Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

За помощта към пълнолетните деца - да се оправят сами или да им се помага?

  • 53 184
  • 3 291
  •   1
Отговори
# 1 215
  • София
  • Мнения: 31 230
Слагаш думи в устите на хората, които не са казали. Това не е хубаво, Андариел.

# 1 216
  • Столичанин ама не в повече :D
  • Мнения: 1 692
Тоест, в България е абсолютно невъзможно предприемчива учителка да си намери финансиране и да се реализира с частен бизнес?

Правилно разбираш, САЩ не е в България.
Да го кажем че е на 95% невъзможно, всъщност имах една позната учителка в детска градина дето имаше някакви такива желания и в тая държава е абсурд такова нещо, с щатите няма абсолютно никаква база за сравнение, защото там буквално не са богати само тея на които не им се работи, тук изобщо не е така.

п.с А Андариел всъщност говори за нещата такива каквито са в реалността, докато голямата част от останалите не особено, може би и затова е най-хранена. Thinking

# 1 217
  • Мнения: 9 448
Мама Ру, остави хората да си мечтаят. Мечтите са безплатни.
Както знаем последният китайски император е умрял като градинар.
Мечтите са безплатни, но осъществяването им може да струва скъпо, както се казваше в един стар латино сериал.
На този свят идваме голи и си отиваме пак така. Каквото и да натрупаме тук като пари, имоти и знания, то остава на тези, които остават след нас. Не искаме ли децата ни да са щастливи? Не искаме ли да могат да следват мечтите си? Да имат време за любимите си хора и неща?
Какво е щастието за вас?
Какво е успехът според вас?
Ако човек работи това, което е искал, това, в което се чувства добър, ако има до себе си любим човек, здрави деца той успял ли е? Щастлив ли е?
Ако някой цял живот е учил, развивал се е, градил е кариера, но с цената на време за семейство, хобита, пътуване, почивка дали тази кариера, този успех ще са достатъчни да е щастлив? А дали е успял?

# 1 218
  • Мнения: 32 224
Защо по презумция приемате, че децата на милионерите харчат парите за проекти, т.е. родителите им ги финансират. Аз съм видяла точно обратното. Милионерите тръгнали от нулата, знаят как са изкарани парите и не оставят да се харчат с лека ръка.

Да финансираш добър проект не значи харчене с лека ръка. Пък това, че проектът е на детето, е само бонус, защото парите се въртят в семейството.  Тръмп май от баща си е бил финансиран.

# 1 219
  • Houston, TX
  • Мнения: 14 308
Тоест, в България е абсолютно невъзможно предприемчива учителка да си намери финансиране и да се реализира с частен бизнес?

Правилно разбираш, САЩ не е в България.

Какво разбираш под предприемчива учителка и реализиране на частен бизнес? Преди малко говореше за отваряне на детска градина, сега за предприемчива учителка, която си намира финансиране и частен бизнес.

Предприемчивата учителка намира финасиране и отваря частна детска градина.
Аз лично познавам 3-ма такива

# 1 220
  • Мнения: 3 580
То според мен и заплатата на една учителка в детската градина не пълни, хем е отговорна работа, но ако същата реши да направи частна градина с интересна концепция? Ако потръгне и отвори и втора? Не е за всеки собствен бизнес, но човек има различни опции, трудно ми е да се сетя за нещо, което при достатъчно усилия и малко предприемчивост, няма да стигне поне за базово съществуване. Но на човек трябва и да му се работи.

Не се прави толкова лесно детска градина, колкото си го представяш….

Каквото съм написала и в този си пост, след който ти реши да ми обясниш как не било толкова просто. Следи малко дискусията. Казвам, че дори и човек да има образование и някаква интуитивна професия, която не е задължително добре платена, ако е малко находчив ще намери вариант да се реализира.

