СЕПТЕМВРИЙСКИ МАМИ 🤰🏻 2022 💝 (ТЕМА 3)

  • 42 111
  • 750
  •   1
Отговори
# 270
  • Мнения: 140
Относно кърменето- на мен с първото ми дете много ми помогнаха изкуствените зърна. Понеже бях секцио, я захраниха веднага с АМ и след това не искаше да суче. Посъветваха ме да пробвам с изкуствени зърна и след доста усилия се получи. Дотогава цедях и давах кърма, но и дохранвах с АМ.
В един момент го отказа и минахме изцяло на кърма и така 2 години.
С второто бебче се надявам нещата да потръгнат от началото и да не се налага да се учим с часове и дни (аз буквално само с това се занимавах почти месец, за да се получи). Но като знам, че пак ще съм секцио.. сигурно пак ще е същото.

# 271
  • Мнения: 641
Там където ще раждаш, колко време след операцията ти дават бебето?
Относно кърменето- на мен с първото ми дете много ми помогнаха изкуствените зърна. Понеже бях секцио, я захраниха веднага с АМ и след това не искаше да суче. Посъветваха ме да пробвам с изкуствени зърна и след доста усилия се получи. Дотогава цедях и давах кърма, но и дохранвах с АМ.
В един момент го отказа и минахме изцяло на кърма и така 2 години.
С второто бебче се надявам нещата да потръгнат от началото и да не се налага да се учим с часове и дни (аз буквално само с това се занимавах почти месец, за да се получи). Но като знам, че пак ще съм секцио.. сигурно пак ще е същото.

# 272
  • Мнения: 26
Не знам дали не е рано да сте толкова подути чак, ръцете как са ? Кажете все пак на следящия АГ. Следете кръвното и отоци по горни крайници. Пкк и урина добре ли са ви ?

Да, вс е ок. Ще коментирам с лекаря и ако каже някой др трик ще споделя. Май с жегата се появи това отичане. Като ги вдига нависоко е добре или може би това, че стоя права повечко. Не знам и аз ще го коментираме.

# 273
  • Мнения: 140
Там където ще раждаш, колко време след операцията ти дават бебето?
Относно кърменето- на мен с първото ми дете много ми помогнаха изкуствените зърна. Понеже бях секцио, я захраниха веднага с АМ и след това не искаше да суче. Посъветваха ме да пробвам с изкуствени зърна и след доста усилия се получи. Дотогава цедях и давах кърма, но и дохранвах с АМ.
В един момент го отказа и минахме изцяло на кърма и така 2 години.
С второто бебче се надявам нещата да потръгнат от началото и да не се налага да се учим с часове и дни (аз буквално само с това се занимавах почти месец, за да се получи). Но като знам, че пак ще съм секцио.. сигурно пак ще е същото.
Донесоха ни ги малко след секциото, още докато бяхме в реанимация за около час- два. Следобед бебетата също бяха с нас за малко. След това- на другия ден, когато ни разпределиха по стаите. За болница Тракия в Стара Загора става дума.

# 274
  • Мнения: 2 109
Аз също бях секцио, но не са го захранвали с АМ. Следобяд ми беше операцията, още в реанимация показваха как се слага на гърда. Като видяха, че не засуква ми донесоха помпа и показаха как да цедя, после ми носеха шишета. Всъщност до към 2 месеца е бил изцяло на кърма, въпреки че не е сукал. Бях като крава, по едно време стигах литър на ден.

# 275
  • София
  • Мнения: 1 941
много хубаво, че са ви ги дали бързо, на нас в Надежда- след 24 ч., даже 30 дали не бяха. В реанимация бяхме 10 жени, там не допускаха никого, а на 2 ден ми казаха да си хвърля кърмата, защото била отровена от упойката. Аз и не съм искала да виждам децата, бепе ми зле, не можех да стана 24 часа. Едва тогава ме раздвижиха, камо ли да държа бебе.
След 9 г не знам още така ли е, може би трябва да питам някого, но така или иначе нямам друга алтернатива за болница на този етап. Децата пък бяха твърде малки и недорасли, за да засучат така или иначе.
Иначе с предната бременност от тежестта ми падна свода/стъпалото или и аз не знам кво и станах твърд 40 номер от 39. Не съм имала отичане и подуване никога, но тежестта си каза думата. Дано ся не стана 42...

