СЕПТЕМВРИЙСКИ МАМИ🤰🏻2022 ❤ (ТЕМА 4)

  • 42 377
  • 736
  •   1
Отговори
# 390
  • Варна
  • Мнения: 1 479
В Майчин Дом, при д-р Анна Атанасова. То до колкото знам VBAC правят тя, д-р Цонев и д-р Мирослав Иванов, и тримата са в Майчин дом.
Супер, чувала съм хубави неща за нея. Simple Smile Аз съм при д-р Цонев, като той засега е леко скептичен за vbac, но по-подробно ще обсъдим на следващия ми преглед началото на август. Тогава ще съм в 31гс. Дано измислим някакъв план и да даде зелена светлина, защото ми е супер притеснено.

# 391
  • Мнения: 326
Привет и от мен , момичета. Днес бях на последна фетална и тонове, доктора установи, че пъпната връв е завита веднъж около врата на бебчето. Много се притесних въпреки , че той ме успокои , че няма нико страшно и всичко е ОК аз съм в транс. На някой да се е случвало?



С Кака номер 1 пъпната връв беше увита 2 - ти през врата и един път през рамото. Малко се измъчих докато я родих. С Кака номер 2 беше 1 път около врата и излезе без проблем с 2-3 напъна. Много зависи колко е дълга самата пъпна връв. Така че не се притеснявай!


От другата седмица ще излизам в болничен и нямам търпение. Вече ми омръзна да работя.

# 392
  • Мнения: 327
Привет и от мен , момичета. Днес бях на последна фетална и тонове, доктора установи, че пъпната връв е завита веднъж около врата на бебчето. Много се притесних въпреки , че той ме успокои , че няма нико страшно и всичко е ОК аз съм в транс. На някой да се е случвало?



С Кака номер 1 пъпната връв беше увита 2 - ти през врата и един път през рамото. Малко се измъчих докато я родих. С Кака номер 2 беше 1 път около врата и излезе без проблем с 2-3 напъна. Много зависи колко е дълга самата пъпна връв. Така че не се притеснявай!


От другата седмица ще излизам в болничен и нямам търпение. Вече ми омръзна да работя.
Благодаря ви сърдечно ♥

# 393
  • Мнения: 343
Мами, здравейте! Исках да ви питам има ли някоя софийска мама , която ще ражда при Олга Дукат?

# 394
  • Варна
  • Мнения: 1 479
Забелязвам, че в групата има доста майки, които вече имат и други дечица и чакат поредното. Което е много яко! Blush  Да ви питам - как ги подготвяте за новия член на семейството? Колко са големи и вълнуват ли се? Ще се притеснявате ли за тях по време на престоя в болницата?
Аз доста се притеснявам, защото досега не съм оставяла малкия на грижите на друг за повече от 1 час, като дори и баща му не го е гледал цял ден сам от сутрин до вечер, а за по няколко часа. Освен това той е само на 1г8м сега и не знам дали осъзнава какво се случва. Често му казвам, че имам бебенце в корема, взехме и една книжка по темата, но все пак май няма как да успея да го подготвя за промяната. Доста ги мисля тези неща и приемам всякакви съвети свързани с братчета и сестричета. Blush

# 395
  • Мнения: 943
Аз не мога много да помогна. Моите са големи вече-на 16 и 10. Много се радват и чакат с нетърпение. А и са свикнали да ходят при бабите от малки.

# 396
  • Мнения: 2 109
Нашият е на 4, мисля че схваща какво се случва, като цяло за сега е ентусиазиран от идеята да има братче, но предполагам реалността бързо ще му охлади ентусиазма.
Иначе никога не е било проблем да го гледа баща му, първата година майчинство бях голяма хаймана. 🫢 Предполагам, ще му липсвам толкова дни, но пък баща му лятото работи много и тъкмо ще е приключил, така че ще има да си наваксва и време с него.
Честно казано аз се притеснявам повече за след няколко месеца, когато бебето започне да пълзи и да му пипа нещата, че изобщо не обича да му навлизат в личното пространство (на кого ли се е метнал🤫).

