправдание, за да не свърша нещо. Проявявала съм разбиране към шефовете си, а те винаги са ми отвръщали със същото. Сега отговарям за доста голям екип, опитвам се да помагам доколкото ми позволяват правилата, на хората с малки деца - да вземат внезапно отпуск, да излязат, че детето е вдигнало температура и т.н. Да си майка не е престъпление, а гордост и много се радвам, че и преките ми ръководители мъже се радват на всяка бременна колежка и на всяко ново бебе в отдела. Искрено съм поласкана за доверието да получа снимка на бебе на 1 час. Зарежда ме за дни напред.

Трябва, обаче, да се спомене и фактът, че много жени не желаят кариера. Искат просто да ходят на работа и да вземат заплата, което е напълно ОК. Понеже жените не сме агресивни, понякога и това е причината да ни измстват мъже. От доста време не гледам пола, гледам професионализъм. А професионалистите могат да бъдат и мъже, жени, трети пол, ЛГБТ, всякакви раси и религии.

Няма значение дали си мъж или жена за градене на кариера. Всичко е до мотивация и желание. И подкрепа. Никога не съм била дискриминирана в сферата, в която работя, че съм жена. Общо взето 50/50 са ръководните роли покрай мен. И никой не отстъпва на другия по пол.

Относно домакинството и майчинството, ако решиш, че това ти е пречка няма как да си промениш възгледа. За мен децата, къщата, добрите условия са ми мотивация. Мъжът ми не само ме подкрепя на думи, а и на действия. Това, че имаш дете не означава, че единствено ти си отговорна за него, има и баща, който е 50% наравно в отглеждането. Същото е и в ежедневието. Единия готви/чисти, другия глади/простира. Който може пазарува, който успее плаща сметки. Действа се в екип. Осигуряваме си взаимно време за учене, сертифициране и каквото е нужно за напредване в кариерата. Ако някой трябва да работи уикенд/вечерно време, другия поема повече задачи, защото след няколко дни ще сме обърнали ролите.

И друг път съм писала - бях дискриминирана по ужасен начин веднъж.
На 29 г. с едно дете, което много боледува, стояла на борсата 4-5 месеца исках да започна на чисто, в сферата, в която съм учила.
Става въпрос за ветеринарна клиника с прилежащ зоомагазин. Аз съм работила 8 г. в търговията с хранителни стоки - там всичко ми е ясно, смея да твърдя. Завършиа съм Ветеринарна медицина, но нямам опит.
Кандидатствам за работа в зоомагазина - 600лв., работиш една седмица 3 дни по 12 часа, другата - 4 х 12. С перспективата, да помагам и да се уча и в клиниката...
Шефката на клиниката ме извика и ми заяви в прав текст, че няма да ме вземе, защото имам малко дете и ще отсъствам.

В този период можехме да си позволим и бавачки, което аз подчертах, и бабите помагаха понякога като закъсаме. Мъжът ми също си гледаше и си гледа детето... Вече сме с 2 деца...
Толкова гадно се почувствах - като някакъв плазмодии, който си е позволил лукса да се размножи и трябва да бъде линчуван за това... И това от женаил и майка

Друг път не се е случвало да ме дискриминират като майка, но този случай ми държи влага... Но, естествено, и аз не съм си позволявала да отсъствам без причина, винаги съм представяла документите на време, и дори и с болно дете и в болница съм си вдигала телефона и съм вършила работа....

Моето мнение е, че картинката е преекспонирана и със стара дата.
От друга страна, виждала съм жени, които смятат, че аз като неомъжена и бездетна е редно да поема повече работа и да ги покривам, понеже мъжът, децата, домът - неща, от които аз, неомъжената и бездетната, няма как да разбирам.

Знаеш ли кое ме втрещява в тази история. Не мнението на шефката за майките, а фактът, че си е позволила да те извика на интервю само и единствено да ти го каже. Ей това не го проумявам. Човек без работа.

Аз работя в сфера, доминирана от мъже. Равен старт има, особено последните години дори целенасочено търсят повече жени, заради обществените настроения и с цел маркетинг. Но ако няма жени кандидати, няма как да има много жени на тези позиции. Аз вярвам, че позицията трябва да получи най-квалифицираният кандидат, независимо от пола. Ако накрая е екип само от мъже, това е положението.

Има си дискриминация, не само към жените с деца, но и към тези без. Почват се едни сметки кога ще раждаш.

Няма явна дискриминация, но мъжете са предпочитани за доста позиции.За мен картинката е вярна.Да, всяка жена може да се напъне и да съвмести и двете неща, но си е за нейна сметка/нейното здраве, личен живот и време/, за сметка на децата, за сметка на дома и не рядко за сметка на семейните взаимоотношения.Един мъж колкото и да помага, тази сфера/домакинство, деца/ не му е присъща, нито интересна, да не говорим, че и не изгарят от желание.Когато децата поотрастнат жената може да се отдаде на кариера много по-спокойно стига да не е закъсняла.

Това е ключовото, да не е закъсняла. Трябва да си се докала донякъде, преди да излезеш в майчинство ИЛИ много рано да си родиш децата. На 35+ тепърва ако започваш, влакът в повечето случаи е заминал.

