Първо куче - отглеждане

Аз имам вече 14 годишно куче, гледахме се сами доста, доста дълго време. Няма “болен съм”, излизяхме, гледах пътуванията ми да са основно с нея, съобразявах се с нея. При екстремни ситуации я оставях при наще, но рядко. Винаги си бяхме двете.
Кучето независимо дали сте постоянно заедно или не - ще прави бели! Това е много малък шанса да го пропуснете. Относно финансите… ветеринарната грижа става все по-скъпа… хайде, за едни ваксини и обезпаразитяване, няма проблем, но при спешен случай… трябва да имате финанси. За съжаление трябва да се мисли и за такъв случай. Според зависи как го храните, месечните разходи се менят, също и зависи каква е породата, някой имат нужда от грууминг, други не. Зависи и колко е голямо, като размери. Зависи и дали ще търсите учител за дресиране. Смисъл много са въпросителните за да се даде някакъв примерен бюджет. Някои хора хранят с много скъпа храна, други дават салам от магазина.
Едното ми куче е 20 кг, 14 годишно, благодаря на Бог, здрава. За нея ми отиват на месец по 100-200 лева, но за другото куче, 4 годишно, 15 кг, ми отиват значително повече, защото той е със здравословни проблеми, яде медицинска храна, пие лекарства и ходи на ветеринар страшно често.
Идеята ми е, че трябва да сте подготвени за всичко… ако нямахме финанси вероятно второто кученце нямаше да е тук.
Изберете умно, това е приятел за цял живот. Колко гаджета съм разкарала заради кучето ми, заедно сме от толкова много време, присъства на всеки специален за мен момент. Не съжалявам за нито един момент с нея. Успех 🤗

Ако ще трепериш да не докосне и счупи нещо, докато си на работа, вземи си рибки. Кучетата правят бели. Особено първите 2, че и 3 години. 
Ако си готова 10 - 15 години да отглеждаш същество като бебе, ако можеш да му осигуряваш храна и време (не по 15 мин сутрин и вечер, а денонощно), тогава в интернет има достатъчно информация за различните породи - кои са най-подходящи за първи домашен любимец и т.н.
Да го купиш е лесно, можеш дори да си осиновиш от приют. Но хубаво си направи сметката за следващото деситилетие.

Напълно подкрепям горния коментар.
Че ще прави бели, ще прави. И най-поддаващите се на дресировка кучета, правят бели. Задължително махни кабели, лекарства и всякакви такива от ниски лавички или други достъпни места. Относно разхождането, ние нашето си признавам, че го разхождахме по-малко сутрин, примерно около 20 Мин, а вечер и уикендите компенсирахме. Но наистина, няма зима, няма лято, всеки ден.
Относно разходите, не бих казала, че ни е тежало, много зависи и от бюджета, породата и здравето на кученцето, но като цяло не смятам, че е непосилен разход. Обръщай му много внимание, особено в началото, купи му играчки, за да има какво да прави през деня (освен бели), има и всякакви книги и клипчета с трикове за дресиране.

Сам човек да гледа куче, за мен означава много здрава имунна система на човека и свободно време. Кучето не го интересува дали имате температура, диария, отпадналост, пък да не говорим за нещо по-сериозно. То си иска разходките. Болничен от работодателя може да си вземете, но не и от кучето. Из лично не бих се наела да гледам пак. 16 години любов и грижи.

То си е като детето, колкото и да не обичат някои да се прави такова сравнение. Държанието също. Аз бях в последна сесия и после дипломен семестър като взехме нашето куче и бях с него постоянно, като изключим само изпитите. Бели нашето (кокер шпаньол) не е правило никога, на 4 месеца беше и с изцяло изградени навици. Но го отдавам първо на това, че е перфектен и все пак тогава имах време за него изцяло. До ден днешен е абсолютно незабележим на заведение и пътуваме навсякъде с него, включително и в командировки в чужбина. 8 години не е оставян никога на никого, наша отговорност и радост е.
Разхождала съм го с температура почти до халюцинации. В дъжд, сняг (включително бременна, с бебе, пак бременна...) и всякакви атмосферни условия. При раждането ми даже, тъй като се забави цял ден, бяхме започнали да се уговаряме с акушерките мъжът ми да излезе, за да иде до нас да разходи кучето и пак да се върне, ама се оказа, че съм с пълно разкритие вече. Давам го като пример, че винаги трябва да се мисли и за това същество, но на нас не ни е тежало това никога.
Месечно да кажем около 150-200 лв. е разходът ни за него, но както са споменали, при екстремни случаи е бил и 400 евро за две посещения при ветеринар.

