Да се ОПЛАЧЕМ и да поспортуваме ... през май

  • 84 299
  • 2 439
  •   1
Отговори
# 1 785
  • Мнения: 12 077
Не съм си и представяла, че ще прилагам каквото и да било Grinning Какво си мислех,а какво стана Grinning
Едва ли има човек,на когото да не му е приятно да си гушка бебето Heart

Аууууууууууу, колко ми липсват тези времена!!! Да го сгушиш в теб и да чуеш равномерното му дишане като заспи, как се смее на сън, как и то те гушка, е дори това да се събудиш с крак върху лицето, щото пумпалът спи в обратната посока. Grinning

Сис, забравих да ви честитя прогреса с Беболина.

ПП. Синчето го отделихме в детската стая (със сестра му) като стана на около 7- 8 месеца, ако не се лъжа. Искаха да си спят заедно (в една стая), търсеха се. Никога не съм се водила по графици, правила и т.н. Само по децата. Каката обичаше да й четем приказки преди сън- съответно и той слушаше, макар през това време да се въртеше в кревата, изправяше, скачаше, но  и слушаше. Знаеше, че свърши ли приказката, ги целуваме за лека нощ и ако искат- оставаме с тях, докато заспят. Невинаги са искали (в случая със сина по това време бебе- не е показвал), че иска да останем. Гасим лампите и излизаме. През бебефона разбирахме какво става по- натам. Щерката обикновено отнасяше плувката за секунди. Малкият се е случвало да се върти и да си бърбори нещо, но защото е шило просто, или не е бил достатъчно изморен. В това отношение не ни е правил проблеми, доколкото се сещам повече от 12 години по- късно. Simple Smile

Последна редакция: вт, 24 май 2022, 11:15 от TuЛи

# 1 786
  • София
  • Мнения: 12 324
Честит празник, момичета!

Радвайте се на бебешките проблеми, знам, че е тежко, но толкова бързо се променят децата и безвъзвратно губите точно тази тя не невинност. Ето, Беболина, расте като гъбка. И Славчо ще почне да спи самичък скоро, Лейла и тя се е засилила с промените. Липсват ми тези грижи. Тийнката вече е супер самостоятелна, по почти половин година я няма у нас, от догодина може и за повече. А аз искам да ме търси, да ѝ трябвам. Така, де, повече искам да си е самостоятелна и да е успешна, ама ми липсва жестоко.

Вчера ми текна чушката изведнъж, само едната ноздра, и едното око почна да сърби и сълзи. Вече съм като без глава, запушено, тече, сълзи окото от ляво. ММ ми набута един зиртек за проба, било алергия според него. А аз седя и страдам. Плюс, че не си харесвам новия по-светъл цвят на косата и си ближа раните. Ще като ще я пращам за матиращ шампоан да видя ще се поприкрият ли гадните жълти отенъци. Като ръждив пирон съм в главата, а домашните ме харесват.

# 1 787
  • Мнения: 20 522
Най-добрата покупка с дребната беше креватче, което се закача за нашето, без преграда. Толкова безсънни нощи си спестих. Съжалявам само, че с голямата и аз защитавах ревностно семейното ложе, сакън да не ни наруши нещо интимния живот (дето и без това се беше пренесъл на дивана в хола, щото се пказа, че не ни кефи да се сексим при спящо дете в същата стая). Та интимният живот не ни наруши, но моя сън и нерви заминаха за много дълъг период. Затова с дребната - до нас от ден първи, нито съм ставала, нито сме се разбуждали, кърмех, подавах биби, погалвах и после си продължавахме да спим. И на 11-12м, като спря да се буди през нощта, директно замина в детската стая.

