
Аз съм Павлина (Поля, Поли и т.п.), 31 години , Водолей, родена съм във Варна. Завършила съм испанска гимназия във Варна, после испанска филология в СУ (но още не съм я завършила, може би другата година... иска ми се, де), после НАТФИЗ (кино и ТВ режисура). После специализация в Барселона. Там се омъжих за преподавател по испанска литература. Роди се Тити (прилича изцяло на бща си
). С въпросния баща вече сме разведени. Имам второ дете от настоящия ми приятел, с когото сигурно ще се оженим някой ден, но не бързам много
. До сега съм работила по специалността си ( 8 1/2, документални филми, музилални клипове, реклами) но през последните години не особено активно и в момента съм се откъснала почти напълно от тези неща. Иска ми се скоро да работя върху собствени проекти, но за съжаление (или за щастие...) първо ще трябва да се погрижа за финансовата стабилност на челядта и после да мисля за удоволствия! Приятелят ми работи като копирайтър в една рекламна агенция (тази, която работи с Глобул). Той е завършил същата гимназия, както и аз, но с френски. Даже бяхме гаджета по онова време:) После е живял 5 години в Лион. После се срещнахме! 
В момента не мога да се сетя с какво конкретно можем да бъдем полезни, но и двамата сме много отзивчиви, та все нещо ще се намери, надявам се!
Максим(и той прилича повече на баща си
) се обръща, писка, лигави се, смее се, гука и пръцка. Ние се убиваме да го снимаме, да му се зверим, да му демонстрираме любовта си и да му търпим номерцата. А той е започнал да става един гальооовен!Да ви кажа, все по-често започвам да си мисля, че няма значение какво ще правим (като работа) стига да имаме възможност да сме повече време заедно и да се радваме един на друг. Мисля, че съм в някакъв период на преосмисляне на ценностите и пренареждане на приоритетите. Сигурно е от възрастта.

Ами това е май.

, аз правя преводи с френски. Превеждам всичко, споменавам либретото на операта Кармен за Варненската опера, книги, договори, бизнес кореспонденция - последните две са ми силата. И така, мисля, че всички около нас са се хванали на бас колко още ще останем тук, обаче ние сме като магарета на лед и смятаме да се борим до последно, въпреки трудностите и въпреки че на моменти ни обхваща отчаянието. Това е.

, а и заплатата не е кой знае каква.
, а пък и коледна украса си имаме по улиците
Гушкам си го, а той се обръща и с ръчичка се протяга и той да пише. Поздрави от него ето и малко бебешки език: м мщ ши и пшшщ т-.- 
Поне ще има кой да гледа Юлия(Свеки) пък и като гледам няма какво да се работи като мине майчинството ! 
