Правни насоки от адв. Станислава Начева и юрист Елвира Димитрова

Въпросът ми е за наследствен парцел УПИ с къща и земя.
В най -старите нотариални актове земята е записвана в кв.м. Двама съсобтвеници, единият има 1020м2, а другия 980 м2.  След това са въвели нотариални актове с идеали части, в числител  същите кв.м, а в знаменател големината на парцела в кв.м. Само, че големината на парцела се е менила през времето, отчуждавания, придавания, улици, регулации. И единият съсобственик има по докум. 1020/2000 ид,ч, а другия 980/1800 ид.ч.

Въпросът ми е такива идеални части като математически дроби ли се разбират (както при жилищата 1/3, 1/2), или определящо е само какво има в чисителя.
И как да се изчисли кой колко м2 земя има към днешна дата, ако парцелът е да кажем 2050 кв.м?

      Здравейте,
      Благодарим за въпроса Ви!

      При извършена кражба, при която вещите, предмет на престъплението, бъдат открити, същите се приобщават към досъдебното производство като веществени доказателства. Те трябва да бъдат внимателно огледани, подробно описани в протокол и по възможност фотографирани. Трябва да се вземат мерки да не се повредят или изменят.
      Пазенето на веществените доказателства по делото или на местата, където са оставени за съхранение, по правило трае докато завърши наказателното производство – чл. 111, ал. 1 от НПК, когато се връщат на правоимащите, от които са били отнети.
      Преди да е приключило досъдебното производство, прокурорът може да разреши (сезира се чрез молба) на основание чл. 111, ал. 2 от НПК предметите, иззети като веществени доказателства да бъдат върнати на правоимащите, от които са били отнети.
      Не е задължително правоимащото лице да е собственикът на вещите, достатъчно е да е упражнявало фактическата власт върху тях на правно основание /вещно или облигационно/ към момента на изземването им.
      Отказът за връщане може да бъде обжалван от правоимащото лице пред съответния първоинстанционен съд. Съдът се произнася по жалбата в тридневен срок от постъпването й еднолично в закрито заседание с определение, което е окончателно.

      Решението за съдбата на веществените доказателства, ако същите не са били предварително върнати, отчуждени или унищожени на някое от основанията по чл. 111 от НПК, се взема с постановяването на окончателния акт в наказателния процес.
      Веществените доказателства, за които е разпоредено връщане на собственика или предоставяне на друга институция, се предават с протокол, съдържащ следните данни: точно описание, номерата на следственото и съдебното дело, номера на присъдата или определението, отнасящи се до веществените доказателства, датата на предаването и подписите на приемащото и предаващото лице.
      Когато собственикът на веществено доказателство не го потърси в едногодишния срок от уведомяването или не може да бъде намерен в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, с който е постановено връщането, същото се отнема в полза на държавата. При незначителна стойност вещественото доказателство се унищожава.
 
      Според правила за връчване на съобщения (по НПК и ГПК), след постановяване на съдебния акт, се разпращат съобщения до заинтересованите страни и институции. Практически до един месец би трябвало да се извършат тези връчвания. Дори по-бързо, предвид използването на електронно връчване между институциите.
      А Вие до една година от Вашето уведомяване имате възможност да си потърсите и вземете вещите.
      Когато са надлежно уведомени органите на реда (при които се съхраняват бижутата Ви) не следва да ги задържат. Ако вещите Ви все пак не бъдат върнати - можете да се обърнете към съда.

      Поздрави!

      Здравейте,
      Благодарим за въпроса Ви!

      1. Фонд "Ремонт и обновяване":
      Собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост (ЕС) са длъжни да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части (чл. 6, ал. 1, т. 9 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС)).
   