Оплаквам се от голямата (Уиш, окуражи ме сестро, че не съм сама!). Като я прищрака от време на време, да я дразнят всички вкъщи, най-вече сестра ѝ, такова нагло поведение започва да демонстрира, че едва издържам, да изчакам да утихнат страстите и да поговорим в нормални граници. Баща ѝ и той води някакви битки с нея, да си оправя стаята, та под заплахата от -2лв. на неоправено легло джобни, тази сутрин тръгна да го оправя, преди да замине за урок. Е, резултатът е разсипана саксия от кактус върху завивките и пръст върху оправеното легло. "После ще почистя, че бързам". Laughing И не разбира големия мъж, че имаме по-важни битки сега, той се хванал за неоправеното легло. Чувствам се неразбрана. Laughing

# 1 788
  • Мнения: 15 357
Аз за Звери прилагах една и съща фраза и постепенно се отдалечавах.На обед сама си отива в леглото и си ляга ,вечер я слагам аз и казвам фразата пет-шест пъти за десетина минути и излизам преди да е заспала напълно.Така съм сигурна,че ако се събуди няма да очаква да съм там ,няма и да плаче ,а сама ще си заспи отново.
МУ идва в петък,измил е прозорците,изпрал и изгладил пердетата,изчистил основно ,включително под,зад и над мебелите .

# 1 789
  • Мнения: 6 892
Утро!
Честит празник, другарки! С пожелание образованието ни да тръгне в една по- добра посока,че сега сме в тунела...С пожелание днешните малки да пораснат по- образовани, да растат с желание за четмо и писмо, с любопитство към книга и наука. Че днешните им батковци и каки ..поне според мен, не случиха на добри училищни времена. Мъка ми е ,че до такова ниско, елементарно ниво докараха българското образование. Дано за бъдещите ученици да има промяна.
Браво на Беболина, на Вайчето 🤗
Мист, ай фотки и сбит преразказ чакаме.

# 1 790
  • Euskal Herria
  • Мнения: 29 424
Честит празник, общество!
Много сте писали, не съм ви чела. Опитах веднъж-дваж и се отказах. Дано няма много болни.
Ходихме при бабиното злато, отпразнувахме първия му рожден ден. А той съвпадна и с прохождането му. Та отметнахме и прощъпулника. Хубаво беше, ама свърши миниваканцията. Но пък ей къде е лятото, ще се гушкаме пак.

# 1 791
  • София
  • Мнения: 10 850
Сис, поздравления на Беболина и на теб!

Яни, да е здраво и щастливо бабиното злато! Да прави смели крачки в живота!

Честит празник и от мен на всички! Гледах някакви клипчета във фейсбук с българи, живеещи в чужбина как посрещат днешния празник. Ами ревнах. Не е честно. Разпръснати из цял свят сме.

# 1 792
  • Мнения: 17 116
Мъка ми е ,че до такова ниско, елементарно ниво докараха българското образование. Дано за бъдещите ученици да има промяна.
Хм, от една страна мисля, че има шанс, ако тези дето сега искат да стават учители са най-нахъсаните и най-знаещите, все пак е професия където хората отиват повече заради призванието отколкото заради парите. Но пък от друга страна не виждам как продукт на настоящето образование ще набере тези умения. Ама все пак празник е, във въздуха се носи оптимизъм Smiley

Снощи ви четох, ама главата ми стои празна, мозъчето ми лети някъде бизнес класа като Скай Smile Нещо от алергии те ли, от фазите на луната, атмосферното налягане ли, ама съм като в облак. Времето много шашаво и то, тамън стопли, поразхвърля се човек и айде духне леден вятър, ей сега пак ще се преобличам, че ми се смръзнаха копитцата. А денят беше започнал така плажно рано сутринта Flowers Palm Tree Сега обаче мисля да врътна някакво печиво, да се постопля около фурната, но не ми хрумва точно какво да подбера, нещо завъртяно, празнично. Една кофа кафе изпих и нищо, сигурно е изветряло. Айде, разправяйте как празнувате деня на буквите Hug

# 1 793
  • Мнения: 15 706
Аз никак. 😁 Послушахме песнички от училището отсреща,но самия празник беше в салона и не видяхме нищо. Сега се припичам навън,радвам се на градината,розите са ми нацъфтяли,един кактус ме зарадва с два цвята,котката се е опънала на тревата и дребната го тормози... идилия. 😂
Почвам да огладнявам и се чудя какво ще готвя днес. Мисля и един кекс да направя,но основното.. нямам идея.

# 1 794
  • Мнения: 12 659
Честит празник! За мен лично това е най-хубавият български празник!
Янче, да е живо и здраво бабиното злато, да расте и да крачи уверено напред!
Браво на Беболинка!
Мисте, хайде, чакаме те с разказ и снимки.