Ама що да е заминал? Имаш едни 25-30г до пенсия, това е ужасно много време за развитие и надграждане, сменяне на сфери, учене и каквото решиш. Ако си кажеш, че влакът е заминал...е, това е начин на мислене, не е недостиг на време.
В момента в курса за преквалификация е пълно с хора на възраст 40-45+ (предимно жени), които са готови следващите 10г да работят в нова сфера, да се качват по нова стълбица и да се доказват като професионалисти, а не да си кътат на познатото и да си викат "а, ми то вече за къде". Ами има, и то много, само трябва мотивация и готовност да се отдадеш на нещо ново.

Не мога да се изкажа генерално за всички, съдя по моя бранш. Ако до 30-35 не си се докарал доникъде - имам предвид да си напреднал, оттам насетне истинска кариера е изключено да се направи. На 35 аз ще имам 12 години опит. Ако за толкова не си се научил как стават нещата, не виждам как още 10 ще ти помогнат. Не ме разбирайте погрешно, всеки учи цял живот, но има някакво ниво, което очаквам да е достигнато след едни 10 години работа по специалността. И не само знания, а и стил на работа също.

А генерално ако на 40-45 се преквалифицираш и започваш от нула, не съм убедена също. Може би имаме различни дефиниции за “кариера”, защото далеч не всеки с работа има кариера според мен.

Работя в IT сферата от 15 години и вече виждам колко е трудно  на хората като мен,  35+ , да наваксват с бързите темпове на промените в средата, а младите напират и са много по-адаптивни. Уча буквално всеки ден нови и нови неща, не за да надграждам умения, а за да се държа над водата.

Аз също съм в ИТ сферата от 6г., ММ вече е там над 10г. Ако е само за парите и придобивките преспокойно може да си къткаш в някоя фирмичка на едно ниво (толкова примери такива съм видяла вече, ама такива хора не желаят да градят кариера). Ако искаш развитие - четеш и учиш нови технологии нон-стоп, караш курсове, интересуваш се. Както някои млади ги мързи и други са амбициозни, така и за по-възрастни важи правилото. Но това не е специфично за тази сфера. Почти за всяка е така. Един лекар или зъболекар, ако си лежат на знанията от университета, ами то ще е плашещо положението. Един дипломат, ако не се адаптира в международните политики и отношения също. Икономистите, финансистите, бизнес хората...не се ли учиш няма как и какво да градиш. И ученето не е за да се държиш някъде си щото е дошъл някой 20г, който е суууупер амбициран и си мисли, че може и знае всичко, а самият ти да можеш и искаш, и да знаеш смисъла на това, с което си се захванал. За това няма възраст и пол.

Абсолютно си права, JayRay.
Въпросът е, че  младите колеги, без деца, посвещават голяма част на извънработното си време в обучение, курсове и всичко, което изреди. А аз, например, нямам това време и съответно силите ми стигат за ъпгрейд, до толкова, до колкото да стоя с глава над, а не под водата. И не е защото не искам да се развивам, да схващам смисъла, на това, с което съм се захванала вече толкова години, а защото такава е непосилната лекота на битието.

Също съм с дете и то малко, на 1г6м, не ходи на ясла и си е вкъщи по цял ден. Но не веднъж съм казвала, че и мъжът ми участва активно в отглеждането му, както и във всичко, свързано с домакинството. Осигуряваме си взаимно нужното ни време за учене. То това е основно. Но тук го има и това, че трябва да се действа в екип, за да са равнопоставени страните във връзката и да се върви напред (нагоре). Уморени сме до краен предел, но знаем с каква цел правим това, което сме захванали. Да, има моменти, в които искаме да захвърлим всичко, обаче се замисляме какво искаме следващите 5г и какво трябва данаправим, за да го постигнем. Гледаме и в посока, че всичко е на периоди и има моменти на затишие и спокойствие.

Ако пък жената е без дете, нещата се улесняват, спор няма. Няма пречки за градене на кариера. Младите не са се хукнали постоянно да учат, повече се наслаждават на живота. Затова казвам, че за мен лично е въпрос на нагласа и има достатъчно примери покрай мен, които го доказват.

Когато родих първото си дете бях на 20+, имах много енергия, работех, учех, развивах се. Когато дойде второто и вече на   близо 40, чисто физически не стигат силите.
А и честно казано, ако трябва да избирам пред пореден сертификат (казвам пореден, защото ги имам много в куфара) и ваканция с децата, ще избера ваканцията с децата.
При всеки човек има различни фактори, които влияят, било то деца, болни родители, всякакви багажи, които животът трупа върху раменете ни. И независимо от желанията и амбициите, се налага да се пренаредят кубчетата на приоритетите.
За трудовия си стаж съм преживяла не един бърнаут и след всеки съм си казвала - струваше ли си?
Въпреки това смятам, че в днешно време, повече от всякога, има възможности за обучения и придобиване на нови знания на една ръка разстояние и в много случаи достъпни и безплатни.
Никога не се оплаквам от липса на възможности, а от време, за да се възползвам от тях.
Тъй като темата е за жените и кариерата смятам, че сега пред жените има много варианти и пътища, стига да не се пренебрегва психичното здраве.

