СЕПТЕМВРИЙСКИ МАМИ 🤰🏻 2022 💝 (ТЕМА 3)

  • 42 111
  • 750
  •   1
Отговори
# 285
  • София
  • Мнения: 1 941
Това е супер важно- от отношението в болницата зависи отношението ти после към самото раждане-като си тръгнеш с лофти спомени от хората, цялото събитие се разрушава. Поне при мен е така. Аз няма да забравя как ми се сипваха като ми носеха бебетата-понеже не знаех как се гушкат и ми се заяждаха как можело да не знам…е откъде да знам, за 1 път виждах бебе в живота си. Аз нямам майчински инстинкт, никога не ми се появи. Може би след 3тата година малко…с такива като нас винаги се държат грубо и това ме съсипва, защото имаме нужда от насърчаване и подкрепа, а не от хокане. Затова и малко съм резервирана към Надежда, заради опитът ми преди. За св. София виждам, че пише ужасни неща, а като лежах 3 дни СМО добро впечатление ми направиха всички, дори хигиенистките- не влетяваха с шутове в 6 сутринта, винаги питаха как съм, носеха памперсчета и други неща за бебенцата и изглежда, ме помагаха-имаше едно бебе-цели нощи ревеше, майката се беше побъркала- еми не чух да и се карат ни веднъж. А в надежда Ми се караха на мен Sad и затова съм супер раздвоена- там пък  условията са по-читави. В св София в 2 стаи бях и в двете духаше от дограмата, леглата бяха съвсем обикновени. Тоалетните са общи… ще се полудя още малко и ще видя дали ще рискувам.

# 286
  • Мнения: 350
Момичета, като чета последните ви мнения и се върнах 12 години назад, когато родих дъщеря ми. То не беше чудене в коя болница, ама частна ли, ама държавна ли, ама ще имам ли кърма, ама няма ли да имам, ама не знам си какво. През месеците на бременност си бях сменила мнението за раждане в болница от частна (понеже съм от Бургас, милсех да е в "Дева Мария"), частна в Сливен и още какво ли не, но не и в държавната Окръжна болница - Бургас (сигурно сте чували, чели много лоши истории за там...). Е, познайте къде отидох да раждам - в Окръжната болница Simple Smile . Това, което разбрах тогава е, че най-важният човек е точно акушерката и жива и здрава да е жената. Много ми помогна как да дишам, как да засатана права, каква поза да заема да предизвикам по-бързо раждането.
Всъщност, намерих си коментара от преди близо 12 години в бг мама, описващо раждането от първите контракции до болницата - дълго е, предупреждавам Satisfied .
Скрит текст:
Набързо ще кажа как станаха при мен нещата. В неделя 30.08 - през деня почти никакви болки, само едно леко стагяне в кръстта. Бъзикнах нещо мъжа ми, че най-късно в понеделник-вторник ще родя, но той не ми вярваше. Вечерта към 19 часа излязохме за обичайната ни разходка по хладно, която си беше доста продължителна - към 3-4 км сме вървяли. Помня, че като тръгнахме да се разхождаме имах слаби контракции, че дори взех и да ги засичам. Прибрахме се към 22 часа от разходката. Болките, макар и не толкова силни, бяха на 10-тина минути, но реших да изчакам няколко часа, все пак нямаше смисъл да тръгвам за болницата. Моят си легна да спи с намерението на другия ден да ходи на работа. Точно в 12 часа вечерта  ми падна така прословутата тапа - слизеста субстанция, на цвят много светло кафява. Мислех си, че няма да разбера, ако падне, но това стана след ходене по малка нужда до тоалетната...Вече бях сигурна, че се започва. Легнах на диванчето в кухнята и гледам телевизия. В 1:15 часа ми изтекоха водите. Помня, че извиках мъжа ми, но той не ме чу и аз както ми текоха водите, отидох при него, а той спи и само му казах - Водите ми изтекоха, ставай, че тръгваме за болницата, а той се ококори милият. Та, оправихме се за 10-15 мин. и тръгнахме  към болницата. Около 2 часа бяхме вече там. Контракциите ми бяха вече доста силни и на 3-4 минути. След прегледа се останови само 4 см. разкритие, но болките ставаха все по-чести и много силни. Помня, че лежах на леглото, гледам часовника срещу мен и засичам. Акушерката ми каза, да ставам от леглото, да се движа, за да станат нещата по-бързо. И наистина като ставах за малко напъните ставаха по-силни. Към 5:30 - 6:00 ме вкараха в родилната стая. Акушерката само ми викаше да съм напъвала, ако съм искала да родя по-бързо. Вече накрая нямах почти никакви сили, но аз си се напъвам там, но понеже бебето било с голяма глава и трудно щяло да мине, ми направиха разрез и то след малко си излезе. Не мога да ви опиша какво облекчение получих, все едно не съм родила, но... след малко дойде и лекаря да ме шие...Оф, такава болка няма. Сега съм с шевове отдолу, много ме боли, но това ще мине  Simple Smile .И така в 6:40 аз родих малката Сиянка. Стояхме 3 дена в болницата, научихме се да се кърмим и...вече сме си вкъщи. Общо взето свикваме с новата обстановка
С това раждане не съм се вкарала в никакви предварителни филми - това, което искам аз е да е нормално като първото и ако може да не ми правят епизиотомия (споменът за болката още си седи...).
Относно кърменето - с първото дете бях се вманиачила, кърмих до около година и 6-7 месеца. Сега, някак си ми се иска по-рано да приключат нещата, максимум до първата година, ако всичко е наред и бебето засуче, разбира се. Малко егоистично ще прозвучи, но с тази бременност не се вълнувам чак толкова, колкото преди. За тези 12 години родителство разбрах, че децата са важни, така е, те са на първо място, но и понякога трябва да помислим и за себе си и да се щадим.

