Публикувана: 19 юни 2022, 22:01 ч.
Последно мнение: 9 авг. 2022, 13:33 ч.

СЕПТЕМВРИЙСКИ МАМИ🤰🏻2022 ❤ (ТЕМА 4)

42 346
736
1

# 525 28 юли 2022, 10:18 ч.

Мнения: 62

Здравейте, момичета! Минавам и аз да споделя вчерашното ми преживяване.

Вчера бях на фетална морфология и докторката измери пулс 200 на бебето, доста бързо биеше сърчицето. Утре пак ме вика да направи запис на тонове и ехограф и каза, ако не се е нормализирал ще ме прати на ехокардиолог. Но с мъжът ми доста се притеснихме след прегледа и потърсихме веднага. Отидох при д-р Маринов в МБАЛ Надежда. Той ме прегледа и каза, че сърцето е здраво, няма аномалии. И вероятно това се е получило от външни фактори. Когато бебето не рита, пулсът го измери 156, а когато се разрита - се вдига до 180-190. Изписа ми да пия Небилет. По принцип съм с нормално кръвно, той каза, че от тези хапчета може малко да ми падне. Някой от вас пие ли такива хапчета, как се чувствате? Вашите доктори коментирали ли са пулса на бебетата?

Докато отида при доктора, сърцето ми щеше да изкочи, моя пулс сигурно беше 250, какво ли не ми мина през главата и какви ли не филми си набих Sad

сега съм по-спокойна, но пак ми е притеснено и за утрешния преглед.

# 526 28 юли 2022, 11:21 ч.

Мнения: 91

Цитат на: Smiley11 в ср, 27 юли 2022, 13:43

Цитат на: PetyaH в ср, 27 юли 2022, 13:31

Цитат на: Smiley11 в ср, 27 юли 2022, 13:21

Дами,на естествено раждане или секцио сте се спрели?
Аз съм 31г.с. и се колебая. Интересно ми е да чуя различни мнения.

Имам едно естестено, сега бебка още не се е обърнала и ме е страх дали няма да се наложи секцио 😂

Как мина то и колко дни беше по-силната болка?

Коя болка?

# 527 28 юли 2022, 14:42 ч.

Варна
Мнения: 1 479

pan_pan, честито! Стискам палци на малките герои, да се гушкате скоро всички вкъщи! Blue Heart

Не очаквах да честитя толкова рано в темата, сега ме удари реалността, че малко остава. Grinning

По темата за бащите... ох, много трудна тема.
Искам да кажа само едно, особено за майките първескини, нещо като съвет. Ако все още не сте - подгответе си мъжете отсега! Grinning

Ама стабилно. Никога не е прекалено рано! Директно ги попитайте "Ти как си представяш живота с бебе вкъщи?". Ще се учудите, но доста мъже си го представят като приказка, семейна идилия и мечта. Много от тях си мислят, че ще гледат мач, пият бира и някакво сладко бебенце ще гука отстрани и те ще го гъделичкат и ще му се радват. После като ги удари реалността - става много лошо. Депресират се и те, почва да ги дърпа "предишния живот" и т.н., което е нормална реакция, когато си неподготвен.
Аз мисля, че това е най-добрата мярка, която предприех преди да се решим въобще да имаме дете. Изговорихме много подробно всичко. Питахме се директно кой каква роля ще има. За щастие моя мъж от самото начало си каза, че ще се включва равноправно във всичко свързано с бебето. И когато това е изговорено предварително - посля няма изненади. Имаме например общ приятел, който беше казал, че памперси няма да сменя. ОК - щом така са се разбрали с жена си - няма проблем. Обаче е кофти да очакваш едно и да получиш съвсем друго. На моя мъж му обясних, че ще е адски трудно и че ще разчитам супер много на него и ако не е готов на такова нещо - няма смисъл въобще да почваме опити. Обсъдихме, че живота ни тотално ще се промени и ще трябва да жертваме някой неща. Например хобито му да кара колело всяка събота и неделя по няколко часа. Също така си изяснихме предварително, че връзката ни ще трябва да е на първо място, за да може да се отдадем наистина на бебето. Все пак най-важното за едно дете е мама и тати да са щастливи. Ако те са щастливи - то също ще е. Така приоритизирани нещата наистина работят добре.