А какви са вашите наблюдения за реакции на работодатели към жени на 30+ , които нямат деца? Има ли тук дами, което могат да споделят впечатления?

Абсолютно никой не е застрахован от бърнаут. И никой не е казал, че трябва на 100% всеки да гради кариера. Въпросът на темата е дали е възможно жена да гради кариера и отговорът е да, независимо дали е майка или не, дали сама гледа деца/дом/всичко друго. Но ако се е нагърбила с хиляда задачи, може би въобще няма да гради кариера, а само ще работи. За кариерата трябва да се претеглят + и - и да се прецени кое към момента е важно и кое как ще се отрази в бъдеще. Затова и казах, че преспокойно може да се къта на една позиция до пенсия и това е, или на едно ниво по-скоро. Като нямаш сили, не градиш. Ако имаш амбиция, намираш начин, а не оправдания и действаш. Ако ти влияе психически и не издържаш, не е за теб това. На мен лично бъдещето на семейството и на детето ми е един от основните мотиватори за развитие. И това не ми ограничава времето със семейството, нито влияе на почивките ни и т.н. Затова има и едно нещо work-life balance, на което се набляга много последните години.

Лично аз, на нито едно интервю не питам кандидат има или няма деца, нито дали смята да има. Не ме интересува това, а какви познания има в областта и какво може да предложи като умения.
За последната година три дами от екипа ми излязоха майчинство, работата върви.
Никога не съм казала копче за болничен или излизане от работа по-рано, защото трбява да се погрижи за дете (разбира се никой и не злоупотребява с това). Забелязвам, че в екипа ми татковците напоследък също взимат болничен за гледане на дете. Редуват се с половинките си и това е похвално.

posh_, това е много обнадеждаваща информация
Мен по интервюта ме питат и това ме притеснява. Питат ме и дали съм омъжена след този въпрос, многократно са ме питали и дали имам сериозен приятел. След това ме питат, дали планирам скоро да имам деца.
Честно казано, вече се чудя как да отклонявам тези въпроси, защото се чувствам зле от това да отговарям. Прекалено лично е. Срещу себе си виждам неодобрителни физиономии. А при мен няма нищо проблемно. Просто може би свръх амбициозност в 20-те ми години и желание за бизнеси и кариера.

Такива въпроси нямат място на интервютата. Това е много голям червен флаг за фирмата или поне мениджъра(ката) и отношението.

На този етап съм решила да отклонявам такива въпроси като ги попитам, защо ги интересува и как това е релевантно към позицията.
Наистина ми става изключително неприятно. Само мога да си представя как би се почувствала жена с репродуктивни проблеми при такъв въпрос

Това в кой сектор се случва, ако не е тайна? Иначе аз също съм на мнение, че следва да избягваш подобни работодатели, тъй като този техен манталитет ще се прояви и в други аспекти от работата.

Khufu,
В няколко дентални клиники и в бюти сектора

Извинете глупавия въпрос, но какво се разбира под бюти сектор? Сещам се единствено за административната работа покрай пластичната хирургия, козметичните интервенции и производство и тестване на козметика.

Фризьор, козметик, маникюрист, гримьор, стилист, солариум, фитнес.. това ми идва наум като прочетох бюти сектор.
А пък въпросите за семейно положение и деца/планове за деца/кой гледа децата/ и тн. са неетични и говорят единствено за нивото на работодателя.

Тези въпроси са недопустими, не сте длъжна да отговаряте. Аз бих прекратила интервюто. Не са си позволявали да ме питат.

Относно дамите 35+ с деца, без деца, не съм виждала да ги дискримиират. В предишната ми работа екипът се състоеше само от жени -6 броя. Една беше в майчинство - аз влязох на нейно място. Друга беше с малко детенце и забременя с второ. Два месеца натрупана отпуска от майчинството + 26 дни от настоящата година. Взе си трите месеца отпуск и директно после в майчинство. Никой не я е гледал на криво, беше страхотен човек и лоялна до последно, предаде си работата качествено и обучи двама човека за месец.
Други две дами бяха с репродуктивни проблеми и постоянно излизаха за изследвания,  прегледи, взимаха доста болничен.
Останалите бяхме по-млади и без деца. Проявявали сме разбиране и сме се справяли с работата. По-трудно е ако от 6 човека отсъстват 3 едновременно, но какво да се прави. Работа е, няма да избяга, оправяхме се.

Да, мисълта ли беше, че аз лично това бюти като услуги го свързвам точно с клюкарстване тип ти сега чия си, ама кой е мъжа ти, ама деца имаш ли, ама къде ходят на училище. Един вид, работодателите да си врат носа там, дето не им е работа, си е направо закономерно.

Медицински козметик

Много помага мъжа ти да е някой, който може да те уреди някъде на работа, за да си спокойна, че няма да ти задават въпроси, които са наясно, че не трябва, че ще си получиш заплатата и процентите в сумата, която трябва и когато трябва.