# 276
  • Мнения: 641
В болницата, където бяха моите секцио, ги носят малко след операцията. И ги оставят мисля до вечерта. С първото ме попитаха дали искам първата вечер да го вземат при тях. Вече бяхме в стаята си. Аз нова майка, шашната, веднага им отговорих с “да”. Втория път останах първата вечер да спя в реанимация, защото нямаше свободни стаи. Много беше неудобно. Малкия се скъса да плаче. Беше ад. Аз изкарах няколко часа с него на ръце - и седнала, и права, и обикаляща стаята, за да се успокои. Това 5-6 часа след операцията. Съответно изобщо не ги дочаках да го вземат. Направо им звъннах да ги питам “кога възнамеряват да дойдат да го вземат, защото не издържам”. Това към 21:00-22:00 часа май. Към 5:00-6:00 ми го върнаха (и сега изведнъж докато го пишех това си спомних за секунда онова чувство когато хо чакаш да го върнат сутрин след като са го взели да го изкъпят и прегледат 🥰… все едно за миг пак бях там). Може би да са му давали АМ през тази вечер, ама това е било. После аз си исках за всеки случай вечер, но така си и оставяше.
Моите крака също от 38-39 са между 39-40 след двете бременности. Ама то по 25-30 кила всеки път…

# 277
  • Мнения: 769
Аз раждах в Токуда секцио през 2018. Мислех си, че съм много доволна, но сега като съм чела и осмислила неща, стигам до заключението, че на магия ми се получи...
Късно ни раздвижиха (повече от 24 часа), късно ни събраха с бебето. Кърмата ми май тръгна на третия ден, преди това се мъчих с една ръчна помпа да стимулирам, нямам спомен и капка да съм успяла обаче. Много консултантки слушах, акушерки минаваха, лекции посещавах и пак просто не знаех какво правя, за капак в болницата ме наплашиха, че едното ми зърно е плоско и няма да мога да кърмя без силиконови зърна или даже изобщо 😳 в началото слагах, но скоро нямаше нужда, бебето ми го “оправи” 🤣 Най-голямата грешка, която си отчитам: настояваха да кърмя на режим на три часа. Опитвах се, но бебето беше нервно и определено гладно. Забравих за графици и кърмих на поискване, общо 1 година и 5 месеца 😊 За мой огромен късмет без особени сътресения, май само веднъж имах запушване и лека температура.
Сега съм се ориентирала към друг град и болница и наистина се надявам да се напаснем с бебочето, по възможност по-бързо ☺

# 278
  • Мнения: 374
Момичета, някоя от вас има ли отзиви за VBAC с Огла Дукат и др Паликов от Свети Лазар. След моето секцио имам неприятни спомени, сходни с тези на Femme и ми се иска да се пробвам нормално. Иначе с кърменето някак се справих след едно запушване с висока Т и ревове Grinning. Напаснахме се с малкия мъж и кърмих до 1,3 г. До 6 м. е бил само на кърма. Това разбира се не го спаси от 3 пневмонии и болничен престой по 10 дни за 7 г., така че не се тръшкам, ако трябва да давам АМ в някакъв момент.

# 279
  • Мнения: 2 109
Joyforall, потърси във Фейсбук групата Вагинално раждане след цезарово сечение. Има доста истории. Следя я, защото също се надявам това раждане да е нормално, но аз ще раждам във Варна.

