Номинации за най-голяма муня (тема 4)

За стотен път се опитвам да пратя нещо по Еконт, а реално трябва да е по Спиди... сигурно вече ме научиха в кварталния офис на Еконт. И интересното е, че никога не съм се опитвала да направя обратното

Pandachina ме подсети. Веднъж си слагах червило на огледалото в асансьора, докато се движеше към партера. Бързах и затова там. Когато асаньора спря един съсед отвори вратата. Погледна ме и каза: аа, довърши си, няма проблем. 😄

Заспивам на телевизор и за да не работи цяла нощ съм го настроила да се изключва на определен интервал. Миналата нощ си ровя в телефона, тв-то работи за фон и изведнъж угасна. Викам си, токът спря. Поглеждам през прозореца, уличното осветление си работи, при съседите е светло, значи е паднал бушонът. Включвам фенерчето и отивам да изследвам бушоните. Ми, видимо изглеждат наред. Пробвам да включа осветлението- светна. Връщам се в спалнята, и там работи осветлението, но тв- не. Ядосвам се, че се е прецакал и трябва да влизам в досег с услугите. В това време се пробужда съпружието и пита- що не спиш? Как да заспя, като се прецака телевизора? Какво му е? Ми, да не съм техник, не знам, просто спря да работи. Погледна ме той със съмнение в погледа, че съм редовна, взе дистанционното и го включи. Мдаам, що пък да се сетя, че е изтекло зададеното време, като мога да изследвам бушоните.

Срам! Срам! Срам! Само така мога да изразя какво ми беше в неделя на изборите. Отиваме с моя мъж да гласуваме. Ще подкрепяме близък приятел, който е в листата на една от партиите. И всичко щеше да си е ок, ако когато застанах пред машината, изправена на дъската, не си глътнах граматиката и не забравих референтния номер, за който исках да гласувам. Започна да ми става горещо, да се потя, да въртя числа в главата, сякаш съм на изпит по математика в седми Г и нямам никакъв спомен ни за тангес, ни за котангес... Времето минава, аз се пуля и не, та не. Не ми идва пустото число. От комисията започват да ме гледат подозрително, тая па кво прави там, що не гласува - чета в очите им. Ръцете ми вече са мокри. Срам, не срам се обръщам към мъжа ми, който седи и си чака реда на опашката - Преференцията забравих, за коя преференция щяхме да гласуваме? - настоявам аз. Мъжът ми мисля, че също започна да се поти... Мълчи, аз пак го питам - Кажи номера, де! Той само смънка - какво ти става, полудя ли?!?! В този миг вече съм решена да изляза навън и да погледна таблото с разпечатаните листи на партии и Преференции. Тогава жените от комисията се смилиха и ми казаха - Зад вас точно има разпечатка, погледнете! Аз се обръщам и гледам на дъската някакви цифри, погледът ми се премрежва, нищо не разбирам. "На другата страна се обърнете", уточняват от някъде. Обръщам се, и слава Богу виждам разпечатаните листи. Погледът ми обаче вече се е прелмрежил от напрежение, едната леща се е завряла под клепача, дразни ме, нищо не виждам и аха, аха да припадна. С другото око с пет диоптъра късогледство успях обаче някак да намеря, каквото търся и да натисна с трепереща ръка таблото. Стана, пускам листчето в урната и бегом към вратата, за да не бера повече срам. Тогава чух някой от вътре да се провиква след мен - Госпожа, върнете се да се подпишете и да си вземете личната карта, де... Не знам дали ще ходя да гласувам скоро пак.

Тъкмо съм набрала инерция. Отдавна се каня да се изтипосам с една лятна от типа- за пръв път ми се случва… и все пред хора 😊но все ме примързява. Отиваме с ММ на басейн, на едно диво място. Басейнът е с олимпийски размери, водата е минерална и прохладна, въобще рай, ако нямаш претенции за лукс и шезлонг. Всичко е нейчъръл, така да се каже 😊 Тъкмо опънахме хавлиите и моичкият си намери компания за бира в отсрещната каравана. Аз сядам на цимента на басейна и се готвя да се пусна в него, щото стълбичките са чак на другия край. И докато се смъквам, грациозна като ютия, усещам едно съпротивление между плат и разяден цимент и чувам едно –ХРРРЪС. Мдаа, една идеално триъгълна част от долнището се развява като  сигнално флагче, а отдолу се белеят части от прелестите на четирибуквието ми. Оглеждам се за помощ, но ММ е седнал на отсрещната страна с гръб към мен. Плувам аз по гръб, щото водата е кристална и се вижда раздраният ми бански. Добирам се до другия край, прилепям се плътно за стената и се чудя какви да ги върша оттук насетне. След малко до мен доплува едно хлапе с пояс. Питам го полуобърната със задник плътно прилепен към стената, сякаш някаква завера му споделям – виждаш ли онзи чичо със синия потник на караваната? МХМ, отговаря ми малчуганът. А ще отидеш ли да го извикаш? Не- категорично е хлапето, мама ме пусна само за малко във водата. Ударих го на молби и корупция. Слушай, казвам, ако го извикаш, ще ти купя най-големия сладолед  от фризера. Детето се замисли за секунда и отсече- ще го извикам. Олекна ми и се прилепих още по-плътно за стената. След малко някой ме почуква по рамото – Искали сте да ме видите!? Обръщам се доколкото ми позволяват срамотиите и виждам непознат мъж със синя тениска, хвърлям отчаян поглед към масите и с ужас установявам, че моят убавец  междувременно си е съблякъл потника и вече няма отличителни белези. Сега не стига, че съм изпаднала в кататония от съдраните ми гащи,  но за да е пълен резилът се налага и да се обяснявам  на напълно непознат, че не искам да го виждам, а за капак, малчо с пояс на кръста, подскача наоколо и мрънка – извиках го, купи ми сега сладоледа! Разбирате безумно нелепата ситуация, нали? Налага се да се оправдавам, че не подкупвам малки палавници със сладолед, за да водят при мен непознати чичовци… Все пак успяхме някак да се разберем и муня и хлапе да останем доволни – муня, че получи хавлия от правилния мъж, с която да прикрие позора си, детето, че се сдоби с обещания сладолед, а непознатият… за него май остана една озадачителна досада, че някаква не дотам нормална женица, тъъъкмо да му направи деня, че  уж искала тет-а тет, па, после се оправдава, че компютрите били компоти, нали…
Убавецът мой пък си получи доволна доза конско, че смее да си съблича дрехите… на плажа!

