СЕПТЕМВРИЙСКИ МАМИ🤰🏻2022 ❤ (ТЕМА 4)

  • 42 372
  • 736
  •   1
Отговори
# 405
  • Мнения: 327
Към момичетата, на които им се налага повече почивка - как се справяте? Имам спорадични подготвителни контракции от 17г.с, дори спряха по едно време, но от 10 дни зачестиха, стигнах до контракции през 8 минути и съответно доведоха до леко скъсяване на шийката / от 3,9 на 3,5см/. Започнах медикаменти и овладяхме нещата, но установих, че сравнително по-дългите разходки пак ги провокират. Преди бях много дейна, дори бременна правих по 15-17хил крачки на ден и сега това висене на дивана започна някак да ме депресира. Знам, че остана още малко и трябва да стискам зъби, но някак си това не променя начина по който се чувствам. Sad  Не успявам почти с никой да се виждам, имам усещането че нищо смислено не правя, дните ми се сливат и съм в едно огромно чакане да дойде септември. Опитвам се да си повтарям,че има жени в много по-лошо положение и не е чак толкова страшно, но изолация, липсата на физическа активност, разнообразие и всичко останало ми идва в повече. Преди 2 седмици бях болна от ковид и с изолацията покрай карантината сякаш започна всичко. Просто много негативни емоции ми се струпаха. Действително втория триместър беше най-хубав.
Здравейте. Ами не е лесно особенно сега когато живота навън кипи, но се стягам и мечтая за момента в който ще гушна бебчето си и ще наваксваме с нея разходките. Не ми тежи това да стоя вкъщи, мисля, че е най-малкото което мога да направя и зависи от мен. Чувствам се пълноценна около приготовленията а пригледите , но има дни в които се чувствам разбита , депресирана и отчаяна с една мъчителна мисъл- дали всичко ще бъде наред , дали е добре , дали финала ще бъде щастлив и.т.н .
Другите около мен ме подкрепят и държат психически , най-много майка ми и съпруга ми , но не е лесна задача. Попълвам ежедневието с книги и разговори с приятели по телефона. Трудно е когото един социален човек се изолира вкъщи , но всичко си заслужава . Бъдете търпелива, намерете си хоби и ново къщно занимание. Не остана много и краят ще бъде щастлив сигурна съм за всички ни.
Мислете позитивно върху ситуацията .

# 406
  • Мнения: 3 031
И аз съм на постоянно лежане, шийката не ти е къса, даже хич.... Моята е 1,8см, говори с лекаря ти за лекарства за контракции, честно казано  имам 5,6 контракции на ден, но аз съм с близнаци и те вече тежат доста... Това пия
 1. Магнерот 3х2
2. Но шпа 3х1
3. Папаверин 3х1
4. салбутамол 2х1
5. Циклогест 1х1
 Като започнах салбутамола и контракциите спряха, чувствах се много добре..  Аз карах  ковид края на 5 месец, бях в ковид отделение 10 дни и общо взето от тогава започнаха контракциите, на моменти спираха с лекарствата, лекаря ми каза, че мога да ходя на разходка 3 пъти на ден по половин час супер бавно ходене, но аз сега не смея, защото после имам контракции и явно и този микс лекарства спира да действа в един момент, а лекаря ми е отпуска.
През депресивните състояния и аз минах, заради постоянното лежане, но няма как, вече разнообразието ми е да вляза в кауфланд Joy ще изтърпим още малко, гледам крими сериали, филми, чета бг мама и така минава денят ми.  А това скъсяване на шийката, днес го мерят едно утре друго, твоята шийка въобще не е къса, ако си се стегнала повече на втория преглед, може и от това да излезе по къса на ехографа... Стана цял ферман моят коментар, сори.
Към момичетата, на които им се налага повече почивка - как се справяте? Имам спорадични подготвителни контракции от 17г.с, дори спряха по едно време, но от 10 дни зачестиха, стигнах до контракции през 8 минути и съответно доведоха до леко скъсяване на шийката / от 3,9 на 3,5см/. Започнах медикаменти и овладяхме нещата, но установих, че сравнително по-дългите разходки пак ги провокират. Преди бях много дейна, дори бременна правих по 15-17хил крачки на ден и сега това висене на дивана започна някак да ме депресира. Знам, че остана още малко и трябва да стискам зъби, но някак си това не променя начина по който се чувствам. Sad  Не успявам почти с никой да се виждам, имам усещането че нищо смислено не правя, дните ми се сливат и съм в едно огромно чакане да дойде септември. Опитвам се да си повтарям,че има жени в много по-лошо положение и не е чак толкова страшно, но изолация, липсата на физическа активност, разнообразие и всичко останало ми идва в повече. Преди 2 седмици бях болна от ковид и с изолацията покрай карантината сякаш започна всичко. Просто много негативни емоции ми се струпаха. Действително втория триместър беше най-хубав.