# 280
  • София
  • Мнения: 1 941
Късно ни раздвижиха (повече от 24 часа), късно ни събраха с бебето. Кърмата ми май тръгна на третия ден, преди това се мъчих с една ръчна помпа да стимулирам, нямам спомен и капка да съм успяла обаче. Много консултантки слушах, акушерки минаваха, лекции посещавах и пак просто не знаех какво правя, за капак в болницата ме наплашиха, че едното ми зърно е плоско и няма да мога да кърмя без силиконови зърна или даже изобщо 😳
Селест, и мен така, но аз самата 24 ч. по-рано припадах при ставането, вдигаха ме на 2-3 часа и ме носеха наобратно в леглото, то си е индивидуално препдолагам... Sad по принцип съм с много висок праг на болка, ама на. Просто ми причерянваше. Така ме е яд за естественото раждане сега, ама...
И относно лекциите така- посещавах, четох за кърмене... аз също имах проблем с гърдите, бях вдлъбната към гърба, нямах гърди, нямах зърна- не се увеличиха през бременността, а като се "напълниха" с мляко бяха примерно с 1 см повече от ребрата ми. Уж не пречело, но е факт и си мисля, че доста пречеше- нито акушерките можеха да стиснат нормално, то нямаше какво, буквално удряха ръце в ребрата, нито аз можех да насоча гърда към бебетата, просто нямах тъкан. После ще ми обясняват, че господ ги бил измислил тия неща- грънци. Сега съм след силикон и определено виждам огромна разлика. Зърната ми изпъкват, нещо, което преди не се случваше никога, има какво да захвана, затова съм и доста по-обнадеждена, но ще видим...

# 281
  • Мнения: 641
И двата пъти ме вдигаха за раздвижване 5-6 часа след секциото. И двата пъти вървях от същия ден. Не казвам, че не е боляло или е било приятно, просто кретах там по малко. А втория път и с ревящо бебе на ръце. Първия път на 3-4 ден вече нямах почти никаква болка. Като излязох от болницата чистих у дома, карах колата и т.н. Втория път обаче беше по-болезнено. Не, че не ги правех същите неща, ама по-дълго ме мъчи болката. Да видим сега третия път как ще е. Мен по ме е страх от естествено раждане (има и такива кукута като мен 🤷🏻♀).

# 282
  • Мнения: 8
И моите момичета са кърмени - каката до 5мес, малката до година и 1-2 месеца. Бях с ръчна помпа - е голяма мъка ми беше, а не съм цедяла за запаси. Затова сега с ел.ще пробвам, надявам се да е по-бързо и не толкова затормозяващо. Бързо се напаснахме с бебчетата, нормални раждания, не мога да кажа бързи, но и за миг не съжалявам, не са ми създавали ядове, но определено кърмене на поискване е 100 пъти по-лесно и за двете страни. Надявам се и с този малък калпазанчо да се нагодим бързо.

# 283
  • Мнения: 167
Аз имах може би леко възстановяване след секцио. Спомням си, че родих в 5:38 сутринта и ме вдигнаха чак на следващия ден на обяд. От дългото време с катетъра ли или не знам от какво, но после имах проблеми с уринирането 1-2 седмици, усещаш се като цистит. Иначе въпреки късното раздвижване, много бързо ми минаха болките и като се прибрах вкъщи си правех вече всичко. Дано и сега да е така, въпреки че се съмнявам пак да имам такъв късмет. С кърменето не ми се получи определено. Синът ми не искаше да засуче хубаво, дохранвах, цедих, то нищо не пускаш на тая пуста помпа и така издържах на този кръговрат до погачата и си казах стига толкова. Не съжалявам за решението си. Сега ще се опитам пак, но предвид опита си и предвид, че са 2,не тая големи надежди. Каквото стане.

# 284
  • Мнения: 2 109
За нищо не се навивам аз вече, нито за нормално раждане, нито за кърмене.
Предния път ревах като ме приеха в болницата с високо кръвно, защото ми стана ясно, че следва секцио. Много ме беше страх от операция. Ама и аз съм си малко лигла, добре де, не малко. 😀
 Но пък с наложилото се секцио бях много щастлива, че избрах частна болница. Оперират по метода с избутване на мускулите, раздвижват на 5-6 час, не слагат катетър. Обезболяващи ми слагаха на всяко позвъняване, с бебето помагаха, обясняваха като питаме, с кърменето помагат. От болницата излязох абсолютно в състояние да си живея нормално.
В сравнение с приятелки, раждали секцио в държавната болница в нашия град, нищо общо. Тук изобщо няма акушерка, която да дойде да обърне някакво внимание, за обезболяващи трябва да се молят и я им сложат, я не. Вдигат ги след 24 часа и то просто акушерката казва да стават…
Така че си зависи и от болницата. В крайна сметка колкото и добър да е лекаря, после оставаме в ръцете на акушерките и много зависи дали са достатъчно и си вършат работата с желание. На мен не ми се тръгваше от болницата, толкова обгрижвана се чувствах.

Общи условия

Активация на акаунт