Здравейте! Тук съм с два казуса, за съжаление не по хубав повод. Дядо ми почина преди 40 дни след не много дълго (година и малко) боледуване от тумор на мозъка. Днес му изнесохме 40 дни. Държа да отбележа, че този човек беше и е единственият достоен пример и образец за мъж в моят живот (на 19г. съм). Много силен човек, физически, духом, всякак. Пример за типичен българин - огромен физически, с непоклатими ценности, добрина и тн. Бил е първенец на село, всички там го знаят, уважават и почитат. Връзката ми с него беше специална, тъй като аз съм единствената внучка и той даваше всичко за мен и косъм не даваше да ми падне от главата. С всичко това се опитвам да кажа, че го обичам безрезервно и от момента, в който осъзнах, че ще го загубя на няколко пъти сама преживявах и се настройвах за момента. Ходих да помагам няколко пъти на баба да го гледа и гледката беше ужасяваща, това и ми помогна да понеса на пръв поглед по-леко загубата, която пък стана деня преди кандидат-студентските ми изпити по медицина, за които се готвех от две години. Когато почина бях като камък. Днес му изнасяхме 40 дена и не знам защото си внушавам или наистина е така, но сякаш днес за пръв път усетих липсата му, че нещо си е тръгнало от мен. През 40 дни наистина се случиха много необясними ситуации, които по мое мнение никак не бяха случайни, абе сякаш усещах присъстивето му. Моят въпрос е - нали казват, че до 40тия ден духът е на земята и след това си тръгва, на някого от вас случвало ли му се е дори и след 40 дни да усеща присъствие (напр.: дишане, стъпки, странни шумове като цяло и тн.)?
Другият ми въпрос - след смъртта баба стана направо невъзможна, тя го гледаше наистина през цялото време и спеше до него докато го чакахме, но вече се заяжда за всичко, все нещо й е на криво и тн.. Моите нерви също имат предел, аз съм имала на гърба си 15 изпита през това време и съм обичала този човек безвъзмездно, не ми е по-малко тежко, но не нагърбвам другите с отношението си. Някой наблюдавал ли е такова поведение у близък?
Другият ми въпрос - след смъртта баба стана направо невъзможна, тя го гледаше наистина през цялото време и спеше до него докато го чакахме, но вече се заяжда за всичко, все нещо й е на криво и тн.. Моите нерви също имат предел, аз съм имала на гърба си 15 изпита през това време и съм обичала този човек безвъзмездно, не ми е по-малко тежко, но не нагърбвам другите с отношението си. Някой наблюдавал ли е такова поведение у близък?
, нито съм тръгнала да степенувам изпити със загуба, имах предвид, че наред с тях, аз също нося тази загуба, тук няма как да има сранение, тъй като това е сполетяло и мен, не само нея. абсурдни са такива коментари, нали разбирате, че на мен не ми е по-малко гадно за случилото се, но ми се стоварва с кофи на главата куп други "проблеми", които държа да отбележа, че изживявам напълно сама, нито рева на приятели, нито други хора. и също така, това е едно напрежение, което се насъбира в мен, наред със загубата, оставянето без никого буквално, тъй като както споменах майка ми си тръгна два дни преди той да почине, нямаше дори на кого да се обадя, тоест аз загубих на практика двама човека. 