# 287
  • София
  • Мнения: 1 941
О да, ние винаги сме напърво място, а после всички останали, особено децата. Иначе изкукваме и имам доста примери около мен на изкукали майки.
В случая на секцио най-важен за избор е лекарят, а после за помощ -акушерките. И когато не можеш да намериш на едно място и двата вида персонал да са ок, започва чуденето. Аз пък точно първия път нямах двоумения, защото не знаех- за мен винаги е била Надежда, и ако се родят в 6 мес -Майчин дом, макар да ми беше мега противен. Нямах други алтернативи. Сега знам. И тегобата е голяма. Няма и отворени врати да ходя да нахалствам и да питам. Няма никакво инфо...

# 288
  • Мнения: 374
Момичета, ще ходите ли на море? На мен много ми порасна корема изведнъж. Като глътнала топка съм. Чудя се за Гърция следващия месец, но ще бъда още по-подута вероятно..

# 289
  • Мнения: 5
Аз лично съм решила да пропусна морето това лято, бременноста ми е рискова и ме е страх. Но ако вие мами се чувствате добре една почивка преди големите жеги е чудесна идея и не е за пропускане.

# 290
  • Мнения: 350
Момичета, ще ходите ли на море? На мен много ми порасна корема изведнъж. Като глътнала топка съм. Чудя се за Гърция следващия месец, но ще бъда още по-подута вероятно..
Вероятно ще посетя морето 2-3 пъти, заради дъщеря ми, досега нямаме пропуск Simple Smile . От Бургас сме, но ходя на по-спокойни плажове по южното Черноморие (не че в Бургас е лошо Simple Smile ).

# 291
  • Мнения: 326
Момичета, ще ходите ли на море? На мен много ми порасна корема изведнъж. Като глътнала топка съм. Чудя се за Гърция следващия месец, но ще бъда още по-подута вероятно..


Аз съм от Варна и няма как да пропусна морето ,децата го чакат с голямо нетръпение. Обикновенно всяко лято ходим и по южното черноморие ,че ми е любимо ,но тази година съм се спряла на Обзор да е по близко до Варна ,че аз винаги съм сама с двете деца (таткото все е на работа). Планувала съм го за първата седмица на Юли.


Аз имам един въпрос утре съм на 2-ра ФМ и гледам ,че доста майки от групата са ходили на ехокардиография.Та въпроса ми е вашият АГ ли ви изпрати след 2-рата ФМ ,задължително ли е или само ако АГ след направената ФМ има съмнение за проблем ?

# 292
  • Мнения: 641
Обикновено АГ изпраща, ако има съмнение за нещо или както е моя случай - възрастта като фактор.
Аз също съм от Варна, но ще пропусна морето. Таткото да си ги води тука на плаж. Аз няма да се съблека пред хора това лято, НЯМА! 😡
Момичета, ще ходите ли на море? На мен много ми порасна корема изведнъж. Като глътнала топка съм. Чудя се за Гърция следващия месец, но ще бъда още по-подута вероятно..


Аз съм от Варна и няма как да пропусна морето ,децата го чакат с голямо нетръпение. Обикновенно всяко лято ходим и по южното черноморие ,че ми е любимо ,но тази година съм се спряла на Обзор да е по близко до Варна ,че аз винаги съм сама с двете деца (таткото все е на работа). Планувала съм го за първата седмица на Юли.


Аз имам един въпрос утре съм на 2-ра ФМ и гледам ,че доста майки от групата са ходили на ехокардиография.Та въпроса ми е вашият АГ ли ви изпрати след 2-рата ФМ ,задължително ли е или само ако АГ след направената ФМ има съмнение за проблем ?

# 293
  • Мнения: 2 109
Даже си купих цял бански и парео. То само краката трябва да скрия някак, другото си е ок.😀
Живеем близо до морето и лятото си ходим всяка неделя, иначе на почивка не ходим, защото ММ няма как да почива лятото, а сама с детето не ми звучи като почивка. 😂

# 294
  • Мнения: 51
Здравейте момичета! Как сте? Усещате ли вече вашите бебчета? Аз съм в началото на 23та седмица и вече го усещам много често, започа към 19та с много лекички гъделичкания, а сега вече е като пумпъл в корема ми. Даже няколко пъти ме е будил през ноща от ритничета 😊 Признавам си, че за мен това е безкрайно вълнуващо и като ми се “обажда” така ми е много спокойно.
 
