Разбира се, че действията са важни и показателни, но понякога човек има нужда и от няколко думи. Няма да й отнеме много време и усилие да го попита как е. Не постоянно, но поне от време на време. Не за да му напомня, че е болен, а за да изрази загриженост и вербално.
- Публикувана: 16 авг. 2022, 21:41 ч.
- Последно мнение: 24 авг. 2022, 20:46 ч.
Дайте съвет- караме се за глупости, как да постъпя
Аз й съчувствам на авторката, но и не бих търпяла нейното положение - да няма комуникация, разговори и да търпя някой да се оправдава със състоянието си и тн.
Имам близки приятели с МС, ММ е с телк, бившият ми мъж също жестоко пострада и инвалид - и никой от тях не товари и не изкарва на близките си състоянието си. Да, отнело им е някакво време да се смирят и да го приемат, но и не се идентифицират с болести и недъзи и живеят нормално и активно.
Имам близки приятели с МС, ММ е с телк, бившият ми мъж също жестоко пострада и инвалид - и никой от тях не товари и не изкарва на близките си състоянието си. Да, отнело им е някакво време да се смирят и да го приемат, но и не се идентифицират с болести и недъзи и живеят нормално и активно.
Няма виновен в тази ситуация, на всички е тежко.
От личен опит казвам, че близките на болен понякога блокират тотално, държат се неадекватно и болният може да мисли, че не го подкрепят, а близките всъщност да са в шок и вътрешната им реакция да е по-скоро някакво замръзване, вцепеняване, отхвърляне на фактите, невъзможност за обработка.
Това са толкова трудни теми, че даже обсъждането между двамата може да е болезнено. Лично според мен обаче е наложително. И обсъждането да се повтаря, потретва, докато не се изяснят нещата и докато всеки не разбере как се чувства другия и колко двамата всъщност се обичат и ще се подкрепят.
От личен опит казвам, че близките на болен понякога блокират тотално, държат се неадекватно и болният може да мисли, че не го подкрепят, а близките всъщност да са в шок и вътрешната им реакция да е по-скоро някакво замръзване, вцепеняване, отхвърляне на фактите, невъзможност за обработка.
Това са толкова трудни теми, че даже обсъждането между двамата може да е болезнено. Лично според мен обаче е наложително. И обсъждането да се повтаря, потретва, докато не се изяснят нещата и докато всеки не разбере как се чувства другия и колко двамата всъщност се обичат и ще се подкрепят.
Жените се изнервяме някой да ни пита
Жените се изнервяме някой да ни пита
Всички знаем, че най-трудното нещо в този живот е балансът.
Аз лично за себе си съм се отказала да се опитвам да бъда пержектната майка, жена или домакиня. Просто няма смисъл , даже опитът да си перфектен , може да ти докара депресия.
Не съм чела коментарите на останалите. На мен ми звучи като да сте си обърнали ролите на мъж и жена. И след като мъжа не е мъж, а жената не е жена има конфликти. Не ме разбирайте погрешно. Просто такава ни е природната. Жените предимно да гледат детето, а мъжа предимно да изхранва семейството. Разбира се, че тези роли в обичайния случай се смесват. Преди време имах проблем с вникването на смисъла на това. Време е и авторката да го разбере. Имай в предвид, че майките, гледащи децата си постоянно, по принцип са изнервени покрай малките деца, но това не ги прави необичащи мъжете си или като цяло семейството. Опитай се да погледнеш през погледа на мъжа си- той гледа най-вероятно почти през цялото време детето, жена му се грижи за бизнеса и финансите, а и има здравословен проблем.
Опитай се да погледнеш през погледа на мъжа си- той гледа най-вероятно почти през цялото време детето, жена му се грижи за бизнеса и финансите, а и има здравословен проблем.