Здравейте! Родих май месец, спешно секцио поради ненапредване на раждане. Раздвижиха ме на следващия ден и беше някакъв ад.. Аз опредвлвно не търпя много на болка, но беше ужасно. Качиха ме до стаята с количка като след това не съм спирала да се дяижа въпреки болката. Обаче тази режвща болка продължи до към 20-25ри ден. След това остана дискомфорт, придърпване и ако много се натоаря почва да боли малко, но нищо общо с първите дни. Ходих на преглед при АГ на 40тия дени ваичко беше наред. Каза че е нормално дл 6 месеца. Мен обаче продължи да мв боли и отидох на второ мнение, за да съм по-сигурна. И там ми казаха, че всички ми е наред и явно огранизма ми по-бавно се възстановява. Масово чета как се възстановяват напълно след седмица, две, че дори и дни.. Има ли все пак някой като мен, който след 4 м още има дискомфорт и колко време е продължил (знам че е индивидуално)? Моля бързо възстаноените да не пишат, защото няма да ми помогнат. Малко за успокоение, че не съм сама...
- Публикувана: 12 септ. 2022, 20:52 ч.
- Последно мнение: 13 септ. 2022, 14:45 ч.
Болки след свкцио
Не си сама.
Първото ми беше брутално болезнено, разрезът е доволно голям, бебето беше напречно.
Можех да спя само по гръб, настрани абсурд. Трудно ставах, придърпваше ме, наболяваше ме, в студено време доста. Даже и подминах май шест месеца.
Имам много висок праг на болка.
Второто ми беше сюрреализъм, след седмица все едно не бях раждала.
Първото ми беше брутално болезнено, разрезът е доволно голям, бебето беше напречно.
Можех да спя само по гръб, настрани абсурд. Трудно ставах, придърпваше ме, наболяваше ме, в студено време доста. Даже и подминах май шест месеца.
Имам много висок праг на болка.
Второто ми беше сюрреализъм, след седмица все едно не бях раждала.
И аз не можех да се въртя настрани..
От бързане вчера не съм описала всичко. Раната ми една седмица след кто се прибеах се отвори и изтичаше вода, не беше гной, ходих при АГ и и обяснявам, че тече адски много и се будя цялата мокра и ми вика сигурно много се въртиш, а аз не можех да мърдам и ме гледаше все едно падам от космоса... Как така не можеш да мърдаш... Оправи се това, спря да тече след като ми го цепна малко и антибиотик. Остава дърпането и някъде вътре да боли заедно с болка в корема, която усещам кто натъртено, все едно са ме ритали в корема...
Много е прясно раждането и колкото и да се опитвам да не го мисля, не става.. И само си мисля защо при мен е така, какво ми има и подобни мисли.
А на вас второто при същия лекар ли беше? По същия метод ли? Въпросите, които само ме мъчат са в мен ли си е проблема, в лекаря ли е, дали с второ ще е по-лесно или напротив.. Знам, че няма кой да ми отговори, само се напрягам излишно. Предполагам ще ми трябва просто време, за да забравя като с всичко останало.. Много искам второ дете след време, но не съм сигурна дали мога втори път да го издържа..
От бързане вчера не съм описала всичко. Раната ми една седмица след кто се прибеах се отвори и изтичаше вода, не беше гной, ходих при АГ и и обяснявам, че тече адски много и се будя цялата мокра и ми вика сигурно много се въртиш, а аз не можех да мърдам и ме гледаше все едно падам от космоса... Как така не можеш да мърдаш... Оправи се това, спря да тече след като ми го цепна малко и антибиотик. Остава дърпането и някъде вътре да боли заедно с болка в корема, която усещам кто натъртено, все едно са ме ритали в корема...
Много е прясно раждането и колкото и да се опитвам да не го мисля, не става.. И само си мисля защо при мен е така, какво ми има и подобни мисли.
А на вас второто при същия лекар ли беше? По същия метод ли? Въпросите, които само ме мъчат са в мен ли си е проблема, в лекаря ли е, дали с второ ще е по-лесно или напротив.. Знам, че няма кой да ми отговори, само се напрягам излишно. Предполагам ще ми трябва просто време, за да забравя като с всичко останало.. Много искам второ дете след време, но не съм сигурна дали мога втори път да го издържа..
Не си сама.
Първото ми беше брутално болезнено, разрезът е доволно голям, бебето беше напречно.
Можех да спя само по гръб, настрани абсурд. Трудно ставах, придърпваше ме, наболяваше ме, в студено време доста. Даже и подминах май шест месеца.
Имам много висок праг на болка.
Второто ми беше сюрреализъм, след седмица все едно не бях раждала.
Първото ми беше брутално болезнено, разрезът е доволно голям, бебето беше напречно.
Можех да спя само по гръб, настрани абсурд. Трудно ставах, придърпваше ме, наболяваше ме, в студено време доста. Даже и подминах май шест месеца.
Имам много висок праг на болка.
Второто ми беше сюрреализъм, след седмица все едно не бях раждала.
Препоръчани теми