# 407
  • Мнения: 400
Скрит текст:
И аз съм на постоянно лежане, шийката не ти е къса, даже хич.... Моята е 1,8см, говори с лекаря ти за лекарства за контракции, честно казано  имам 5,6 контракции на ден, но аз съм с близнаци и те вече тежат доста... Това пия
 1. Магнерот 3х2
2. Но шпа 3х1
3. Папаверин 3х1
4. салбутамол 2х1
5. Циклогест 1х1
 Като започнах салбутамола и контракциите спряха, чувствах се много добре..  Аз карах  ковид края на 5 месец, бях в ковид отделение 10 дни и общо взето от тогава започнаха контракциите, на моменти спираха с лекарствата, лекаря ми каза, че мога да ходя на разходка 3 пъти на ден по половин час супер бавно ходене, но аз сега не смея, защото после имам контракции и явно и този микс лекарства спира да действа в един момент, а лекаря ми е отпуска.
През депресивните състояния и аз минах, заради постоянното лежане, но няма как, вече разнообразието ми е да вляза в кауфланд Joy ще изтърпим още малко, гледам крими сериали, филми, чета бг мама и така минава денят ми.  А това скъсяване на шийката, днес го мерят едно утре друго, твоята шийка въобще не е къса, ако си се стегнала повече на втория преглед, може и от това да излезе по къса на ехографа... Стана цял ферман моят коментар, сори.
Към момичетата, на които им се налага повече почивка - как се справяте? Имам спорадични подготвителни контракции от 17г.с, дори спряха по едно време, но от 10 дни зачестиха, стигнах до контракции през 8 минути и съответно доведоха до леко скъсяване на шийката / от 3,9 на 3,5см/. Започнах медикаменти и овладяхме нещата, но установих, че сравнително по-дългите разходки пак ги провокират. Преди бях много дейна, дори бременна правих по 15-17хил крачки на ден и сега това висене на дивана започна някак да ме депресира. Знам, че остана още малко и трябва да стискам зъби, но някак си това не променя начина по който се чувствам. Sad  Не успявам почти с никой да се виждам, имам усещането че нищо смислено не правя, дните ми се сливат и съм в едно огромно чакане да дойде септември. Опитвам се да си повтарям,че има жени в много по-лошо положение и не е чак толкова страшно, но изолация, липсата на физическа активност, разнообразие и всичко останало ми идва в повече. Преди 2 седмици бях болна от ковид и с изолацията покрай карантината сякаш започна всичко. Просто много негативни емоции ми се струпаха. Действително втория триместър беше най-хубав.
Тя сама по себе си не е къса, да. Взехме мерки заради контракциите Simple Smile

# 408
  • Мнения: 326
И моята шийка е скъсена от 2 месеца е 2,5 см. И пия доста лекарства Мегнерот 3х1 Алеракт 2х1, Папавирин 3х1. Аз контракции нямам. И даже след последният преглед моята АГ ми каза да изпия опаковките и да спирам. Магнерот го намали на 2х1. И имам още за 1 седмица. А аз съм в 31 г.с.

# 409
  • Мнения: 343
И мен това ме притеснява, както и цените в самата болница като цяло, бях в Надежда на отворени врати и честно казано съм очарована от болницата стига човек да няма такива изисквания каквито Олга предоставя. Въпроса ми беше свързан точно с неонатологията , дали някоя мама я е проучвала по - обстойно, дали имат договор с друга болница при евентуален проблем и тн?
Мами, здравейте! Исках да ви питам има ли някоя софийска мама , която ще ражда при Олга Дукат?
Аз съм се насочила към този екип, две мои познати родиха при нея и са очаровани. Само ме притеснява неонатологията в Св. Лазар, затова имам и записан час в Надежда. Що поговоря инс двамата и ще преценя след това къде да се насочим.