      2. Асансьорът като част от ЕС:
      Съгласно Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на асансьорите и техните предпазни устройства - “”Асансьор” е устройство, което обслужва определени нива на сгради и съоръжения чрез превозващо устройство, движещо се по твърди направляващи елементи, наклонени под ъгъл, по-голям от 15 градуса, спрямо хоризонталата, и е предназначено за превоз: на хора, на хора и товари, само на товари“.
      Според практиката на съдилищата - асансьорът става недвижима вещ след монтирането му в асансьорната шахта, което следва от дадената легална дефиниция на недвижимите вещи в разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от Закона за собствеността (ЗС). Още повече, че асансьорът представлява технически и правно функционална цялост със сградата. Той не може да съществува или функционира самостоятелно, а само във връзка с неговото основно предназначение.
      Следователно асансьорът представлява обща част на сградата и ремонтът, реконструкцията или подмяната на инсталации и оборудване е задължение на собствениците, съгласно притежаваните от тях идеални части.
      Ако собствениците не ползват асансьора, то този факт не ги освобождава от задължението да се участва в ремонта му. Такива са задълженията и при ремонт на покрив, отоплителна инсталация и други.

      3. Разходи за поддржка:
      При асансьорите, разходите за поддържане са свързани с: разход за ток за асансьор, разход за абонаментна поддръжка, разход за ежегоден технически надзор.
      Съгласно чл. 51 ал. 1 от ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят.
      Тези разходи НЕ се заплащат за:
= деца, ненавършили 6-годишна възраст;
= от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година.
      Общото събрание с мнозинство повече от 50 на сто от идеалните части от общите части може да реши собственик, ползвател или обитател, който отсъства повече от 30 дни в рамките на една календарна година - да заплаща за времето на отсъствие 50 на сто от разходите за управление и поддържане.

      4. Може ли да става дума за “неотложен ремонт”:
      Съгласно чл. 49 ал. 1 от ЗУЕС: “В случаи, когато сградата или отделният вход в режим на етажна собственост се нуждаят от неотложен ремонт, с решение на управителния съвет (управителя) незабавно се отпускат финансови средства от фонда”.
      Когато във фонда липсват средства или средствата са недостатъчни, председателят на управителния съвет (управителят) незабавно свиква общото събрание, за да приеме решение за набиране на средства за извършването на ремонта.
      Разходът във връзка с ремонта, който трябва да бъде извършен може да бъде класифициран като “неотложен ремонт”, например при наличие само на един асансьор в ЕС и съответно възрастни хора и инвалиди по високите етажи.

      5. Разлика между разходите за управление и поддържане на общи части и разходите за ремонт:
      Основната разлика между разходите за управление и поддържане на общи части и разходите за ремонт на общите части е, че първите са в еднакъв размер за всички собственици, ползватели и обитатели, независимо от размера на притежаваните или обитавани от тях жилища. А разходите за ремонт на общи части се определят съобразно притежаваните от собствениците идеални части от общите части на сградата.

      6. Относно конкретния казус:
      В практиката се среща прилагане на по-ниски такси или освобождаване от таксите за поддръжка и ремонт за обитателите на първи и втори етаж при сгради с асансьор, въз основа на взето решение от Общото събрание. Т.е. това е само въз основа на доброто желание на собствениците в ЕС и прилагането на взаимни компромиси помежду им. Законът казва, че разходите се разпределят поравно, независимо от етажа, на който се живее.
      Вижте как е уреден този въпрос в Правилника за вътрешния ред в етажната собственост на Вашия вход. Ако е ползвана бланката на МРРБ в нея е заложено - “Освобождават се от заплащане на консумативни разходи за асансьор обитателите на жилища до втория (третия) етаж, при съгласие на всички собственици от съответния етаж и осигуряване на фактическа невъзможност за ползване на асансьора от тях.”. Тук обаче не се включва освобождаване от разходите по самия ремонт асансьора.
      Поискайте въпросът да бъде включен като точка от дневния ред на следващото Общо събрание и го подложете на гласуване. Можете и Вие да инициирате свикването му, чрез писмено искане на собствениците, които имат най-малко 20 на сто идеални части от общите части на сградата.