Споделете при вас как е?

# 295
  • Мнения: 355
Момичета, някои от вас разбраха моята драма,
След Марков, днес бяхме при д-р Чавеева и Д-р Маринов. За д-р Чавеева мога само хубави неща да кажа, уникален човек, 2 часа се е занимавала с мен, извика още един д-р , Василев мисля му е фамилията, асистенти и т.н. много ми обърна внимание. За съжаление тя потвърди диагнозата от Марков. Но поне се държа мило и любезно, за разлика от него. И двамата искат амниоцентеза. И макар при нея да е по - скъпо, реших утре да отида и да я направя там. Доста ме е страх от самата процедура...но нямам избор. Д-р Маринов даде добра прогноза, но не категорична, иска да ме види на 29ти май отново и тогава ще знаем повече. Притеснявам се от доста неща, едното от които е , че казва, че ще има операция на сърцето със сигурност,но не ми казва кога, трябва да раждам в София... аз имам и длуго детенце , мисля и за него, как ще го оставя далеч и то за седмици .....трябва да съм в София от 34г..с..и да раждам вероятно в Надежда, Токуда или Майчин дом. ...иска ми се просто да ми даде някаква по ясна прогноза за после. Защото всякакви филми ми се въртят в главата. Дори може да ви се стори егоистично, но аз не мога и да си позволя примерно да остана в София месеци наред. Това също ме притеснява. Ако е за една операция, ще успеем. Но се притеснявам да не да трябва да сме тук през 5 дена. Много искам детето, но искам да има и нормален живот.....а не живот по болниците..... чакам да видя какво ще кажат на 29ти отново д-р Маринов и д-р Чавеева.

# 296
  • Мнения: 8
Елза, много съжалявам, че трябва да минеш през това, не  знам и как да те надъхам да се настроиш, че всичко ще мине бързо, леко и ще остане само един кофти спомен. Имайки предвид и хормонално-нестабилната нервна система в момента, не мога да си представя какво ти е. Можем да те изслушаме и да те подкрепяме. Ще стискам палци 🍀🍀🍀
Относно шаването на калпазанчо: в 21гс+5 дена съм, мърда си прилично, приятно ми е да го усещам, но е само ниско долу.
На ехокардио не съм ходила, на първата ФМ ми казаха, че всичко е наред и няма конкретна нужда, утре съм на втора ФМ и пак ще питам дали има нужда. Мамите от Варна - при кого ходите на ФМ?
За плажа - все пак сме варненчета, ходим и ще ходим на плаж, нищо не може да ме спре, с парео пак ще се намърдам. Децата обожават. Не само на плаж, а и на палатка много ми се ходи 😁😁😁.
И моите покупки пристигнаха. Доволна съм. Взехме кошара /сгъваема/, матрак, ваничка със стойка, ел.помпа, пелени за болницата, аспираторче за носле. Оглеждам се за количка, но засега нищо не покрива критериите ми технически и финансово 😁.
След ФМ утре ще дам отчет 😇

# 297
  • Мнения: 355
Благодаря. Уж се държа, но се чудя, къде сбърках, Дали аз не направих нещо.... Sad стрес ли, храна ли, направо... нямам представа....някоя от вас, която вече има длуго детенце, раждала ли е в Надежда?

# 298
  • Мнения: 641
Елза, и аз съжалявам да прочета всичко, което си написала. Имах едно усещане, че ще се разминат нещата, не знам защо така, но уви. Пожелавам ти да имаш сили! Сили да преминеш през всичко това. Аз като майка те разбирам напълно за всичко онова, което си написала … за това, че не искаш детето ти да лежи по болници, че не искаш да го виждаш болно или нещастно… и за това, че не искаш да оставиш роденото си детенце само, без теб , дълго време… Искам само да ти кажа, че решението за всичко е твое. Няма значение кой какво ти казва, защото никой не е на твоето място и не чувства и живее онова което ти чувстваш и изживяваш. Абстрахирай се от чуждите мнения и действай както умът ти подсказва! Така или иначе имаш още време да разбереш какво е положението и кое е най-добро за вас - теб, плода, детето ти, мъжа ти и т.н.
Ако съм казала нещо, което не е трябвало, извинявай! Било е неволно!

# 299
  • Мнения: 355
Благодаря много. Тъпото е  , че едва ли не , оставам с впечатлението,че аз реално няма да имам право на избор. Кардиолога ще каже да прекъсна или не. Тоест и 3 операции да трябват  той няма да ми каже да прекъсна..... а реално няма как да ми гарантира , че с една операция ще се разминем..... изобщо....не знам какво ще правя ....

Общи условия

Активация на акаунт