В момента чета... 79

  • 44 395
  • 741
  •   1
Отговори
# 450
  • Мнения: 2 628
Да,да ще се гледа задължително!!!
Дочетох “Ясновидката”…не знам дали да я препоръчам или просто да си запазя мнението за себе си.Доста лудички развития и шантави подробности,които ме накарха да прелиствам набързо диагонално страниците въпреки интереса ми към героинята,явно детството й е скапало тотално вкуса към живота,тотален неудачник.Убедена съм,че тук няма да намери фенове именно заради втората си част.
И снощи с удоволствие  дочетох “Пропуснатата жена” от Армел Жоб.Забавна,комична,тъжна на моменти и с изненадващ край.Изцяло се потопих в бита и навиците на героите в живописното селце още в първите страници,направо усетих вкуса на домашната белгийска шунка:) и карамелизирани ябълки,много лек и увлекателен стил на писане.Книгата е първи роман на автора и веднага печели две престижни награди.
В goodreads моето мнение се припокрива с това на Teodora,видях че има и блог walls and bridges с доста интересни резюмета,но от 2017 там не е писано,ако пише тук,да знае че много ми е интересно да я чета.

Последна редакция: чт, 15 сеп 2022, 10:09 от Calabria

# 451
  • Русе
  • Мнения: 2 251
Приключих Вълците на Венеция от Алекс Конър. Венеция през XVI век, разточително богатство, контрастиращо на бедността в определени кътчета на града. Много измами, злоупотреби, убийства, предателства и шпиони дебнещи в сенките. Преплетени постоянно съдби на персонажите и малко неочаквано за мен, някак недовършен и неясен край, въпреки че е обяснено накратко с всеки главен герой, какво се е случило.
Започнах Живот в скалите на Мария Лалева. Много отдавна не съм чела книга от български автор, но като начало ми звучи добре.

# 452
  • Мнения: 155
Приключих "Pizza Girl" на Jean Kyoung Frazier на аудио. Уж за малко си пуснах докато готвя, но не можах да се отлепя, докато не я завърших. Ще завършвам започнатите книги идните дни, че много се насъбраха.

# 453
  • Мнения: 12 655
Прочетох "Small Things Like These" на Claire Keegan. Малка книжка, която ми въздейства много силно.
Действието се развива през 1985 г. в Ирландия - тежки времена, в които много хора нямат работа и имат трудности с прехраната си. Историята разкрива порочна практика на Католическата църква - хиляди млади момичета и жени, забременели без брак, са работили в перални под опеката на църквата, където полагат тежък труд в ужасни условия.

Фокусът не е върху осъждането на църквата и държавата заради тази практика, а по-скоро върху моралната дилема, пред която се изправя главния герой, неговите терзания и размисли как е редно да постъпи - дали да си затвори очите и не се меси, създавайки проблеми за себе си и за семейството си, или да действа и да помогне.

В бележка в края на книгата авторката обяснява, че в периода между 18-ти и 20-ти век в тези перални са работили около 30 000 жени. Пералните съществуват до 1996 г. Голяма част от жените губят новородените си деца, друга част умират. Не е известно колко от децата са изгубили живота си там и колко са били дадени за осиновяване. Всичко това - под опеката на Църквата и на самата държава. Ирландското правителство поднася официално извинение за случвалото се в пералните едва през 2013 г.

