В момента чета... 79

  • 44 392
  • 741
  •   1
Отговори
# 435
  • Мнения: 2 628
Както бях писала,дадох шанс на М.Атууд още веднъж след “Заветите” и не сгреших.За мен лично “Заветите” са сценария на поредния сезон от сериала,една гола реч и едни щуротии,дето и аз се чудех за какво ги чета и си губя времето.Явно са решили да изкарат едни бързи пари като публикуват сценария под формата на литературно произведения,даже не съм убедена,че Атууд го е писала:)).
Може би защото Прислужницата като цяло ми беше интресна,а преди това гледах сериала с интерес…но това е преди да ми дотегне овчия поглед на главната актриса,която е и сциентоложка /нищо лично спрямо последователите на тази секта/ и т.н…та реших да подхвана и “Ясновидката”,да не зачерквам тотално авторката.
На един дъх изчетох половината от книгата,главната героиня е интересна и многопластова,непредсказуема и автентична.Тъжна и искренна,не мога да не съм съпричастна с детството й,със самотата и невиността й.Атууд бавно и описателно ме прекара през нейното съзряване,да видим сега какво предстои.
И за пореден път се убеждавам,че автори като Гришам,Алиенде,даже Атууд..които са писали за друга епоха в миналия век и са дали наистина много на читателите,просто трябва да спрат днес…личи си че искат да припечелят още някой лев с името си.Просто трябва да си останат в тяхната епоха и да не променят стила си и да не се адаптират към съвр.свят,те са си изиграли ролята и аз да речем винаги ще пазя техните произведения,но нови няма да купувам.

# 436
  • Мнения: 6 831
Като почитателка на Алиенде, ми позволи да не се съглася. Така се случи, че след "На жените-с обич" /писана по време на затварянето поради Ковид/, за която писах, сега чета "Цвят продълговат в морето",която по мои сметки ѝ е предпоследна. Ами майсторът си е майстор. В началото съм, историята едва сега се заплита, но е увлекателна и за мен познавателна. Досега действието се развива на фона на Испанската гражданска война, за която научавам неща, които не съм знаела.Не мога да дам окончателна оценка засега.
Има куп писатели, нароили се напоследък, които не притежават и наполовина майсторството на Алиенде, което е все още запазено, въпреки възрастта.

# 437
  • Мнения: 11 784
Започнах да чета “Странна случка с куче през нощта” , на английски и май е добър избор да е така, защото още в началото се сблъсквам в книга с поредна игра на думи, която няма много добри възможности за адекватен превод
Скрит текст:
цитат:
his face was drawn but the curtains were real
Любопитно е написана, може и да не е най-доброто, което тази година съм чела, но не съжалявам, че се спрях на нея сега.  Съдържа кратки глави, нестандартно (за нас) номерирани
Скрит текст:
вместо последователно 1,2,3 и т.н - за номериране са използвани простите числа 2, 3,5 ,7, 11 и т.н
, заради особеността на момчето, което разказва историята от свое име
Скрит текст:
и пречупена през призмата на тези различно възприемащи околния свят слънчица, които много често не могат да бъдат разбрани или разбрани погрешно, заради особеното им поведение.

Последна редакция: ср, 14 сеп 2022, 00:05 от fenyx

# 438
  • Мнения: 8
Ще чета и разказите от “Градът” на Клифърд Саймък, харесвам този автор.
"Градът" на Саймък не е сборник разкази. По-скоро са глави на един и същ епос, макар и действието да се развива по различно време. За мен това е най-доброто произведение на автора и една от 10-те най-добри фантастики, създавани изобщо някога Hands Plus1

# 439
  • Мнения: 11 784
Да, по-правилно е това, но първоначално е създаден като 8 отделни, но свързани, разказа. Май ще го оставя да го чета понатам само него, заслужава пълно внимание. Изкушавам се да го чета в оригинал, издание в което е включен и епилог.
В българските издания епилог не виждам да има. (Той не е включен и във всички издания на английски).

Прочетох и някои коментари (на български) в ГР относно “Странна случка с куче през нощта” и щях да падна от смях как е било преведено Big Bang, май добре съм решила и нея в оригинал да чета, имаше поне няколко читателя, критикуващи превода (като цяло, не само тази фраза).
Хвърлила съм око да чета след това и “Лисицата” на Галин Никифоров.

Последна редакция: ср, 14 сеп 2022, 15:45 от fenyx

# 440
  • Мнения: 15
Аз прочетох "Светлосенки" на Красимира Кацарска, препоръчвам я, уникална книга.

# 441
  • София
  • Мнения: 26 108
Поднових си абонамента към Сторител само за да си довърша "Библиотекарката от Аушвиц". Хареса ми, ще дам 4.5/5. Не знаех, че историята е действителна и че главната героиня е още жива. 😃 Приятно ме изненадаха обясненията на автора на края и това, че дава информация какво се е случило с част от персонажите.
Не съм сигурна с какво ще продължа, може би със "Затвори сърце" на Константин Трендафилов.
На хартия съм на "Макбет" на Несбьо, на около 60 стр съм и скуката е голяма. Започват в мен да се зараждат едни такива мисли е ли е възможно да не е писал той поредицата за Хари Хуле. Не знам, нито една книга извън поредицата му не ми е харесала и все едно друг ги е писал... По план другата седмица ще ходя до библиотеката, ако я прочета, прочета, ако не ще я върна без особена тъга.

# 442
  • Мнения: 61
Аз си взех на италиански да чета „Тънкото изкуство да не ти пука“ на Марк Менсън. Не съм много сигурна, че е моето като тип книга, но и в Италия е в топ класациите и реших да видя все пак за какво иде реч.

# 443
  • София
  • Мнения: 26 108
Колко е различна корицата от българската. 😃

# 444
  • Мнения: 11 784
Много по-хубава е италианската корица, според мен.

# 445
  • Мнения: 14 244
Авторът и издателството решават каква да е корицата за съответната страна.

# 446
  • София
  • Мнения: 26 108
Не виждам някой да е оспорвал това. 😃

# 447
  • Мнения: 61
Да, и преводът е по-близо до оригиналния - „The Subtle Art of Not Giving a F*ck“. На български е по-цензуриран Sweat Smile Заглавието, както и корицата, си е избор на издателството, но на мен винаги ми е било интересно да ги сравнявам.

Има един италиански писател - Алесандро Д'Авения, който е споделил в профила си за „Бяла като мляко, червена като кръв“ на различните езици как е https://www.facebook.com/media/set/?set=a.475807631437&type=3 Ако са ви интересни и на вас подобни сравнения. Heart

Последна редакция: ср, 14 сеп 2022, 16:08 от Selvatica

# 448
  • Мнения: 7
В момента чета "Човек на име Уве" на Фредрик Бакман.Почти съм на финала.Забавна,на моменти много тъжна и вълнуваща.Кара човека да се замисли и да си направи равносметка.

# 449
  • Мнения: 4 650
Хартиеният дворец Миранда Каули Хелър.
 Това е първата книга за годината, която не ми достави никакво удоволствие. На няколко пъти бях на косъм да я зарежа но на пук я докарах до края. Какво да кажа за книгата..една неизживяна детска любов забулена от тайна. Ако не беше историята покрай Конрад,на която се държи и цялата книга просто нямаше нищо вълнуващо и докосващо ме,имаше толкова излишни истории само за пълнеж.. много разочароваща се оказа за мен тази книга. Още от анотацията й бях сигурна ,че няма да ми хареса но покрай фурора в темата реших,че трябва да я прочета но явно вътрешното ми чувство не ме е подвело...

Общи условия

Активация на акаунт