40 дни и още нещо...

  • 2 815
  • 50
  •   1
Отговори
# 15
  • Варна
  • Мнения: 1 780
И как на някой му хрумна да сравнява загубата на бабата и тази на внучката?! Нелепо, да не кажа друго.
На бабата няма скоро да й стане леко, еле да си вземе живота в ръце.
Най-добре не отивай да я виждаш преди да минат тия 10 дни, и най-приятелски - не й давай съвети какво трябва да прави или не.

# 16
  • София
  • Мнения: 34 933
На 19 годишно момиче, срещащо загубата за сефте.

# 17
  • Мнения: X
Кой говори за развикване и откога да злобееш срещу близките си стана форма на скръб? И какво очаква от бабата ли - ами може би да тъгува без да овиква и засяга с нищо невиновната внучка, която също е загубила близък. Никак не съм съгласна, че трябва безропотно и овчедушно да се оставя да я тъпчат под предтекст, че бабата тъгувала. Бабата може да го прави и без да ползва близките си като подлога, която да тъпче. Съжалявам, но тъгуването не е извинение за подобно поведение.

Последна редакция: пн, 08 авг 2022, 23:49 от Анонимен

# 18
  • Мнения: 19
чакайте, нито съм "крещяла" на баба си Grinning , нито съм тръгнала да степенувам изпити със загуба, имах предвид, че наред с тях, аз също нося тази загуба, тук няма как да има сранение, тъй като това е сполетяло и мен, не само нея. абсурдни са такива коментари, нали разбирате, че на мен не ми е по-малко гадно за случилото се, но ми се стоварва с кофи на главата куп други "проблеми",  които държа да отбележа, че изживявам напълно сама, нито рева на приятели, нито други хора. и също така, това е едно напрежение, което се насъбира в мен, наред със загубата, оставянето без никого буквално, тъй като както споменах майка ми си тръгна два дни преди той да почине, нямаше дори на кого да се обадя, тоест аз загубих на практика двама човека.

# 19
  • Мнения: 6 131
Ние чакаме, ама ти продължаваш да блуждаеш, че загубите ви са еднакви по тежест. Ми не, твоята е нищожна в сравнение с баба ти. Поведението ти е оскърбително. По-добре наистина, остави жената в скръбта си. Не досаждай.
И майка си не си загубила щом е още жива.

# 20
  • Мнения: 526
Всеки по различен начин схваща и асимилира такова нещо. Едно е сигурно:бабата и внучката са на два различни полюса.Остави авторке баба ти. Вечер със сигурност не спи дори, трябва мноого време да измине, спомена за него в качеството си на нейния си човек, спомена за това точно как се грижи за него, как той е изстрадал.. Бих предположила от личен опит, че сега всичко около нея и се явява като дразнение. Тя трябва да мине през това. Ако нещо те дразни сега у нея-знай всичко е израз на мъката и умората и. Да хване живота си в ръце, това ще да е последното нещо, което ще иска сега да направи, по начина по който го схващаш ти. Имам и аз преживелици след смърт. Аз вярвам, смъртта е естествен преход от едно състояние в друго. Сетивата ни не са толкова развити обаче, за да видим промяната отвъд. Получила съм, без истерично да съм очаквала, потвърждения че близките са си с нас.

# 21
  • Мнения: 72
има причина, хората да остават тук и след 40-я ден, все едно чакат на гарата да дойде автобуса...бащами усетих, кога си тръгна, някъде на 40 -я ден, а дядо ми си тръгна след около 20 години, през което време се явяваше, като кошмар в сънищата....беше войник и е участвал в бойни битки, кой знае колко грехове е имал...и така. Този въпрос съм го мислил много време, кошмарите, защо дядо не съм го сънувал, защо сънищата са такива, иии после, след като почина татко, всичко си дойде на мястото...

# 22
  • Мнения: 5 143
Слушай, дете, ти си само на 19. Изгубила си дядо си, да, но баба ти е изгубила съпруг. Може и 50 години да са прекарали заедно. Ти можеш ли да си представиш колко са 50 години? Опитай и прояви уважение. Баба ти сигурно е гневна от загубата, затова реагира така на всичко. И как очакваш да се върне към живота, след като една огромна част от живота й, такъв, какъвто го познава, вече го няма? А ти какви проблеми имаш чак толкова? Изпитите? Не омаловажавам образованието, но в живота има и по-значими неща. Има различни приоритети според различните ситуации и човек трябва да се научи правилно да ги степенува. Това е част от порастването. Да помислиш какво е важно не само за теб, но и за другите около теб и да се съобразиш. Не знам дали фактът, че си единствена внучка, не те е превърнал в разглезена и очакваща да бъде център на света, но е време да пораснеш и истински да подкрепиш близките си е тежък момент. Понякога това означава просто да се отдръпнеш, да ги оставиш да си изживеят мъката без да ги притискаш.

