С какво ви дразнят свекървите? – 137

А според мен е много полезно да се нахвърлят. Авторката очакваше подкрепа, о горката ти, как може, изхвърли свекървата на майка си за да може да ти гледа детето. Да, ама не. И много правилно.

Аз съжалявам само майката. Добър човек изглежда, всички и натрапват отговорностите си и тя влачи.

Полезно викаш да се нахвърлят , че да могат да си покажат цялата българска злоба и простотия в целия си блясък, защото нахвърлящите са вързали и цъфнали 🤣🤣🤣.
За съжаление и авторката и майка й берат плодовете на собствените си избори. Единственото, което може да се направи е бащата на децата да поеме грижата за тях наравно с авторката, за да имат време да се грижат и за двете деца.
Майката щом е решила и има желание да гледа внучето си, изобщо не значи че е длъжна да гледа майката на съпруга си. След като са семейство и живеят заедно,  той е никой да еднолично да решава дали майка му ще живее с тях, камо ли да хвърля грижите на майка си върху жена си. Синът като не желае да гледа гледа майка си, има старчески домове, има болногледачи. Като не искат синовете да се грижат за майка си, майката на авторката също не е длъжна.   Най- вероятно самия съпруг също има деца и внуци.

Аз не мисля, че някой се е нахвърлил върху авторката. Да, Сийка се изрази по-рязко, но написаното от нея е самата истина, макар и грубо звучаща.

Съгласна съм, че и авторката, и майка ѝ в момента берат плодовете от собствените си избори и всъщност, повечето съвети бяха поне сега авторката да внимава какво избира и да не си хаби силите в посока, където е безполезно, а да се насочи натам, където има поне някакъв коефициент на полезно действие.

Относно това, че мъжът на майката е никой да решава еднолично дали тя ще гледа свекърва си, това е самата истина. Както е истина, че за тяхното семейство и авторката е никоя, поради което тя съвсем няма място по въпроса дали и как майка ѝ ще гледа свекърва си и какви отношения със собствения ѝ мъж я устройват.

Майката на съпруга на майката на авторката също е никоя за семейството. Само че майката на авторката има желание да се грижи за внучето си и едва ли го е натресла на мъжа си, дори и да живеят под един покрив, докато свекървата никой от синовете й няма желание да положи грижа за майка си. и най- лесно майката на авторката да я гледа .. че и безплатно.... тарикатлък по български.

Авторката търси помощ за майка си, но в грешна посока. Точно майка й е тази която има нужда от съчувствие, защото тя отглежда 8г дете с увреждане. И ако авторката иска да помогне на майка си има само един начин. От 5г. и половина съм в къщи и обгрижвам дете с увреждане. Знам какво е и затова знам какъв ад е за майката на авторката да й оставят на грижите, вниманието и отговорността друг човек неспособен да се грижи за себе си. Всички тук с различни думи казаха на авторката, че няма нито морално, нито законно право на претенции към мъжа на майка си. Ако някой може да помогне на тази жена е дъщеря й. А дъщеря й не искаше да види, че тя държи решението на проблема. А пък ако не могете да си представите аз знам че ако тази жена не бъде спешно изведена от тази ситуация ще се срине психически и физически. Тъй като трябва спешно да се направи нещо за нейното спасяване, да, спасяване е точната дума дъщеря й трябва спешно да разбере, че има само едно решение. Вужно е да се събуди от илюзията, че мъжът на майка й е длъжен да съобразява решенията си с нейните планове. Никой тук не отрича, че и е трудно, но истината е че от известно време е прехвърлила това трудно на майка си. Така че кой всъщност има нужда от помощ. То и ММ много страда за детето, но аз изнесох всички кризи и трудности и страхове за живота на детето. Докато той стоеше отстрани и бършеше сълзи. Дайте да бъдем реалисти. В момента бабата на детето изнася трудното и тежкото, а майката му ходи на гости. Как мислите кое върши работа в случая? Да й се помогне да види реално как стоят нещата да се мобилизира и да реши проблема или дружно да й съчувстваме. Всъщност бабата на детето има нужда от съчувствие и подкрепа.
И да, прави са тези които повдигат въпроса за ролята на бащата. Те заедно са решили и създали второ дете при положение, че първото има нужди от специални грижи и внимание така че този баща е редно като се върне от работа активно да обгрижва и двете деца, не само блатосклонно да разрешава жена му да доведе гледачката на болното дете в дома им.
И е изумително как всички дружно заявявате, че мъжа на бабата няма право без нейно съгласие да доведе майка си в дома си, во пропускате факта, че жена му е довела в дома им дете с увреждане и с това е засегнала неговия начин на живот.
Какво си мислите вие, че от състоянието на детето се определя само неговия начин на живот?! Не, променя се по един или друг начин живота на всеки от членовете на домакинството и на семейството като цяло. Само защото има дете с увреждане в картинката не означава, че мъжът на бабата на детето е повече длъжен да го приеме, отколкото тя неговата майка. То и детето на авторката е никое за съпруга на баба му. Мъжът й е показал че не иска детето като е попитал защо не са го дали в дом, но го е приел. Затова той изисква еквивалентно приемане на неговата майка. Що се правите че не разбирате. И съм сигурна, че този мъж по този начин казва че не иска повече да съжителства с детето. Може и с думи да е казвал, но да не са зачели правото му да не иска такъв живот и затова да е показал с действия че е време за промяна.