# 397
  • Мнения: 101
Забелязвам, че в групата има доста майки, които вече имат и други дечица и чакат поредното. Което е много яко! Blush  Да ви питам - как ги подготвяте за новия член на семейството? Колко са големи и вълнуват ли се? Ще се притеснявате ли за тях по време на престоя в болницата?
Аз доста се притеснявам, защото досега не съм оставяла малкия на грижите на друг за повече от 1 час, като дори и баща му не го е гледал цял ден сам от сутрин до вечер, а за по няколко часа. Освен това той е само на 1г8м сега и не знам дали осъзнава какво се случва. Често му казвам, че имам бебенце в корема, взехме и една книжка по темата, но все пак май няма как да успея да го подготвя за промяната. Доста ги мисля тези неща и приемам всякакви съвети свързани с братчета и сестричета. Blush

Детенцето Ви наистина е малко и ако съдя по моят син на 2г и 10м колко осъзнава, че ще става батко направо не знам. Той знае, че има бебе, разрешавам му да усеща движенията в корема ми, дава му играчки, но… не мога да сравня осъзнатостта му с дете на 4г.
Добре е да му разказвате не само за хубавите моменти, които го чакат с пристигането на бебето, но и за трудните такива, за реалността… да знае, че мама ще обръща много внимание на бебето, къде ще спи бебето, по колко пъти ще яде и т.н., за да не бъде неприятно изненадано да чуе “Може ли да изчакаш, защото мама храни бебето/сменя пелените му”.

# 398
  • Мнения: 413
Дъщеря ни август ще прави 5. Засега и тя е доста ентусиазирана, гордее се, че ще става кака, говори на корема ми.. Обяснява на родителите по площадката. Laughing

Реалността ще е по-тежка, то е ясно. От сега ѝ говоря, че като са малки бебетата не разбират много неща и имат нужда от много внимание; че плачат много, защото не знаят как да кажат какво им е; че ще му дава играчките, които са подходящи за бебета; казах ѝ също, че ще родя в болница и няма да ме има няколко дни, така че ще останат с тати, но ще идват да виждат мен и бебето. Искрено се надявам да могат, че този ковид-пик малко ме тревожи, не искам да отменят свижданията.

Jinx_, при теб ще е по-тегаво, че твоя младеж е още малък, но пък те разбират много повече, отколкото си мислим. Може би не е лошо в някакъв момент да го подготвиш, че няма да те има за няколко дни, но ще се виждате и ще се върнеш след това, за да не се стресира. Simple Smile

Да питам дамите, които са раждали в Майчин дом Варна - как беше отношението на лекарите и акушерките? Как протича възстановяването след секцио? Миналия път бях секцио в АГ-то и не съм доволна как се държаха с мен акушерките, нямах търпение да ни изпишат, затова сега обмислям МД.

# 399
  • Мнения: 140
Моето момиченце е на 4 и е достатъчно голяма да осъзнае какво се случва. Засега се радва, подпитва ме кога най-после ще види бебето, избира му дрешки и тнт. Има обаче моменти, в които си мисля, че се страхува да не би да бъде изместена като център на внимание- от известно време е като вкопчена за мен, ревнува от мъжа ми, прави демонстрации като говоря по телефона..
Говорим й много по темата, мисля и че има ефект и се поуспокои, очаквам обаче и след раждането да се наложи да си говорим допълнително.
Разликата с моя брат беше 4 години също, бяхме доста близки като деца, надявам се и при тях да е така.

