Тотално не. На почивка първо че пътуваш сто часа да стигнеш до там и после толкова обратно, но и всеки ден се става рано, няма излежаване, няма размотаване до обяд по пижама, ставаш рано да гониш закуската, висиш по опашки за сладолед, тъпчеш се с нездравословна храна, мешаш огромни количества алкохол, гориш на слънце, непрекъснато си гледаш часовника че някъде трябва да се ходи нещо да се разглежда, мъкнеш раници със сандвичи, вода и топящи се шоколадови барчета, чудиш се къде е тоалетната, изминаваш маратонски разстояния пеша и накрая се прибираш недоспала и с кънтящ главобол от дехидратация. И за какво? За няколко сувенирчета и няколко хиляди снимки които после няма да погледнеш отново. Бля. 
Едно време децата (и мъжете) сами се оправяха. И сами на по 9-15г сме ходили и по лагери и по походи. Я вземем вода, я не. От някоя чешма ще пием. С дрехите на гърба си. Най-много 1 сандвич, дето сам си го правил, ако цял ден ще се ходи.
Аз имам едно приятелско семейство с 2 момчета, майката е абсолютна паника. Съответно ги е превърнала в "драма куин", особено едното. То са капризи, лиготии, цупене, хленчене, лутане, ужас. Тая дрешка, оная дрешка, тия солетки, това шоколадче, фасони, лигочи, фалшиви оплаквания "болен съм", "ще умирам", аман, аман! От това мъж повече не става. Само един безкраен мензис. Цяла комби кола се събира, пакетира, пълни, подрежда от жената. Като процесът отнема минимум 3 часа и редовно се закъснява с толкова за общи уговорки.
Отивате до баничарницата, купувате 1 голяма торба рогчета и курабии, да има за 1 седмица за из път, слагате по 1 за човек в раницата и бутилка вода и готово.
Другото като седнете на ресторант.
)