Недей пита защо ги интересува. Просто казвай, че имаш гинекологични проблеми и не ти е удобно да говориш по въпроса. Трябва малко да послъгваш, когато виждаш, че отсреща са нахални и нагли на тема лична информация.
Правилно са ти казали, че ако почнат да разпитват много, това е червена лампа. Търсят начини да те смачкат в началото. Според една моя позната, тя е имала най-много проблеми по тия въпроси точно от жени. Независимо дали е по интервюта или на работа.

Мен в прав текст никога не са ме питали такова нещо. Ако някой си позволи подобно поведение - ставам и си заминавам на секундата. Фирми много.

Фирми много, зависи къде си. Има случаи, в които фирмите са 2-3, знаят си стиловете и действат еднакво. Един път един нагляр ме попита планирам ли второ дете, казах му, че този въпрос коментирам само със съпруга си. След това атмосферата стана доста гадна, общо взето веднага стана ясно, че място там нямам. Което е жалко, но в град като Варна, големите фирми със сносни условия са няколко.

Аз бих го попитала дали ми прави неприлично предложение. И после бих си заминала.

А ти защо изобщо продължаваш интервюто след като е станала тягостна атмосферата след този въпрос? Аз бих си казала, че така или иначе ще ми откажат, поне да си тръгна аз и да им откажа първа 😁

За да им стане ясно, че съм квалифициран кандидат с умения и опит, а не просто устатница, която не отговаря на въпроси. Мога да запазя хладнокръвие и професионално държание във всякакви условия. Може би при следващи интервюта да се замислят повече какво и как питат. 🤷‍♀️

Аз не вярвам, че човек, който на първо място е достатъчно тъп и невъзпитан да се държи така ще се оправи. Любопитно ми е, започна ли там след това?

Не, но може би месец след интервюто ми бяха звъняли. Общо взето се изненадах. Разбира се не беше въпросния господин, а негов подчинен.

Питат по-скоро, за да знаят дали ако има дете, могат да се появят проблеми с качеството на работата или възникват повече нужда от болнични и ако екипа не може да си го позволи.
Има си чисто технически проблеми, които могат да възникнат, но тогава и работодателя трябва да си е поел отговорността, но и служителя също. Но е смешно, невъзпитано и дискриминиращо да се пита директно за толкова лични неща.
Да не говорим, че ако е опитен интервюиращия винаги може да изкара тази информация и без да пита нетактично и да създава неудобство.  Например като разясни на кандидата всички детайли, които имат отношение по темата - работно време, усилия, време, което се губи в транспорт до офиса и обратно. Понякога човек може да не си дава ясно сметка в процеса на кандидатстване,  но да се окажат проблем и за двете страни. Така, че аз съм по-скоро "за" разясняване на всички елементи.

На мен никога не ми е било проблем да ме питат, нито са ме дискриминирали за това, че имам малко дете. Даже на първата ми по-сериозна работа ме бяха разкостили от лични и професионални въпроси. Но много хора биха се чувствали неудобно. Случвало ми се е голяма компания да не ни възложат договор, защото бях в края на бременността си. Попитаха ме директно как ще се справим, когато излезна по майчинство и си го казаха, когато ни върнаха отказ, че се притесняват дали можем да им поемем този обем от работа. Реално аз работих през цялото време и не съм добър пример в тази посока. На 45 дни вече водих малката ми дъщеря в офиса на клиенти, за да им приключваме годината, а на 6м  я замънках в дългосрочна командировка от 1г. на другия край на страната. И винаги съм си намирала начин как работата да е свършена, въпреки че имам малко дете. Никога не съм излизала и в болничен. Но ако не работех за себе си при второто си дете, едва ли щях да се справя, защото до 3г. не ни приеха в детска и беше една вътрележка от гледане от кака й, аз, таткото, гледачка, детски център.

Не искам да им говоря за гинекологични проблеми, защото, Слава Богу, при мен няма такива неща.
Абсолютно е недопустимо да засягат такива теми. А, когато не отговориш те смятат за враждебен. Мисля, че и една друга дама беше написала такъв случай в тази или другата тема.

Реално нещата опират до там, каква е правилната реакция при лични въпроси и изобщо има ли смисъл да се продължава едно такова интервю.

На всички е ясно защо питат такива въпроси. Истината е, че ако сме равнопоставени, следва да питат и мъжете планират ли деца или ще имат ли повече или дали са в сериозна връзка, а това не е така. За по-висока позиция, жена родител на малко дете и мъж родител на малко дете, няма да са равнопоставени. Едва ли не ще трябва да се обясняваш как имаш гледачка, детето има и друг родител и въобще детайли, които на мъжа няма да се наложи да изяснява.

Radeva-87, именно… Не мога да си представя, какво питат жените, които са разведени, например.. По цялата тази логика те нямат шанс да работят.

Не виждам смисъл да бъда сдържана и тактична при такъв въпрос и да спестя отговора, че не е тяхна работа, след като те самите не са сдържани и тактични.
Друг въпрос е, че понякога изпадам в ступор при такова нахалство.