      Следете за легитимността на всички взети решения на Общото събрание - дали се спазва редът за свикване, за провеждане и изискуемият от закона кворум, дали се съставят съответните протоколи, дали се спазва уведомяването на неприсъствалите собственици. При нередовност, можете да се опитате да атакувате взетите решения. Но това като цяло няма да реши основния въпрос.
      Последните години има редица предложения постъпили в МРРБ за промени свързани с “по-справедливо” разпределение на разходите в ЕС. Но към настоящия момент не е предвидена такава промяна относно ремонт на асансьори в ЕС.

      Поздрави!

Здравейте, имам проблеми с бащата на детето. Разведени сме над 2г вече. Аз живея с друг мъж отдавна и съответно въпреки, че отрича това нещо бащата го влудява и непрекъснато ми създава нерви и непрежение, когато ми прави напук и като я вземе по режим 1та и 3та седмица в месеца само за събота и неделя, ми я връща когато си иска в неделя. Има претенции петък 18:00 да я е взел умишлено, защото знае, че аз съм точно до 18:00 на работа, а я връща в неделя в 21ч.Какво мога да направя, за да се постресне и да започне да си спазва някакъв режим, а не да прави каквото си иска?

Здравейте! Имам апартамент в блок, в който има назначен професионален домоуправител от около година. В апартамента се живее около 3 седмици през лятото, през другото време е необитаем. Съседи ни споделиха, че професионалният домоуправител иска да се свърже с нас и ние го направихме. Дамата беше крайно груба по телефона и буквално ни крещеше, че не сме плащали такса " Домоуправител" и такса "Вход" и че ние сме били задължени като собственици да плащаме. Обясних на дамата, че живеем в чужбина, че апартамента не се обитава повече от 30 дни и по член 51, ал. 2 не сме длъжни да заплащаме тези такси и че сме съгласни да даваме пари само за ремонти на блока, както винаги сме правили. Жената каза, че този закон не важи за нас, че трябва да плащаме всички такси като живущи и че ако не го направим, че ще ни даде на съдебен изпълнител. Та въпросът е- Наистина ли член 51, ал.2 не важи за плащане на такса " Вход и домоуправител"? Ако да, тогава от какви такси сме освободени? Благодаря предварително!

      Здравейте,
      Благодарим за въпроса Ви!

      Ето как би следвало да се пресметнат като дроби (в случая съм използвала десетични, може и с обикновени):
1 020 кв.м  (съсобственик 1)
+
980 кв.м (съсобственик 2)
=
2 000 кв.м (обща площ на съсобствения недвижим имот първоначално)

1 020 / 2 000 = 0,51 ид.ч. (притежава съсобственик 1)
980 / 2 000 = 0,49 ид.ч. (притежава съсобственик 2)

      Ако приемем, че след отчуждаванията недвижимият имот е намален от 2 000 кв. м на 1 800 кв. м, биха се получили следните кв.м за всеки съсобственик, според гореизчислените идеални части:
0,51 ид.ч. Х  1 800 = 918 кв.м  (съсобственик 1)
0,49 ид.ч. Х  1 800 = 882 кв.м  (съсобственик 2)

      Правим проверка с новополучените квадрати:
918 кв.м
+
882 кв.м
=
1 800 кв.м (обща площ на съсобствения недвижим имот след отчуждаванията)

      Изглежда странно това разминаване в общата площ на недвижимия имот - т.е. знаменателят, при единия и при другия съсобственик. Трябва специалист в областта да разгледа документите, за да се види от къде идва разликата.