Чакай сега, има голяма разлика м/у "иска да доведе майка си в дома им, като тя е довела дете"  (за пастрока иде реч) и "иска изцяло да прехвърли на жена си грижите за дементната си майка, а дори проблема ѝ не признава". Аз виждам повече второто, отколкото първото. Защото въпросния пастрок, щом не желае да признае проблемите на майка си и няма никакво намерение да полага лично грижи, това означава, че и детето не му пречи по същите причини, той изобщо няма ангажимент с него

Разбира се и вероятно по тази причина тя не се е натресла в семейството на авторката. А какво става в семейството на майката на авторката засяга само нея и съпруга ѝ и никой друг на този свят.

Напротив натресла се е баш в семейството на майката на авторката   и според думите на самата авторка свекървата е нежелана и от снаха си и от сина си. Другата й снаха явно ясно е дала да се разбере , че прекрачили свекървата прага на дома им, сина изхвърча барабар с майка си.
А внучето не знам колко е нежелано след като 3г живее с баба си и мъжа й. Но е кристално ясно, че свекървата и от синовете и от снахите си не е желана и най-вероятно не без основание.

Ми на мен запопопва да ми е жал за бабата. Каквото и да е направила, не мисля, че заслужава да я изхвърлят на улицата. Жената си няма никого. Само снахите и синовете. Как пък на никого не му дожаля... Като не искат да се грижат за нея, да я изоратят в дом, а не всеки да я прехвърля нататък.
За разлика от бабата внучето си има живи и здрави родители.

Най-обичам волната програма😀😀😀
Къде видяхте, че бабата е нежелана от сина си( т.е. от пастрока на авторката)? Той иска жена му да се грижи за майка му, а той да не полага грижи, но не е нежелана, иначе изобщо нямаше да пишем тук.
Детето на авторката не е внуче на въпросния мъж, предложил е да го дадат в дом, но въпреки това е в техния дом и го вижда по-често от биологичните му родители, за които е бреме и му гостуват на 2 месеца.
Но тъй-като темата е за свекърви дементната баба, с няколко инсулта и памперс е най-виновна, а авторката и мъжа и са целите в бяло. Така доволни ли сте.

