Домът на Дракона (House of the Dragon), част от филмовата вселена на GoT - 42

това е съвсем реално, но напук на днешните разбирания за сляп сексизъм, има съвсем реална основа от по-ранните епохи, когато кралете и военачалниците сами са предвождали войските в бой. Едно, че жените са в доста неизгодно положение в ръкопашен бой с разни железа. Основното е, че поради природата си през повечето време са под една или друга форма „обременени“ с деца и съответно няма как да водят армията в често продължаващи години военни кампании, което остава да се поеме от принца-консорт. Само че принцът-консорт като нищо може да е от държавата, с която сме във война. Никой войник няма да се чувства сигурно в такъв случай. Примерно английските войски ще се сражават срещу Франция, предвождани от френски принц, който е племенник на вражеския крал? Накъде ще ги поведе и зад кой хълм ще ги вкара в засада? Моралът ще е нулев. А ако кралицата не може да се довери на своя принц-консорт да води войските й срещу врага, то подобна публична проява на недоверие също ще се отрази на всички – принцът-консорт действа като шпионин в двора и докладва на врага всичките ни планове. Изобщо кофти ситуация, продължила и след като практическата й обосновка е изгубила приложимостта си.

всъщност той като крал няма никакъв избор, това е негово абсолютно задължение към династията и трона. Мирът няма да е сигурен, докато наследствената линия не се подсигури, т.е. няма минимум двама наследници. Един наследник на короната не стига, тъй като всичко се случва. Инциденти, кофти храна, болести, прочие, наследникът загива от нещо дребно, кралят вече е възрастен тепърва да създава нов и войната е гарантирана.

Това важи дори с още по-голяма сила, когато наследникът е жена. Просто към другите рискове сега се добавят и тези на бременността и раждането, които в една такава обстановка са огромни. Майката на Ренира умира при раждане. Нейната собствена майка пък умира при нейното раждане. Майката на крал Визерис също умира вследствие на раждане (на по-малкият му брат след Демън, който не я надживява много). Т.е. и майката на Ренира, и двете й баби са умрели при раждане (неслучайно в света на Троновете все някой обяснява как бойното поле на жените е в родилното ложе). Абсолютно недопустимо е да се остави самата Ренира да е единствена наследница на династията – болезнено възможно е тя да намери смъртта си там. И тогава настава край на Таргариените, кралството се разпада във война. Е, остава евентуално Демън с неговите овце, който също няма наследници и отделно в ролята на крал сам по себе си ще гарантира край на мира.

Грешката на Визерис, с която гарантира бъдещите междуособици, всъщност е, че продължава да налага Ренира за наследник, след като му се раждат синове. Това е огромен шамар и среден пръст към цялото кралство. Самият той дължи короната си на избралият го години по-рано Съвет на лордовете чрез някаква примитивна демокрация. Когато заявява, че Ренира остава наследницата въпреки вече роден син, директно обижда всички онези, които са гласували срещу Ренис (по брак Веларион) за него като крал вследствие това, че е мъж. Едновременно пък оскърбява и останалите, поддръжниците на Ренис, които са гласували за жена на трона и въпреки загубата приемат без възражения решението на мнозинството – монархът, който не искахте да ви управлява, но ви бе наложен поради мъжкия си пол, сега потъпква демократичния процес и ви натриса щерка си, щото този път вече става въпрос за собственото му момиче, нали...

Апропо, това го показаха на екран, след като Визерис обяви избора си и ги накара да се закълнат във вярност към Ренира. След като й заяви, че я обявява за наследник, веднага смениха сцената и дадоха централно лорд Баратеон, който гледаше като изнасилен с мопа с резервната коса на Веларион.

С този си акт Визерис гарантира не особено радушни чувства и навсякъде прикрити врагове на дъщеря си. Впоследствие имаше други ходове, с които да играе за короната й и да й спечели съюзници, но не предприе нито един от тях. Чак до съюза с Веларион, но това е твърде малко, твърде късно.