      Няколко думи за това, какво представлява отчуждаването на недвижими имоти:
      Това е принудително придобиване на частна собственост от страна на общината или държавата. И според Конституцията на Република България може да стане само чрез закон  и при условие че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин, но само след предварително и равностойно обезщетение.    
      В чл. 205 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) са посочени случаите, при които се допуска извършване на отчуждаване на конкретни недвижими имоти, собственост на юридически или физически лица, с цел изграждане на обекти, които ще бъдат публична държавна или публична общинска собственост.
      Целите, за които е предвидено да се извърши отчуждаването са:
      = за изграждане и реконструкция на транспортната техническа инфраструктура, преустройство на транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения - пътища, улици, алеи, площади, надземни и подземни трасета на железопътни и трамвайни линии и съоръжения към тях, обществени паркинги;
      = за изграждане и реконструкция на други мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура - водоснабдяване, канализация, пречистване на питейни и отпадъчни води, електрификация, топлофикация, газификация, физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи и други;
      = за осъществяване на дейности по опазване на околната среда и природните ресурси, геозащитна дейност, укрепване на бреговете, както и за благоустройствени дейности - озеленени площи за широко обществено ползване, водни площи и течения, гробищни паркове и третиране на битови отпадъци;
      = за изграждане на обекти на социалната инфраструктура;
      = за изграждане на специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, както и за прилежащите им забранени зони;
      = за изграждане на индустриални паркове по Закона за индустриалните паркове, индустриални зони или технологични паркове с необходимата техническа инфраструктура за привличане на инвестиции, определени за национални обекти по смисъла на Закона за държавната собственост с решение на Министерския съвет.

      Части от поземлени имоти се отчуждават само когато от остатъка от имота може да се образува урегулиран поземлен имот в съответствие с изискванията.
      Допуска се части от поземлени имоти, от които не могат да се образуват урегулирани поземлени имоти, да бъдат обединявани в съсобствени урегулирани поземлени имоти.

      „Специфично отчуждително производство“ по чл. 16 от ЗУТ:
      Става дума за специален способ за урегулиране на поземлени имоти, които са неурегулирани до този момент или са с неприложена първа регулация по предходен устройствен план. При този способ собствениците на тези имоти, според влязъл в сила подробен устройствен план, трябва да прехвърлят в полза на общината процентна част от площите на своите имоти, която не може да бъде повече от 25 процента от площите на отделните имоти.

      В чл. 209 от ЗУТ е предвиден специален ред за отчуждаване на имоти - частна собственост. Отчуждаването се извършва със заповед на областния управител въз основа на оценка, изготвена от лицензиран специалист, като заповедта трябва да съдържа размера на паричното обезщетение, което следва да бъде заплатено на собственика на отчуждаваната част от недвижимия имот. Обезщетението се определя по пазарни цени.

      Поздрави!

      Здравейте,
      Благодарим за въпроса Ви!

      Според закона родителите имат равни права и задължения, независимо дали се намират в брак или не, сред тях са: правото на осъществяване на лични отношения с детето, правото на участие във вземането на решения, свързани с неговото отглеждане, възпитание и обучение, задължението за полагане на грижа, както и задължението за даване на издръжка. Същите следва да се осъществяват винаги в интерес на детето.

      В императивната норма на чл. 59, ал. 3 от Семейния кодекс (СК) е предвидено, че родителят, на когото не са предоставени родителските права, има право да вижда и да взема детето, включително през училищните ваканции, официалните празници, личните празници на детето и по друго време, така, както съдът е постановил. Формите на личен контакт са краткосрочни срещи или по-продължителен престой на детето. По този начин се цели както да се запази връзката на детето с родителя, който не упражнява родителските права и при когото детето не живее постоянно, така и да се осигури правото на последния да участва в отглеждането и възпитанието му.
      В утвърдения от съда режим на лични отношения е посочено времето, през което детето ще пребивава при родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права.
     
      При неспазване на режима на лични отношения имате следите възможности за реакция:
      = Сезират се органите на реда с искане за съдействие, по време на конкретно неспазване на режима на лични отношения с детето.

