Проксима, заинтригува ме с този филм "Вероника" и снощи го гледах. Не е за хора със слаби сърца. Обаче аз се разроеих и се оказа, че реалната история, върху която се базира филмът, няма почти нищо общо.
- Публикувана: 27 май 2022, 17:45 ч.
- Последно мнение: 2 ян. 2023, 11:49 ч.
Случи ми се нещо странно XXVI
Проксима, заинтригува ме с този филм "Вероника" и снощи го гледах. Не е за хора със слаби сърца. Обаче аз се разроеих и се оказа, че реалната история, върху която се базира филмът, няма почти нищо общо.
Стъклена чаша с лед върху стъклена маса, се мести винаги от конденза.
Мислих си дълго за събитията в къщата на жената, чудя се дали тези камъни открити при ремонта всъщност не са провокирали самоубийството! Не мисля, че душата на жената е останала там, а по-скоро лошата енергия която те са предизвикали. Бях се запалила по едни турски филми на ужасите, където сюжета винаги около това се въртеше, как магията провокира зли джинове и всъщност те причиняват злините! След всеки изгледан филм съм бягала по коридорите вечер да не ме изяде нещо😂 Аз задължително бих осветила имота и бих помолила да ми прочетат Кипрянови молитви, още повече, че очаквате бебче!
Здравейте!!!На мен ми се случи нещо странно и искам да го споделя с вас и да изкажете мнение.Снощи след като заспах,по едно време се пробудих и видях мъж с протегната ръка с дланта надолу към мен.Беше облечен много странно с дълга роба и чалма на главата.Опитах се да извикам ,но не можех и няколко пъти като премигнах изчезна.На вас случвало ли се и такова нещо?Доста се уплаших.Какво може да е това?
Някакво ужасно бучене чувам, не спира много време. Някъде четох за подобно нещо преди няколко години - предполагаше се, че е от недрата на земята. Ужасно е, сигурно и другаде се чува.
Аз чувах подобно бучене преди и няколко седмици след заметресението преди 9г. в Перник. Първите нощи тичах да гледам на балкона. Мъжът ми не чуваше нищо и в началото даже ми казваше, че сигурно си въобразявам.
Здравейте!!!На мен ми се случи нещо странно и искам да го споделя с вас и да изкажете мнение.Снощи след като заспах,по едно време се пробудих и видях мъж с протегната ръка с дланта надолу към мен.Беше облечен много странно с дълга роба и чалма на главата.Опитах се да извикам ,но не можех и няколко пъти като премигнах изчезна.На вас случвало ли се и такова нещо?Доста се уплаших.Какво може да е това?
Преди години бях на гости на приятелка и щях да остана да спя у тях. Легнахме си да спим и се събудих от сън, в който дядо й ми отвива одеалото и казва "А, ти какво правиш тук?". Дядо й беше починал преди 1-2 седмици и се оказа, че е починал на леглото, на което аз съм легнала.
Баща ми след като почина чувах покашляне, както той кашляше от първия етаж на къщата му през нощта. А няколко дни след като почина все едно го видях на една презентация на няколко реда пред мен. След презентацията видях човекът, защото беше със шапка, но нямаше нищо общо с баща ми.
Но най-силно беше усещането, когато баба ми беше ясно, че си заминава и бяхме отишли да се сбогуваме и през нощта се събудих от леден полъх и от метален вкус в устата. След като си бяхме заминали тя повече не е дошла в съзнание и почина след 2 дни. Но може би духът така се сбогува с близките.
Преди да почине баща ми цяла седмица ми беше лошо на всичко и около часа, когато е починал, ми мина. И все още не знаехме, че е починал на следващата сутрин, крачим на един подлез с малката ми дъщеря и тя изведнъж изтърсва "А, дядо ми е починал". Аз шокирана попитах "Какво, какво?!" и тя го повтори.
Иначе и за баба ми, и за майка ми сънувах една седмица преди това съница, които са ми показвали, че ще починат. За баба ми цяла седмица си мислех, че сигурно е свързано с приятелка, защото и тя беше в съня, но се оказа с мен.
Баща ми след като почина чувах покашляне, както той кашляше от първия етаж на къщата му през нощта. А няколко дни след като почина все едно го видях на една презентация на няколко реда пред мен. След презентацията видях човекът, защото беше със шапка, но нямаше нищо общо с баща ми.
Но най-силно беше усещането, когато баба ми беше ясно, че си заминава и бяхме отишли да се сбогуваме и през нощта се събудих от леден полъх и от метален вкус в устата. След като си бяхме заминали тя повече не е дошла в съзнание и почина след 2 дни. Но може би духът така се сбогува с близките.
Преди да почине баща ми цяла седмица ми беше лошо на всичко и около часа, когато е починал, ми мина. И все още не знаехме, че е починал на следващата сутрин, крачим на един подлез с малката ми дъщеря и тя изведнъж изтърсва "А, дядо ми е починал". Аз шокирана попитах "Какво, какво?!" и тя го повтори.
Иначе и за баба ми, и за майка ми сънувах една седмица преди това съница, които са ми показвали, че ще починат. За баба ми цяла седмица си мислех, че сигурно е свързано с приятелка, защото и тя беше в съня, но се оказа с мен.