И аз се шокирам, от притеснение отговарям и те като видят това продължават в същия дух. Имам чувството, че пробват, до какви висоти на наглостта могат да стигнат.

Не знам дали е въпрос на късмет, но на мен не ми се е случвало да ми задават такива лични въпроси на интервю. На 30+ съм, без деца все още. На сегашната си работа съм участвала и като интервюиращ заедно с мениджъра на екипа ни, никога не си е позволявал да задава такива въпроси. Ако ме разпитват така бих прекратила интервюто.

Никога не съм се чувствала дискриминирана в работата и съм съгласна, че много жени сами си слагат пречки. Но от свои познати съм чувала и за доста случаи на дискриминация. Мисля, че има значение в каква сфера работиш и колко е голяма фирмата.

Отговарям на въпроса в първата публикация, дали жените имат равен старт.
Моят отговор е - да, до голяма степен, ако искат.
Единият проблем за кариера на жените е, че много от тях нямат интерес.
Другият проблем е, че в началната фаза на младите жени понякога се гледа с подозрение заради очакваната бременност и раждане.Този проблем се изпарява, когато детето стане примерно голяма група в детската градина.

Това с печката и пералнята (от картинката в началото) не мисля, че важи, защото е въпрос на организация и разбирателство в семейството. Който както си го направи. За моето семейство не важи изобщо.

И да не забравяме, че след появата на децата някои жени се отказват да работят, коя за по-кратко време, коя за повече (след майчинството), работят по-малко часове, или като цяло нямат особени амбиции да напредват повече в кариерата.

Всъщност да гледаш и възпитаваш деца си е доста отговорна "кариера", но за съжаление поставя жената в зависимо положение и не се признава този труд нито за ценен, нито за стаж, нито има доход.

Uncommon, май е въпрос на късмет какъв човек, какво ще работи.На мен ми помага за някои неща, но не мога да разчитам, че ще ме отмени на 100%. Той също прави неговата си "кариера", често отсъства и работи до късно.Става така, че все един трябва да е на линия  или трябва да се наемат чужди хора, или просто пренебрегваш тези ангажименти ако нямаш помощници и като цяло децата са потърпевши.

Мен също досега не са ме питали лични въпроси на интервю, но съм кандидатствала само в големи международни фирми. Не знам как бих реаргирала ако ме питат - може би зависи от тона и конкретната формулировка на въпроса. Но най-вероятно ще кажа, че въпросът е непрофесионален и че не желая да имам отношения с такъв работодател.

Един познат, собственик на счетоводна кантора, обясняваше на всеослушание, че никога не би наел млада жена без деца, каквато и квалификация да имала - било му твърде рисково. Жени наемал само вече с деца в детска градина. Много се ядосах като го чух и спорихме по темата. Добякъде разбирам гледната му точка - малка фирма, няма стабилен финансов гръб като голяма фирма, едва ли ще намери лесно човек по заместване…
За съжаление това е прагматичната настройка на повечето малки работодатели. И вие ако тръгнете да правите собствен бизнес, на собствен риск, най-вероятно ще процедирате по този начин. Затова според мен единственото решение е “майчинството” да е задължително споделено м/у двамата родители, както е в скандинавските държави. 6м за майката и 6м за бащата. Честно казано, убедена съм, че има много бащи, които ще са щастливи да са в платен отпуск за отглеждане на дете, но социалната стигма не им го позволява. Но в България имаме още много хляб да изядем преди да стигнем това ниво на развитие и съответно на законодателството…

Относно домашните задължения - всяко семейство както си ги направи. Нито се чувствам длъжна да чистя, нито да готвя, пера и т.н. за мъж. Всичко е наравно! При нас например предимно мъжът ми чисти вкъщи, аз пък предпочитам да готвя (чиниите мие той на 80%), пазаруваме заедно. Но и двамата сме добре възпитани. Ако мъжът като дете е бил разглезван и вкъщи е било патриархат с майка прислужница, нищо чудно да иска същия модел. Но аз с такива индивиди не бих имала отношения.

Герка, ти това го разбираш доста често пред свършен факт, с децата и ангажиментите.Докато няма толкова ангажименти е лесно, освен това кариерата се развива след 30 г., в общия случай, когато децата са още малки.Около мен няма чак толкова помагащи мъже, къде са-не знам? Никоя от приятелките ми и познатите  не си дели задълженията 50/50, камоли повече и в същото време мъжа пари да печели. Моя може да се каже, че е от помагащите, но няма да се съгласи да си зареже работата и да се прибира в 17,30-18ч. всеки ден, да почива по 2 дни, всички дни по празниците и пр..Аз съм възпитана да ми е чисто в къщи, да се храня с домашна храна,  детето ми да расте в спокойна среда и да получи нужното внимание.Не мога да си представя, че няма да живея така.Правила съм и двете неща и ми си отрази на здравето, колкото и да ми е помагал в този период.