# 400
  • Мнения: 2 109
Gripping, аз съм много доволна от всичко в Майчин дом. 2019 г. раждах. Не съм се следила там, но моят АГ е и личен приятел на д-р Атанасова. Срещнах се с нея в 9 месец, после когато вдигнах високо кръвно звъннах направо на нея.
Приеха ме през нощта, на другия ден с нея обсъдихме как стоят нещата, обясни ми, че бебето трябва да се извади, то си го знаех де.
Всъщност бях 2 дни в патологична, честно казано там акушерка се материализираше на момента, в който се звънне на бутона. Дори, понеже ме приеха през нощта, нямаше предвидена закуска за мен, дежурният помоли една санитарка да ми намери, донесе ми препечени филийки с масло и сирене и чай. Иначе като цяло храната е кетъринг.
След секцио 6-7 часа в реанимация, като помолиш носят бебето още там. След като ме раздвижиха, ме заведоха в стаята и бебето беше там, но първата нощ го взеха. В реанимация ми пускаха обезболяващо направо в системата, през нощта звънях и ми сложиха инжекция с обезболяващо. Не се е коментирало изобщо, поискаш ли си - обезболяват. И свещички ни оставяха после. От другия ден бебетата си бяха при нас.
Акушерките обясняват всичко, което попиташ. За кърменето се позанимаваха с мен, защото не искаше да засуче, в крайна сметка като видях, че не става ми донесоха помпа, показаха ми как да цедя и ми носеха чисти шишета.
Като цяло няма нещо от което да не съм доволна, добро беше отношението, персонала е много мил.

# 401
  • Мнения: 91
Забелязвам, че в групата има доста майки, които вече имат и други дечица и чакат поредното. Което е много яко! Blush  Да ви питам - как ги подготвяте за новия член на семейството? Колко са големи и вълнуват ли се? Ще се притеснявате ли за тях по време на престоя в болницата?
Аз доста се притеснявам, защото досега не съм оставяла малкия на грижите на друг за повече от 1 час, като дори и баща му не го е гледал цял ден сам от сутрин до вечер, а за по няколко часа. Освен това той е само на 1г8м сега и не знам дали осъзнава какво се случва. Често му казвам, че имам бебенце в корема, взехме и една книжка по темата, но все пак май няма как да успея да го подготвя за промяната. Доста ги мисля тези неща и приемам всякакви съвети свързани с братчета и сестричета. Blush

Моята дъщеря е на година и девет месеца сега, не знам как ще приеме промяната, но съм взела кукла бебе, книжка за сестричката и тя по принцип се радва на бебета. Взех книжката “Братя и сестри без вражди”, там има полезни съвети. Иначе каквото сабя покаже, таткото все ще се оправи за няколко дена с нея :😂

# 402
  • Мнения: 481
Мами, здравейте! Исках да ви питам има ли някоя софийска мама , която ще ражда при Олга Дукат?
Аз съм се насочила към този екип, две мои познати родиха при нея и са очаровани. Само ме притеснява неонатологията в Св. Лазар, затова имам и записан час в Надежда. Що поговоря инс двамата и ще преценя след това къде да се насочим.

# 403
  • Мнения: 42
.

Последна редакция: пт, 22 юли 2022, 13:08 от stanislava1981

# 404
  • Мнения: 400
Към момичетата, на които им се налага повече почивка - как се справяте? Имам спорадични подготвителни контракции от 17г.с, дори спряха по едно време, но от 10 дни зачестиха, стигнах до контракции през 8 минути и съответно доведоха до леко скъсяване на шийката / от 3,9 на 3,5см/. Започнах медикаменти и овладяхме нещата, но установих, че сравнително по-дългите разходки пак ги провокират. Преди бях много дейна, дори бременна правих по 15-17хил крачки на ден и сега това висене на дивана започна някак да ме депресира. Знам, че остана още малко и трябва да стискам зъби, но някак си това не променя начина по който се чувствам. Sad  Не успявам почти с никой да се виждам, имам усещането че нищо смислено не правя, дните ми се сливат и съм в едно огромно чакане да дойде септември. Опитвам се да си повтарям,че има жени в много по-лошо положение и не е чак толкова страшно, но изолация, липсата на физическа активност, разнообразие и всичко останало ми идва в повече. Преди 2 седмици бях болна от ковид и с изолацията покрай карантината сякаш започна всичко. Просто много негативни емоции ми се струпаха. Действително втория триместър беше най-хубав.

Общи условия

Активация на акаунт