Средномесечен разход е разтегливо понятие. Може да е чихуахуа, което яде шепичка гранули, може и овчарка, при която да заминава чувал храна на месец или по-кратко.
Кучето е огромен ангажимент - то е член на семейството, който иска внимание, време, съгласуване на отпуски, ветертнарни грижи, чистене и пари. Ако има хронични заболявания, а в по-напреднала възраст повечето имат, разходите за лекарства и добавки не са малко. Ако имате и най-малкото съмнение, по-добре не вземайте толкова ангажиращ любимец. Иначе правят и бели, може и да вие, ако е само, ако се разболее и мазаляци стават. Разказвам това не, за да откажа от идеята, а за информирано решение.

Ние с ММ отглеждаме първото си куче от 2 месеца насам и нещата, които ми се искаше да знам предварително са:
- преди пристигането на кучето има необходимост от пренареждане на апартамент/къща, така че то да няма достъп до чупливи или късливи предмети
- през първите месеци постоянно трябва да си подготвен с кофа и моп, защото винаги има по някоя изненада 😃
- на кучето му трябва ежедневно обучение  в общо послушание (не дресировка!)
- трябват му ежедневни минимум две разходки с продължителност в зависимост от възрастта му, като не съществува нито едно извинение, при което могат да бъдат пропуснати (разходките не са просто за хигиенните навици на кучето, а са задължѐ за сърдечно-съдовата, опорно-двигателната и стомашно-чревната му система; да не говорим за психичното му здраве и настроение)
- кучетата на малка възраст не бива да бъдат оставяни сами вкъщи за дълго време, защото се проявява separation anxiety, което може да доведе до разрушително поведение и дори до автоагресия
-  финансовата страна не е за подценяване, като имаш и първоначални покупки (легло, повод, нашийник, играчки и др.)

Със сигурност има и други неща, за които в момента не се сещам. Но съветът ми е, ако животното ще остава дълго време само̀ и няма кой да ти помогне с отглеждането му поне отвреме навреме (защото всичко се случва), си вземи котка. А ако все пак смяташ, че ще се справиш с всички предизвикателства сама мога да ти препоръчам фейсбук групата "Попитай мама Еми", където могат да ти дадат съвет какво куче е подходящо за теб.

Само да вметна, че при дребните породи не е задължително храната да излиза по-малко на месец. Има породи, за които килограм гранула е 15 - 20 лв. Други ядат чувал 10 кг за същите пари.

Кучето е огромен ангажимент. Разходите дори не са толкова важни, колкото времето. Винаги, особено като е малко, трябва да си подредиш ежедневието, съобразно нуждите на кучето. Няма спи ми се, мързи ме. То си иска разходката.
Също така някои породи са много разрушителни. Или не понасят да са сами. Или и двете. Много е тъжно и страшно, за кучето, ако стопанинът му осъзнае на по-късен етап какъв ангажимент е поел и реши, че не може да се справи. Пълно е с изхвърлени и изоставени кучета.
Хубаво си помислете. За сам човек е много трудно.
Иначе е огромна радост и безусловна любов, да имаш куче! Незаменимо!
Но трябва да имате голямо сърце.
Ние имаме второ, а от месец приютихме/осиновихме и едно бездомниче.