Аз не останах с убеждението, че е чак нежелана, просто авторката иска бабата да се заведе в необходимите институции, за да се установи реалното ѝ състояние и по този начин, майка ѝ, ако ще я гледа, няма да е изцяло на нейна отговорност. Няколко пъти написа, че няма физическата възможност едновременно да гледа и детето и да тича по улиците след бабата, а тя бяга. Дори се опасява, че нея ще обвинят. Затова не иска и основанията ѝ са много смислени, детето не ѝ създава такива грижи. Да, други специфични има, но не и такива. Тук изцяло са виновни синовете, като не искат лично да полагат грижите и търсят на кого да трапосат майка си, поне да признаят, че има проблем. Тогава вече, дори те няма да могат да представят нещата със закостенялото мислене "ти си снаха, съответно и свекърва гледаш, защото това е женска работа", а за всички ще е ясно, че не са обичайните грижи за възрастен. Забравяте, че авторката ще си вземе детето след 2-3 месеца, ама бабата ще остане на грижите на майка ѝ

Само да напомня, че бабата на детето – освен баба на внуците и майка на дъщеря си – е жена на мъжа си. И като цяло е жена, която също има право на личен живот, на мъж до себе си, на любов и дори секс.
Знам, че според младите жените след 40 са живи мощи, които са длъжни да гледат внуци и да се готвят за умиране, но на практика това са все още здрави, прави, пълноценни жени, на които им е рано да се лишават от елементарните женски радости.
И да, егоизъм е да искаш родител да разруши личния си живот, за да е наред твоят. Не и когато вече ти самият си родител и имаш лична отговорност към собствените си деца.

А за свекървата – жената може спокойно, но твърдо да откаже да я гледа. Както едната снаха е отказала, така и другата. Никой не може и няма право да я застави насила.

Сийке, права си по принцип, но обвиняваш само дъщерята на така ожалената от теб жена. Нито дума, за това, че мъжа ѝ иска да ѝ стовари същите отговорности, за които упрекваш дъщерята. Да, има право и на личен живот и на всичко друго, което си написала, интересно ми е само като и дъщерята и мъжа правят едно и също, защо само за дъщерята го виждаш, а мъжа ни лук ял, ни лук мирисал

Благодаря за стойностното разбиране, абсолютно замисъла на историята е това. Майка един вид искаше подкрепа от мен и като ми разказа какво прави свекърва и аз казах "мамо тя има деменция" попитах дали пие лекарства, дали има епикризи, диагноза . Отначало майка не ми вярваше за това. Каза,че глупостите ги прави  едва ли не да се карат с мъжа си и майка да се махне от там. Те никога не са се разбирали и майка си мисли че всичко прави лично към нея. В един момент повтаряки многократно, че има деменция , решихме да се обадя в социалните и те ме съветваха да поговоря със синовете деликатно. Проблема е че те двамата някак си се поддържат един друг. Тоя дето е с майка е малко от тея селските манталитети с груб език и никой и нищо не го интересува, а другия е военен по-циливизован и по-заможен. Надявах се военния да ме разбере,но уви само като споменах за ЛА и ми затвори телефона, просто приел думите ми все едно му нареждам какво да прави.
А нашия като се чул с брат си ( щот оня му се обадил ,че му нареждам) и му казал " ами тя майка и и надува главата. И той ме отряза с думите " вие в лудница ли искате да я вкарате". В този случай вчера пак се обадих на соц. гриж. и наистина казаха,че единствения вариант е майка и  детето да излязат от къщата. Няма начин бабата да получи всичко, което и се полага, като болна след като няма нужните документи и така ще си прави глупостите без надзор.

Напротив Мако, никой не оневинява мъжа и, напред и дадохме доста добри идеи. Аз лично писах на няколко места.
1. Нито авторката, нито майка и могат да освидетелстват бабата. Синовете и могат да задвижат процедури, било за личен асистент, било за настаняване в хоспис.
2. Майката на авторката има няколко варианта, да гледа бабата и внучето, да гледа само бабата, само внучето, или да не гледа никого и да се върне на работа.
Всеки от вариантите има + и - и носи своите последствия: дали майка и иска да остане с мъжа си или е склонна да се разделят, дали ако остане с внучето утре ще има къде да живее, ако  се съберат като в дядовата ръкавица дали ще се използват дъщеря, майка и зет и няма да остане пак на улицата. Тя трябва да обмисли всичко и има право да действа.
А авторката хубаво тропа с краче, че мама е длъжна да и гледа детето с увреждания до есента. Но да си помисли хубаво, че яслата не решава всички световни проблеми, колкото по-дълго децата са разделени ще и е все по-трудна адаптацията на двете деца заедно и т.н.