Децата и семейните правила

  • 1 476
  • 3
  •   1
Отговори
  • Мнения: 138
Във всяко семейство има правила, които регулират взаимоотношенията между родителите и децата. Една от задачите на възрастните е да създадат граници и ориентири, които да помогнат на детето да живее в обществото, да планира действията си и да прогнозира възможните последици от тях. Но малчуганите невинаги са готови да ги приемат и да ги следват. Как родителите да направят така, че техните правила да са справедливи и работещи?

Правилата (или нормите) са важна социална опора в нашия живот. За да извършат нещо заедно, хората трябва да умеят да се договарят, а за целта е нужно първо да уточнят правилата. От друга страна, едва ли има друго достижение на човечеството, което да предизвиква толкова силен протест, като установяването на определени норми. Кой е казал, че трябва да се постъпва точно така? Как се съвместяват ограниченията със самостоятелността на детето и поощряването на самоинициативата? И какво представляват изобщо правилата – система от заповеди или договаряне?

Често наричаме правила това, което някога е било установено и вече е станало нещо обичайно. Случва се правилата толкова да са сраснали с нас, че ние вече сме забравили как са възникнали и започваме да ги наричаме семейни отношения. Ако отношенията в семейството са лоши, те са следствие на лошите правила, установени в него. Ако ние не определим правила за детето, то само ще ги създаде за нас и това едва ли ще е за добро. „Вие сте длъжни да правите всичко, за което плача и се тръшкам“ е лошо правило. От друга страна, сърдитото родителско „Ще правиш това, което току-що ми хрумна в главата“ с нищо не е по-добро.

Кой тук е шефът?

За съжаление, най-честите грешки на родителите са установяване на правила в двете крайности – или „детето е господарят, родителите са негови слуги“, или „детето е никой, родителят е господ“. Златната среда са тези семейства, в които правилата се основават на уважение към децата под ръководството на възрастните.

Една от най-трудните задачи на родителите е да се научат да формулират разумни правила и да направят така, че детето да ги приеме, запомни и изпълни. Обикновено децата слушат родителите си, но понякога правилата са безсмислени и спират да работят, защото срещат упорита съпротива.

Когато човек – без значение дали е дете, или възрастен – попадне в ситуация, в която трябва да се спазва някакво правило, но не му е ясно защо е необходимо, това предизвиква несъгласие.

Правилата не работят също така, когато в същността си са просто заповеди, които се дават без обяснение и без възможност за обсъждане. Натискът предизвиква раздразнение и вътрешна съпротива.

Възрастният, който въвежда някакво правило властно, без обяснение, ще трябва да осъществява постоянен контрол за неговото изпълнение. Такъв непрекъснат контрол само повишава напрежението в детско-родителските отношения, защото естествената среда за едно дете – това е свободата. А в ситуация, в която се налага постоянно нещо да се контролира, няма никаква свобода, защото децата правят не това, което искат, а което им е казано.

Освен това, правилата под формата на заповеди предизвикват натоварване върху детската памет. За да запомни детето изискванията на възрастните, те трябва да са понятни и да не противоречат на желанията му. То съвсем естествено забравя тези правила, които му налагат, без да са основани на разбирането и способността му да разсъждава. А ако правилото е формулирано по твърде сложен начин, детето произволно ще го променя по свое усмотрение.

Стилове на общуване с децата

Поведението на детето зависи в голяма степен от това каква стратегия за взаимодействие с него ще изберат родителите. През 1939 година психологът Курт Левин провежда експеримент, за да определи как влияят върху децата авторитарният, либералният и демократичният стил на поведение на възрастните. Един и същ възпитател в течение на няколко месеца общува с три групи деца в предучилищна възраст, използвайки различно поведение при всяка група.

Установява се, че при авторитарния стил децата точно изпълняват задачите и се държат неагресивно, но същевременно са лишени от поле за творчество, не проявяват инициатива, усещат вътрешно напрежение и като цяло не изпитват симпатия към лидера.

При либералния стил децата не са ограничени в нищо. Те пренебрегват молбите на възрастния, държат се свободно, проявяват агресия към по-слабите. В тези условия децата не могат да работят самостоятелно и крайно неохотно и неефективно действат заедно.

При демократичния стил на ръководене възрастният привлича децата към обсъждане на правилата и ги поощрява да участват активно. В резултат те спокойно излагат предложенията си, не се отвличат от странични занимания, изпълняват поставените от възрастния задачи.

Предимствата и недостатъците на всеки стил зависят от задачите на възрастния. Той трябва да знае какво иска да постигне относно детето, какво поведение трябва да сформира. В различните ситуации са подходящи различни методи на възпитание, или както още ги наричат „лидерски стилове“.

Например, в краткосрочен план, авторитарният стил е удобен, когато трябва да постигнете пълно подчинение и да не се разсейвате от обяснения и поддържане на дисциплината. За да развиете креативността и да получите висококачествен творчески резултат обаче, е подходящ демократичният стил. С помощта на либералния стил може да дадете на децата възможност да изразходват натрупаната енергия.

Възрастните често използват различни методи в зависимост от собствените си предпочитания или от ситуацията. За да се постигнат добри резултати, е много важно грамотното съотношение между различните стратегии. Но независимо кой стил преобладава, винаги има нужда от въвеждане на определени правила. Много важно е те да се изпълняват от всички членове на семейството.

Кога правилата работят?

За да работят правилата, те трябва да бъдат конкретни, изпълними, обосновани и да не нарушават емоционалното благополучие на детето.

•   Децата трябва да знаят защо едно правило е необходимо. Защо трябва да се ограничават и какво ще стане, ако не го направят. За детето е необходимо да разбере, че го прави не просто така, а в собствените си интереси.