Caramella, но хубавото е, че непознатият не е бил с жена си. Тогава щеше да стане наистина интересно

Аз вчера си понесох чинията с обяда и чаша вода. Сложих чашата, забравих какво нося в другата ръка и я отпуснах свободно надолу. Разхвърчаха се по килима яйца, домати... Отворих си доста работа.

Дъщеря ми си беше харесала една рокля, посъветвах я да я пробва в магазин, за да си избере точния размер. Не,  била питала момиче с нейните мерки кой размер си е поръчкала. То отговорило S, поръчва направо. Щастлива отива да я пробва. Пристига след 15 мин. и реве с глас. Не ѝ става, толкова била тясна в кръста (тип корсет), че и 3 номера да си вземе по-големи, пак не може да се натъпче. Аз точно влизах в банята, бях си свалила очилата и не виждах нищо, успокоих я, че просто някои кройки не пасват на всеки и отидох да се къпя. Излизам, тя ме чака пред банята, облякла роклята и се залива от смях. Имало скрит цип

П.П. До банкомата още не съм стигнала

Супер и е роклята, със здраве да си я носи. Чак ми се прииска да съм с 10 години по-млада и да питам от къде е


Редактирам се. Всъщност май 30 годишна все пак би могла да се напъха, все едно е тип риза, и отдолу с клин? Или няма да е сериозно? Та от къде е?

Какво им е на 30-те? И с + отгоре и аз се интересувам ит къде е роклята ☺

Ами за тази тема сме си - Човечето е дала линк към роклята, на Бершка е.

Вчера отивам до банката, дръпвам вратата ..не се отваря ..втори път...пак. Поглеждам вътре не се виждат хора, поглеждам часа, 16 без 10...работно време до 17:00. Постоях половин, една минута никакво движение и се върнах до работа, която е близо .. Викам ще звънна аз в офиса да питам защо е заключено преди 17.
Звъня още на първия сигнал ми вдига служителка ..питам аз защо не работи офиса ..тя учудена, как не работи. Казвам че преди малко съм идвала и е било заключено...а жената ми вика а, работим, просто вратата малко по - трудно се отваря, дръпнете по - силно.
Отивам аз с подвита опашка, засрамена, то пък този път от раз се отвори вратата. Вътре си имаше служители ..просто зад високи бюра и не съм ги видяла. ☺️

Аз помня баща ми, вече беше доста възрастен. Един ден казваше, че ще отиде до банката да изтегли пари. Тоя ден беше някакъв национален празник и неработен ден. Докато му кажа разговорът тръгна в друга посока. По едно време баща ми се прибира отнякъде и много озадачен почва да ми разказва, че банката не работи, дали не е фалирала. Успокоих го, остана си с разходката.

Тази рокля/риза отдавна я гледам и съм на 36г и през главата ми не е минавало,че не е за възраста ми!
Аз пък миналата седмица пратих щерката да вземе синът от училище в 17 часа....Дам,обаче те приключват в 18:30ч какво конско ми дръпна само!В моя защита имаха два поредни дни намалени часове и приключваха в пет...Е сега,че е четвъртък и нямат вече намалени часове голЕм праз то не е ли едно и също!?😆

Преди няколко дни влизам в голям супермаркет и търся някакъв продукт, който не намирам. Виждам човек от персонала, който зарежда стока, и се обръщам към него за помощ. Той направи жест към ухото си, че не чува, тоест е глух. Аз се сконфузих и не знам как ми хрумна да му отговоря точно така, но поне беше достатъчно тихо, за да си го чуя само аз. Казах му: "Sorry".

Само знам на жестомимичния език,че думите "Обичам те" се показват със жеста на хевиметалистите! Без майтап. Палеца,показалеца и кутрето - щръкнали,а другите два пръста са свити.

Вероятно си гледал сериала за Дамър. Това не е на всички езици, те са различни, също като говоримите и ако не знаеш за къде се отнася направо си се омунчваш.