~Боряна~, не твърдя, че всички оневинавят мъжа, твърдя, че Сийка изобщо не го включва в картинката. Това са много различни неща и ще замоля да не ми слагаш думи в устата, хората могат да четат
- Публикувана: 31 май 2022, 15:18 ч.
- Последно мнение: 6 юли 2022, 14:54 ч.
С какво ви дразнят свекървите? – 137
Сийке, права си по принцип, но обвиняваш само дъщерята на така ожалената от теб жена. Нито дума, за това, че мъжа ѝ иска да ѝ стовари същите отговорности, за които упрекваш дъщерята. Да, има право и на личен живот и на всичко друго, което си написала, интересно ми е само като и дъщерята и мъжа правят едно и също, защо само за дъщерята го виждаш, а мъжа ни лук ял, ни лук мирисал
О, изобщо не оневинявам мъжа ѝ. Само че има една подробност – на него не му пука за тъщата. На дъщеря ѝ би трябвало да е жал за майка ѝ. Защото мъжът ѝ с радост ще натовари тъщата с двете си деца, може и домакинската работа, че то колко му е да поошеташ и да сготвиш, особено когато не го правиш ти.
Друг е въпросът колко време ще изтрае с две жени на главата, но да кажем, че се разбират зет и тъща и няма да има проблеми между тях. Няма лошо, стига тъщата да е съгласна да зачеркне личния си живот, да зареже мъжа си и да се посвети на слугуване в дома на дъщеря си.
И изобщо... Наистина ми е жал за жената, която всички дърпат на разни страни, но никой не го интересува тя какво иска и как вижда живота си. И защо да не може да изживее последните си години като здрав, прав човек без грижи и задължения, да поживее за себе си (заслужила си го е!), вместо да слугува на 4 поколения – свекърва, мъж, дъщеря, зет и внуци.
Ми на мен запопопва да ми е жал за бабата. Каквото и да е направила, не мисля, че заслужава да я изхвърлят на улицата. Жената си няма никого. Само снахите и синовете. Как пък на никого не му дожаля... Като не искат да се грижат за нея, да я изоратят в дом, а не всеки да я прехвърля нататък.
За разлика от бабата внучето си има живи и здрави родители.
За разлика от бабата внучето си има живи и здрави родители.
Сийке, за втори път, мъжа на майката, демек пастрока оневиняваш, не мъжа на авторката. Той е този, който натоварва жена си с абсолютно същото, с което упрекваш дъщерята, че я натоварва, обаче дори след конкретно запитване, включваш мъжа на авторката. Пастрока, пастрока, сина на въпросната баба, мъжа на жената, която толкова жалиш, за теб има само права да разполага с жена си, да ѝ нарежда да гледа майка му, тя да "има правото да му е жена" и да си изпълнява съпружеските задължения ли само. За това те питам, по-ясно няма как да го напиша
Авторката търси помощ за майка си, но в грешна посока...
От постовете не се чете грижа и съчувствие към майката. Но ясно се усеща основния проблем на авторката - гледачката на детето не се фокусира изцяло на него.
Напротив натресла се е баш в семейството на майката на авторката 
Сийке, за втори път, мъжа на майката, демек пастрока оневиняваш, не мъжа на авторката.
Това пък откъде ти хрумна? Че не съм писала за него? Ама аз и за другия син и за другата снаха не съм писала, това означава ли, че и тях оневинявам? Хайде сега, не съм длъжна да им нищя цялата рода и да посочвам с пръст поименно...
Казах вече за кого ми е жал. Дадох друга гледна точка, по която авторката на жалбата да се замисли, а ако не тя – поне други четящи, които също подценяват правото на личен живот на родителите си.
Който иска, да се замисли. Който не иска – да не мисли.
На всички, които считат, че аз съм виновната в цялата тази ситуация – продължавайте да ме оплювате. Дано това реши проблема на авторката, ама надали...
Не за това, че не си писала, а затова, че и двамата и мъжа и дъщерята, едни и същи отговорности вменяват на тази жена, но ти укоряваш само и единствено дъщерята. За едно и също нещо.
Защото, за си мисля, че ако някой ѝ вменява гледане, то тя би била по-съгласна да си гледа внучето, отколкото да ѝ вменят гледане на свекървата. Първото иска да го прави, второто не, ама като се отнася за бабата не ти е жал за тази жена
Защото, за си мисля, че ако някой ѝ вменява гледане, то тя би била по-съгласна да си гледа внучето, отколкото да ѝ вменят гледане на свекървата. Първото иска да го прави, второто не, ама като се отнася за бабата не ти е жал за тази жена
Да, мако, и мъжът , и дъщерята вменяват едни и същи отговорности на майката. Това никой не е отрекъл. Не коментираме (поне аз) мъжа, защото той няма нищо общо с казуса на авторката. Какво иска мъжът от нейната майка е проблем само между тях двамата. Авторката там няма място. Коментираме, че авторката не иска дори да помисли за друг вариант, освен да натовари и да продължи да товари майка си с тежестта, която е нейна. За нея е достатъчно, че мъжът ѝ не иска да се занимава с децата, следователно, хайде да прехвърлим това негово задължение на мама. Ем, сори, не може така. В момента, майка ѝ опъва каиша и то не ден, два, седмица или месец, а години. Авторката си гледа здравото дете и ходи на гости на болното. Пак сори, не може това да продължава вечно.
