Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

40 дни и още нещо...

  • 2 583
  • 50
  •   1
Отговори
  • Мнения: 19
Здравейте! Тук съм с два казуса, за съжаление не по хубав повод. Дядо ми почина преди 40 дни след не много дълго (година и малко) боледуване от тумор на мозъка. Днес му изнесохме 40 дни. Държа да отбележа, че този човек беше и е единственият достоен пример и образец за мъж в моят живот (на 19г. съм). Много силен човек, физически, духом, всякак. Пример за типичен българин - огромен физически, с непоклатими ценности, добрина и тн. Бил е първенец на село, всички там го знаят, уважават и почитат. Връзката ми с него беше специална, тъй като аз съм единствената внучка и той даваше всичко за мен и косъм не даваше да ми падне от главата. С всичко това се опитвам да кажа, че го обичам безрезервно и от момента, в който осъзнах, че ще го загубя на няколко пъти сама преживявах и се настройвах за момента. Ходих да помагам няколко пъти на баба да го гледа и гледката беше ужасяваща, това и ми помогна да понеса на пръв поглед по-леко загубата, която пък стана деня преди кандидат-студентските ми изпити по медицина, за които се готвех от две години. Когато почина бях като камък. Днес му изнасяхме 40 дена и не знам защото си внушавам или наистина е така, но сякаш днес за пръв път усетих липсата му, че нещо си е тръгнало от мен. През 40 дни наистина се случиха много необясними ситуации, които по мое мнение никак не бяха случайни, абе сякаш усещах присъстивето му. Моят въпрос е - нали казват, че до 40тия ден духът е на земята и след това си тръгва, на някого от вас случвало ли му се е дори и след 40 дни да усеща присъствие (напр.: дишане, стъпки, странни шумове като цяло и тн.)?
Другият ми въпрос - след смъртта баба стана направо   невъзможна, тя го гледаше наистина през цялото време и спеше до него докато го чакахме, но вече се заяжда за всичко, все нещо й е на криво и тн.. Моите нерви също имат предел, аз съм имала на гърба си 15 изпита през това време и съм обичала този човек безвъзмездно, не ми е по-малко тежко, но не нагърбвам другите с отношението си. Някой наблюдавал ли е такова поведение у близък?

# 1
  • Мнения: 15 103
Да ,нормално е предвид ситуацията ,ще мине.

# 2
  • Мнения: 4 267
Татко почина преди по-малко от месец. И на мен ми се сручиха неща, които смятам за странни и ми харесваше да си мисля, че е около мен. След 20те дни обаче сякаш вече го няма. Възможно е мъката да е създавала това усещане за присъствие, но каквото и да беше успешно създаваше усещане, че все още е с мен.

# 3
  • Мнения: 5 073
Имаме тема, в която споделяме за липсата на починали близки, ако искаш можеш да пишеш там, за да споделиш и да ти олекне.

Съжалявам за загубата! Да почива в мир!

Нормално е, аз загубих баща си и около опелото бях читава. На 40 дни направо бях съсипана, два дни не можах да ям. Ревах по цял ден.

Баба ти сигурно е съсипана, не й се сърди как реагира. Той е бил нейната половинка за целия й живот, сигурно е много тежко!

# 4
  • Мнения: 614
Не съм усещала присъствие и преди и след това. Хората искат да има нещо, не мисля, че това е така.
Малко след като се като случи си лягах. Стоях в леглото и страдах. Чух паркетът точно до моята страна да изкърцва. Човек би си представил как духът на близкия е застанал до леглото. Просто някоя дъска се е наместила няколко минути след като съм стъпила.

# 5
  • Мнения: 19

Нормално е, аз загубих баща си и около опелото бях читава. На 40 дни направо бях съсипана, два дни не можах да ям. Ревах по цял ден.

Баба ти сигурно е съсипана, не й се сърди как реагира. Той е бил нейната половинка за целия й живот, сигурно е много тежко!

Абсолютно това исках и аз да кажа, просто сега на тези 40 сякаш наистина осъзнах какво се случва и ми е много, много мъчно. Но иначе може би си права, но пък и е друго да го гледаш този човек всеки ден с неговите мъки, нещото, което много ме гризе в момента е, че след като днес за пореден път исках да помогна за нещо малко (да държа някаква купа, за да може тя да отключи вратата) и тя ми се изрепчи, просто не си сдържах нервите, хванах си нещата и си тръгнах от село, без да кажа нито дума. Но някак несъобразителността, че на мен ми се наложи да премина през това във време на тежки изпити (нашите се разделиха два дни преди да почине дядо също) също допринесе и за това да ми дотегне толкова.

# 6
  • Мнения: 5 073
Разбирам те, аз бях в сесия също. По-голяма съм от теб, но уча магистър. На един изпит не се явих, на един ме скъсаха, другите пет ги взех. Как? Не знам и аз.

Не реагирай толкова жестоко към баба си. Събрало ти се е, но тя не е виновна за случилото се. На нея й е много тежко, подкрепяй я. Това, че така си тръгнала не е ок. Обади се да й се извиниш. Бъди по-разбираща, трудно ти е и на теб, но на нея лесно ли й е?

# 7
  • Мнения: 19
След 10 дни ще отида пак при нея, стана ми много неприятно, но нервите ми просто не издържаха. А пък и тя не може само да страда, според мен трябва да вземе живота си в ръце, нищо друго не й остава, не може да върне човек.

# 8
  • София
  • Мнения: 30 571
Колко си малка и сладко наивна…..
Като не ти държат нервите не върви.
Ужасно е да се степенува загуба, но твоите 15 изпита са прашица в спомена на тази жена.
Ако не можеш да я приемеш такава - не ходи.

# 9
  • Мнения: 4 267
Шерилин, моля те би ли споделила линк към темата?

# 10
  • Мнения: 5 073
Е, не е толкова лесно да си хване живота и да продължи напред. Не се дръж лошо с нея, само това й трябва в момента.. бъди човек, който подкрепя, а не се оплаква колко му е тежко. Баба ти сигурно е съсипана, не я ядосвай допълнително!

Шерилин, моля те би ли споделила линк към темата?

Рори, мисля, че съм те виждала да пишеш. За тази тема говорех. Heart
https://www.bg-mamma.com/?topic=627889

# 11
  • Мнения: X
Не по-малко съсипана е авторката, но не е тръгнала да се репчи за щяло и нещяло на човек, който с нищо не й е виновен. Ако някой трябва да се извинява, това определено не е тя. Малко като victim blaming става.

ПП: съболезнования за загубата.

# 12
  • София
  • Мнения: 30 571
Малко, като аз съм повече страдаща.
Млада е, първата смърт е така.

# 13
  • Мнения: 2 807
Аз не съм усещала присъствие, но и с мама и татко имам по един единствен сън, чрез който според мен те се сбогуват с мен. С мама беше близо до 40те дни, с татко по сколо след смърта му.

# 14
  • Мнения: 5 073
Трудно е и за нея, ама какво очаква от баба си? Хората страдат по различен начин. И майка ми не е същата след смъртта на татко. Но трябва да проявяваме разбиране, а не да си мерим мъката. Като се развикаш на баба си няма да я накараш да се почувства по-добре. Нито ще спечелиш нещо.

Общи условия

Активация на акаунт