Радвам се, че сте намерили такива мъже, или пък,че не ви е толкова важно домакинството, но ако искаш и на двете места да си изряден, аз лично не знам как става съвместяването без компромис с нещо или помощ от други хора. Говоря за кариера и сериозна работа, не просто някъде да ходиш на работа да отбиваш номера или в къщи да отбиваш номера, да имаш време и за себе си, на спорт да ходиш, с приятелки да се видиш, на детето да му се обръща внимание, да ходи на спортове , с приятелчета да се вижда и т.н.никой да не е ощетен.

Аз правенето на кариера свързвам честно казано и с финансовото измерение - тоест, да можеш да си позволиш помощ. Няма защо иначе човек да се трепе по много часове и със стресова работа, ако дори за това не стигат парите.

Приоритети. Всичко е приоритети. Не може да огрееш навсякъде. И е съвсем естествено приоритетите да се променят с времето и етапа, в който се намираш.

Галчудо, не разбрах кое точно разбираш по-късно, пред свършен факт? С какъв мъж си се задомила ли? 😀 Повечето двойки около мен са двойки и живеят заедно доста години преди да станат официално семейство и да се възпроизведат.  Да, естествено е, че задълженията скачат много с появата на деца, но ако преди появата на деца са били наравно в домакинството, не виждам никаква причина да не бъдат наравно и след това. Децата все пак общи.

Аргументът, че мъжът не можел всеки ден да се прибира навреме, е глупост. Всички имаме по-натоварени периоди, напълно ОК е в такива моменти майката да поеме щафетата временно. Но не и постоянно. Ако работата не му го позволява по принцип (защото работи много извънредно) , да наеме детегледачка, явно упражняваната професия е достатъчно доходоносна.

Аз пък имам пример в родата как баща се грижи много повече за детето, вече в ученическа възраст, но така е от самото начало. Определено повече от майката Няма нужда да казвам, че детето го обожава!!

Но по принцип, не е ли истина, че поне в първите си години всяко дете има нужда повече от майката, отколкото от бащата?

Да, точно така е. Аз го считам за привилегия на жените това, че могат да излязат две години в майчинство и да се отдадат изцяло на детето си. Кариерата няма да избяга за две години.

Съгласна! Аз си гледах тримата (почти породени) общо 10 години. През това време изкарах няколко образователни курса и започнах работа, когато бяха позаякнали, по-самостоятелни в ежедневните дейности, разбиращи и с такова работно време, съвместимо със семейния ритъм. Нямаме баби и други роднини наоколо, така че можехме да разчитаме само на себе си.
Имам много добра представа какво означава да градиш кариера и колко трябва да дадеш. Няколко месеца след като се оженихме, ММ получи предложение за ръководител на отдел. Заминахме в друга страна, той пое новата длъжност и му виждах очите няколко дни в седмицата. Народиха се децата, поех основно аз домашния хомот, той - професионалния. Няма как да поемеш и двата едновременно. Поне не без външна помощ.

„Всяко нещо струва друго нещо!“ (Мечо Пух)

Не бих казала. Моето дете имаше нужда и от двамата си родители, получи и двамата. Нашите разбирания за семейство и родителство са такива.

Между другото около нас мъжете са изключително ангажирани с децата, май не се сещам за семейство, в което само майката да е поела децата и домакинството, че и да работи, за да може само мъжът да се развива.

Може ли да изборите кои са точно дейностите по отглеждане и възпитаване на дете, с които мъж не може (да не се бърка с не желае) да се справи? Изключвам кърменето. По вашата логика в скандинавските държави, където платеният отпуск за гледане на бебе е споделен, децата трябва да са ощетени.

Герка, правилно си ме разбрала, това имах в предвид.

Само едно нещо ме гложди-тези мъже, за които говорите в Б-я ли са?

Точно това искам и аз да кажа, че в повечето случаи е избор за жената-дали семейството и децата, дали кариерата.Трудно е да съчетаеш и двете и да бъдеш пълноценен и на двете места.Дори да наемеш хора да ти гледат децата, това е пак някакъв вид ощетяване на децата.Винаги има нещо, с което жената трябва да прави компромис.Именно за това не е равнопоставена с мъжа, когато говорим за кариера и става въпрос за семейство с малки деца.Иначе в други случаи-без деца, пораснали деца няма тези "препятствия".Но ако жената наистина иска и и е важно винаги има как да се получат нещата.

Сигурно има мъже, които са устроени да са домошари, да ги влекат такива неща и биха с удоволствие гледали те децата, докато жена им прави кариера, но аз лично такива не познавам, за мен са изключения. Виждала съм само един чужденец да гледа детето си, така както никой българин не съм видяла, но това беше по време на ваканция.Иначе той работи и издържа семейството, а жената не.Сещам се и за още едно такова бг семейство, където са разменени ролите в някаква степен, мъжа е по-грижовен и домошар, а жената е с по-мъжки характер.

В моя пример са мъже в България, да. Висококвалифицирани и образовани, добре платени, действително са далеч от средностатистическия българин.

И за друг пример се сетих, пак от близки, жената е мноооооого по-амбициозна, ръководител е на средна фирма, с дейност в цяла България. Мъжът е тотален мързел и спря да работи (могат да си го позволят финансово) 😆 Хората са с възрастни деца.