отговорът се крие в сцената и най-вече в неказаното в нея. Обърнете внимание на думите на Алисънт и как не доизказваше репликите си, тъй като самата тя бе сконфузена и търсеше правилните думи. Стана въпрос, че в нощта на завръщането на Демън е станало нещо, че кралят е получил доклад за... неморални действия... че самата Алисънт не обвинява принцесата поради нейната младост... – тя надграждаше да го попита дали като стоял на пост пред спалнята й потвърждава, че е видял Демън да спи с нея. Но никъде не спомена за самия Демън (освен за прибирането му като времеви ориентир) и Коул през цялото време мислеше, че говори за него самия. В даден момент не можа да издържи това тромова насочване и изплю действително станалото, като пое сам основната вина и помоли единствено за смърт без изтезания. Това пък шокира Алисънт, тъй като от храста изскочи коренно различен заек от очаквания (отделно може би се заиграват с някаква неизказана любов между нея и Ренира отвъд обикновеното приятелство).

Тук трябва да се върна по-назад и да уточня нещо, което намирам за важно, за да се разбере конфликтът от емоции в Коул и неговата „чест“. Реално Ренира е тази, която го сложи на пачи яйца. Той е обикновен страж и заграждането му в спалнята й го постави изцяло под нейното благоволение. В неговата позиция, след като отблъсне хормонясалата тинейджърка, онази има огромен шанс да се обиди и в озлоблението й още на следващата заран може да отиде на гилотината, като чуе обвинение как се е опитал да пусне ръка на принцесата и да я насили. Малцина си дават сметка какво е животът на зрял мъж да зависи изцяло от думата, настроението и капризите на ядосано дете, което е в позицията на неподлагана на съмнение сила. Аз съм го виждал в реалния, уж патриархален свят с очите си.

Не че това точно му е съображението да спи с нея и че не я е желал, съвсем не. Но Ренира е онази, която хич без да мисли, го постави на пързалката надолу и преобърна взаимоотношенията им. Оттам насетне и неговото най-умно решение беше пълна тъпотия, портокали и бягство като в детска приказка. И получи пълно объркване и допълнителен конфликт след неизбежния отказ.

Дотук сценаристите спазваха с лирични отклонения и изходния материал, браво за което. Разликата настъпи едва в края на самата сватба.

В оригинал сватбата по традиция се отбелязва с турнир, на който Кристън Коул вече е преминал на страната на Алисънт (теоретично само поради яростта си от отблъскването и/или съблазняването от страна на Ренира, като в екранизацията сега съчетаха двете в едно). Следва да се отбележи, че по това време тя вече е „тренирана в изкуството на въздишките“ от Демън (тук видяхме в какво се състои тренировката) и е спала с Харвин Стронг (при нас на теория предстои). На турнира Коул демонстративно моли Алисънт да се сражава под нейното благоволение, което потриса всички, предвид върлата му досегашна преданост към Ренира. Впоследствие в рицарската масовка методично и поетапно първо премазва Демън (отново), след това пребива брутално Харвин (до етап, че на огромния мъжага прякорът му става от Кокалотрошача на Кокалопотрошения) и накрая стига до Джофри, чупи му черепа и така го убива. Т.е. преминава през всички други докоснали Ренира мъже, като Джофри му служи като заместител на неучастващия Ленор. Всички са вбесени, включително Визерис, но преди да може да го накаже, кралицата става и му отправя публична молба да назначи Коул за нейн заклет закрилник – молба, на която той няма как да откаже.

В сериала са разкарали турнира и изнесли заключителната част от него на самата сватба. И на мен ми направи впечатление как така нямаше никакви обяснения и последствия от случилото се. Това, което приемам, е елементарно измъкване на Коул със съвсем малко мисъл от негова страна (и на включване на Алисънт) извън кадър, между сцената с харакирито и сватбата.