# 454
  • Мнения: 2 169
Радвам се да прочета, че има хора, които са си променили мнението за М. Атууд. Аз съм от тези, които са отблъснати и даже отвратени от "Разказа на прислужницата", но такива мнения ме поощряват да прочета други нейни неща. Точно "Ясновидката" съм приготвила.
Завърших "Малките принцове" от Конър Гренън - истинската история на автора за доброволческата му работа в сиропиталище в Непал, която започва повече като приключение, но се превръща в казуза, в мисия и в крайна сметка приключва със създаването на фондация, чиято дейност е посветена на издираването на родителите на деца, станали жертви на трафик по вереме на гражданската война и събирането им с техните родни семействата. Много зареждащо и вдъхновяващо е да четеш за живота на хора като Конър. И понеже съдбата помага да смелите, по време на своята мисия в Непал намира и любовта на живота си в лицето на Лиз, която също се е посветила на доброволчеството, но в Индия. Много хубава книжка, на която обаче не се насладих на 100%, защото имах малко време за четене, нервни ситуации и ми беше трудно да се съсредоточа. Който обича да чете истински истории, със сигурност ще хареса и съпреживее тази на Конър Гренън. Като стил не е нищо особено, човекът не е писател, но историята увлича.
Мисля да продължа с "Играчка - плачка".

# 455
  • София
  • Мнения: 11 850
Райна, дай на Атууд още един (последен) шанс с "Орикс и Крейк" Simple Smile

# 456
  • Мнения: 2 169
"Орикс и Крейк" със сигурност скоро ще я прочета, подарък от съфорумка Heart

# 457
  • Дъблин
  • Мнения: 333
Birdflower, благодаря за споделеното! Открих още книги на Claire Keegan и ще ми е интересно да науча повече за този период. Живея в Ирландия от няколко години и съм чувала за т.нар. Magdalene laundries, трудно е да си представя, че преди няма и 30 г. тези неща все още са се случвали.
По темата, чета The Latecomer на Jean Hanff Korelitz. Не е лоша, макар, че не е особено динамична, прокрадва се и тънък хумор.

# 458
  • Мнения: 8
Започнах трилогията на Цъсин в английски превод, но после я взех на български - чудесен е превода на Стефан Русинов, много е поработил над книгата и си личи, много добър е изказа, включил е множество пояснения...
Най-меко казано - не мога да се съглася с това твърдение. Чета вече втората част на руски. Имах желание да ги намеря и на български, но след като прочетох само няколко абзаца от превода на Стефан Русинов на "Трите тела", публикувани от издателството като фрагмент за запознаване с текста, остана ми единствено желанието да подложа господин Русинов на дълга последователност от болезнени и унизителни процедури, свързани с репродуктивната и отделителната му система, повечето от които, за съжаление - невъзможни за изпълнение от анатомична гледна точка...

За да не звуча голословно - ето един пасаж от самото начало:

Скрит текст:
Вече втори ден "Червено обединение" обсаждаше щаба на "28 април". Знамената им се вееха бясно като пламъци, лакоми за още дърва. Командирът на нападателите беше притеснен, но не от отбранителите в сградата - тези над двеста души бяха много по-слаби от бойците в неговото "Червено обединение", основано в самото начало на Културната революция през 1966 г. и преживяло Великата инспекция и Великото свързване на Мао Дзъдун. Не, командирът се плашеше от двайсетината железни печки, натъпкани с мощни експлозиви и свързани с електрически детонатор. Макар и да не ги виждаше, той усещаше магнетичното им присъствие.

Ето същия пасаж от перфектния руски превод:

Скрит текст:
Уже второй день Красный союз вел осаду штаба Бригады Красной охраны имени Двадцать восьмого апреля. Вокруг осажденного здания неустанно реяли красные флаги, словно костры, постоянно жаждущие дров. Командира Красного союза снедала тревога, но не из-за противника: две жалкие сотни хунвэйбинов1 из Бригады имени Двадцать восьмого апреля были просто молокососами по сравнению с бойцами Красного союза, основанного в 1966 году, в самом начале Великой Пролетарской Культурной революции. Хунвэйбины Красного союза, принимавшие участие в революционных походах по всей стране и видевшие выступления Председателя Мао на площади Тяньаньмэнь, были опытными и закаленными бойцами. И все же их командир боялся. Он боялся двух десятков чугунных плит внутри здания, начиненных взрывчаткой и с общим электрическим детонатором. Он не видел, но чувствовал их - как железо ощущает притяжение магнита.
---------------------------------
1 Хунвэйбины (хунвейбины) - буквально «красные охранники» - отряды молодежи, сформированные в Китае в 1966 г. В период так называемой «культурной революции», отличавшиеся крайним пренебрежением к культуре и ее традициям, а также невероятной жестокостью по отношению к людям и правам человеческой личности.