И междувпрочем, струва ми се, че пропускате нещо важно. Авторката на няколко пъти написа, че ще си вземе детето след 2-3 месеца. Ако е въпрос за 2-3 месеца, защо е цялата драма? За 2-3 месеца все се намират начини. Може да се плати на човек, който да помага, може да се потърси друг вариант. Или не става дума за 2-3 месеца, а за доста по-дълъг период? Е, няма да са първите 2-3 месеца, превърнали се в години.
И междувпрочем, струва ми се, че пропускате нещо важно. Авторката на няколко пъти написа, че ще си вземе детето след 2-3 месеца. Ако е въпрос за 2-3 месеца, защо е цялата драма? За 2-3 месеца все се намират начини. Може да се плати на човек, който да помага, може да се потърси друг вариант. Или не става дума за 2-3 месеца, а за доста по-дълъг период? Е, няма да са първите 2-3 месеца, превърнали се в години.
Мисля, че всички вие забравяте един важен нюанс. Майката на авторката е на заплата. Това ù е работата. Не е просто услуга (защо, как и дали този вариант е най-добър, отказвам да съдя. Не ми е работа). Вторият ù мъж, освен че ù вменява грижа, която не е нейна, напълно безплатно, ù взима залъка от устата, като я притиска да се откаже да бъде ЛА. Може ли жена пред пенсия да си го позволи? Плюс абсолютната незаинтересуваност относно здравословното ù състояние (на свекървата). За съжаление не виждам какъв съвет мога да дам.
Майка ти може да живее у вас, но дали иска? Майка ти си има мъж и собствен живот, нали? Ти имаш нужда от помощ, вярно е, но майка ти не е придатък на твоя живот.
В замяна дъщерята се занимава с проблемите на майка си, особено след като има особени обстоятелства.
Но е нормално майката да предпочита да гледа собственото си внуче, вместо свеки.
Пастрокът се каза, че е прост и с него не може да се комуникира нормално и сигурно е така, но това е между него и жена му. Майката на авторката е тази, която трябва да води разговорите с него и брат му, военния, а не авторката. Тя за тях е никой и съответно не я вземат сериозно, даже съм сигурна, че помежду си коментират в смисъл, че авторката иска майка и да гледа нейното дете и затова я настройва да не приема свекърва си.
Реално тя няма правомощия дори да говори със социалните и аз се учудвам, че са дали такова становище - майка и да излезе от къщи. Трябвало е самата майка да се свърже с тях като снаха на въпросната жена. Думите на авторката нямат тежест пред двамата братя, но ако майката, като човекът върху когото ще легнат грижите за бабата ясно заяви желанието и условията си те няма да могат да я пренебрегнат и да и затварят телефона. Тя би трябвало сама да говори с военния и мъжа си ида им каже , че не е съгласна да гледа бабата, ако тази баба не получи лечение и социални грижи, каквито и се полагат.
Аз предполагам, че в крайна сметка майката ще отиде у авторката, защото пред дилемата дали да гледа своето си внуче, или дементна и/или зла свекърва изборът май накланя към детето.
Реално тя няма правомощия дори да говори със социалните и аз се учудвам, че са дали такова становище - майка и да излезе от къщи. Трябвало е самата майка да се свърже с тях като снаха на въпросната жена. Думите на авторката нямат тежест пред двамата братя, но ако майката, като човекът върху когото ще легнат грижите за бабата ясно заяви желанието и условията си те няма да могат да я пренебрегнат и да и затварят телефона. Тя би трябвало сама да говори с военния и мъжа си ида им каже , че не е съгласна да гледа бабата, ако тази баба не получи лечение и социални грижи, каквито и се полагат.
Аз предполагам, че в крайна сметка майката ще отиде у авторката, защото пред дилемата дали да гледа своето си внуче, или дементна и/или зла свекърва изборът май накланя към детето.
Уиш, точно в случая коментирахме защо трябва да ни е жал за майката на авторката. Т.е нагласата е като дъщеря ѝ я задължава е проблем, но мъжа ѝ има право да иска абсолютно същото от нея и тогава изобщо не трябва да ни е жал. Противоречиво е за мен. Съгласна съм и с теб и със Сийка, казах го вече, жената има право на личен живот и не е длъжна на никоя от страните. Но, както винаги има голямо "но". Тя сама е приела грижите за детето, по собствена воля, даже документално е уредено. Не е насила. А мъжа ѝ насила иска да ѝ натресе майка си, при това без да признава здравословни и ментални проблеми. За мен гледането на детето, което го прави по собствено желание и задължаването от страна на мъжа ѝ да гледа майка му, изобщо не могат да се сравняват. Пъровото не ѝ проблем на тази ожалена жена, съответно за това няма нужда да я жалим, доколкото второто ѝ го налагат, без тя да е съгласна. Обаче с/у авторката, която нищо не е наложила на сила на майка си, при това временно се изсипаха сума ти хули, а пастрока не се обвинява
Ирис, авторката сама каза, че изобщо е нямало да е наясно с подробностите, ако самата ѝ майка не ѝ се е оплакала. А от социалните просто са дали информация какво, кога и как се прави при определен казус, нищо нередно. При това авторката иска да улесни майка си, ако така или иначе ще е принудена да приеме свекървата. Именно защото са в малко населено място, хората понякога не са наясно с доста неща. Защо авторката да не се поинтересува, за да я улесни?
Ирис, авторката сама каза, че изобщо е нямало да е наясно с подробностите, ако самата ѝ майка не ѝ се е оплакала. А от социалните просто са дали информация какво, кога и как се прави при определен казус, нищо нередно. При това авторката иска да улесни майка си, ако така или иначе ще е принудена да приеме свекървата. Именно защото са в малко населено място, хората понякога не са наясно с доста неща. Защо авторката да не се поинтересува, за да я улесни?