За помощта към пълнолетните деца - да се оправят сами или да им се помага?

  • 72 931
  • 3 289
  •   1
Отговори
# 3 090
  • София
  • Мнения: 16 027
Сещам се за онези родители вегани, дето си хранели бебето с бадемово мляко и го уморили от глад. Е, аз ако съм бабата няма да се примиря с това нещо, но съм уверена, че дъщерята веган е била абсолютно сигурна в правотата си.

Така де, ето един случай, в когото майката не е знаела най-добре.

Иначе факт, че на родителите се пада тежката съдба да са все виновни. Ако се намесят, виновни са. Ако не се намесят, пак са виновни. В случаите, когато това не е така, ако някога се осъзнае, обикновено е след години. Затова и трябва да се остави "детето" само да гради пътя си и да се научи да си носи отговорността за това, което то избира. След определена възраст разбира се. Така после то самото ще разбере какво е да си родител, а не да се криеш зад него.

# 3 091
  • София
  • Мнения: 15 291
Ако познаваш 50-60 годишна майка, която  всеки ден спори с 25-35 годишната си дъщеря, която има свое семейство, кое е по-добре за нея и постоянно се опитва да я убеди да прави определени неща, които дъщерята отказва, и се сърди, че тя отказва, би ли казала на майката, че е добре да престане, да го кара по-кротко? Предполагам, че не. Решението е дъщерята да не обръща внимание. Подразбира се, че младите трябва да са по-великодушни и толерантни, а старите могат да си бъдат, каквито си искат. Което според мен не е правилно. Не е лошо и по-възрастните да се самоусъвършенстват, за да се подбрят взаимоотношенията.
Не се напъвам да променям на някой мнението в случая, както майка ми прави често - просто си казвам моето.
Виж, терапевтите съветват вместо човек да се ядосва да види какво е в негова власт в случая, а то е да не се обръща внимание. Иначе можеш да настояваш досадните родители да се променят, но те биха го направили ако беше проблем за тях, а то не е. И като не искаш да си великодушна просто не общувай с тях, не си длъжна. Или пързаляй разговорите по Коледа и рождени дни в теми като времето и какво дават по телевизията. Та, да трябва някой нещо, не не трябва, който има проблем го решава по някакъв начин. Животът е несправедлив. За твоя утеха мога да кажа, че по-лошо от това да ти дават акъл е изобщо да не се интересуват от теб, например.
Затова излез от детската градина с правилно и неправилно, справедливо и несправедливо и се отдалечи от родителите си, вместо да си късаш нервите.

# 3 092
  • Мнения: 5 990
Сещам се за онези родители вегани, дето си хранели бебето с бадемово мляко и го уморили от глад. Е, аз ако съм бабата няма да се примиря с това нещо, но съм уверена, че дъщерята веган е била абсолютно сигурна в правотата си.

Така де, ето един случай, в когото майката не е знаела най-добре.

Иначе факт, че на родителите се пада тежката съдба да са все виновни. Ако се намесят, виновни са. Ако не се намесят, пак са виновни. В случаите, когато това не е така, ако някога се осъзнае, обикновено е след години. Затова и трябва да се остави "детето" само да гради пътя си и да се научи да си носи отговорността за това, което то избира. След определена възраст разбира се. Така после то самото ще разбере какво е да си родител, а не да се криеш зад него.

Не съм напълно съгласна. Ролята на родителя е и да предпази детето си от големи грешки, а не да го оставиш да се самозатрие. Напълно естествено е да споделиш своя опит с детето си. Аз писах по-горе. Детето ми имаше контакт с избрани други деца използвайки моя айпад и моя профил. Веднъж беше постнала нещо, което не трябва да пускаш по интернет. Съвсем дребна грешчица, не голи снимки или подобни. Тогава си поговорихме, разбрахме се за правилата при ползване на интернет. Ами след два дни снимала хладилника ми и изпратила снимките на приятелките. Не че е голям проблема, но при положение, че сме говорили точно за това, си беше грешка. Разбирам дете е, но именно това беше момента да и създам навици за ползване на интернет. Научи се и след това, когато имаше свой профил, понякога ме е питала “това ОК ли е да го пусна”; примерно, снимка по бански. Сега вече знае кое е ОК и кое не и няма нужда да пита майка си.
Просто давам пример, когато съвета на майката може да спести на детето сериозни проблеми вместо да го оставиш само да се опари жестоко. Да, малки грешки е хубаво да се оставят да прави, за да се научи, че грешките имат последствия, но и след тях има светлина.
Моята роля като родител е да съм коректор на поведението, докато детето си създаде свои възгледи, морал и светоглед. После може да си споделяме възгледите, но от един момент нататък сме равни като индивиди.

# 3 093
  • Мнения: X
Защо снимката на хладилника да е проблем?

Помощта е помощ когато е поискана, желана и оценявана. Другото е налагане и манипулация.

# 3 094
  • София
  • Мнения: 62 595
Анди, не го смята за баща. И категорично не иска да има нищо общо. Нито го е търсила някога, нито се интересува от него.

Не го търси към момента. Но знае, че й е баща. Ако я попитат кой е баща й, едва ли казва "аз нямам баща". Това е знаенето на корените.