Последна редакция: пт, 16 сеп 2022, 02:33 от Као Ли

# 459
  • Мнения: 6 431
Аз харесах "Разказът на прислужницата". Вярно, че е писана преди доста години и си личи, по-мудно върви, но историята завладява.

Аз започнах "Невидимите фурии на сърцето", чаках я с нетърпение.

А иначе дочетох още две книги - втората от поредицата за Петер Винстон и Туве Еспинг (след "Смъртта отива на оглед") и втората Кармен Мола. За мен и двете са по-добри от първите книги. В "Пурпурната мрежа" историята е доста зловеща и гадна на моменти, а и много напрегната. Във втората на Андерш де ла Моте и Монс Нилсон историята ми е по-интересна този път и също по-увлекателна. Мислех, че съм разкрила убиеца, но не бях, така че и това е плюс (макар че аз рядко ги разкривам отрано).

# 460
  • София
  • Мнения: 7 340
Райна, дай на Атууд още един (последен) шанс с "Орикс и Крейк" Simple Smile
Ох, много се надявам да преведат и издадат и втората и третата част.....

# 461
  • Mostly in my mind
  • Мнения: 9 956
И аз започнах Фуриите. Simple Smile

# 462
  • Мнения: 2 628
Райна,дано не съм те подвела с “Ясновидката”,няма нищо общо с Прислужницата,но все пак е доста странна,особенно във втората половина,на моменти даже ми идваше да я захвърля.Но ми беше интересно в крайна сметка какво ще се случи.

# 463
  • Мнения: 12 655
Birdflower, благодаря за споделеното! Открих още книги на Claire Keegan и ще ми е интересно да науча повече за този период. Живея в Ирландия от няколко години и съм чувала за т.нар. Magdalene laundries, трудно е да си представя, че преди няма и 30 г. тези неща все още са се случвали.

И аз ще потърся други книги на Claire Keegan, хареса ми стила й, а и темата за Ирландия ми е интересна.
Преди години четох Angela's Ashes, 'Tis и Teacher Man на Frank McCourt. Първата разказва за детството му в католическа Ирландия, втората проследява по-късните години на живота му, а в третата описва предизвикатествата на учителската професия. Вече не помня подробности, но Angela's Ashes ме беше впечатлила много силно.

Снощи започнах "Корабът" на Лиляна Михайлова и четох до сред нощ. Изключително красив и жив език. Потопих се в атмосферата, толкова майсторски създадена, сякаш се разхождам по пловдивските сокаци и из Джамбаз тепе. Почти до средата съм и всичко много ми харесва - и героите, и историята, и атмосферата.

# 464
  • Мнения: 4 836
Aз съм влязла в някаква злополучна серия. Четох около 150/200 страници от всяка от изброените и се предадох:

Убийствен джаз от Рей Селестин… убийствена скука просто. Хаотично, мудно, страшна досада.

Тайните на Тоскана от Анджела Печ… ами не мога да чета такива романтични, сладникави тъпотии. То е ясно от заглавието може би… Реално по други причини се озова в ръцете ми тази книга, но Тоскана предпочитам да я посещавам, а не да чета за нея.

Парижанина от Изабела Хамал… тук подходих с големи очаквания, но грам не ме вълнува написаното. Безспорна е ерудицията на младата писателка, но за мен книгата няма душа.

Гузно ми е понякога, че така не довършвам и рядко ми се случва, но при положение, че съм си приготвила още доста нови заглавия - не виждам причина да се мъча.

Вероятно ще продължа с Червените орхидеи на Шанхай

Общи условия

Активация на акаунт