От моя опит с 2 кучета едно след друго, не може да се гледа от 1 човек качествено. Няма болна съм, няма пътува ми се. Не е ок да оставяте малко куче, все още невъзпитано, самО вкъщи. Ще скимти нон стоп, ще прави бели. В началото се извежда през 2 часа, тоест се взима отпуск щом си сама. Не е чак толкова скъпо удоволствие, но другите пречки са сериозни. Според мен по добра идея е да си вземете друго животно

Кучето не е играчка,а 15 годишен ангажимент.Не бих отглеждала куче сама./Гледала съм пекинези 22години/Да го оставяте по цял ден само в къщи не е опция-ще прави бели и ще страда.
Докато е бебе/3 до 6/ месеца и ще цапа в къщи.Извеждането е минимум 2 пъти на ден,и няма,болна съм,отидам на гости,дискотека.
Кучето си е член на семейството,все едно имате бебе.Не може да го зарежеш като ти омръзне.

Моето куче има клетка, в която му в леглото. Те са си за кучета. Вече нищо лошо не прави, но до скоро, когато всички излизаме по задачи през деня, си пладнеше кучето в клетката. Ако реша да го накажа, щракам с пръсти и той сам си отива там и си ляга

Куче в клетка не бих сложила. Те страдат като са сами вкъщи, а да го ограничиш в тясно пространство е ужасяващо. Може да му се спука сърцето. Това не е хамстер. Кучетата имат чувства, като хората са. Не ги третирайте като предмети.

Въпросното куче само си показва, че за него клетката е вид наказание. И аз не съм фен на кучета в клетки, но ако алтернативата е кучето да бъде изхвърлено на пътя, съм склонна да разбера хората.

Никое куче не заслужава да бъде изхвърлено. Хората са виновни, че не могат да носят отговорност.

Така е. Затова казвам, че ако няма друг вариант, по-добре в клетка вкъщи, отколкото в кашон в полето.

Ни клетки, ни вериги приемам аз. Ако ще е такова, по-добре изобщо да не се взима куче изначално.

Кучето ми е щастливо, обичано много и обгрижвано животно. Дали ще спи цял ден да дивана или в клетката няма значение. Освен това вече я има тази привилегия да е извън клетката през деня, сам. За да те уважава животинската, да те слуша. Нямам нито една скъсана, изядена мебел. Нищо. Нито напикавано и другото. Когато хората са вкъщи-те са водачите на стадото. Той го разбира. Звъчи ужасно,, клетка,, но не е чак така. Не извива, не мрънка, не драска по вратите че е сам. В делничен ден разходките му са по минимум 3 часа. И то не в градинката пред блока а яко игра. Аз съм гледала големи кучета и без клетка.

По-добре е, да, но говоря постфактум.

Има огромно значение. Освен това кучетата не са котки да спят по цял ден.

Е то и ние осиновихме улично и нищичко не е нагризало, за разлика от нашето. И не е пишкало вътре. До порода си е.
За веригите съм на същото мнение.

Ако ще държите куче в клетка или на верига,защо въобще го вземате?
Мои познати държаха бебе куче затворено само в кухнята през деня и се чудеха зажо вие и прави бели. Само веднъж ги накарах да седнат на земята /на плочки в кухнята,виждайки само краката на столовете/ и да постоят 10 мин.Това е класическо упражнение за собственици на животно,за да разберат как се чувства кучето.
Пробвайте!

Моят съвет е - ако ще си вземате куче, трябва да имате просторен двор със стабилни огради, така че кучето да си тича и играе на воля по цял ден и да си върши работата винаги, когато иска, а не когато му кажат собствениците. Едно куче има физиологични нужди през цялото денонощие, а не сутрин в 7 и вечер в 9. Ние гледахме куче в апартамент, разхождахме го по 3-4 пъти на ден, вземахме го с нас на екскурзии и походи из цялата страна, но въпреки това всеки ден без изключение бършех пода като невменяема по няколко пъти на ден, защото то си искаше да пишка и извън часовете за разходки като всяко живо същество. Съответно не бих му причинила да го държа затворено и да му казвам "ще пишкаш сутрин в 7 и вечер в 9". Въпреки многобройните и чести разходки винаги вратата на банята беше отворена, ако иска да си върши работата
 Имахме проблеми с хазяи, съседи, имаше наръфано и напишкано. Когато си на работа кучето лае по цял ден, ръси косми и "парфюмира" трайно апартамента. Ще ви трябва скъп обезмирисител специално за кучешка урина, много нерви, търпение и време. Замислете се преди въобще да вземате куче в апартамент. Отговорността е огромна и грижите са нонстоп. Куче - в добре озеленен двор, да си тича свободно по цял ден. Иначе - не. Откъм финанси при нас въобще не беше скъпо, има гранули на едро на много добри цени, а и ние му давахме и от нашата храна неща, които са подходящи и за кучета, без сол и подправки. Имате едни ваксини в началото, за които да си отделите 100-150 лв, козметика, която се ползва дълго и най -вече обезмирисители.