Амбицията зависи изцяло от човека, не от пола. Важното е партньорите да се разбират и да се подкрепят - ако се разберат този с по-голям потенциал и повече амбиция да гради кариерата, докато другия временно се отдаде на децата, супер. Но категорично съм против кариеристът по default винаги да е мъжът! Както и против настроенията на обществото, че трябва да е мъжът, иначе децата са ощетени 😱

Моите наблюдения са, че ако има две деца, единият в семейството трябва да е по-силен съпорт за децата. Което означава най-малко ненормирано работно време. Така че другият е с "кариерата".

Аз се чудя като ги избирате тия мъже и се събирате с тях (или омъжвате) не гледате ли в перспектива? След пет години ако имам деца от този човек, къде ще съм и професионално, как ще се справяме с децата?

Защото аз за любител на лежането на дивана не бих се омъжила, нито размножила.

Сами си го правим жените.

В България майчинството е дълго, но като гледам някои жени и след него просто не искат да се връщат. Една позната си удължи майчинството и взе и третата година. Тя просто не иска да се върне на работа. Не и се работеше от много отдавна и като забременя ми казваше колко й е хубаво вкъщи.

После такива ако ревнат, че кариерата е пожертвана заради детето и припадам. То кариера нямаше да има и без детето, но сега е перфектно оправдание!

Лично за моя, представа си нямах, че ще е такъв скапан родител и ще си гледа само своята кариера, която пък сам си прецака в последните години.
В началото свекърва ми много помагаше, и аз даже имах кариерни успехи.
После се роди малкия, тя почина и се оказа, че аз трябва да се оправям изцяло с децата. С лично мои усилия изградих кариера в съвсем друга област.

По повод на предишнтие постове се замислих.Когато се запознахме живяхме заедно 2,5 г. преди да имаме дете.Тогава и двамата работехме, той на нова работа, аз на моята си също сравнително нова т.е имахме да се доказваме.Лятото почти не се виждахме, защото през сезона тук се работи доста и не ни съвпадаха често  поч.дни.Зимата пък бяхме доста често навън с приятели, почти всеки ден, бяха други времена тогава, домакинството ни беше много малко, бяхме на квартира, с една печка Раховец на терасата, без много мебели и вещи.Когато си млад нямаш и нужния опит за да забележиш.Какви перспективи, какви петилетки на 20+ години? То ако знаехме...Не всички хора се разкриват веднага, не всички са праволинейни, някои си правят каквото си искат, просто или сте млади, или не сте попадали в такава ситуация.Има и жени такива, тогава мъжете поемат голяма част от ангажимента.


И аз мисля като Рокси, все единият трябва да се откаже или да направи компромис.Но според мен на жената повече и отива да е майка и домакиня, отколкото кариеристка.Знам, че звучи старомодно. На мен също не ми пречи, че нямам карирера. Достатъчен е един карирерист и липсващ в къщи.Но ако исках нямаше да ми е никак лесно.


Да не се бърка кариера с работа, това са две различни неща.

И да си домакиня и майка също си има достатъчно работа стига да не те мързи.Но то ако те мързи, и на работа ще те мързи.

То хубаво да не се бърка кариера с работа, повечето хора просто имат работа, на която остават достатъчно дълго, че да имат някакво вертикално движение. Но нямат истинска кариера.

Тогава - на 29 се мислех за много умна и видяла. Днес установявам, че познанията ми за мъжете са били на ниво математика за 2 клас. Всъщност даже и това не е - в математиката има ред.

Има и такива жени, които се оправдават с децата. Обаче реално за жената си е трудно дори да се върне на работа, да се развива. Чисто технологично-няма детски градини, логистика, задръствания. Така че и жената може са има желание за кариера, но да е трудно изпълнимо.

Затова казах, че в идеалния случай трябва да е стигнала донякъде като излиза в майчинство.

То и да си стигнала, нали въпроса е да имаш времето да надграждаш, а не да стоиш на едно място.

Не виждам абсолютно никакъв проблем да се надгражда - и да няма държави градини, има частни. И да са ти далече и да ти е невъзможно да водиш децата - има бавачки. Въпрос е единствено на пари. А ако не изкарваш достатъчно, за да си позволиш това, значи няма какво да говорим за кариера, защото това са неща, които си позволяват и хора, които са много далеч от висока класа или кариеристи. Ако изкарваш с работата си колкото ти струва частната забавачница, сметката съответно не излиза, значи определено не си стигнала до там и кариера нямаш.

Все си мисля, че в днешно време при добър стандарт на семейството не е проблем да се ангажира една хигиенистка за домакинството и една детегледачка за детето. Следователно, не е нужно в името на извършването на тези дейности, жената да се отказва да работи и да се развива, ако тя иска това.

Жените в сектора, в който работя са по- малко от мъжете. Там, където работя, не мога да кажа да съм усещала някаква дискриминация на тема пол, но според мен е наивно да се смята, че семейният статус не играе някаква роля при вземане на решения относно мениджмънта. Понеже съм активна и често опитвам да излизам от сферата си на комфорт, твърде често съм се сблъсквала с коментари на интервюта или при кандидатстване за магистратура например относно това, че на тази възраст трябва да имам други приоритети ( все още нямах деца). Така че дискриминация, скрита или явна, на много места все още има.