И знам, че всичко звучи супер очевидно на теория, обаче наистина не е. Трябва да се изговорят на глас тези неща. Много често се случва така, че знаеш нещо, обаче го осъзнаваш чак като го изговориш или като се случи. Затова говорете колкото се може повече. Simple Smile

# 528 28 юли 2022, 15:29 ч.

Мнения: 2 109

Моите наблюдения са, че мъжете, които не се включват в домакинството, не се включват и в грижата за бебето. Ние честно казано не сме го обсъждали, но живеехме заедно от 8 години и винаги сме си делили задълженията вкъщи и съвсем естествено си поделихме и грижите за детето. Честно казано имам познати мъже, които не знаят как да пуснат пералня и не могат да наготвят една супа, не си представям как биха се грижили за дете. Те не го и правят всъщност, погушкат го и го връщат на майка му.
Бих казала, че всъщност нашите очаквания за мъжете се променят, те си остават същите. Аз имах период след раждането, който имах някакви много странни очаквания от него, че и се тръшках, че няма как да стане. Надявам се този път да не ме пернат толкова хормоните.

# 529 28 юли 2022, 16:09 ч.

Мнения: 641

Според мен всичко е индивидуално. Всеки е различен. Зависи от много неща - възпитание, семейство, навици, принципи, възгледи, среда, характер, възраст и т.н.
У дома домакинството е мое задължение. Не, защото така сме го говорили, а защото аз така си го направих (за добро или зло). Просто мразя някой да подрежда нещата по начин, по който аз не искам. Откачам! Имам си някакви си мои си подредби, наредби, изисквания и ме дразнеше само като видя, че чаршафа не е загладен както аз го заглажда или че възглавничката на дивана не е сложена там където трябва да е (според мен). На финала след години не може таткото дрехите на децата да намери. Обаче пък може да готви. Когато не съм наготвила или пък реши, че му се яде нещо, запрята ръкави готов. Освен това, той гледа децата наравно с мен. Даже каката я гледа повече и от мен. Не говоря да ги гледа у дома и да си играе с тях. Говоря за хранене, къпане, водене на вън, на градина, учене, приспиване, четене на приказки… абе всичко. Не сме го коментирали. Просто той така го чувства и смята за правилно. Характерът му е такъв, че ако не смята, че е правилно, каквото и да правя и говоря нямаше да има файда. И мисля, че с повечето хора е така. Колкото и да му говориш на един мъж, няма ли го заложено в него, няма да го накараш. Пък може и да греша…

# 530 28 юли 2022, 16:15 ч.

Мнения: 481

Момичета относно темата за бащите и аз се притеснявам до колко таткото ще помага. Той работи от вкъщи и смятам, че има възможност да се включва активно, но твърди, че не иска да сменя памперси. 😃😃😃 Той си е гнуслив, така че това не ме учудва. Но все пак се надявам като бебка се появи да свикне. Иначе съм решила ако мога да кърмя активно до годинка така че с това също няма как да ми помага. И то освен да го приспива това дете друго не остана 🤣 та така, иначе три деца искаме 😃😃😃

# 531 28 юли 2022, 16:16 ч.

Мнения: 320

Здравейте мамита,
От днес официално съм майчинство 🤪🤪🤪 обаче на прегледа се разбра, че бебока е успял отново да се обърне седалищно ( преди седмица си беше с главата надолу готов за старт) и ми казаха да се подготвя психически, че може и да не се обърне и да се наложи секцио
Относно татковците, бабите и всички останали “близки” роднини трябва да им дадете да разберат, че това бебе е ваше - на вас и баща му, за съжаление това е един доста бавен процес.
В началото на връзката с моя любим много се карахме, той си защитаваше майка му аз пък моята и все бяхме на нож. В един момент, малко преди да се роди първото ни дете си поговорихме какво ни очаква и от тогава до днес - 9 години по-късно, най-важни сме си ние тримата, скоро четиримата и според мен откровенния разговор е най-добрия подход.
Пък и веднъж, абсолютно случайно и без никаква подготовка, шибнах свекърва ми с едно дърво по главата, и май успях да заявя себе си доста успешно.
Но това е крайна мярка Simple Smile

# 532 28 юли 2022, 16:28 ч.

Варна
Мнения: 1 479

Цитат на: Femme в чт, 28 юли 2022, 16:09

Колкото и да му говориш на един мъж, няма ли го заложено в него, няма да го накараш.

Не можеш да го накараш, обаче можеш да разбереш предварително дали искаш дете от него. Grinning

Малко ли бракове и връзки има провалени, точно след появата на детето? Аз лично имам няколко такива познати.
Разговорите никога не са минус. Всъщност много елементарни неща могат да се решат само с един разговор.
И да, има много мъже, които са си отговорни още преди да се появи детето, но има и много, които в последствие се учат, ако им се даде шанс.
Не съм съгласна например, че хората не се променят. Мога да дам и конкретен пример. Моя мъж беше от хората, които почти винаги псуват, докато шофират, дори се е случвало да отбива да отваря прозореца и да се кара с други шофьори. Като се роди бебето беше решен, че няма да дава такъв пример и действително от 2г не е псувал, дори не е показвал, че се нервира, докато шофира. За мен това си е голямо постижение и не всеки би го направил.