Ужас!

Да успокоя авторката, че не всички кучета правят бели. Ние имахме 14 години малтийска болонка - нито е гризала нещо, нито е пишкала у дома, нито е правила каквито и да е бели. За разлика от нейната съквартирантка от котешкия вид, която унищожи една секция с кристал за около два часа. Единствено, че беше ужасно капризна с яденето. Нямаше такова чудо като нея в това отношение.

Разходките, разбира се, са задължителни. У дома всички участвахме в тях - сутрин и вечер майка ми, през деня аз и баба ми. Кучето имаше късмета да излиза доста, макар че като цяло не обичаше, нито търсеше компанията на други кучета. А когато валеше, трябваше да я изкарваме на ръце - по никакъв начин не желаеше да излезе от вратата на блока. Нерядко в един момент просто отказваше да ходи и сме я носели на ръце.

Предстои ни пак да вземем малтийска болонка. Аз работя от вкъщи, майка ми живее с нас, така че проблем с разходките няма да имаме. Детето се кълне, че то ще я рзхожда, но на мен ми е ясно на кого ще се падне честта. Колебаехме се между болонка, шнауцер джудже и котка. Избрахме болонката, тъй като ние пътуваме доста и със самолет, и с кола, и с влак и можем да пътуваме с нея. А и детето запъна на болонка.

Ами нали и ние това казваме,куче се гледа от цяло семействоуа не от сам човек,който работи извън къщи от 8 до 17 ч.

За дамата, която ме съди строго и предлага да се самозатворя в клетката на кучето ми:ако сте забелязали, кучето вече само избира. Клетката му е затворена. Той не е в нея. Когато трябва да,, отиде на мястото си,, слуша и сам отива, бута вратичката и си влиза. Ейййй... Ма много строго отсъждате. За протокола ще отбележа, че общувам с професионални гледачи и треньори. Купувам вносна супер скъпа гранула, купувам месо и яйца за кучето ми. Минимума разходка е 3 часа, не ходене с кафе или телефон а РАЗХОДКА. Гледам си кучето с изключително уважение. Но то е куче. Няма такъв филм като да ми пикае вътре нито да уврежда мебели, вещи у дома. Кучето ми е дресирано. В къщи то трябва да знае кой командва. Това са животни. Когато от малко му позволиш да ти се качи на главата, ходи после се жалвай, че пика вътре, че през деня, когато е само вие или лае и прочие. Кучето ми е мъжко. Това е от значение също. Изобщо всеки има виждане, за това какво иска. Аз като кажа,, куче,, разбирам моето куче. Няма такъв филм също да яде без команда че може. Съответно навън не поглъща боклуци. Няма как някой да му дава храна и той да я яде също. Имах някога куче, което гледах в двор. Един ден видях-кучето си лежи а близо до него късове печено месо. Настъпих ги-вътре карфици... Има и такива люде. Тази клетка не съм я произвела аз. Продават се, имат си предназначение. Впрочем също и за изложби се употребяват. Освен това да отбележа, водя го винаги на повод. Последното, което бих направила е да се оттърва от него поради кофти навици. Ще цитирам мой приятели:"ей, ако един ден съм куче без дом, пред твойта врата ще клекна. Не оставайте с впечатление, че съм някакъв мега садист.

Ммм, нашето също се храни с вносна и скъпа гранула и месо от месарница. Също се възпитава, не яде без разрешение, не уврежда мебели и вещи, разхожда се дълго, играе, никога не се изхожда у дома, и е мъжко.
Също така обаче не е виждало клетка, багажника на колата го познава само като място за багаж, и, о, ужас, спи в нашето легло и може да се гушне във всеки от нас, когато пожелае.