      = Разпоредбата на чл. 182, ал. 2 от Наказателния кодекс (НК) урежда санкциите при неизпълнение на съдебни решения, в които е определен режим на лични отношения на родител с дете: “Родител или друг сродник, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете, се наказва с пробация и глоба от две хиляди до пет хиляди лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до шест месеца и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.”
      Подава се тъжба до Районния съд, следва образуване на наказателно дело от частен характер срещу виновния родител, който ще има качеството на подсъдим. Тъжбата се подава в 6-месечен срок от деня, в който пострадалият е узнал за престъплението.
      За престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК е характерно, че охранява обществените отношения свързани с нормалното осъществяване на родителските права и задължения в интерес на детето, както и правата на детето да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да му осигури нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие, правото му на лични отношения с родителите си.
      Съгласно правната доктрина, престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК е от т. нар. „формални престъпления” или на „просто извършване”, т. е. такова, при което законодателят не е предвидил настъпването на конкретен противоправен резултат. Осъществява се със самия факт на изпълнителното деяние и то е довършено без реално да са настъпили някакви отрицателни изменения в обективната действителност, което обаче не означава, че липсват вредни последици.

      = След изтичане на времето предвидено за лични отношения родителят е задължен да върне детето на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права. Последното задължение възниква само, ако упражняващият родителските права родител е изпълнил тежащото над него задължение за предаване на дете на родителя, който не упражнява родителските права. Това се нарича последващо предаване.
      В случаите, когато съществуващото задължение за предаване на дете или за неговото връщане не се изпълняват доброволно е налице възможност за тяхното принудително изпълнение. Способът е посочен е чл. 528 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК): "Когато пристъпва към изпълнение на задължение за предаване на дете, както и на задължението за последващо връщане на детето, съдебният изпълнител кани длъжника да изпълни доброволно в определеното място и време. Поканата за доброволно изпълнение трябва да бъде връчена на длъжника по възможност две седмици, но не по-късно от една седмица преди определеното време за предаване на детето."

      = Поведението на бащата е основание за промяна на режима в по-ограничен или такъв, който да изисква Вашето присъствие. Подава се иск до Районния съд с правно основание чл. 135 от СК, с който се иска съдът да измени мерките относно упражняването на родителските права. 

      = Като най-крайна мярка е тази за лишаване от родителски права. Тя се прилага в особено тежки случаи на поведение на виновния родител, застрашаващо личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето. Лишаване от родителски права е възможно, когато без основателна причина родителят трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка.

      Поздрави!

      Здравейте,
      Благодарим за въпроса Ви!

      Съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС: Разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост (това са разходите за консумативни материали, свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата) се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят.
      Според ал. 2: Не се заплащат тези разходи за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година.
      Заинтересованото лице, носи доказателствената тежест да установи с всички допустими доказателствени средства фактът, че е пребивавал в съответния имот за "не повече от 30 дни в една календарна година". Негово е задължението и за вписване на тези обстоятелства в книгата на Етажната собственост (ЕС).

      Относно конкретния казус:
      Налице е хипотезата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС - не пребивавате в жилището повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Следователно, не следва да Ви бъдат събирани разходите по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС (за управление и поддържане на общите части на ЕС (т. 11 от ДР на ЗУЕС), в това число са възнагражденията на членовете на управителните и контролните органи, на касиера, както тези за обслужване на самия вход). Ex lege (по силата на закона) сте освободени от задълженията за заплащането им, т. като тази норма има императивен характер и стои над решенията на Общото събрание. В тази насока е и Решение № 60181 от 20.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 86/2021 г., IV г. о., ГК.
      Но дължите съответните вноски за фонд "Ремонт и обновяване" (чл. 50 от ЗУЕС). Тези средства се събират от ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение на Общото събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната собственост, но не по-малко от 1% от минималната работна заплата за страната. Средствата във фонда се набират в сметка със специално предназначение, която се открива на името на председателя на управителния съвет (управителя) или на сдружението.