Последна редакция: вт, 09 авг 2022, 06:56 от bell_87

# 23
  • Мнения: 5 265
Не авторката, а вие сравнявате кой колко мъка изпитвал. И да, авторката също е преживяла загуба и тя изобщо не е по-малка от бабината. Като за 19-годишна, в момента преживява много - загуба на близък, раздяла на родителите, допълнителен стрес покрай изпити. Много правилно си е тръгнала от село, когато бабата се е развикала. Мило момиче, моите искрени съболезнования за милия ти дядо! Остави баба ти да изживее мъката си сама, щом я избива да нервничи, обикаляй я от време на време да видиш как е, но не навлизай в конфликти. С времето ще се успокоят нещата.

# 24
  • Мнения: 8 173
Татко почина! Даже все още не мога да го према като реалност.
Моята мъка и тази на мама е различна. Аз съм възрастен човек и знам, че един ден родителите ни ще ни напуснат. От 17 годишна не живея с тях. Много сме близки но си имам мое семейство с което спиделям ежедневно живота си.
Мама вече е сама, въпреки че всеки от нас се опитва да е по-често с нея. На нея тепърва и предстой най-жестокият изпит в живота. Да се научи да живее по съвсем различен начин и най-вече без най-любимият човек. Човека с който са били едно цяло повече от 50 години. Понякога и тя не владее емоциите си и е сърдита на целият свят. Ще и е нужно време. И ми е много мъчно за бабата на авторката която изобщо не получава тази емоционална подкрепа. Надявам се 19 годишното дете да разбере, че вече е голямо и не е център на семейството и че вече никой не е длъжен да спестява емоциите си пред него.

И един непоискан съвет. Седни и поговори с бабата , кажа и какво те напряга и как искаш да й помогнеш. Много време ще мине докато тя свикне със случилото се.

Аз вярвам в прераждането на душата.
Вчера сутринта бях варила царевица. Трнджерата сложена на най-задният котлон и затворена за да не изстива. Капака й излетя до средата на кухнята.

# 25
  • Мнения: 1 760
Момичето е много младо.За пръв път се сблъсква със смърт.Реагира съвсем по детски.
Моят съвет е да оставите баба си на мира.Смърт на съпруг не се изживява лесно.Гледайте си вашия живот и изпитите.не мерете скръбта,тя няма мяра.

# 26
  • Мнения: 8 905
Cindrella, намери книгата "Следите на душите" на д-р Майкъл Нютон. Също и "Животът на душата" от  Лиса Уилямс.
Тези книги ми помогнаха много, когато почина баща ми.

# 27
  • Мнения: 5 265
Много сте нетактични, много. Момичето е почти дете още, нито за момент не видях да сравнява мъката си с бабината, как не ви е срам вие да го правите? Защо омаловажавате болката ѝ? И да, в моменти като този е нормално да получава подкрепа от родители и баби, вие изкарахте, че трябва да е като камък и едва ли не тя да успокоява баба си. Не стига, че е оставена съвсем сама да се справя с мъката си, ами и се мислела за център на внимание. Всяко второ мнение как сравнявала... ами не, само коментиращите сравняват и то много неуместно. И аз мога да кажа, че нов съпруг се намира, но нов дядо - не. И новият съпруг може да (се) обича много, много, повече от първия даже. А както дядо обича внучето, няма да има друг, като ще сравняваме. Изключително грубо и нетактично отношение към дете, изгубило любимия си дядо.

# 28
  • Мнения: 5 143
Вече не е чак толкова малка. Докога да я галят с перце, още 19 години ли? А и нейното отношение към баба й в случая може да се нарече нетактично.

# 29
  • Мнения: 12 626
Миличка, съчувствам ти за загубата. Щом не си в състояние да приемеш скръбта на баба ти, просто се отдръпни. Няма смисъл да се опитваш да я разбереш, вие живеете на различни планети, както личи от написаното.

Общи условия

Активация на акаунт