Защо не оставите съфорумката да си гледа кучето, както смята за добре?! На мен идеята за клетка не ми допада, но пък тя така разбира нещата, не виждам защо трябва да я ядете.

Куче в леглото при нас никога не е било и няма да бъде. Болончето си беше присвоило един фотьойл. Преди него имахме пудел, преди него овчарка. Спомням си, че пуделът си имаше един бая панер. Овчарката не знам къде спеше.

mariamp28, понеже работя професионално с животни и познавам стотици кучета, смело мога да кажа, че тези, които пикаят на закрито се броят на пръстите на едната ми ръка и то говорим за инцидентни случаи. Възрастно куче, което пикае в апартамент системно честно казано не съм виждала. Това, че вие не сте успели да възпитате вашето куче, не означава, че не е редно да се отглеждат кучета в апартамент. Дори има породи, които няма как да живеят на двора.

Да ви питам вие как бихте се чувствали, ако примерно баща ви ви каже " отивам на работа, няма да ползваш тоалетната вкъщи и ще стискаш още 10 часа докато се прибера". Ще ми кажете, че не е същото. Напротив, същото е. Един път се наложи да стискам 8 часа, после получих цистит. Айде да не раздаваме квалификации кой как си е възпитал кучето. После се чудим защо кучетата имат проблеми с бъбреците, но за някои хора е по-важно да им е чист апартаментът и същевременно да си гледат жива плюшена играчка. Мястото на кучето е на двора, свободно тичащо, а не вързано на синджир, не в клетки в апартамент и не затворено в банята или на терасата. Или ако е в апартамент, стопанинът да е готов да чисти след него в случай, че се изпусне вкъщи и да го остави да си обикаля свободно апартамента, докато стопаните са на работа. Нормата за уриниране при хората е между 4 и 11 пъти на ден. Защо нормата при кучетата да е по един-два пъти на ден, ако ги изведат?

Вижте, аз съм човек. Имам различна психика и отделителна система от кучешката. Работила съм с над 15 годишни кучета и ни едно не страда от бъбречни проблеми. 
Всеки сам решава къде да отглежда кучето си. Аз самата не бих си взела отново куче в апартамент, но поради съвсем друга причина - насочила съм се към овчарска порода, за която е ясно, че няма как да е щастлива между 4 стени. Но едно чихи например няма как да се отглежда на двора.

Много ви моля, не ми спорете и не ми задавайте тъпи въпроси. Гледайте си вашето куче както искате, но не се изказвайте като последна инстанция за всички кучета. Кучкарите по принцип сме готини и разбрани хора.

За последното - не си личи. Гледам, че се заяждате. Тези породи, които не търпят на двор, явно са изкуствено създадени кръстоски за примадони. Едно животно би трябвало да се чувства най-комфортно в природна среда, на чист въздух. Има и кучкари, които отглеждат Алабай в гарсониери, затова за понятието кучкар имам известни резерви относно правилните им разбирания за устройството на света.