Уиш, по точките, които си написала
1. Това, че жена е способна на всичко изразява способност. Не правя морална оценка или правилност на постъпките. Важното е, че за жената целта оправдава средствата.
2. За мъжа - може да се разлюби, може и да не се разлюби. Предвид това, че хората рядко се залюбват и остават само с един партньор, в частност мъж, особено в днешно време, съвсем вероятно е мъжът да бъде разлюбен. След него идва друг, който бива залюбен.
3. В болднатото не съм казала нищо за обич. Написала съм за знаене, че ти е родител. Може да не го обичаш, но не го сменяш този родител за друг, както може да смениш мъже.  Любовта на дете към родител е дотолкова, доколкото изначално детето от малко обича родителя си. После може да го мрази, да го отрече и всичко, но вътрешното, още от малките години си остава. Хората по подразбиране изпитваме някаква любов към родителите, тя е съвсем примитивна.
4. Част от естественото израстване е детето на определени етапи в живота си да е убедено, че знае всичко. В пуберските периоди е по подразбиране това знаене, а когато стане възрастен човек е съвсем убеден, че знае най-добре за живота си, защото е възрастен.

# 3 095
  • Мнения: 9 123
Тук говорим за пълнолетни хора, не за деца.

# 3 096
  • София
  • Мнения: 16 027
Абаджиева, казах след определена възраст. В началото родителя определя почти на 100%, и постепенно дава на детето все повече възможност само да избира, докато не се обърнат тотално нещата. А все пак заданието на темата е пълнолетни деца. Иначе ясно, че в началото родителя орпеделя, после е коректив, и накрая, ако си е свършил добре работата, нито едното е необходимо, нито другото. Не че "детето" няма пак да бърка (и големите бъркат - в СО сме все пак, истории потрес), но ще оцелее. Ако не може да оцелее, родителя не се е справил, съответно опеката му е безсмислена, защото е видно, че не е довела до добър резултат.

# 3 097
  • Мнения: 17 276
За използването на социални мрежи си има възрастови ограничения, следваме ги тях.
Използва моите профили ( за това и съм приятел с плеяда баскетболисти, рапъри и подобни). Т.е. Има ограничен достъп. Знае кое е позволено и кое не.

# 3 098
  • София
  • Мнения: 18 583
Анди, не го смята за баща. И категорично не иска да има нищо общо. Нито го е търсила някога, нито се интересува от него.

Не го търси към момента. Но знае, че й е баща. Ако я попитат кой е баща й, едва ли казва "аз нямам баща". Това е знаенето на корените.


Точно така казва. Та те дори може да се разминават по улиците и да не се познават. Тя отдавна не е дете, а голяма жена със свои деца. Не го знае нито кой е, нито как изглежда. Знае само името му, защото го носеше като бащино (смени го след пълнолетие). И реално точно го е замени, както той нея. Приела е за баща бащата на сестра си, защото той е бил до нея в ключови моменти от живота й. Синът й носи името на този човек, а не на "баща" й.
Биологичните връзки не могат да накарат хората да са си близки.

# 3 099
  • Мнения: X
Девиантни примери има много и са голямо отваряне на очите за възможни варианти.

Аз бях от непопулярните родители със спазването на възрастовия лимит за соц мрежи и нет, като нашето дете беше едно от малкото без Смарт телефон, соц мрежи и лаптоп. Ковид промени това, но и възрастта й също беше вече различна.

# 3 100
  • Мнения: 100
В общи линии, всеки си мисли,че знае най-добре, и всеки си прави каквото иска. Simple Smile В днешно време все по-малко млади хора се оставят да бъдат контролирани от родителите си. Родителите може да си настояват, текат конфликти, но в повечето случаи нямат власт да се наложат и така си тече живота...Grinning

# 3 101
  • Мнения: 24 397
Гледната точка на Лъвица за възпитание и отношение към дете тотално покрива моята. Нищо, че тя няма деца. Аз съм възпитавала абсолютно по този маниер.
И да, моето е на 20. И, да, работи методата. Намесвам се само, когато ми поискат изрична помощ и ножът е опрял в кокала. Говоря за пари, съвети. Емоционалната близост и подкрепа винаги я има. Дори ми се правят забележки – моля те, не ми казвай, знаеш, че аз мога да преценя за себе си.

# 3 102
  • Мнения: 9 013
Фийвър, за втори път прецакваш на Анди теорията Grinning

# 3 103
  • София
  • Мнения: 62 595
Нищо не прецаква. Кръгът ще се затвори. В момента най-вероятно дъщерята е гневна на баща си. Онзи тих гняв, който изпитват децата към родителите, които са ги изоставили. Сменям името, защото не те зачитам, че си ми баща, не искам да имам нищо общо с теб. Има време. На 80 процента съм сигурна, че ще минат години и ще започне да се замисля. Не че ще го заобича, а ще иска да разбере кой е и защо.

# 3 104
  • Мнения: X
Принципно съм съгласна с Андариел, но това прехласване по родителите, че са ти единствени, да не се критикуват и независимо какво са сторили да се поддържа контакт с тях, е токсично.

Общи условия

Активация на акаунт