Важното е порасналото дете да почувства облекчение. За мен резултатът е важен, не мотивите.
Пак опираме до това, че детето трябва да е великодушно, прощаващо и уравновесено, а родителят нямаме право да го коментираме. Детето също не е идеално, може да е гневно и да иска да си излее яда, все пак всеки прави, каквото си науми и се чувства в правото си.
Това дете нали вече е пораснало, зрял индивид? За какво говорим - за дете на ниво 3-годишно или за възрастен човек, който е с мислене на 3-годишно? Именно, всеки си прави каквото си науми, също това уж пораснало дете. Отмъщението носи краткотрайна наслада, а после идва осъзнаването, че не е бил този начинът.
За казуса с момичето - тук идва библейското да не изкушаваш и най вече родител да не изкушава детето с облаги, за да застане срещу другия родител. Първият родител взема печалбата, а детето остава с душевните терзания след осъзнаването.
