За помощта към пълнолетните деца - да се оправят сами или да им се помага?

Не мисля, че си ме разбрала Андариел. Просто изпитваш дискомфорт да спориш с мен и искаш да прекратим спора. ОК, имаш го. Аз и без това вече казах всичко по темата.

Андариел, мислиш ли, че това ще проработи? Родители, които се имат за винаги прави ще признаят грешките си и ще се извинят? Аз против моите родители нямам никакви обвинения, но от опит съм научила, че да си мълчиш ако нещо не е наред не е добре за други неща.
Споделяйки проблем може някой да ти помогне.

Хем те разбрах, хем не ми се спори с теб. Да, некомфортно ми е, само си хабя енергията на халост и постовете ти са пълни с обиди и грубо отношение, когато нещо не ти е на сгодата. Разбирам те дори повече, отколкото предполагаш и може би заради това не ми се спори с теб.

Хубаво, да не си мълчиш, но пред кого да не си мълчиш? Пред целия свят ли да не си мълчиш, но да мълчиш пред родителите? За какво е цялото немълчане пред целия свят като на практика нищо не се случва в отношенията родители-деца? Така и не се изговарят нещата между тях, дори те да не искат да чуят, но единият да каже на другия. Точно този, който е направил някакви неща, които са засегнали, той нищо не знае, живее си в едно неведение.

Защо реши, че се мълчи пред родителите? Това кой го е твърдял?

Има такива деспотични родители, които увреждат децата си за цял живот, които ги държат в зависимост, дали емоционална, дали финансова.
И тяхното поведение е отражение на целия живот на децата им.

Аха, а близките казват - недей сега така, тя ти е майка/той ти е баща! Не са толкова лоши! " Също както ти говориш. Близките хора са силно субективни и пристрастни в такива случаи. А доста често и силно ограничени и тесногръди, заради ей такива мнения като твоето, съответно гледат да заметат и омаловажат проблема, защото "какво ще кажат хората". Няма нужда. Да излезем от пещерите, викам!

Уиш, настръхнах като те прочетох.
Надявам се да не поддържаш контакт с подобен отровен родител.

 Гордея се много с това и съм крайна именно заради живота си. Поколенческата травма трябва да се спира и да не се дава затъмнение на такива родителски практики.

Горе-долу така казват, с едно уточнение. Добавя се и "ама знаеш ли тя /той колко те обича?"

Контеса, да кажем, че съм захвърлила този период в миналото, където му е мястото, и само когато някой запее песента за родителите като свещени крави, се сещам за него. Всички хора от живота ми са там, където им е мястото - кой вътре, кой вън.

Пък да не говорим за емоционален тормоз. Все едно такова нещо няма.

Близките не са само роднини. Роднините са пристрастни.

А какво лошо има някой да сподели във  форум. Аз това не го разбрах.

Нищо, да си споделя колкото иска.

За да не се разпознае някой

Защо, като гледам как в толкова много теми авторите се пращат от четящите на психолог, изглежда ми че има много хляб в тая професия, както в практическата страна така и в теоретичната.

Андариел , за много хора споделянето анонимно е много по-лесно. Във форум биха могли да намерят някой, който е минал през същото, да получат разбиране и страничен поглед, вкл. да минат на лични с друг потребител, който иначе няма къде да срещнат. Мен буквално ме изуми деленето на партньор- насилник, за когото е в реда на нещата да се пише, от "свещената крава" родител. И в двата случая става дума за едно и също, даже травмата от родител е още по-дълбока и свързана с повече стигма, чувство за вина и срам.  В този раздел се споделят всякакви проблеми с отношенията в семейството, това му е смисълът. Както човек може да получи някакво облекчение, страничен поглед и евентуални решения във взаимоотношенията си с партньор, същото се отнася и за родител. Аналогично, ако родител е малтретиран от собственото си пораснало дете, също има право да сподели и да потърси съдействие, където чувства, че ще го получи.  Във форума много родители търсят споделен опит за справяне с конфликти и поведение на малките си деца.  Това също ли е срамно и недопустимо? Все пак, излизане от анонимност на деца е още по-чувствителна тема, отколкото на възрастни.
За мен презумпцията, че някой споделя за отмъщение и именно с цел наказание, натриване на носа, е направо нелепа. Повечето споделящи държат да останат в анонимност и обикновено търсят съвети за справяне. Самата динамика с подобен родител изключва да му завреш телефона пред очите и да кажеш - "виж какво си чудовище, хората мислят като мен." А да разчиташ, че някой ще прочете темата, ще се разпознае и ще се покае, е още по-безумно.
Андариел няколко пъти повтори как хората като си четяли писанията след време също би им станало неудобно и то точно, защото са писали за родители..Ами не, няма никаква логика в това. Съвсем ясно си личи, че това не са моментни сръдни за дребни дрязги, а дълбоко наранени души, като нещата са се трупали с много години. Наистина не разбирам защо е това подскачане в защита на токсични родители.