# 410
  • София
  • Мнения: 1 941
Alove, стискаш, докато можеш и това е. Вече си в безопасна седмица. Лежиш максимално и щом имаш зелена светлина, че бебето е съвсем ок на килограми, можеш да си отдъхнеш. Така правих с блозначките, така правя и със сегашното. С всеки ден ми е по-спокойно. Повтарям си, че после е по-трудно и гледам сега да се наслаждавам на почивката, макар са ми е тегаво, еднообразно и депресията често да ме залива.
Относно децата-моите също са големи-на 9, но при мен има фактор друг татко. Още откакто им казах говоря с моята психоложка как да поднасям новината и съответно и те с техния психолог как да я приемат. Всъщност адски се радват засега. Очаквам обаче да е трудно. Най-големият ми страх е да не започне разделение-и от страна на приятелят ми, защото ще има вече негово дете, и от тяхна-ти не си ми баща, към мен-че обичам повече детето на друг мъж, а не тях. Децата са жестоки манипулатори и очаквам всичко. На този етап обяснявам как всичко ще се промени и трябва да го имат предвид. И подготвям и него, че ще се налага да обръщам еднакво внимание и той ще трябва да се включва активно в гледането на бебето, както и на заниманията на големите деца, когато аз съм с бебето. А как ще е в действителност, божа работа.

# 411
  • Мнения: 326
Моите 2 каки са на 7 и 9 години. Те са породени. И честно когато бяха малки беше много трудно все едно имаш 2 бебета с по голяма разлика. Сега е доста по-лесно те са самостоятелни, малко по отговорни. Доста се карат, но имат и силна връзка по между си. Сега са като някакви орлици над мен. Постоянно говорят пеят, галят корема и нямат търпение да се роди бебка,чак на моменти ме дразнят с цялото това пипане и мачкане. Много са ентусиазирани. Като се роди може и друга песен да пеят. Аз може би се притеснявам от факта, че те двете са на близка възраст и имат както казах силна връзка по между си, а малката като се роди разликата ще е доста голяма и ще имат доста различни интереси.

# 412
  • Мнения: 413
Gripping, аз съм много доволна от всичко в Майчин дом. 2019 г. раждах. Не съм се следила там, но моят АГ е и личен приятел на д-р Атанасова. Срещнах се с нея в 9 месец, после когато вдигнах високо кръвно звъннах направо на нея.
Приеха ме през нощта, на другия ден с нея обсъдихме как стоят нещата, обясни ми, че бебето трябва да се извади, то си го знаех де.
Всъщност бях 2 дни в патологична, честно казано там акушерка се материализираше на момента, в който се звънне на бутона. Дори, понеже ме приеха през нощта, нямаше предвидена закуска за мен, дежурният помоли една санитарка да ми намери, донесе ми препечени филийки с масло и сирене и чай. Иначе като цяло храната е кетъринг.
След секцио 6-7 часа в реанимация, като помолиш носят бебето още там. След като ме раздвижиха, ме заведоха в стаята и бебето беше там, но първата нощ го взеха. В реанимация ми пускаха обезболяващо направо в системата, през нощта звънях и ми сложиха инжекция с обезболяващо. Не се е коментирало изобщо, поискаш ли си - обезболяват. И свещички ни оставяха после. От другия ден бебетата си бяха при нас.
Акушерките обясняват всичко, което попиташ. За кърменето се позанимаваха с мен, защото не искаше да засуче, в крайна сметка като видях, че не става ми донесоха помпа, показаха ми как да цедя и ми носеха чисти шишета.
Като цяло няма нещо от което да не съм доволна, добро беше отношението, персонала е много мил.
Благодаря, Tess_D! Звучи много добре, особено, че ти дават бебето скоро след раждането и че хората са стараят да помогнат.

# 413
  • Мнения: 350
Относно децата-моите също са големи-на 9, но при мен има фактор друг татко. Още откакто им казах говоря с моята психоложка как да поднасям новината и съответно и те с техния психолог как да я приемат. Всъщност адски се радват засега. Очаквам обаче да е трудно. Най-големият ми страх е да не започне разделение-и от страна на приятелят ми, защото ще има вече негово дете, и от тяхна-ти не си ми баща, към мен-че обичам повече детето на друг мъж, а не тях. Децата са жестоки манипулатори и очаквам всичко. На този етап обяснявам как всичко ще се промени и трябва да го имат предвид. И подготвям и него, че ще се налага да обръщам еднакво внимание и той ще трябва да се включва активно в гледането на бебето, както и на заниманията на големите деца, когато аз съм с бебето. А как ще е в действителност, божа работа.

И при мен това е най-големият страх - да няма разделение на децата - едното от един баща, другото от друг, да се опитват да ме манипулират и т.н. Уж щерката чака с нетърпение бебето. Но децата са си деца. Една нейна приятелка даже й казала, че сега като се появи бебето, дъщерята щяла да е виновна за всичко и нямало да й обръщаме внимание, а само на бебето. Е, няма как да стане това. Бебето си иска грижи, но голямо дете, което сега ще е в 6 клас също...Ще е една лудница, но ще се справим някак си Grin .