Този, на когото Коул иска да си изкара яда, е Ленор, не Джофри (омразата му тъкмо започва да се оформя и все още е насочена към непосредствената причина, преди да изкристализира към самата Ренира). Няма как да подхване Ленор, тъй че Джофри служи просто за заместител. Изключително малоумно от страна на последния, че на базата на два погледа и бърза хрумка пристига до рицар на кралската гвардия и му тропоса открито как бил любовник на мъжа на предполагаемата му любовница, всяка от изброените любови бъдейки извън закона. Цял Айнщайн. И ако се случеше не Коул да е любовникът на Ренира и после докладва за получените сведения, тогава аджеба сеир.

Непосредствено това, което виждат хората, е рицар на Кралската гвардия, който се бие с (и накрая убива) човек, който официално е никой. Никой освен краля няма правото да каже каквото и да било, това е същината на задължението и абсолютно правомощие на Кралската гвардия. За това са сложени там. По подразбиране се приема, че Коул е разкрил опасност и я ликвидира съобразно собствената си преценка. Особено при непосредствената близост на Ренира, която може да е изложеният на риск субект. Ленор се опитва да се намеси и Коул го удря – в този момент Ленор все още не е кралска особа, тъй че дори технически не важи наказанието за посягане срещу такива, отделно, че Кралската гвардия има правомощията да накърнява физическата и емоционална цялост на членовете на кралското семейство освен при изрична заповед за обратното от страна на краля. Те са длъжни единствено и само пред краля и както Баристан сам обясни навремето, често опасността идва точно от кралските приближени и роднини – съпруги, братя, наследници дори, всеки от тях може да посегне срещу краля и в такъв случай рицарят е заклет да защити именно краля дори и ако трябва да убие сина/брата/жена му.

И най-вече, по най-простото и приложимо обяснение е, че във вихъра на боя биещият се човек не вижда и не разбира кой е другият, той е фокусиран изцяло върху опонента си и не осъзнава кой се опитва да му попречи, а че само някой му пречи да достигне врага си. Затова и боевете са толкова опасни и принципно се разтърват, като се държат хората обездвижени, докато яростта изчезне в степен да изтрезнеят достатъчно, че да се осъзнаят, преди без да разберат са сторили нещо непоправимо.

Впоследствие Коул стана, завъртя се и излезе, преди Визерис и да е видял през тълпата какво, аджеба, стана, а и самият Визерис получи пристъп и не бе в състояние да прави каквото и да било. Коул има време да поизтрезнее и разбере какво всъщност е сторил и решава да се самоубие пред боговете. Там го намира и последвалата го Алисънт, която за разлика от омаломощения Визерис можа да се задейства веднага.

Важно е да се отбележи, че всичко това бе положено по-рано в епизода чрез няколко умишлени сцени. Когато Алисънт говори с чичо си или какъв беше там и си осигури подкрепата на първия си и вероятно единствен гарантиран от нейна гледна точка съюзник, съвсем показно дадоха как се извърна и започва напрегнато да оглежда тълпата, опитвайки се да си намери в нея други поддръжници, към които да подходи.

Какво точно му е казала до дървото на боговете, когато щеше да се самоубие, това оставиха да се гадае или разкрива в следващите епизоди.

Да отърват Коул от последващо наказание е небрежно лесно, направо идеална малка интрига и солта на живота за хора като Тирион/Варис/Кутрето – Джофри е дошъл при Коул и му е казал съмнителни неща, свързани с брака на Ленор и Ренира. Мнозина ги видяха как говорят. Коул не отдава на приказките на другия особено внимание, но решава да го следи по-отблизо. Джофри се приближава към Ренира, вади нож и ще я заколи, докато танцува с чичо си. Коул се намесва и ликвидира опасността, спасявайки живота на принцесата от обезумелия от ревност, пиян фаворит.

Публична тайна е, в процес на осъзнаване от целия двор, че Ленор е обратен и Джофри е сегашният му любовник. При пристигането на Веларионите самият Джофри арогантно и самоуверено се себеизтъкна публично пред всички, като на приема показно остана централно в залата да гледа нахално кралския подиум и конкретно Ленор до степен, в която Ренира се извърна да погледне въпросително годеника си, а самият крал бе принуден да се покашля уж от болестта, за да подкани останалите членове на рода Веларион (сами поставени в по-долна позиция зад наглия рицар никой) да тръгнат към местата си и да го сръчкат да потегли и той.