Тея приказки в България как нямало как да стане това и онова… ами ако не са ви ай ти та децата и сте отговорни родители, проучвайте в коя държава имат реализация и ги посъветвайте да си събират багажа. Родили сте се в бяла държава, някои от вас очевидно не могат да си представят какво предимство е това. Оправдания колкото щете защо нещо не става…

В Щатите беше и продължава да е модерно да се създават и разширяват вериги зъболекарски клиники. И в България го има, баш по оня модел, работи, и шефовете не знаят сигурно колко зъба има един човек в устата - защото не им трябва, понеже мислят как да движат бизнеса и наемат стоматолози. Може и да са повече, мой съученик стартира обаче една такава верига. Така че - става, има как.

# 1 221
  • София
  • Мнения: 62 608
Откъде го набира това финансиране? Всъщност, по нашенско е възможно като зная какви забутани градини има, които да се чуди човек как изобщо съществуват. На това му се казва предприемчивост. Щом хората са готови да плащат за условия със спорно качество, значи този, който я е направил е достатъчно предприемчив.

# 1 222
  • here and now
  • Мнения: 3 177
Всяко нещо струва друго нещо.
Човек няма как да има всичко.
Не познавам щастлив човек, който не може да си плаща сметките.
Има едно базово ниво, което трябва да се покрие.
Темата е за помагането на децата.
Ако човек си е свършил работата като родител и е възпитал определени качества, то няма да му се наложи да помага особено на пълнолетните си деца.

# 1 223
  • Houston, TX
  • Мнения: 14 308
Откъде го набира това финансиране?
Който търси, намира. Ти откъде намери финасиране?

# 1 224
  • София
  • Мнения: 62 608
На мен не ми трябва финансиране за детска градина. Аз съм работник.

# 1 225
  • Мнения: 3 580
Финансиране има откъде, както има и различни типове капитал. Досега обясняваше как ще ориентираш професионално децата си, такива неща като с финансирането евентуално на частен бизнес би трябвало да са ти ясни, както и на всеки родител с житейски опит и завършено преди 20г висше образование. Не виждам как това е релевантно за темата.

# 1 226
  • Мнения: 32 224
Следя дискусията и съм ... Не знам как да се изразя по-меко, от пренебрежението на професии и хора, които ги работят, ако са под стандартите на форума. Говори се само за амбиции за чужди университети и мениджърски позиции. Всичко друго не просто е под достойнството ни, но май няма и право да се нарече човек, да получава заплащане, което да му позволи достойно съществуване и въобще не заслужава уважение.

Не знам защо аз не възприемам така нещата, може би защото не съм предубедена. Да имаш амбиции за топ чужди университети и кариера на мениджър или милионер не е лошо и не значи, че пренебрегваш или презираш хората с обикновени професии. По твоята логика всички деца (по десет и повече за място), които кандидатстват в топ гимназия презират обикновените училища, така ли?  Не мисля, просто всеки си мечтае за нещо голямо и даже и да осъзнава, че е над възможностите му, решава да се пробва. А много и не го осъзнават, но непремерените и нереални амбиции не значат презрение към ниско платените професии.

# 1 227
  • Houston, TX
  • Мнения: 14 308
Значи не ти се е налагало да търсиш. Мога да дам няколко примера:
- заем
- инвестиционен посредник
- наследство
- взел си представителството за определена държава ( договор, франчайз, подобни)
- родителски кооператив ( между другото едно от най-добрите училища в Хюстън е създадено по този начин)

# 1 228
  • София
  • Мнения: 62 608
Зная ги много добре, първото ми образование е икономическо. И също зная много добре как се финансират някои начинания по нашенско. И не, не е "панелка срещу кредит". (обичам да ме смятат за глупава, незнаеща и некомпетентна Wink)

# 1 229
  • Мнения: 3 580
Дори не говорех задължително за банки, макар че си мислиш, че ги знаеш. Има много начини за финансиране на проекти. Много опции не са съществували по времето, когато си си завършила икономическото образование.

Общи условия

Активация на акаунт