# 414
  • Мнения: 769
Моята е на 4, уж се вълнува и радва, но доколко осъзнава реално - след раждането ще се види. Много се притеснявам как АЗ ще разделя вниманието си. Тя е свикнала нон-стоп да сме двете и да играем, почти не е ходила на градина, аз на работа пък - изобщо - откакто се е родила. Ще е голяма промяна за нея да ме “дели”, но пък от друга страна се надявам, че ще се научи да не е егоист 😊
Да ви питам нещо. Срам, не-срам - вчера и днес постоянно имам усещането, че съм “мокра”. Може би имам леко засилено течение, може пък и да е от екстремните жеги. Секрет ми взимаха преди точно две седмици и беше чист. Чудя се дали да търся днес някакъв преглед в града… четох, че жените често се шашкат, че изтичат води, а реално се случва рядко и по-скоро в този период е характерно да се засили влагалищния секрет, при вас така ли е?

# 415
  • Мнения: 2 109
Аз имам понякога такъв засилен секрет, нормално е. Възможно е да е и изпотяване, моите крака са много дебели и често като се прибера отвън бельото ми е мокро.

# 416
  • Мнения: 327
Аз съв редовно като подмокрена😃 в началото се шашнах да не е свързано с водите, но се оказа , че е от повишената секреция на жлезите все пак и горещото време предразполага . Редовно си ходя като напишкана в горещините  и дори преди забременяването бях така . Да не споменавам , че напоследък влагалищното течение ми е много обилно, но доколкото знам е нормално.

Моята е на 4, уж се вълнува и радва, но доколко осъзнава реално - след раждането ще се види. Много се притеснявам как АЗ ще разделя вниманието си. Тя е свикнала нон-стоп да сме двете и да играем, почти не е ходила на градина, аз на работа пък - изобщо - откакто се е родила. Ще е голяма промяна за нея да ме “дели”, но пък от друга страна се надявам, че ще се научи да не е егоист 😊
Да ви питам нещо. Срам, не-срам - вчера и днес постоянно имам усещането, че съм “мокра”. Може би имам леко засилено течение, може пък и да е от екстремните жеги. Секрет ми взимаха преди точно две седмици и беше чист. Чудя се дали да търся днес някакъв преглед в града… четох, че жените често се шашкат, че изтичат води, а реално се случва рядко и по-скоро в този период е характерно да се засили влагалищния секрет, при вас така ли е?

# 417
  • София
  • Мнения: 1 941
И аз сменям по 100 превръзки, а си имам и секрет още от началото. Сега е още по-засилен, но това е нормално. И бельото ми пост е потно и мирише. Много е неприятно…

Jerry, радвам се, че не съм само аз с тези страхове. Много е важно и да се говори с децата, което аз опитвам да правя непрекъснато. Приятелят ми не е по проказките хич. Ще видим какво ще се случи. Те имат сестра от баща им и напоследък е голямо състезание, защото тя има всичко, а той тях никога не ги е гледал, не ги взима, не им купува, никога не е бил на почивка с тях или нещо подобно, и в редките случаи, в които ги взима, се връщат с постоянна възхита-къде живеели как живеели, какви дрехи имала сестра им…аз нито смятам за редно да им взимам скъпи неща, нито имам парите, нито ми е възпитателно, и ми е много болно като се върнат и започнат да ми държат сметка. Сякаш не съм давала всичко за тях. И приятелят ми се дразни, защото живеем в сравнително голям апартамент, но явно онзи е по-голям и постоянно чува-уаааау там има огромен хол, огромна тераса, затворен комплекс…бла бла. Явно някакво мъжко състезание. Драйфа ми се. Сякаш това е най-важното. А сега с бебето всичко доста ще се стесни и като цяло не знам как ще жонглирам между 3те…

# 418
  • Мнения: 413
Леле, Kanari, този твой бивш съвсем утежнява нещата с това делене. Деца са още и не оценяват всичко, което си дала и направила, всички важни, нематериални неща. Един ден ще разберат колко сили, емоции, време и любов си им дала. Може да има сътресения в началото, но като видят, че не ги делиш, ще се успокоят.

# 419
  • София
  • Мнения: 1 941
Еми дано, последното, което искам е, да станат някакви материалистични лигли, но сред децата е масово, в училище е адово, постоянни сравнения и състезания особено за дрехи, чанти, телефони…и то само във втори клас.

Общи условия

Активация на акаунт