По време на танца показаха друга сцена, която е лесна да се пропусне. Ренира танцува с Харвин и идва време за смяна на партньорите. Завърта се, но следващият й партньор се пада именно Ленор, който не я поема, а я оставя да увисне и Харвин я спасява от неудобното положение, като я притегля обратно към себе си. В конраст с това секунди по-късно в същия танц Ленор с щастлива усмивка се среща с Джофри и двамата се сгушват и притискат глави един към друг като гълъбчета. Камерата веднага скача на родителите на Ленор, които го следят напрегнато и незабавно тръгват да си шушукат нещо.

Та с оглед на това простичкото оправдание на Коул за обезумелият от ревност и потикнат от алкохола фаворит, който се нахвърля на годеницата на своя любовник, поставя всички с вързани ръце – като иронията е, че в известен смисъл се е случило точно това. Нито Визерис, нито Корлис искат да раздухват случая и предпочитанията на Ленор да се превърнат в открит дебат. Отделно, че Веларион желаят повече кралски брак, отколкото синът им да е щастлив.

Коул не получава никакво наказание, че дори и полугласна похвала може да се наложи да му дадат. Разбира се, това не би попречило скоро да стане злополука и той случайно да падне по стълбите или от някоя бойница.

И тук се намесва Алисънт, която (както е в оригинал) отправя молба към Визерис да назначи (вече отличилия се в положителна светлина пред публиката) бял рицар Кристън Коул за неин заклет щит. Кралят няма как да й откаже, без да предизвика още по-голям скандал. Корлис Веларион е с вързани ръце и повече не може безрисково да уреди злополука с Коул, тъй като това вече е удар срещу кралицата и нейната фракция. При това и другият не е посегнал на сина му лично, а на неудобния любовник, когото самият Корлис не желае и за когото по-рано изрази усмихнато надежда, че е просто лекомислена фаза и синът му скоро ще го надрасне. Рискът да предприема ответни действия и отмъщения категорично не си заслужава. А Ленор? Него го питат точно толкова, колкото дали му се жени мигове след като е прегръщал смазания труп на обичния си...

Във Византия Зоя Порфирогенеткта, дъщерята на император  Василий се е женила три пъти. Всеки път  тя е легитимирала съпруга си като новия император.
В  България царица Анна-Анисия се омъжила за Борил, след като била женена за Калоян, а Мария - за  Ивайло, след като била омъжена за Константит Тих и така го легитимирала. Разбира се има го и начинът на османците - тотално наследяване по мъжка линия, единият избива братята си.
 Но в Англия не е така, Матилда и Стивън се договарят. Войната на розите е предизмиквана от липсата на тактичност, от страна на Бялата кралица.

Ленор е кралска особа, защото майка му е братовчедка на краля. Кралски особи, се целият род по съребрена линя - виж само колко племенници, братовчедки и пр. има Чарлз, това са все кралски особи.  А що се отнася до какви права имат белите плащове - те са стояли бездейни, когато Ерис Лудия е биел жена си... Обаче КК се намесва  с риск да застраши Ленор, заради предполагаема опасност, която никой не е видял освен него. Е, няма такъв филм. Няма такова нещо като  това, че Кристън Коул преценява по подразбиране опасността. По подразбиране, това бе сватба и той трябваше на всяка цена да избягва кръвопролитията.  Дори да е имало опасност, можеше да повали жертвата с един удар, изпускането на нервите и пребиването до смърт издават голяма слабост. Всъщност именно КК застраши Ренира, защото тя бе изведена едва след неговите действия. И как пък никой от другите бели плащове не видя опасността, а само той, при положение, че имаше бели плащове до него?. Предвид че имаше толкова много хора около него не е нормално и да не свидетелества никой как е избухнал скандала, какво се е случило и на КК да му разкажат играта