# 533 28 юли 2022, 16:47 ч.

Мнения: 2 109

Като цяло във всяко семейство си е индивидуално. Аз работех много преди първото дете, и то от тийнейджърка, така че на почти 30 се оказах с доста свободно време и бях като отвързана. То не бяха кафета по цял ден, излизане вечер с приятелки почти всяка седмица. Излизания с ММ и бебето по ресторанти, докато то си спи в количката, почивки. Изобщо не бях предполагала колко много неща може да прави човек, когато не е постоянно на работа. 😀 А и за ММ не е било проблем да поема бебето за да излизам. Толкова свободно време имах, че карах курсове за преквалификация и си намерих работа от вкъщи, когато беше на 6 месеца. Като цяло майчинството ми е в пъти по-леко от ежедневието ми преди това.
Но за доста мои приятелки, работили лека работа от 9 до 5, с отпуски и т.н. майчинството се оказа много тежко и нямаха търпение да се върнат на работа.
На мен в момента с дете на 4 ми е много по-трудно, защото поемам повече работни ангажименти с идеята, че големият е на градина, а той през седмица е вкъщи и става сложно. Но пък съм свикнала на този ритъм и изобщо вече не си представям да работя по 10-12 часа, то няма и как да стане с деца. Мъжът ми също работи доста по-малко от преди за да има време и за детето, като смени 3 работи и направи доста компромиси. Но все пак като сме решили да имаме деца, няма как без компромиси.

# 534 28 юли 2022, 17:53 ч.

Мнения: 641

Jinx_ , тези разговори, за които говориш се случват в един по-ранен етап. В 8-ми месец от бременноста определено знаеш дали искаш дете от него или не 😃 . И бъди сигурна, че е имало много, много, много разговори и думи между тези твои познати, които са се разделили след детето, които обаче с нищо не са помогнали явно щом се е стигнало до раздяла. Човек не иска ли нещо да направи, не го ли чувства, не е ли съгласен, никой разговор няма да го накара. Не, че не трябва да се говори просто, ако двете страни не “гледат в една посока”, нямат допирни точки, или не са склонни на компромиси, работата е “говори си, не ми пречиш”. Всичко си зависи от човека и от обстоятелствата. Аз не съм казала, че хората не се променят. Ето, мъжът ти се е променил. Променил е нещо, защото иска да даде или не някакъв пример на детето си. Защото иска, защото според него е правилно. Моят също се промени след децата. Аз също. Изобщо даже и не съм предполагала колко различна ще стана когато тях вече ги има и какво ме чака в действителност. Аз оставам на мнение, че всичко зависи от човека и момента. Или, както каза Тес във всяко семейство е индивидуално. И следва да се действа/обработва според случая и човека.

# 535 28 юли 2022, 18:18 ч.

София
Мнения: 1 941

Аз също не мога и не искам да готвя, освен това хал хабер си нямах от бебета. Ам Ей на-оцеляват някак, още не готвя или много рядко, не съм чистница, не гладя и не сгъвам.
За съжаление появата на бебето наистина е неразбираема за този, който не я изживял. Аз същи имах някакви уникално имагинерни представи преди да родя блознаците. И действителността ме удари брутално. Никой не ми го каза. Остави настрана, че останах сама, просто да гледаш бебе не е цветя и рози, да кърмиш е адово, изобщо всичко беше абсолютно не така, както говореха по училищата са бременни и някои луди майки. И майки еднорози със спящи деца.
И другото много важно -ние да оставяме мъжът да помага. Т.е. Просто да признаваме, че не можем повече, аз съм мн зле в това отношение, смятам, че се доказвам само ако съм шива. И всички околни научиха, че мога. И си клатят краката. И сега опитвам да не го правя и си моля за помощ. Същевременно постоянно обяснявам на таткото колко се променят нещата с бебе, как се съобразяваш, как не се спи, как се пази всичко отначало, как има ставане на 2ч. Как аз имам нужда да оставам сама и как ще искам да прекарвам време с другите деца и тогава той ще поема грижите за бебето… пък да видим. А да, и при нас беше изненада, така че нямаше как да проведем предварителен разговор.

