Направете си снимки и Лео е права - нека да го заведе друг. В твоето съзнание да остане само най-мил спомен за него! Когато тръгнат - нека не видиш как тръгва, скрий се някъде! Кураж!
- Публикувана: 24 ноем. 2006, 13:31 ч.
- Последно мнение: 28 дек. 2006, 18:48 ч.
Ще приспя кучето си
Благодаря ви за куража и съветите... Свърши се...
Заведох го и стоях до него докато заспа. Беше кошмарно. Най-тежко беше онзи разбиращ поглед, сякаш знаеше какво става.
А сега ми е толкова пусто. Сякаш гледам живота от страни. Не искам да си седя в къщи...
Дано никоя от вас не го преживее!
Заведох го и стоях до него докато заспа. Беше кошмарно. Най-тежко беше онзи разбиращ поглед, сякаш знаеше какво става.
А сега ми е толкова пусто. Сякаш гледам живота от страни. Не искам да си седя в къщи...
Дано никоя от вас не го преживее!
Ох,миличка,знам как се чувстваш,но повярвай ми това е по-доброто решение.Иначе милото животинче се мъчи,а покрай него и всички вие.Преживяла съм подобно нещо преди около две години и напълно те разбирам.
Желая ти много сили и кураж,за да можеш по-лесно да преодолееш загубата
Желая ти много сили и кураж,за да можеш по-лесно да преодолееш загубата
Благодаря ви за куража и съветите... Свърши се...
Заведох го и стоях до него докато заспа. Беше кошмарно. Най-тежко беше онзи разбиращ поглед, сякаш знаеше какво става.
А сега ми е толкова пусто. Сякаш гледам живота от страни. Не искам да си седя в къщи...
Дано никоя от вас не го преживее!
Заведох го и стоях до него докато заспа. Беше кошмарно. Най-тежко беше онзи разбиращ поглед, сякаш знаеше какво става.
А сега ми е толкова пусто. Сякаш гледам живота от страни. Не искам да си седя в къщи...
Дано никоя от вас не го преживее!
Искрено съжалявам за кучето ти.Аз също го преживях преди няколко години на Коледа.Имахме коли-Джили на 10 години.Много се страхуваше от гърмежи,а в нашия квартал те започваха предновогодишно още от началото на декември и свършваха средата на другия месец.Та на Бъдни вечер кучето ми получи инсулт ,за малко му спря дишането и това му наруши зрението и вестибуларния апарат.Беше ужасно,кучето припаднало ,ние се суетим около него да му правим изкуствено дишане и да му държим езика за да не се задуши ,като го глътне.За щастие имахме чудесен ветеринарен лекар,който в 8 часа сутринта на Коледа дойде ,да го прегледа и каза ,че е непоправимо увредено и няма да се оправи,а кризите могат да му продължат още няколко дни.Тогава взехме трудното решение да го преспим ,за да не се мъчи .Умря в ръцете ми с поглед в мен.Много ни беше мъчно ,цялото семейство плакахме дни наред.Бяха най-ужасните Новогодишни празници без Джили.Още тъгуваме и дори да си вземем някога друго куче нищо няма да е същото.Извинете ме,ако ви натоварвам със спомените ми.Имах нужда да споделя.
И аз преживях същото точно преди година! 
Все още ми засяда буца в гърлото, като се сетя за очите, с които ме гледаше кучето ми(немска овчарка), когато се разделяхме-доверяващи ми се напълно... това беше много тежък момент... Пожелавам ти бързо да преодолееш мъката и да запазиш само хубавите спомени!
Все още ми засяда буца в гърлото, като се сетя за очите, с които ме гледаше кучето ми(немска овчарка), когато се разделяхме-доверяващи ми се напълно... това беше много тежък момент... Пожелавам ти бързо да преодолееш мъката и да запазиш само хубавите спомени!
Благодаря ви тново за подкрепата!!
Тези два дни са просто кошмарни. Непрекъснато го търся. Като се отвори входната врата очаквам да залае, даже се обръщам да му кажа "Тихо", като падне някаква храна посягам да я слжа в паничката му, като чуя по-силен шум се обръщам да видя тежко ли е паднал и да го погаля. Толков ми е трудно да приема, че не е част от живота ми вече. Вчера дъщеря ми отиде на мястото на паничките му и каза "Бау" и щях да се разплача. Толкова се надявах, че тя няма да разбере нищо.
нощи го сънувах и беше толкова хубаво. Не исках да свършва. А не смея да гооря с другите в къщи, защото започвам да плача и ги разстройвам допълнително. Не искам да стоя сама, защото само той ми е в главата, не искам да се прибирам в къщи, защото е адски самотно и пусто без него...
Съжалявам, че ви товаря вас, но просто имам нужда да соделя с някого, имам нужда да си спомням и да говоя за него, а семейството ми страда не по-малко от мен...
Благодаря ви.
Тези два дни са просто кошмарни. Непрекъснато го търся. Като се отвори входната врата очаквам да залае, даже се обръщам да му кажа "Тихо", като падне някаква храна посягам да я слжа в паничката му, като чуя по-силен шум се обръщам да видя тежко ли е паднал и да го погаля. Толков ми е трудно да приема, че не е част от живота ми вече. Вчера дъщеря ми отиде на мястото на паничките му и каза "Бау" и щях да се разплача. Толкова се надявах, че тя няма да разбере нищо.
нощи го сънувах и беше толкова хубаво. Не исках да свършва. А не смея да гооря с другите в къщи, защото започвам да плача и ги разстройвам допълнително. Не искам да стоя сама, защото само той ми е в главата, не искам да се прибирам в къщи, защото е адски самотно и пусто без него...
Съжалявам, че ви товаря вас, но просто имам нужда да соделя с някого, имам нужда да си спомням и да говоя за него, а семейството ми страда не по-малко от мен...
Благодаря ви.
От опит знам ,че човек в такъв момент има нужда от споделяне със сродни души.Напълно те разбирам и знам какво изпитваш.Болката е почти като за човек,та макар и животно ,кучето е било член на вашето семейство,обичали сте го и то ви е отвръщало със същото.С времето се притъпява ,но не се забравя.Дори и друго животно не може да заличи болката по загубеното но такъв е живота.
Ох, добре си поревах. Прегръщам те, знам колко ти е тежко. И ние приспахме нашата Шира, когато стана зле. Баща ми я заведе, после цяла година сме ревали, ужасно е, доста време трябва да мине, за да заглъхне мъката, но винаги остава, ето на, сега пак плача, защото си спомням, но се свиква...
Сега е на хубаво място, добре му е и е здрав. Не съм съгласна, че друг човек трябва да го води, животинките усещат и се страхуват, по-добре да са човека, когото обичат
Сега е на хубаво място, добре му е и е здрав. Не съм съгласна, че друг човек трябва да го води, животинките усещат и се страхуват, по-добре да са човека, когото обичат
Препоръчани теми