Тактиката, която знам, че при мнооого колеги в Германия е сработвала, е да каже, че тя не може да поеме вече толкова работа, а може да върши само това, това и онова, а за четвъртото вече няма капа (така се изразяват всички германци). После да развие темата защо има толкова мнго работа, защо теми 1, 2 и 3 заемат толкова време и просто не остава време за 4. След това да каже как тя вече еди-кога си му е споменала, че иска повече часове, да може максимално да съпортне тийма, защото още тогава е видяла проблем с много количество работа. Въпреки това обаче, той тогава не е реагирал и тя сега иска да знае какво да очаква за в бъдеще, защото за съжаление ако така продължат нещата (с толкова часове), ще трябва някои неща да ги fallen lass-не,а тя не би искала това...
Тази аргументация, така поднесена, в този ред и с тези изразни средства, е донесла на не един и двама души облекчение на задачите или пък отпускане на нова позиция (ако си шеф), съответно намаляване на задълженията като работник. Ако и след тези неща не стане и е изключила причината мързел (дядката го мързи да пише и регистриранови договори), значи най-вероятно има някакви други ограничения, които просто не позволяват назначение на повече часове...