Коя специалност да избера?

Първо и най-важно: Забравяш за думата развитие. Такова нещо у нас няма. Не знам, кой им пълни главите на младите хора с такива глупости?!
Ако искаш сигурна работа и гарантирани доходи срещу не особено големи усилия отивай в милиционерското училище.

Единият профил съветвам БГ - да си помагаш за матурата.
Вторият зависи наистина какво искаш по-нататък и дали го искаш в БГ или в чужбина.
Ако в чужбина - Пт сега се консултирай с фирма, която помага при кандидатстване. Те познават университетие и знаят къде искат хорариум по определен предмет.
Казвам го от опит.
Успех

Не съм съгласна, че в БГ няма развитие. Има, не е зора да ходиш на държавното.

Но все пак полицай се става трудно, ако нямаш връзки.

Останалите професии са хубави, но все пак едно е учителка (примерно ако завършиш филология) или фармацевт.

На теб какво ти се прави? С какво би искала наистина да се занимаваш?

Напълно нормално е за 2 години да ти се промени мнението и в 12 клас да решиш друго, но все пак ако се ориентираш от по-рано, по-добре за теб.

Това за полицаите не е така, мога да ви го гарантирам, точно защото баща ми е завършил академията преди доста години. Брат ми влезе преди няколко години, не от първия път - от втория, но успя, а не сме от тези с връзките.
Колкото до това с какво искам да се занимавам, не мога да кажа със сигурност. Ако до преди една година бях сигурна, че ще ставам лекар, сега съвсем съм се разколебала...

Относно профилите - според мен запиши такива, които биха ти били от полза каквото и да учиш след това, най-малкото за широка обща култура. Такива профили за мен са БЕЛ, История и Философия.

А във връзка с питането ти кое от посочените да избереш - колкото и клиширано да звучи, ще те посъветвам да избереш това, което те влече най-много, това, с което желаеш да се занимаваш един ден. Едва в 10-ти клас си, мисля, че за повечето тийнейджъри е твърде рано за осъзнат и категоричен избор, макар че има и деца, наясно с приоритетите си и непоклатими в изборите си още от началните класове. Е, аз не бях от тях. В началото също като теб исках да кандидатствам или медицина, или фармация, бях се насочила към паралелка с профили биология и химия, но впоследствие открих, че това не би била точната професия за мен и няма смисъл да уча нещо заради единия престиж или за да удовлетворя исканията на родата. Окончателно решение за това какво искам да уча взех в края на 11-ти клас (преди 3 години).

Английската филология е хубава специалност, но като че ли много кадри се навъдиха с такова образование през последните десетина години, не знам дали няма пренасищане на пазара. А и всеки владее английски до някаква степен, повечето млади даже на доста прилично ниво. Виж, ако желаеш да станеш учителка или преподавателка в университет, това е друго нещо.

Академията на МВР - звучи интересно, но си дай сметка дали ще е твоето нещо. Разбирам, че вкъщи имате хора, завършили това висше училище, вероятно си чувала само суперлативи за него, но нещата не са само розови. Самите конкурсни изпити са много тежки, доколкото съм чувала от момчетата от випуска ми, които кандидатстваха там. Зависи и какво ще учиш - има разлика между полицай, пожарникар и т.н. Реализацията на държавна позиция може да бъде добра, заплатата също, но дали ще си удовлетворена да бъдеш чиновник? Това не е позиция, която претърпява кой знае какво кариерно развитие, да не говорим за личностно. Ако си хуманитарен тип, това би те подлудило според мен.

Преди време предлагаха в интернет пространството тестове за кариерно ориентиране, не знам дали все още са налични, но не пречи да провериш и ако ги има, да ги направиш - все ще внесат поне минимална яснота.

И за финал ще ти кажа - не се влияй от мненията на околните. Това е твоят живот, твоята възможност да развиеш себе си в област, в която смяташ, че ще бъдеш полезна и на себе си, и на обществото. Реализацията е много субективно нещо вече в динамичния свят, в който сме принудени да живеем. Днес се търсят едни професии, утре - други. Учи това, което ти е присърце. Мненията на околните могат да бъдат полезни дотолкова, че да ги подложиш на критическа преоценка в съзнанието си, но не да ги приемаш безусловно за чиста монета. От написаното усещам, че си умно момиче, но като по-голяма от теб с цели 4 години исках все пак да ти напиша тези съвети.

Успех!

Много ти благодаря за всичко написано! Съгласна съм с това за профилите, в крайна сметка ако реша да не се занимавам с МУ, ще запиша БЕЛ + история или философия.
Не се бях сетила за тези тестове за кариерно ориентиране, ще се поразровя в интернет.

Аз,  ако можех да върна времето назад бих учила усилено биология и химия и след това МУ, но последвах  мечтата си и записах Физика. Парите са в медицината. Познати полицаи и военни доста познавам - теглят кредити за да направят минимален ремонт на апартаментите си. А, личната ми лекарка има 3 апартамента, сама е жената, праща пари на дъщерята в чужбина.  Истината от първо лице. Беден лекар няма! Ако има някъде да ми пише. За Фармацевтите важи същото. И те да пишат.

Пише ти дъщерята на един.
Не обобщавай. Малкия град няма общи със “столицата”…

По темата - учи, записвай това, което ти искаш! На днешно време може и корекции
От опит!
Образованието не е в тежест, ако се прави по желание.
Казват, че в идните години хората щели да сменят професии, не градове и сфери на една професия/област.