      Процедура при наличие на “нередовни” платци в ЕС:
      Законният начин да се съберат дължимите от тях вноски е уреден в чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС, който препраща към заповедното производство по чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК. Производство започва със заявление до съответния районен съд, в което се посочва дължимата сума. На базата на това съдът издава Заповед за изпълнение. По принцип в това производство не се прилагат доказателства, а само се посочва основанието за претендиране на сумата. По изключение в чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС  е предвидено към заявлението да се приложи препис от протокола, с който Общото събрание взема съответното решение относно заплащането на вноските. На длъжника се връчва издадената Заповед за изпълнение и му се дава 14-дневен срок да възрази, като не е длъжен да се мотивира.
      = Ако в посочения срок длъжникът възрази, то заповедта за изпълнение не влиза в сила и е необходимо да се предяви установителен иск, с който се стартира ново производство, в което кредиторът (ЕС) доказва претенцията си. Ако с решение се признае, че вземането на ЕС съществува - се потвърждава вече издадената Заповед за изпълнение, въз основа на която съдът издава изпълнителен лист. Следва събиране на вземанията от съдебен изпълнител в отделно производство.
      = Ако в посочения срок длъжникът не възрази, то издадената Заповед за изпълнение влиза в сила и съдът директно издава изпълнителен лист. Въз основа на него съдебен изпълнител събира вземането.

      Т.е., ако обстоятелството, че не пребивавате повече от повече от 30 дни в рамките на една календарна година в ЕС е вписано в книгата на ЕС и въпреки това срещу Вас е издадена Заповед за принудително изпълнение. По време на производството по установяване на вземането ще имате възможност да оборите претенциите на ЕС към Вас на базата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС.

      Поздрави!

Здравейте!
Със съпруга ми сме разведени. Имаме дете, на 4 месеца е в момента.
Възнамерявам да отидем с детето да живеем в Германия при сестра ми и нейното семейство.
Детето има изкаран задграничен паспорт, но мъжът ми отказва да ми подпише пълномощно, с което евентуално след няколко месеца ще можем да пътуваме двете с дъщеря ми в чужбина. Заплашва, че ще ме съди, че едва ли не ще я отвлека.
Попринцип мъжът ми е хазартно зависим, няма собствено жилище, дори и на мястото, където живее няма условия да гледа дете. Съдът е отредил до навършване на 3-годишна възраст да вижда дъщеря ни само в мое присъствие във всички случаи. 
Как следва да процедирам ако не подпише пълномощното, аз ли трябва да съдя него и каква да е причината?
Много благодаря!!!

Здравейте,
имам един въпрос:  по съдебно решение бащата има право да взима детето всеки 1-ви и 3-ти уикенд от месеца от 18ч в петък до 18ч в неделя, 1 месец през лятото който да не съвпада с годишния платен отпуск на майката, коледната ваканция определена от МОН през нечетни години и пролетната ваканция през нечетни години. Тази година ученическата  коледна ваканцията е от 24.12.2022 до 02.01.2023г и детето е с мен - мисълта ми е ако иска да го вземе от 23.12 (петък), когато децата вече излизат във ваканция и ние имаме планове за нея, има ли право да го вземе или след като тази ваканция е при мен - няма право? Понеже не ми се е обадил досега дали иска от утре - 02.12 да го вземе за 1-ви уикенд или ще ми извърти номер да брои следващия уикенд за 1-ви, а 23.12 за 2-ри? Забележка: той постоянно прави номера и ми пуска съобщения чрез ЧСИ да го взима когато него го интересува и винаги да е в негов интерес, както на него му е удобно.
Благодаря предварително

      Здравейте,
      Благодарим за въпроса Ви!

      Родителски права, местоживеене и режим на лични отношения с детето:
      В хипотезата, когато родителите не живеят заедно, но могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и личните отношения с него - се изготвя споразумение, което се утвърждава от Районния съд по настоящия адрес на детето.
      Но, ако родителите не могат да постигнат такова споразумение - Районният съд се произнася по тези въпроси.
      Според закона, независимо дали родителите упражняват съвместно родителските права или съдът е одобрил споразумение, или е постановил решение, с което упражняването им е предоставено само на единия от родителите и при него е определено местоживеенето на детето, за напускане на територията на Република България от страна на детето е необходимо съгласие и на родителя, който не упражнява родителските права, което съгласие се дава в писмена форма с нотариална заверка на подписа на родителя.
   