Lora Lay, дискриминация има не само от работодатели. Има от всички хора.
Коментираме работодатели тук, защото темата е за кариерата. От една страна те искат професионализъм от служителя, а пък самите те НЕ проявяват такъв и си позволяват да задават лични въпроси. Точно в това е проблема.

Хубавото на пандемията е, че въведоха хоум офиса, което дава голямо облекчение на майките с деца.

Да, това е може би най- положителното нещо, най-накрая се видя, че е напълно възможно/ на нас години наред ни отказваха и ни караха да пътуваме всеки ден/,  но от др.страна може да е и малък ад ако нямаш условия.

Четох, четох и се обърках за какво е темата.
Говорихме в началото за дискриминация и не даване на шанс.
В последните постове се говори за малки деца. Засегна се и изборът на партньор.

За дискриминацията писах преди, семейната част ми се иска да засегна леко.

Дали един човек иска или не иска да гради кариера - т.е. да стане тийм лидер/мениджър/директор е лично себеусещане, желание за комуникация и генерално работа с хора, възможности. В този ред.
С желание обикновено се стига до тийм лидер. За мениджър се иска още, допълнително над това, което може един тийм лидер. А за директор ... много е трудно това за жена, но не е невъзможно да се постигне. С упорита работа, късмет да си на точното място, в точното време, да има кой да повярва в теб и да иска да ти даде шанс, а и брилянтни комуникационни умения, умения за преговори, адаптивност и много, много още.

Няма как жена да достигне до такива позиции ако няма талант и безусловната подкрепа на съпруга си и семейството си (включително родители, свекър и свекърва). Моят съпруг също има експертна кариера. Там и аз помагам с каквото мога. Но той ми е коректив, готов е да ме изслуша, да ми даде друга гледна точка, да ми помогне да взема трудно решение, да ме успокои, когато вижда, че емоционално не мога да понеса трудна ми ситуация. Ако една жена я няма тази помощ в семейството, безспорно пак може да успее, но ще ѝ е много по-трудно. Аз не съм кариерист, имах късмета да попадна в ситуация, която ми даде възможност да ме забележат. Бера плодове, но ми се налага да правя и доста компромиси със себе си. Противно на очакванията, хората на по-високи позиции работят страшно много и то не, защото се притесняват, че някой може да ги измести, а защото вече знаят, че техните грешки не касаят само тях, а доста хора - техния екип.

В началото на мъжа ми му беше странно защо искам да правя това, което правя. Сам видя с времето, че съм добра. Сега се радваме заедно на моите успехи, ползваме се от благата и комфорта си. Радваме се на децата си, радваме се, че можем да прекарваме време заедно и да ни е добре. Е, налага ми се да пътувам доста командировки, не му е много по кеф, но винаги ме кара на летището, желае ми успех и поема всичко докато ме няма. Това дори и като бяха малки децата. Защото той сам видя, че успехите ме правят щастлива, уверена и устремена, а нали именно това е жената, в която се е влюбил.

Трудно и лесно са субективни понятия. За Вас би било трудно без подкрепата на съпруга Ви или поне с такова впечатление оставам от написанато, за друга дама не би било трудно без подобна подкрепа. Иначе казано, друга дама би успяла да изгради кариера и без съпруг и подкрепата му и не би било трудно за нея. Това не е задължителен атрибут в професионалния път на която и да е жена.

Това виц ли е?

Аз разтълкувах темата като има ли дискриминация, а не дали сме направили правилните избори, касаещи партньора ни.

Те нещата са много свързани. Ако с партньора не сте равнопоставени в домашните/семейните задължения, жената не може да отдели време и ресурси за кариера. И няма кой да и даде шанс за истинска кариера като трябва всеки ден да си тръгва в 16ч да си вземе детето (образно казано) и няма нито енергия, нито физическа възможност да се раздава на работното място.

И според мен има връзка. Едно е жената да има подкрепа вкъщи, друго - да е натоварена с абсолютно всичко от картинката на първа страница, да не говорим, че има и мъже, които биха саботирали жената, ако се почувстват изпреварени от нея.

На колко мъже им се налага да пишат по форуми дали половинката им ще им позволи да се развиват кариерно?

То и на жените няма причина да им се налага. Аз не съм питала и не възнамерявам да искам позволение. Всъщност ако някой е на мнение, че това няма защо да се случва, значи не сме съвместими.

Той партньора може да няма нищо против на думи, дори може и да се хвали, но малко мъже могат да понесат жената да постигне повече от тях и е възможно дори несъзнателно да саботират, дори и с това да и направят деца, точно когато тя иска кариера.


Lora Lay, мъжете нямат нужда нито да си споделят, нито да обсъждат както жените, нито просто да си приказват с други мъже на някаква тема ей така по принцип.

Много ми е интересно как един мъж ще направи дете на жена си без тя да иска понякога се чудя, в кой век живеете.. или на някоя друга планета...