Сутринта хванах една пътека да се поразсея, обаче голям страх брах да не срещна някоя змия. Любимците на Мид спокойно мога да ги гледам на снимка, но не искам близки срещи с тях Simple Smile

Малко песимистично, но не съм много обнадеждена за близкото бъдеще на образованието. Много са факторите, но като говорим за учители, да споделя какво беше при мен. Завърших педагогическа специалност, никога не съм преподавала в училище. Огромна част от колегите ми бяха попаднали там, защото не бяха приети в желаните специалности, в това число и аз самата. Не бяхме водени нито от евентуално заплащане, нито от призвание. Аз и още неколцина направихме втори опит на следващата година и учихме две неща едновременно. Средното ниво беше покъртително - някои от състудентите ми пишеха с правописни грешки на дъската, докато преподаваха по време на практиката ни. Съдейки по някои мои наблюдения, макар и оскъдни, нещата и сега не са много розови в това направление. Разбира се, има и учители, за които работата наистина е призвание, но май вече са съвсем изчезващ вид.

# 1 795
  • София
  • Мнения: 10 850
Това моето диване не знам какво да го правя вече.
В четвъртък миналата седмица падна в парка докато играеше. Подгъна й се глезена под дупето. Стъпва си обаче, няма видима контузия. Започнах да я мажа с Арнигел. Но болката си я има, макар да не е много силна и не при всички движения. В същото време не иска да стои мирна и все търчи и скача, не дава шанс на крака да заздравее. Издадох забрана за днес и утре да се движи. Ще лежи на дивана. Обаче мрънка. Иска да  ходи на някое от честванията на 24 май. Което много ме радва от една страна, но от друга страна искам да миряса малко с този крак да видим дали ще има ефект от почивката, или да я водя на лекар.
Тя самата очевидно не е наясно с желанията си. Хем мрънка, че я боли, хем не иска да почива, за да й мине крака и мрънка, че трябва да почива.

# 1 796
  • Мнения: 15 357
Бърди,моя приятелка в момента учи магистратура Начална и предучилищна педагогика.Въобще не чете.Някой й праща отговорите на тестовете и тя си ги попълва.Аз уча много повече от нея и при мен няма вариант да вземеш тест,без да си прочел.Сега имам изпит,който ако не взема ще плащам за повторно явяване.

# 1 797
  • Мнения: 12 659
Да, Бобчи, знам.
И аз имам такава позната - учи магистратура, изцяло онлайн, балакавърската й степен е в съвсем различна сфера. Никой не иска да мине на присъствено обучение, включително и преподавалите им.  При записването интересът е бил голям. Хал-хабер си няма какво и как се случва, не знае как ще карат наблюдения и практики. Сега, давам си сметка, че вероятно не всички имат подобно отношение и нагласа, но при нея конкретно е така. Идеята й е да стане учителка, защото било много лесно и айляк.
Малко гадно може да прозвучи, но накрая ще има същата диплома като моята, а нас ни побъркваха по време на практиките и упражненията. Още си спомням разни методики, макар че един ден не съм преподавала.

# 1 798
  • Мнения: 7 303
Баткото много лесно свикна в своята стая,до около годинката спеше къде в кошарата къде в нашата спалня.Стая си имаше още преди раждането,обзаведохме я към годинката и малко след това почна единия да спи с него там в леглото му,директно взехме приста голяма вместо детско/юношестко легло.След половин година някъде почнахме само да го приспиваме и да се връща "дежурния" в нашата си спалня.Към две вече спеше сам спокойно,будеше се за ам до две и половина или до тоалетна,след това почна по цяла нощ.Мисля съм споменавала че за първи път се разболя сериозно преди третия си рд,та тогава съм спала няколко пъти при него.Сега с малкия пак така почнахме спи къде в кошарата,къде при нас на спалнята.Но той още сучи и не знам кога и как ще го отделяме след време.Наши комшии също имат фрапантен случай.Големия е на 14 и още спи с баща си в детската,а малкия на 7 спи при майка си в спалнята им.За мен е странно,но всеки си знае най добре как му е ок в семейството.

# 1 799
  • София
  • Мнения: 20 026
Пандич, заведи я за снимка. Много мънички кости има на стъпалото и не винаги има отток и посиняване.

Общи условия

Активация на акаунт