      Пътуване на детето в чужбина и промяна на местоживеенето му:
      Съдът замества съгласието на родителя за издаване на задграничен паспорт и за пътуване на детето в чужбина.
      Съдът има за цел да защити интереса на детето при пътуването му извън страната, затова дава разрешението за това за определен период от време и за определена държава/държави.
      Според Тълкувателно решение № 1/2016 от 03.07.2017 г. по тълк. дело № 1 по описа за 2016 г. на ОСГК на ВКС - съдът не може веднъж завинаги да замени съгласието на родителя и да постанови неограничено по време и територия пътуване.
      
      При промяна на местоживеенето на някого от родителите, следва да се определи какъв е най-добрият интерес на детето предвид конкретните обстоятелства, съдът подробно трябва да изследва как промяната ще повлияе или ще измени условията, при които детето живее и се развива.
      Предявяват се искове с правно основание чл. 59 от СК и чл. 127а от СК пред Районния съд по настоящия адрес на детето.
      Възможно съдът да поиска изготвяне на социален доклад от социалните служби за установяване обстоятелства от значение за преценката за интереса на детето – родителският капацитет на родителя, с когото ще живее в чужбина, битовите и социалните условия, в които ще бъде отглеждано там и други. Родителят, с когото ще живее в чужбина трябва да установи по какъв начин ще се осигурят здравните и образователни нужди на детето.
      Едва след преценка на всички тези обстоятелства и с оглед на конкретния казус, съдът взема решение кое е най-добро за детето.

      Поздрави!

Здравейте. Искам да се възползвам от новия член в КТ : "Чл. 167б. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2022 г., в сила от 01.08.2022 г.) Работник или служител, който е родител (осиновител) на дете до 8-годишна възраст, има право писмено да предложи на работодателя изменение за определено време на продължителността и разпределението на работното му време, да премине към работа от разстояние и други изменения на трудовото правоотношение, които да улеснят съвместяването на трудовите и семейните задължения."

По-конкретно искам да премина към работа от разстояние. Как се подава такова предложение: свободен текст или има специална бланка? До сега през пандемията съм работила от вкъщи, имаме нови колеги, които са назначени направо на договор за работа от разстояние и не виждам работодателят ми да има основателна причина да ми откаже. Какво все пак да направя, ако в 14 дневен срок ми откаже? Благодаря предварително за отговора.

Здравейте, има ли давност за сигнализиране в прокуратурата за фалшива имотна сделка ?
Натъкнах се  на измама, която е направена с
покупко - продажба през март 2016г. Моля, да ме насочите по-скоро, за да реагирам своевременно и да съобщя на собственика, който е продал без да знае този имот. Давността е от съществено значение, за да не го притеснявам излишно .Информацията за продажбата е на 100% достоверна чрез справка от Имотен регистър.
Благодаря ви.

Здравейте, имате ли опит с осиновяването? По- конкретно ме интересува какъв трябва да бъде дохода на кандидат- осиновителя и дали се отчита брутния или нетния доход? Благодаря!

Здравейте
Имам следният въпрос свързан с ЕС :
Жилището ни е в нещо като комплекс от самостоятелни сгради (казвам нещо като,  тъй като този статут не е много ясен)
Неотдавна се търсеше вариант да сключим договор с фирма за професионална поддръжка и не всички бяхме съгласни с условията.
Та на въпроса - сградата в която се намира гаражът ни, самостоятелен обект, е гласувала “за” и сега ни представиха сума, която трябва да заплащаме всеки месец. Тя е калкулирана, като са включени разходи за охрана, чистачка, ел.енергия, поддръжка …без да получаваме някаква услуга. В случая гаражът ни е извън страдата, самостоятелна врата и партиден номер за ел.енергия.
Кои разходи според закона трябва да са включени в таксата с оглед на горните пояснения и може ли да падне в съда с презумпцията , че ние не получаваме никаква услуга за тези пари.
Благодаря.