Не помня дали съм разказвала ... Имах колежка, много младо момиче, което се разболя от рак. Поддържах връзка с нея, докато се лекуваше, имаше подобрение, после изведнъж се влоши. Последно, като си писахме, ми каза, че лекарите са ѝ казали, че не искат да я виждат вече в отделението (т.е. искат да оздравее), а аз ѝ отговорих, че следващия път ще иде там, за да пият бира.
Много скоро след това тя почина. Вечерта, след като разбрах, си сипах чаша бира и почти веднага след това я разлях (много нетипично за мен). Мисля си, че Н дойде да се сбогуваме ...
Много скоро след това тя почина. Вечерта, след като разбрах, си сипах чаша бира и почти веднага след това я разлях (много нетипично за мен). Мисля си, че Н дойде да се сбогуваме ...
Аз си мисля за съдбата, и уж случайностите, които всъщност закономерно са изпращани от вселената, за да я следваме, както ни е орисана от раждането.
Примерът е от новините, които четох вчера/днес.
Трима македонци/Иван, Васил и Мартин/ празнували рожден ден в Гърция и в еуфорията си навлизат в бурното море при Халкидики, което ги отнася навътре.
Васил е забелязан и спасен непосредствено след инцидента, Мартин се издирва все още, а интересът ми предизвика случката с Иван.
Той е спасен 18 часа след инцидента. Жив, придържащ се за полуомекнала кожена топка, която открил да се носи в морето.
Две дечица, играещи с нея на остров Лимнос, я изпускат и вълните я придърпват навътре в морето, а плувецът, който тръгнал след нея, не я достигнал. Вероятно децата са били тъжни, но тази топка е тръгнала надалеч за да подари живот на друг човек.
Колко божествени точни случайности, поднесени от съдбата...
Цялата история тук. https://www.24chasa.bg/mezhdunarodni/article/11997978
Примерът е от новините, които четох вчера/днес.
Трима македонци/Иван, Васил и Мартин/ празнували рожден ден в Гърция и в еуфорията си навлизат в бурното море при Халкидики, което ги отнася навътре.
Васил е забелязан и спасен непосредствено след инцидента, Мартин се издирва все още, а интересът ми предизвика случката с Иван.
Той е спасен 18 часа след инцидента. Жив, придържащ се за полуомекнала кожена топка, която открил да се носи в морето.
Две дечица, играещи с нея на остров Лимнос, я изпускат и вълните я придърпват навътре в морето, а плувецът, който тръгнал след нея, не я достигнал. Вероятно децата са били тъжни, но тази топка е тръгнала надалеч за да подари живот на друг човек.
Колко божествени точни случайности, поднесени от съдбата...
Цялата история тук. https://www.24chasa.bg/mezhdunarodni/article/11997978
Дано и Мартин има този късмет и оцелее 🙏🏻🍀
Като бях студентка имах две съквартирантки. Спяхме в една стая. Едната често отсъстваше, а другата беше почти постоянно в града. Имах един случай, в който я чух, че ходи през нощта из стаята, надвесва се над мен, но нищо не казва. Но ми стана страшно и не погледнах. Тихо я повиках по име - не отговори. На следващия ден я попитах дали е ставала. Не била. Стана й смешно, че я изкарах едва ли не сомнанбул. Така и не разбрах това игра на моята психика ли е било или наистина ходи насън.
При първото ми ходене усещането беше същото. Стана ми лошо, не можах да си мигна цяла нощ...
След това съм ходила още два пъти, всичко си беше нормално.
След това съм ходила още два пъти, всичко си беше нормално.
Може би точно тогава сте била с вирус? Не мисля, че невярващите хора не са добре дошли в храма, напротив!
Не знам как да го обясня, но когато мама почина ми се случи нещо много особено….
Бяхме при нея в стаята, видях, че идва края и не издържах…. Излезнах и избягах на края на двора, седнах на стълбите срещу входната врата…В един момент буквално усетих как нещо се “откъсна” от мен…. Сякаш от гърдите ми и изведнъж усетих лекота…
Брат ми се показа на вратата и каза, че си е отишла….
По време на опелото в църквата свеща, която държах изгасна. Посегнах с изгасналата свещ към тази, в ръцете на ММ, но на окло 20-30 см може би моята свещ се запали. Само се спохледахме с ММ…
Правим панахида за 40 дни. В гробищния парк има много дървета…. Попа почва да чете и изведнъж се изля страшен дъжд, за 3 минути буквално но се извала и на финала от едното дърво слиза катеричка…. Идва на 1 метър от мен, оставя 1 жълъд и пак се качва в дървото….
Бяхме при нея в стаята, видях, че идва края и не издържах…. Излезнах и избягах на края на двора, седнах на стълбите срещу входната врата…В един момент буквално усетих как нещо се “откъсна” от мен…. Сякаш от гърдите ми и изведнъж усетих лекота…
Брат ми се показа на вратата и каза, че си е отишла….
По време на опелото в църквата свеща, която държах изгасна. Посегнах с изгасналата свещ към тази, в ръцете на ММ, но на окло 20-30 см може би моята свещ се запали. Само се спохледахме с ММ…
Правим панахида за 40 дни. В гробищния парк има много дървета…. Попа почва да чете и изведнъж се изля страшен дъжд, за 3 минути буквално но се извала и на финала от едното дърво слиза катеричка…. Идва на 1 метър от мен, оставя 1 жълъд и пак се качва в дървото….