За помощта към пълнолетните деца - да се оправят сами или да им се помага?

  • 72 931
  • 3 289
  •   1
Отговори
# 3 105
  • София
  • Мнения: 62 595
Казах да се избягва да се критикуват публично. Има предостатъчно хора, пред които е безопасно критикуването на родител, които няма да изпортят казаното. Публичното не точно критикуване, а изнасяне на твърде сериозни и неприятни неща първо бие по този, който ги е написал.

# 3 106
  • София
  • Мнения: 18 583
Е, минали са 30 години, откакто не са се виждали и 12 от смяната на името. Колко пък време да трябва!?
И теорията с децата е до време, защото тези деца не остават винаги деца. В един момент стават възрастни и мислещи хора. Особено ако вече имат свои деца и правят разлика какво е да си до детето си и да не си.
Но пък ти се кефя колко си упорита в поддържане на убеденостите ти.

Подкрепям напълно последното мнение на Мис. Дори не токсично, а изключително вредно е да се живее с подобно вторачване. За всички страни в "уравнението" е вредно.

Последна редакция: вт, 25 окт 2022, 15:50 от Fever Ray

# 3 107
  • France
  • Мнения: 16 171
Нищо не прецаква. Кръгът ще се затвори...
Извинявай, но това вече звучи като врачуване, а не като сериозен аргумент. Може и да направи постъпки в тази посока, може и да не направи.

# 3 108
  • Мнения: 17 332
Хайде да ви разкажа какво ме шокира в последните дни. Казус  с доста морални и материални елементи. Майка и баща се разделят, дъщерята остава на 16 години в дома на бащата, защото там си е живяла винаги- учлище, социален кръг. Но с майката са си близки, виждат се и се чуват всеки ден, майката откликва на всички емоционални и финансови нужди. И точно преди дъщерята да навърши 18 години, щото таткото е беден и зъл, завежда иск от името на дъщеря си за издръжка за една година назад, и напред. Дъщерята може да откаже иска, но се оправдава с тати и да не го разсърди. А и предстои бал, майка и е била най- добрият и приятел и съветник. Та толкова за зрелостта на 18 годишните и техните избори. На тези години човек трябва да си дава сметка какво губи, когато печели. Много ми е мъчно за майката, много. Как ще продължи да обича детето си безусловно след това, как ще се съхрани изграждането на доверието.

# 3 109
  • Мнения: 100
Казах да се избягва да се критикуват публично. Има предостатъчно хора, пред които е безопасно критикуването на родител, които няма да изпортят казаното. Публичното не точно критикуване, а изнасяне на твърде сериозни и неприятни неща първо бие по този, който ги е написал.
Това никога не съм го разбирала. Човек споделя някакви неприятни факти, които са се случили. Нали не сме в детската градина? Защо се очаква, че трябва да говорим само позитивни неща и хвалебствия. Според мен, избягват се негативни неща да се говорят или поне се внимава да не се разстроят,
 на малки деца до към 4-5 г. Един възрастен би трябвало да очаква, че ще чуе и неприятни неща за себе си. Поне на мен майка ми това ми го в е казвала едно към едно. Значи би трябвало да го приема и за себе си. Защо се очаква да премълчаваме неприятните неща? Нали животът не е само цветя и рози.

# 3 110
  • Мнения: 51 947
Защо снимката на хладилника да е проблем?

Помощта е помощ когато е поискана, желана и оценявана. Другото е налагане и манипулация.

Това важи за пълнолетните. За непълнолетните, и особено за малолетните, родителите имат отговорност и задължение да ги напътстват и ръководят.

В днешно време все по-малко млади хора се оставят да бъдат контролирани от родителите си. Родителите може да си настояват, текат конфликти, но в повечето случаи нямат власт да се наложат и така си тече живота...Grinning

За да има родителски контрол са нужни две предпоставки:
- Законова зависимост;
- Материална зависимост.