По-точно би било да се каже, че няма лекар без работа. Тоест всеки лекар има гарантиран доход. Може да е най-големият смотаняк, но без работа няма да остане. Познавам и такива. Водят се лекари само по диплома.

Добре, а мислите ли че си заслужава инвестицията на време за цялото учене? Имам предвид, че медицината е 6години + 4 години специализация, т.е. ти започваш да работиш и да изкарваш реални доходи едва на 30. Затова понякога и към фармация клоня, а че медицината е призвание, призвание е. Относно фармацията, някои казват, че целия този труд не си заслужава за да си "продавач" в аптека.
Общо взето има толкова много НО-та и това ме кара да се чувствам объркана.

Логиката ти на разсъждение е грешна, по-скоро неползотворна и непродуктивна и сега ще ти обясня защо (с най-приятелски чувства ):

1) Голяма грешка е да се ръководиш от хорските предразсъдъци. Да си магистър фармацевт, въобще не означава, че си "продавач в аптека". Това е глупава реплика на хора, които си нямат хал хабер от медицински специалности или на хора, които не са успели да се преборят и да влязат в МУ.
2) Медицината, както ти си написала, е призвание. Учиш, за да помагаш на хората. Съответно всякакви други прагматични пресмятания от сорта на - колко години ще учиш, пък каква заплата ще взимаш в началото, би следвало да отпаднат, защото ако искаш да помагаш на хората, ще го правиш, а заплатата ще дойде впоследствие. Освен това винаги по време на следването си (от втората година нататък) можеш да работиш някъде в медицинско заведение, да даваш дежурства, да трупаш практически опит, не съм запозната, но би трябвало да имаш възможност да си докарваш някакви доходи.
3) Всяко хубаво нещо, което си заслужава впоследствие, е трудно в момента. Лесните неща не са предизвикателство и по тази причина преминават бързо и отиват в небитието. Нещата, които си струват, изискват труд, усилия, безсънни нощи, но после победата и покорените върхове са сладки. Затова съветът ми е да не избираш университет и специалност, които ти се струват "по-леки и лежерни", ако наистина нямаш цел и амбиция да учиш конкретното нещо в дадения университет.

В заключение отново ще добавя - не се влияй от това какво ще ти казват хората. Всеки дава мнение, но то е субективно. Опитай се да отсееш единствено тези, които ти дават по-общи насоки. Конкретизацията ще си я направиш ти - спрямо интересите си, възможностите си, мечтите си и целите си.

Усещам, че все още се луташ по кой от двата пътя да поемеш - по пътя на логиката и прагматизма (къде ще си по-високоплатена) или по пътя на сърцето (това, което те влече отвътре). Бих те посъветвала да избереш втория път. Дори да е по-труден и трънлив откъм реализация, ще те удовлетвори личностно, ще те научи на ценни житейски уроци. В днешния динамичен свят никога няма да е късно да запишеш нещо друго впоследствие и да се преквалифицираш, стига да имаш желание за учене и кариерно развитие.

Медицината може някога да е била призвание. Днес е повече бизнес. Много от сегашните студенти по медицина започват следването точно с предварителни сметки. Кога, как и колко. Казвам го, защото имах такива съквартиранти като студент. И въпреки, че беше преди доста години, нямаш на идея за какъв меркантилизъм и сметкаджийство става въпрос.

И при лекарите не всичко е перфектно. Имам позната, която не е точно лекар, мисля, че е ординатор, ако не бъркам терминологията. Записа второ висше, за да се махне от болниците. Като цяло няма гръб, не е лесно за нея, работи за много малко пари в Пирогов. Да, не е лекар тип личен лекар или хирург, или ендокринолог, или др специалност. Но явно парите в медицината идват от частна практика и клинични пътеки. Ако си в голям град е едно, ако си в малък - съвсем различно.

Това за маг. фармацевт, че си продавач на лекарства е толкова тъжно! Не бих нарекла фармецевт продавач! Има компании, занимаващи се с разработване на лекарства, които търсят такива специалисти и са супер добре платени. Позната ветеринар работи за такава компания. Взимат хора с медицинско образование, фармацевти или с биохимични технологии. Реално зависи и колко си добре с чуждите езици.

Според мен да записваш медицина само заради парите е безсмислено. Не е лека професия. Ако 1 ч изкарате в спешното на която и да е болница, ще ви стане лошо под какъв стрес и какви усилия влагат тези хора.

Българинът има едно набито мнение, че фармацевт означава продавач в аптека, но не се замисля, че зад този “продавач” седят 5 години учене. Да не кажа, че фармацевтите учат толкова много химии, законодателства и терапии, че ако не са те, не виждам лекарите как ще се оправят.

Фармацевт може да работи над 20 длъжности, които не са в аптека. С това мисля, че изчерпахме тезата “фармацевтът е продавач”.
Има лаборатории, фирми за клинични проучвания, агенции, контрол, производство.
А и да не говорим, че заплатите са двойно спрямо лекарите например.
Новозавършил лекар работи на минимална заплата (когато все още няма специалност) - 710 бруто.
Новозавършил фармацевт в аптека взима 2660 бруто.
Във фирмите за клинични проучвания се иска стаж мин. 2 год в аптека, а заплатата е около 5500 бруто.