Аз имам лабрадор, не чиста порода, но като размери и характер си отговаря. Взех го на 45 дни. Гледам го сама. В началото се изхождаше навсякъде, чистех след него като замаяна. Не съм го наказвала, обяснявах. До около третия месец беше така. След това сам започна да ходи на терасата. Навън започнах да го извеждам 2 седмици след третата ваксина. Отне около 2 седмици изобщо да разбере защо излизаме навън, прибирахме се от разходка и тичаше на терасата. Но се научи. Сега е на 9 месеца, все по-рядко ползва терасата но знае, че там може, в апартамента не е правил такива бели.
Много общителен, радва се и на хора и на животни, играе с други кучета. Задължително излизаме сутрин и вечер, през почивните дни възможно най-дълго навън. И в дъжд и в сняг, макар, че много сняг не видяхме
Изгриза мебелите, но те така или иначе са за смяна. Смених само веднъж дистанционното и веднъж зарядното за лаптоп. Иначе зарядни за телефона спешно купувах 4 пъти. Но вече не са му интересни. Разбра, че телефонът и очилата не се бутат. Затварям само вратата на кухнята и стаята на сина ми. Има на разположение 2 стаи, терасата към тях, коридор и баня. Бяга и си играе през деня, но не са го чували да скимти и лае. Съседите под нас също имат куче и мнного му се радват, не ги притеснява шумът.
Като разход не съм смятала точно колко излиза на месец. Хапчетата за обезпаразитяване са около 30 лева, храна около 150-200, но аз си го глезя. Играчки много не купувам, защото не са му интересни.
Имам и котарак, той стои в едната стая със сина ми. За кучето се грижа само аз.
В началото спеше на земята, после започна да се качва на леглото, след като заспя аз. Сега вече спи на фотьола, а сутрин идва до мен и чака да се събудя. Почти през цялата зима вратата на терасата беше отворена. Затварях я през нощта. Ако му се доходи по някаква нужда застава пред мен и тихичко скимти да му отворя.
Не е толкова трудно и тежко, но трябва да е с ясното съзнание за избор да се посветиш на едно същество, което изцяло зависи от теб.
Не се сещам за друго - любовта му към мен е неизразима:sparkling_heart:

Важното е, че от всички отговори, независимо от споровете, става ясно едно. Куче не се гледа от сам човек, а от цели семейства. Авторката да го мисли

Като ги гледам всички бездомни кучета направо преливат от щастие, че могат да си пикаят, когато решат и имат цели паркове на разположение да си тичкат.

Била съм сама с кучето с месеци при самостоятелни командировки на мъжа ми. Не смятам, че е голям проблем да гледаш куче сам. За мен би бил проблем липсата на собствена кола в този случай, другото какво толкова може да затрудни...
По-скоро сега ми е проблем организацията, ако съм сама, защото не мога да оставя сутринта детето да спи само, а аз да разходя кучето, пък после да тръгвам към ясла и работа. Като нямаш грижи за друг, какво толкова?

Всичко зависи от самия човек. Какъв е, склонен ли е да промени някой свой навици, да постави нуждите на кучето пред своите също, да не се гаври с животинката. Според мен авторката трябва да си вземе малко куче, женско. Да отглеждаш куче, коте, друго това е изграждащо, да поемеш отговорност за друго същество. Храната, водата ясно. Породата според условията, големината на дома. Малко куче, което да не я тегли като лудо с повода. Сам човек може чудеса да направи, стига да си е премерил силите. Зега е хубаво време, страхотно е да излезеш рано сутрин на свежото с любимеца. Но при дъжд, сняг също трябва. Също е хубаво да имаш план Б, при който ако ти се наложи, някой да може да го гледа. Не на всякаде може да го водиш с тебе.

Да си предвидят и неблагоприятни ситуации. Инцидентно се оказахме в болница с дъщеря ми, за седмица. И беше голям проблем с извеждането на кучето. Разни сложни логистики се наложиха, с приятели.

За да се научи куче бързо и без особени драми на хигиенни навици, трябва някой, който да му осигурява извеждане на толкова часа, на колкото месеца е кучето. В противен случай локви и купчинки ще има до 9-10 месечна възраст, когато кучето физиологично ще може да стиска по 9-10 часа. Отделно приучаването към хигиенни навици извън дома е доста по-трудно, когато месеци наред килимът в хола, банята или балкона са съществували като опция.

Клетката или crate training, за който иска да прочете повече, е отричана само в България, което е абсолютен парадокс. Сигурно няма известен треньор на кучета, който да не подкрепя crate training. Не е нужно и да е клетка, а може да е оградено пространство, в което се намира леглото. Кучетата са чисти животни и не вършат нужди около мястото за спане. Освен че подобно пространство е необходимост, за да се научи кучето да стиска по цяла нощ, е необходимост и за да се спести от изядени стени, мебели и погълнати опасни вещи. Както и да има къде да се остави кучето, ако се налага малко дете да остане без надзор с домашния любимец (все пак и майката трябва да ходи до тоалетна някой път). И не става насила, нито пък може да седи цял ден в нея. Идеята е кучето да си влиза доброволно и там да се чувства сигурно в определени ситуация за определено време.