След 18 години първата отпада. От там нататък който е готов да се отдели от хранилката няма нужда да слуша никого. Колко е умно това да не се възползваш от опита на по-опитните е друг въпрос, но контрол вече няма.

Последна редакция: вт, 25 окт 2022, 16:01 от Черна станция

# 3 111
  • София
  • Мнения: 37 897
Tays, ако майката отхвърли детето си заради действията на баща ѝ - и тя толкова фела.
Какво значи тя е могла да откаже и защо непълнолетно се бута да взима страна в отношенията на големите?

# 3 112
  • Мнения: 100
Tays, ако майката отхвърли детето си заради действията на баща ѝ - и тя толкова фела.
Какво значи тя е могла да откаже и защо непълнолетно се бута да взима страна в отношенията на големите?
С навършването на 14 г. децата стават от малолетни непълнолетни и за да заведе иск бащата, трябва да бъде подписан и от дъщерята.
Продължаваме обаче със забавните обобщения - от един случай разбираме за зрелостта на 18 годишните и техните избори. Heart Eyes

# 3 113
  • France
  • Мнения: 16 171
Смятам, че да си токсичен родител е престъпление и най-малкото, което заслужават е да бъдат изтипосани в анонимен форум.

# 3 114
  • София
  • Мнения: 62 595
Бащата е направил дъщеря си съучастник - кой знае какво й е обещавал за бала, учене, рокли.

Филомена, аз не виждам никакъв смисъл този токсичен родител да бъде изтипосан публично, още повече, че написаното остава. Какво е това от страна на детето, което вече се е превърнало във възрастен - оплакване и търсене на съчувствие или отмъщение? На мен повече ми прилича на отмъщение. А хората гледат сеир.

# 3 115
  • Мнения: 17 332
Tays, ако майката отхвърли детето си заради действията на баща ѝ - и тя толкова фела.
Какво значи тя е могла да откаже и защо непълнолетно се бута да взима страна в отношенията на големите?
Може, защото не е приподписала молбата  и вече е пълнолетна, да депозира молба до съда, че не поддържа иска.
Само дето не иска и играе театър. Не зная майката дали ще я отхвърли, просто жената е много наранена, защото не е честно това, което и причиняват баща и дъщеря. За съжаление, ще застанат в съдебно дело една срещу друга и ще въвлекат и близки хора като свидетели. Как ще се развият отношенията, бъдещето ще покаже. Но нали тук пишем за помощ към пораснали деца, майката е помагала, не е дезертирала. И сега това.

# 3 116
  • France
  • Мнения: 16 171
Важното е порасналото дете да почувства облекчение. За мен резултатът е важен, не мотивите.

# 3 117
  • Мнения: 100
Важното е порасналото дете да почувства облекчение. За мен резултатът е важен, не мотивите.
Да.
 Пак опираме до това, че детето трябва да е великодушно, прощаващо и уравновесено, а родителят нямаме право да го коментираме. Детето също не е идеално, може да е гневно и да иска да си излее яда,  все пак всеки прави, каквото си науми и се чувства в правото си.

# 3 118
  • Мнения: 13 335
В случая с майката, сама си е виновна. Могла е по съдебен ред да се споразумее за някаква издръжка, а ако иска пак да дава допълнително. Какво всъщност означава, че е задоволявала нуждите на дъщеря си. Защото едно е да дадеш 200 лв за маратонки, друго-да ги дадеш на родител, който отглежда детето за отопление, храна, базови нужди. Тук ролите са малко сменени, обикновено мъжете казват "Каква издръжка, аз му купих колело за nnnnлв, компютър заnnnлв. Да, ама базовите нужди също трябва да се задоволяват.

# 3 119
  • София
  • Мнения: 16 027
Тайс, това може да го направи човек и на 16, и на 61. Ето, бащата, тоест - родителят, е инициатор на цялото нещо. Толкова за родителят знае най-добре и детето трябва да го слуша.

Общи условия

Активация на акаунт