•   Ако детето разбира и приема правилото и е готово да се съобразява с него, то се научава на самоконтрол. Това е много важно за развитието на личността. Детето започва да се опитва да се справи самостоятелно, без да разчита на възрастните. Работещите правила освобождават родителите от необходимостта от постоянен контрол. Разбира се, надзорът е необходим, но при работещи правила на децата може да им се има доверие.

•   Детето трябва да е сигурно, че ще може да изпълни правилото, че то е по силите му и че е оправдано. Когато знае, че правилото важи за всички, то му се доверява и това му дава увереност, че е в безопасност и може спокойно да действа.

•   При работещите правила няма нарушаване на емоционалното благополучие. При малките деца това е единственият фон, на който те могат да действат. Според психолозите ако емоционалното благополучие е нарушено, ако е подкопана увереността, че детето може да опита много неща, развитието му ще пострада сериозно.

•   За да работи едно правило, трябва детето да стане негов съавтор. Когато правилата се създават заедно с децата, те стават част от техните действия. Това не означава да оставите детето да диктува собствени правила. Все пак възрастният остава главен, йерархията трябва да се спазва. Детето участва в обсъжданията, но родителят ръководи процеса.

•   Наборът от правила трябва да бъде много изчерпателен. Добре е да се изброят подробно всички възможни ситуации за тяхното прилагане или за тяхното неспазване. Тогава детето ще почувства правилото като свое и много ще се старае да го изпълни.

Какво е важно да не забравят родителите?

•   Правилата са условни. Те не са едни и същи винаги и навсякъде. Те могат да бъдат изменени, когато се изменят ситуациите и задачите. Добре е децата да осъзнаят, че правилата могат да бъдат променяни и че самите те могат да участват в това.

•   Правилата трябва да бъдат конкретни. Не формулирайте задачите в твърде общ вид. Например правилото „Да не се шуми!“ няма да работи. Какво означава то? Винаги ли не трябва да се шуми? А с какво „шуми“ се различава от „не шуми“? За кого се отнася? Защо някои шумят и нищо не се им се случва? Затова децата обикновено игнорират такова правило.

•   На някои деца им е трудно да се справят сами. Поначало децата са склонни да се подчиняват на възрастните, така им е по-спокойно. Но има и деца, чиято собствена активност и желание да направят нещо са толкова силни, че не могат да се справят с тях. А това създава проблеми. Винаги има опасност вътрешната същност на детето да вземе превес и да го прави напрегнато.

Правилата са нужни не само детето да не създава неприятности на околните и да бъде приятно за общуване. Те му помагат и в тези моменти, когато остава насаме със себе си.

Адекватната система от правила подпомага развитието на децата, тя не възпрепятства тяхната самостоятелност, а им позволява да се чувстват по-спокойни и по-уверени в себе си.


Кой родителски стил на възпитание преобладава във вашето семейство – авторитарен, либерален или демократичен?
Кои са правилата, които държите да се изпълняват стриктно? А кои са тези, към които имате по-либерално отношение?

Последна редакция: вт, 18 окт 2022, 10:02 от Рaдост

# 1
  • Мнения: 10 395
И трите стила ги миксирам аз, така че детето е в очакване и изненада какво ще му сервирам. Simple Smile Баща му залага на либерален и после съжалява, че не е пробвал от началото авторитарен.

# 2
  • Мнения: 1 304
Нашият подход, е че правилата не се налагат, а се съобщават.
Така си е било, така се прави и по друг начин не може.
Зъбите се мият, защото иначе ще бъдат развалени, грозно и боли при зъболекаря. Всички хора със зъби си ги мият. Единствен случай за който още имам угризения, но подейства прекрасно: на 3 години си легна без да си измие зъбите, казах: "я си отвори устата, а, какво е това, кариес ли е?" - Излетя от леглото с викове и си изми зъбите. Мие зъби неотклонно, при влизане в аптека или магазин иска паста или четка. Има 7 пасти и поне три четки, плюс електрическа, която си поръча с писмо от дядо Коледа.

Друг пример, вафли, бонбони, дребни играчки и т.н. по магазините. Обяснили сме, че не всичко е хубаво и полезно. Не всичко е за деца. Затова като види нещо да казва татко, мамо, това става ли за деца, хубаво ли е, може ли да прочетеш? Ние четем, казваме, че не става и готово. Извън трите пълноценни основни хранения яде плодове, сладолед, бисквити и кисело мляко.
Не за всичко може да се прояви такава изобретателност обаче.

Последен пример:
Разхвърляни карти със задачи...
- Събери ги.
- Добре. - събира три и казва, че се е уморила.
- Събери ги ти казвам.
- Не мога, много е трудно.
- Моля те събери ги, защото и аз искам да ги разхвърлям като теб да се накефя. - преди да съм довършил се чува топуркане на детски крачета и след под една минута ми се носи тесте карти с:
- Айде татко да разхвърляме, хахах ахах.

Като цяло правилата се спазват, когато не е известно да е възможно да се прави нещо друго. Тоест с пример, търпение и пълна липса на алтернатива. Децата са устроени да се учат и да попиват, от нас зависи какво ще попият.

Много често най-дисциплинираният вкъщи, който се движи по график и напомня за правилата, режима и какво трябва да се направи е дъщеря ни. Много често разбира се, не. Simple Smile

Последна редакция: пт, 21 окт 2022, 11:44 от Тифи19

# 3
  • Мнения: 10 395
Всички хора със зъби си ги мият.

Тоест с пример, търпение и пълна липса на алтернатива.
Grinning Hands Thumbsup Тези ми харесаха.

Общи условия

Активация на акаунт