# 536 28 юли 2022, 18:34 ч.

Мнения: 2 109

О, това колко се промених самата аз ми беше най-шокиращото от майчинството. Аз пък бях с очаквания, че е много по-трудно, защото родих последна от приятелките ми и ми развиваха едни апокалиптични картини. По едно време се чудехме нещо не правим както трябва ли. Да, има недоспиване, но пък можеш да спиш през деня с детето. За кърмене не знам, цеденето беше досадно, но това го разбрах като спрях. 🤣 Но пък с близнаци със сигурност е много по-трудно. И без помощ. Аз не съм сигурна, че мога да гледам бебе сама, ММ първият месец изобщо няма да ходи на работа. Ако се наложи, сигурно ще се справя, но няма да ми е комфортно.
Другото което е, че аз съм си мързелива. Не съм готвила за бебето, беше на купени пюрета и частна кухня докато тръгна на ясла. Не се престараваме с чистенето, пускам робота, уикенда чистим двамата по-старателно. Като цяло за нищо не си давам зор и нищо от домакинската работа не ми е кой-знае колко важно.
Гледам приятелките ми се скъсват да готвят и чистят по цял ден и после обясняват, че много трудно се гледа дете. 🤷♀ Но те не гледат бебе, то си спи, докато те чистят и готвят, вместо да си почиват с него. Ама не можело така, не било редно!?

# 537 28 юли 2022, 18:52 ч.

Мнения: 413

pan_pan, живи и здрави да са ти героите и скоро да си дойдат у дома! Heart

Jinx_, Femme, благодаря за отзивите за МД Варна! Бяха ми много полезни. Simple Smile

По темата с мъжете и гледането - изобщо не мога да се оплача от моя мъж. Каката беше на АМ и не беше проблем да се включва активно. И памперси е сменял, и мляко е правил, и я е гушкал, защото плаче от колики, примерно. Беше ми ужасно тежко от недоспиването първите месеци, че май и ме беше треснала някаква депресия, та без него нямаше да се справя. Надявам се сега да успея да се запазя по-адекватна, ама ще видим.

# 538 28 юли 2022, 19:20 ч.

София
Мнения: 1 941

Tess, ще спиш, ако спят😂 моите не спяха. Ни едно, никога…ама наистина. Майка идваше за няколко часа уж да поспя, но те так истерично плачеха, че не можех да се отпусна, защото знаех, че тя не се справя и се притеснява и не може да успокоява двете едновременно. И просто така и не сработи спането. Поне разбрах, че без съм не се умира, карах без сън 2г, от които една работех. Буквално бях робот.
И аз взимах храна от държавната и после частна. Супер вкусни им бяха. Аз лично не помня да съм яла много. Майка чат пат ми е готвила и ми е носела, за което съм и адски благодарна.
Та сега с 1 имам по-положителни мисли, че ще е по-ок, ама да видим откъде ще падна тоя път.

# 539 28 юли 2022, 21:03 ч.

Варна
Мнения: 1 479

Femme, да, права си, явно аз нещо не мога да се изкажа както трябва. Grinning

Аз съм голям фен на разговарянето, защото именно това помогна на нашето семейство. Има семейства, на които просто им е писано, някакси идва им от вътре, един за друг са. И такива, при които е нужна работа, за да има хармония. Ние определено сме от вторите. След 1 бурна година на раздели, гаджосване, караници, нещо в мен се пречупи. Взех решението, че спирам с намеците, спирам да премълчавам като ми тежи нещо, спирам с 'не, няма нужда да ми помагаш, ще се оправя' и т.н. Оттогава нататък сякаш се преродихме и двамата. Комуникацията потръгна и двамата реагирахме много по-добре на всякакви ситуации. От караници всеки божи уикенд, преминахме на 1 път в месеца, а после дори по-рядко. Сега 5-6 години по-късно и едно налично дете, продължаваме все така. Обаче промяната не беше много лесна... Трябваше от човек, който се сърди, цупи и отговаря 'не бе, нищо ми няма', да започна да намирам смелост да казвам 'Знаеш ли, много кофти ми стана като..' И то без да нападам, без да обвинявам, а просто да споделям как се чувствам. За нас това беше gamechanger. Simple Smile

Буквално миналия месец едно наше много близко семейство се разведе (имат дъщеря на 3г) без въобще да проведат разговор защо се развеждат. Без да опитат да потърсят професионална помощ, ей тъй заради детето поне. И на двамата отговорите бяха "няма смисъл да говорим". Ами обръщат ми се червата като го чуя това. Има смисъл и то голям, въпроса е желание да има.

Kanari, и мойто не беше от спящите. Ама като стана на 7м ми писна да нямам време да се изкъпя от целодневното приспиване и дондуркане и си платихме на консултант по сън. Подобриха се значително нещата, ама пак нямах време за нищо. Единствено се наспивах добре вече. Просто той беше (и все още е) супер активно бебе. Гледам приятелските деца как стоят на едно място и човъркат някоя играчка, а моя през това време е овършал всички шкафове и е започнал да обикаля стаите. ¯\_(ツ)_/¯

Препоръчани теми

БЕРА ТЕСТ ВЪВ ВМА

Избор на слушалки

Аудиограма без упойка

Апокалипсис с породени 💥

Причина:

Причина: