Как разбрахте, че е човека за Вас?

  • 4 617
  • 71
  •   1
Отговори
  • Мнения: 167
Здравейте!
Бих искала да Ви попитам как и кога разбрахте, че сте с “човека за Вас”? Има ли въобще такова чувство  или просто свиквате с някой и го приемате такъв какъвто е и започвате да крепите връзката си?
Доста ми е интересно, когато някой каже “ просто усетих, че е човека за мен”, какво провокира това чувство и мисъл?
Съжалявам, ако има такава тема и се повтарям, на в търсачката не открих нищо, което може да ми бъде полезно.

# 1
  • Варна
  • Мнения: 1 465
При нас беше любов от пръв поглед и някакси знаех, че това е моят мъж! Но естествено, трябва си време и ситуации.

# 2
  • Мнения: X
Да, има такова чувство. Усетих го. За мен това е най-якото усещане, просто да знаеш, че си с праивлния човек. Не знам дали мога да го опиша, но съществува!

# 3
  • Мнения: 7 154
Три години преди да се оженим, моят съпруг слизал по едни стълби (тогава работех в едно заведение в Студенстки град), видял ме и си казал: "Това е моята жена".  (много обича да разказва точно тази история).
Той разбрал (ме избрал) в момента, в който ме видял. (а аз пък по онова време си имах друг приятел).

При мен това усещане дойде малко по-късно, но така или иначе беше без много да му мисля и да имаме възможност да се опознаем.
Мисля, че имаме голям късмет и двамата, защото си пасваме идеално и се разбираме отлично.

# 4
  • Пловдив
  • Мнения: 2 136
Може би не е по темата, но все по-често аз мисля " ами ако не съществува правилния за мен човек" или "ако аз не съм правилния човек за никого". Сещам се за примери сред близкото ми обкръжение, които са изживели живота си по този начин без да попаднат в съответната правилна комбинация. Съответно ми става тъжно.

# 5
  • София
  • Мнения: 3 402
Има такова чувство. Не знам как да го опиша. Просто знам, че друг човек няма за мен, с който така да се разбираме, да се допълваме и да гледаме в една и съща посока. Не беше нещо, което стана от пръв поглед, но стана от втори. 3 години приятелство имахме преди да започнем връзка.

# 6
  • Мнения: 7 408
Обикновено в трудни житейски ситуации, човек разбира, дали може да разчита на човека до себе си и всъщност тогава си отговаряш на този въпрос.

# 7
  • София
  • Мнения: 18 697
Когато го видях и корема ми се обърна, сърцето ми заби лудо, и стоях в ступор.
Цели 13 години до последния му дъх като ми издъхна в ръцете
Дори и сега като си мисля за него е същото.
И знам, че друг няма на света.

# 8
  • Мнения: 14 838
С риск да прозвуча песимистично, но ако се чудиш дали е човекът за теб - по всяка вероятност не е.
Особено с темите, които си писала напоследък.

Мид, прегръдки!

# 9
  • Мнения: 6 119
Още като я видях за първи път. Преди тва имахме доста комуникация онлайн, така че знаех много неща за нея. Няма как да го опиша, просто се усеща тва нещо. Случвало ми се е и преди като съм се влюбвал, усещам го още почти веднага. Но този път беше най силно и ясно. Майка ми беше запомнила, като ме питала след първата ни среща, съм казал, че ще се оженя за нея. Не си го спомням точно този момент, ама като го изтърси тва на сватбата ни пред сватовете, чак срам ме хвана.

# 10
  • Мнения: 4 678
Няма рецепта, няма определение, няма конкретика защото всяка двойка е симбиоза за себе си в това време , след ен- време и ен-ситуациии вече може и да не са същите ин и ян.
Зависи какво търсиш и какво ти е нужно в настоящият момент, характери се изменят, променят, надграждат,  обикновено подобните се привличат не противоположните. За себе си знам , че не трябва да се доверявам на първото впечатление и че истинската същност проличава в малките детайли( онези без цена и етикети) , в усещането , че ти е хубаво да си с този човек дори когато мълчите .

# 11
  • Мнения: 5 370
Съгласна съм с Нарциса, ако си го опознала и още се съмняваш, значи не е той.

Когато ти е по-важно той да е добре, отколкото ти самата, и когато от отсрещната страна е същото - тогава сте се намерили.

# 12
  • Мнения: 1 573
Бяхме много влюбени, той твърди, че се влюбил преди мен Grinning Заживяхме заедно, оженихме се, роди ни се дете.
Някак си изпуснах момента да се чудя Той ли е с главно Т, а просто се случи.

# 13
  • Мнения: 167
А след колко време заживявате с партньорът си? Има ли определен период или просто става, когато го решите?

# 14
  • Мнения: 1 573
Ccvet вече го е казала, всяка връзка си е за себе си и динамиката в отношенията винаги е различна, колкото и връзките да си приличат. При нас се случи след около година, защото той пътуваше страшно много служебно и не намирахме време за пренасяне, а аз тайно много си харесвах старата квартира.

А и happydoc е много права -

# 15
  • София
  • Мнения: 3 402
Ние лично след първата седмица заживяхме заедно. Бяхме свикнали да сме заедно по цял ден (работихме на едно място). Започването на връзката ни съвпадна с моята смяна на работно място. Не се чувствахме комфортно да не се виждаме всеки ден и това беше естествения ход на нещата. И досега не ни е комфортно, ако някой го няма по ден-два (случва се 1-2 пъти годишно).

# 16
  • Варна
  • Мнения: 1 465
След 6 месеца заживяхме заедно. Моя приятелка и мъжа й, в рамките на месец се запознаха, заживяха заедно и тя забременя. Любов.

# 17
  • Мнения: 1 287
С моят мъж за мен си беше любов от пръв поглед, но дали наистина е човека за теб си проличава след като преживеете някои неща. Вече сме 10 години заедно и съм все така влюбена.

# 18
  • Мнения: 3 184
За мен това за Човека са легенди, които си ги казваш докато връзката върви, после се развеждаш и забравяш, че си ги мислел тези неща за този Човек и идва следващият Човек, и той заема ролята на по-по-най-човек.

Не слушай форуми, хората лъжат и себе си, и другите. Например това за съмненията... Ами има по-колебливи хора, те все ще се чудят поне малко, не са спонтанни и импулсивни, това не прави партньора им неподходящ...

# 19
  • Мнения: X
Кажи-речи след месец. Даде ми ключ от тях на първия месец. Така постепенно спрях да се прибирам в другия си дом. Беше шокиращо за всички около мен, понеже бях твърде млада. Бях млада, но не и глупава, просто усетих чувството и знаех, че е Той. Нямаше какво да губя, не съм сменяла града или държавата, а само квартала.

За мен беше най-важно да сме заедно във всеки възможен момент и до ден днешен е така. Ако прекарам 1 ден без него, до вечерта ми липсва толкова много, че не издържам. Без него не мога да спя спокойно. Почти никога не сме се разделяли за 1 нощ дори. Спрях да ходя при баба ми с преспиване, защото ми е супер неприятно да спя без него.

Всички около нас казват, че такава любов рядко има, просто като видиш какви погледи имат двамата, когато се видят и става ясно за всички. Това е едно от нещата, които за мен са неописуеми. Макар да съм много рационален и земен човек, това чувство ме изпълни отвсякъде и 10 г по-късно съм най-щастливия човек на света.

# 20
  • София
  • Мнения: 4 294
Той се влюби в мен. Аз го отхвърлих. След месеци на сълзи и болка реших, че можем да успеем. Влюбих се. Но не в него, а в любовта му към мен.
Оженихме се. Забременях и точно, когато трябваше да сме най-щастливи се появи тя.
Задържаха се, включително и 5 години, в които бяха в различни държави.  Сега са родители.    
Не знам дали има понятие като "човек за друг", но е факт, че  те са един за друг повече отколкото ние бяхме.
Но трябваше да стане всичко точно така, за да изпълним мисията си и да създадем най-прекрасното същество на земята.
Според мен просто всеки един е за всеки друг в определен момент от живота си.

# 21
  • София
  • Мнения: 18 697
Ето това е, аурата, излъчването.

# 22
  • Мнения: 270
Разбрах, че е човека за мен след като наблюдавах и видях как се държи в различни ситуации, но най-вече с хората около него - родители, роднини и приятели. Заживяхме заедно след около година.

# 23
  • Мнения: 167
Питам Ви, защото 1 път изпитах това чувство и макар е разделена от човека все още го усещам така, сякаш въпреки всички недоразумения, той е човека за мен.

# 24
  • Мнения: 3 350
Аз го усетих със сърцето си. Просто ей така, сякаш е най-нормалното чувство, знам, че е той, както знам, че на земята съществува живот. И това е от момента, в който се срещнахме до сега. Това е любовта🥰
Заживяхме заедно след 3 месеца и така вече 15 години.

# 25
  • Мнения: 1 725
Връзката с ММ не е толкова бурна и бързоразвиваща се както на предните постове. Преди ММ имах 6 годишна връзка и имах нужда от време. ММ се влюби бързо в мен, но на мен ми трябваше година, докато го опозная и започнем връзка, още толкова докато заживеем заедно, и още 2 години докато се оженим. Колкото и да съм влюбена, винаги много премислям нещата.
За мен дори съвместното съжителство е много сериозна крачка и държах с който заживея той да е Човека.

# 26
  • Мнения: 6 764
Усещаш с времето, с общия опит, ситуациите, в които попадате. Няма как твоя човек да е някой, с който имате грандиозни различия. Например ти искаш деца, той не. Ти искаш да живееш в чужбина, той не. Също някой, за който си мислиш, че ще се промени с времето, няма как да е твоя човек, хората не се променят съществено като нрав.
Разбрах, че е "моя човек", когато още на много ранен етап, когато говореше за някакви бъдещи неща, казваше "ние". Защото имаше един човек с пеперуди, свиване на стомаха и все такива неща, но с него беше само "аз", "аз", колкото и да обичаш има маркери, които ти дават сигнал, че се лъжеш. При мен беше това "аз" във всяка ситуация.

# 27
  • Мнения: 46 508
Бързо разбрах, че е човекът за мен - физическо привличане от двете страни, еднакви разбирания за отношенията и живота като цяло. За разлика от другите ми връзки, просто се разбирахме без думи, не се налагаше да правим никакви компромиси. На практика заживяхме заедно в деня, в който се запознахме. Преди 4 дни направихме 25 г.

Питам Ви, защото 1 път изпитах това чувство и макар е разделена от човека все още го усещам така, сякаш въпреки всички недоразумения, той е човека за мен.
Стигне ли се до раздяла, явно не е човекът за теб. Създала си си някакъв идеализиран образ, който няма нищо общо с реалността.

# 28
  • Мнения: 19 837
Усещаш естествена близост и лекота покрай този човек. Знаеш, че е твоя и се чувстваш комфортно в присъствието му по спонтанен начин.

# 29
  • Мнения: 167
Бързо разбрах, че е човекът за мен - физическо привличане от двете страни, еднакви разбирания за отношенията и живота като цяло. За разлика от другите ми връзки, просто се разбирахме без думи, не се налагаше да правим никакви компромиси. На практика заживяхме заедно в деня, в който се запознахме. Преди 4 дни направихме 25 г.

Питам Ви, защото 1 път изпитах това чувство и макар е разделена от човека все още го усещам така, сякаш въпреки всички недоразумения, той е човека за мен.
Стигне ли се до раздяла, явно не е човекът за теб. Създала си си някакъв идеализиран образ, който няма нищо общо с реалността.

Честно казано, не че искам да Ви се противопоставям, но познавам доста двойки, които са заедно, но са преживели раздяла помежду си за някакъв период.. не мисля, че щом си стигнал до раздяла с някого автоматично той става не човека, това явно просто е едно от изпитанията на доста двойки.

# 30
  • Мнения: 2 883
Чувствам се комфортно до човека, който съм избрала за своя половинка в този живот. Усещам, че съм себе си, а не човек с маска. Спокойна съм. Развиваме се заедно и се преоткриваме постоянно. За мен, на този етап, това са стълбовете, по които усещам, че съм направила правилния избор.

# 31
  • Мнения: 46 508
...познавам доста двойки, които са заедно, но са преживели раздяла помежду си за някакъв период.. не мисля, че щом си стигнал до раздяла с някого автоматично той става не човека, това явно просто е едно от изпитанията на доста двойки.
Много двойки са заедно, без да са "човекът един за друг". За да се разделим, явно имаме сериозни разминавания. Събираме след раздяла е възможно при компромис от едната, другата или от двете страни. А аз компромиси с основните ми виждания за живота не искам да правя, нито искам човекът до мен да прави. Това води до доскомфорт и дори да не го показва, винаги съжалява, че не е живял по начина, който иска, което се отразява на отношенията.

Погледнах предишната ти тема.
Цитат
когато стане проблем, той бяга.. оставя ме сама с проблема, изкарва ме “ филмарка” и едва ли не “ ненормална” ... той изобщо не се съобразява с мен, само аз изкарвам почти дохода ни, налага ми се много, иска да става по неговата
Ако става дума за същия мъж, това не е любов и той не смята, че ти си "неговият" човек. Когато попаднеш на "твоят" човек, сама ще видиш разликата.

# 32
  • Мнения: 1 090
Когато нямаш усещане в никой момент, че правиш компромис със себе си.
Аз го усетих по взаимната благодарност към всичко, което единия прави за другия.

# 33
  • Мнения: 18 298
Силно усещане, че с този човек си "у дома".

# 34
  • Мнения: 2 622
Много бързо ни се разви връзката.На първа среща стояхме 5-6 часа в колата, не спирахме да говорим и да се опознаваме.Тогава може би и двамата разбрахме, че сме един за друг.На 3-ти месец ми предложи, на 5-тия заживяхме заедно.Да, карали сме се, но никога за сериозни неща 😁
Разбираме се чудесно, последните години се разбираме само с поглед, той е пълна противоположност на това, което съм аз, съответно се допълваме изцяло.И да, според мен човек усеща, кога някой наистина е неговия човек.

# 35
  • София/Севлиево
  • Мнения: 11 014
Честно казано не знам...Но живеехме заедно само 25 дни след като се запознахме.И тъй вече повече от 18 години.По скоро той мен избра,а аз реших,че е добър човек и с него ще ми е добре.И не се излъгах...

# 36
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 021
макар е разделена от човека все още го усещам така, сякаш въпреки всички недоразумения, той е човека за мен.
А той как те усеща? Все пак за една връзка трябва реципрочност иначе става филм на ужасите, ти го гониш да му обясниш, че е човека за теб, а той бяга. И тия "недоразумения" зависи какви са, че и по тоя сценарии що филми има Satisfied

# 37
  • Мнения: 7 260
Когато го видях разбрах, че това е моят човек. Нямала съм колебания, съмнения или страхове. И двамата бяхме не в първа младост и с опит за гърба си. На четвъртия ден заживяхме заедно. Благодаря на Бог!

# 38
  • Мнения: X
За мен това за Човека са легенди, които си ги казваш докато връзката върви, после се развеждаш и забравяш, че си ги мислел тези неща за този Човек и идва следващият Човек, и той заема ролята на по-по-най-човек.

За това винаги съм се чудила, да си призная. Ако има разведени, които са склонни да споделят, в началото на брака (не връзката!) можете ли с чисто сърце да кажете, че не сте имали грам съмнения в решението си и сте вярвали, че бракът ви ще издържи?

Или сте си затваряли очите за някакви неща, и всъщност сте имали дълбоко в себе си съмнение, че така всъщност няма как да станат нещата? Или мож би сте си мислели, че ви е време и просто сте искали брак и семейство и сте се задоволили с партньор, който не бихте приели на друг етап от живота си?

Любопитно ми е, защото не познавам много разведени, но познатите ми според мен до един са си били от самото начало в обречени бракове. Масово бяха сключени или след дълга връзка, колкото да им е случи нещо, или от зор и тиктакащи биологични часовници.

# 39
  • Мнения: 39 286
Когато разнасяше тригодишната ми дъщеря цяла нощ, пищяща от болки в ухото. 

# 40
  • Мнения: 4 305
По време на разговорите ни се чувствах сакаш сме си у дома е че го познавам отдавна

# 41
  • Мнения: 167
макар е разделена от човека все още го усещам така, сякаш въпреки всички недоразумения, той е човека за мен.
А той как те усеща? Все пак за една връзка трябва реципрочност иначе става филм на ужасите, ти го гониш да му обясниш, че е човека за теб, а той бяга. И тия "недоразумения" зависи какви са, че и по тоя сценарии що филми има Satisfied
Казва,че ме усеща доста силно и според него аз съм човека за него. Преди също е имал 1-2 връзки ( в ранните си години/тийнейджърските), но с мен за първи път изпитва силни чувства и не се отказва от мен.

# 42
  • Пловдив
  • Мнения: 2 136
Относно въпроса към разведените.
Бракът ми беше обречен.Връзката и бракът ми бяха изгаредени изцяло върху компромиси и може би /свързано с написаното от мен по-рано/ опасението, че моят човек не съществува иби най-вероятно, че в мен има нещо дефектно и сбъркано, което ме прави негодна да бъда нечий предпочитан и обичан човек. Въпреки положените усилия и може би не само усилия от моя, но и от негова страна бракът се разпадна. Той обаче си тръгна при поредната надежда, че е намерил своя човек /не знам дали е така/. За мен пък остана още по-голяма горчилка и безнадеждност, че не просто тази връзка е била провал, а че аз конкретно не мога да имам /открия/ човек, който мен да ме приема и харесва.

# 43
  • Мнения: 167
Относно въпроса към разведените.
Бракът ми беше обречен.Връзката и бракът ми бяха изгаредени изцяло върху компромиси и може би /свързано с написаното от мен по-рано/ опасението, че моят човек не съществува иби най-вероятно, че в мен има нещо дефектно и сбъркано, което ме прави негодна да бъда нечий предпочитан и обичан човек. Въпреки положените усилия и може би не само усилия от моя, но и от негова страна бракът се разпадна. Той обаче си тръгна при поредната надежда, че е намерил своя човек /не знам дали е така/. За мен пък остана още по-голяма горчилка и безнадеждност, че не просто тази връзка е била провал, а че аз конкретно не мога да имам /открия/ човек, който мен да ме приема и харесва.

А,ако не е твърде лично, бихте ли споделили част от връзката/ бракът Ви как е протичала/л?
Какви компромиси сте правили?

# 44
  • Пловдив
  • Мнения: 2 136
Дълга тема и има теми и тук назад във времето.
Плащах всички сметки, поемах всички отговорности, попълвах всички дупки /финансови/, насреща получавах уверения, че ме обича каквато съм, но и забележки, че не съм, каквато трябва да бъда, опити да бъда порменяна и вкарвана в неговите представи, грижа само когато на него му е приятно или удобно да ги полага. Колкото повече аз се уморявах да плащам и да ми се сервират нови и нови изпитания, толкова повече се отдалечаваше той и  ми демонстрираше, че не може да се разчита на него. Изолира ми, постави дистанции по-между ни и намали всячески времето, което прекарвахме заедно. Изгради си своя приятелска среда, от която ме изключи и едва ли не се срамуваше от мен. Започна да пие. Аз много държах на нашето семейство, а и детето ни беше малко. Тъпо си мислех, че ще го върна към мен /нас/ от пътя, който беше поел. Дори положих към седмица усилия да се запази и възстанови нашата връзка, след като той вече беше казал, че не желае да продължи с мен. Пълна безсмислица от моя страна.
Дълго време и до днес аз си мисля, че този човек ме е използвал, като финансов пояс.
Дълговреме тези мои мисли бяха обида за него, но не променяха фактите, че се напъваше да го играе обичащ, а в мига в който си тръгна ми каза "обичах те, докато правеше всичко за мен". Т.е. никога не е обичал мен, като личност, обичал е това, което може да получава от мен и никога не е мислил, че в една връзка трябва да има и някакво даване, освен получаване. Ако само обичаш това, което получаваш и черпиш и черпиш някакъ ресурс от другия, то този ресурс не е безкраен и бездънен и накрая този човек става празна черупка, изсмукана от някакъв паразит, който се мести напред към следващ гостоприемник.
Грозно звучи, но така грозно ги виждам аз нещата след цели 3 години.
Грешката ми е, че аз знаех, че връзката ни е много трудна /обречена/, но не оцених правилно собствените си възможности и си помислих, че мога да се справя и никога няма ресурсите ми и желанието ми да давам да се изчерпят.

# 45
  • Мнения: X
Въобще не съм си задавала такива въпроси.
Бях излязла от сериозна връзка и исках да се позабавлявам, преди да се впусна в нова връзка. За брак дори не съм си и помисляла. На по-късен етап се оказа, че и той е искал да се позабавлява, а не да се жени.
Добрата, хармонична, удовлетворяваща, щастлива връзка не е даденост. За нея се работи постоянно. И работят и двамата.
Срещнахме се случайно, после се оказа, че искаме едно и също, а в последствие, че не само го искаме, но сме и готови да "работим" за това, което искаме.
Гледаме по едно и също време в една и съща посока.
И, ей го,, забавлението се оказа 20+ годишен брак. Положението е "к'ва я мислехме ние, к"ва стана тя". Simple Smile

# 46
  • Бургас
  • Мнения: 5 632
Както се казва в един филм: “Да пукна, ако знам!”.
Познавам го от 35 години и грам идея не съм имала до преди 11, че точно него ще взема. На първо четене го смятах за вятърничев, надут и т.н. Но се оказа, че той е нещо съвсем различно. Не е идеален. Дразни ме, аз го дразня. Караме се понякога. Но има връзка, дори и в спора. Когато е трудно той ми е гръб, дори и да не съм права. Познава ме и ме обича с всичките ми черти, дори и лошите. На него съм показала всичко и той го е приел.  От ден 1 не съм крила нищо. Чувството да те приемат и обичат с всичките ти странности е уникално. Да няма нужда да скриеш нищо и да знаеш, че точно така си обичан.
Аз съм разведена с втори брак. В първия така и не успях да остана себе си, докато се опитвах да бъда Жената. Отдавам го на това, че бях твърде млада. Не стоях зад себе си, а зад онова, което ми се искаше да бъда. Е, не се получи. В един момент се изморих и просто спрях. Ми не ме харесаха Simple Smile. Но важното е, че аз се харесвах. Не знам дали съм мислила, че е в онзи момент е бил той. Може би съм. Но като се обърна назад виждам двама млади, които просто не са имали една посока.

# 47
  • Somewhere beyond the moon and stars
  • Мнения: 644
При мен отне доста време; но когато осъзнах, че сме споделили всичките си най-хубави и най-лоши житейски моменти (досега) и все още се обичаме след тях.

# 48
  • Столичанин ама не в повече :D
  • Мнения: 1 993
Както се казва в един филм: “Да пукна, ако знам!”.
Познавам го от 35 години и грам идея не съм имала до преди 11, че точно него ще взема. На първо четене го смятах за вятърничев, надут и т.н. Но се оказа, че той е нещо съвсем различно. Не е идеален. Дразни ме, аз го дразня. Караме се понякога. Но има връзка, дори и в спора. Когато е трудно той ми е гръб, дори и да не съм права. Познава ме и ме обича с всичките ми черти, дори и лошите. На него съм показала всичко и той го е приел.  От ден 1 не съм крила нищо. Чувството да те приемат  и обичат с всичките ти странности е уникално. Да няма нужда да скриеш нищо  и да знаеш, че точно така си обичан.
Аз съм разведена с втори брак. В първия така и не успях да остана себе си, докато се опитвах да бъда Жената. Отдавам го на това, че бях твърде млада. Не стоях зад себе си, а зад онова, което ми се искаше да бъда. Е, не се получи. В един момент се изморих и просто спрях. Ми не ме харесаха Simple Smile. Но важното е, че аз се харесвах. Не знам дали съм мислила, че е в онзи момент е бил той. Може би съм. Но като се обърна назад виждам двама млади, които просто не са имали една посока.
Мисля, че това е най-важното. Жалко, че една скорошна жена в моя живот така и не го осъзна, че аз я приех с всичките и странности, което много малко хора биха го направили, но нейна си работа. Simple Smile

# 49
  • Мнения: 270
Poohito, пожелавам ти успех и да намериш подходящия за теб човек. Звучиш като приятен и разумен човек, не се отчайвай, има и нормални мъже, които не гледат изгодата в една връзка, а искат да са част от едно цяло. Не се задоволявай повече с по-малко от това, което заслужаваш.

# 50
  • Мнения: 7 408
Пухи,  давала си, но не са те оценили. Много често се получава така. Човек трябва да прави компромиси, то няма как в една връзка, но трябва и да умее , да постави граница, когато започне да не се чувства добре, с човека отсреща. Когато не получаваш нищо в замяна, в един момент се чувстваш използван, недооценен ,неудовлетворен. Тогава трябва да спреш сама, да кажеш Край, защото губиш себе си.

# 51
  • Мнения: X
Аз не вярвам в компромисите. Като чуя, че семейният живот е низ от компромиси, лошо ми става.
Не искам да правим компромиси, това си го казахме още в началото. Или ще ни е хубаво и ще сме себе си, или няма смисъл.

В много отношения си приличаме и това е хубаво, според мен. И двамата сме екстровертни, което много помага, защото никой не се чувства неловко в големи компании. Приели сме приятелите на другия като свои и не ги делим. Това е много важно за мен, беше голямо облекчение като видях приятелите му. За мен този кръг е много показателен.

Мисля, че ако бяхме твърде различни нямаше да си допаднем толкова. В началото имахме и телепатия. Ама буквално такова нещо не ми се беше случвало. Месеци наред. Имах чувство, че нямаме нужда от телефон, а си комуникираме и без него от разстояние. Сега понякога пак се случва.

Като се върна назад, не съм се и замисляла, че Той може да не е моят човек. Аз го разбрах веднага, околните също.


Пухи, пожелавам ти да намериш своя човек.

# 52
  • Мнения: 12 473
От първия миг ми твърдеше, че ме обича и че ще сме заедно, а аз му се смеех и му казвах, че е луд.
Прескачам месеците, докато най-накрая се целунахме и тн, и почти веднага след това го замъкнах на тантра семинар. И там се случи такава синергия и синхрон, че нямам думи. Всички около нас мислеха, че сме двойка от години, а ние бяхме на 1 седмица..)
На връщане в колата си говорихме и той ме пита дали вече сме гаджета..а аз му казах: не си ми гадже, мъж си ми.
Много бързо след това се събрахме и до ден днешен е много силно това усещане за близост и принадлежност - без изискване, oчакване и контрол за това, просто знам, че си “принадлежим” и че сме едно цяло. И никога не съм била по-свободна да съм себе си и да съм приета напълно. Все едно се прибрах у дома най-накрая.

# 53
  • Мнения: 2 139
...Плащах всички сметки, поемах всички отговорности, попълвах всички дупки /финансови/, насреща получавах уверения, че ме обича каквато съм, но и забележки, че не съм, каквато трябва да бъда, опити да бъда порменяна и вкарвана в неговите представи, грижа само когато на него му е приятно или удобно да ги полага. Колкото повече аз се уморявах да плащам и да ми се сервират нови и нови изпитания, толкова повече се отдалечаваше той и  ми демонстрираше, че не може да се разчита на него...
Звучи все едно си имала отворена позиция за съпруг - някой минал интервю криво ляво, но поради липса на други кандидати е получил "работата". И от там нататък ти си си плащала за да имаш мъж. Докато на него не му писнало от работното място.
Отконих се.
Това дали човека е бил за вас ще го разберете не след една, пет или десет години, а когато остареете заедно. И ако за всички тези години, всеки път сте се прибирали с желание в къщи.

# 54
  • София
  • Мнения: 13 080
Познаваме се от моето раждане, защото той е по-голям с 2 г. Родителите ни са приятели от младини и сега са страшно близки. Израснахме заедно. Той и брат му ми бяха най-добрите приятели. С брат му бяхме и съученици.
В тийнейджърските години излизахме около година, после се разделихме, но тръпката остана. След година се събрахме и след още година заживяхме заедно. След още 2 г. Се оженихме. Млади и зелени. Аз скоро завършила, той точно след казармата. Студентствайте заедно, работехме заедно. И досега сме почти постоянно заедно. На една вълна сме.

# 55
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 382
Мина покрай мен в едно заведение и ми мина мисълта - това е съпругът ми. Без да го познавам, нищо. Впоследствие се оказахме в обща компания и от първият разговор разбрах, че интуицията ми не ме лъже. 3 месеца се виждахме всяка свободна минута, докато не решихме да не си губим времето, ами да заживеем заедно. Вече почти 20 години така. Напълно съм сигурна, че това е моята половинка, ние сме като чифт обувки, дясната не може без лявата. Той ми е опора, най- добър приятел, любим, баща ма детето ни. И още имам пеперуди в стомаха като си мисля за него, а не сме заедно.

# 56
  • Мнения: 477
В моята ситуация той ме е избрал в момента, в който ме видял (двамата работехме на едно и също място), а аз пък по онова време си имах друг приятел, с който нещата не вървяха.

И така след няколко срещи разбрах, че е моят човек.

# 57
  • Мнения: 167
Някога чудили ли сте се дали Той е човека? Дори и при спорове/караници, имало ли е причина, която да Ви разколебае, че именно Той е човека?
Аз си задавам този въпрос, когато се скараме, доста съм колебвила.. не знам дали е от зодията Grin или заради несполучливите ми опити преди, но съм имала някакви колебания.

# 58
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 382
Не. Нито съм се чудила, нито съжелила. Всички спорят. Нормално е двама души не винаги да са на едно мнение. Но никога не сме се обиждали и нито аз, нито мъжът ми сме си казали лоша дума.

# 59
  • Мнения: X
Не, няма как един спор за нещо да ме накара да се съмнявам в него. Нормално е да има спорове и хората да не са на едно мнение всеки път. Въпросът е как се развива ситуацията. Никога не сме си позволили да се наругаем или обидим. Не знам как хората, които си крещят и се обиждат след това се държат все едно нищо не е станало. Аз не мога.

# 60
  • Мнения: 46 508
Не. Но и никога не сме се карали сериозно (или за нещо сериозно).

# 61
  • Мнения: 17 407
Здравейте!
Бих искала да Ви попитам как и кога разбрахте, че сте с “човека за Вас”? Има ли въобще такова чувство  или просто свиквате с някой и го приемате такъв какъвто е и започвате да крепите връзката си?
Доста ми е интересно, когато някой каже “ просто усетих, че е човека за мен”, какво провокира това чувство и мисъл?
Съжалявам, ако има такава тема и се повтарям, на в търсачката не открих нищо, което може да ми бъде полезно.
Е, не. Не “това е човекът за мен”. По-скоро - бих се видяла с него пак, няма да му откажа среща, не ща да мисля месеци дсли или. И току се оказах в капана. Или той…Няма значение.

# 62
  • Мнения: 2 925
Ами изпитанията правят човека за теб или не за теб.
Интуицията ми - докато дясното ѝ око заспива блажено от любов, лявото е винаги будно и нащрек. И недай си боже да се насълзи, еле пък да отрони сълза, това е сигурен признак, че съм си въобразила, че човекът е за мен. Почнеш ли да претегляш компромисите, които правиш с неговата незаинтересованост, премини на следващия. Няма да ви бъде!
Аз съм много импулсивна и нямам проблем да влизам във връзки. Обаче има и друго. Забележиш ли, че ти търсят слабите места е сигурен знак, че този човек не е за теб. Любовта трябва да е нещо просто и спонтанно. Ако започне с извинения, оправдания и условности от самото начало, то това не е любов. Няма такъв филм разделили се, па се събрали! Задай си въпроса: Защо се разделихме?  И не идеализирай!

# 63
  • София
  • Мнения: 3 402
Сериозни скандали не сме имали през годините (надявам се и за напред да нямаме). Имали сме обаче спорове и неразбирания за някои неща. Обаче нито веднъж не съм си и помисляла да подлагам на съмнение дали е той човекът.

# 64
  • Мнения: 12 752
При нас не стана от пръв поглед или веднага. Уж се забавлявахме само... Но пък като стана, си остана.

# 65
  • Мнения: 167
Честно да Ви кажа мен един единствен човек успява да ме изтърпи- всички мои настроения, лоши дни,мрънкания и т.н., дето се вика “ покажи на един човек първо лошата си страна, изтърпи ли я- покажи му добрата си”.
До сега всички са се отказвали, явно не са били хора за мен, но този човек ме изненада, на какво ми не го “подложих” и все още вижда красотата в нещата..

# 66
  • Мнения: 18 298
Ти не беше ли на 20? Nerd Кажи го след едно 10-тина години връзка, айде да не казваме 20+ години. Grinning

# 67
  • Мнения: 646
Азз .. не съм имала момент, в който нещо ме е осенило и ми е светнала лампичката, че този човек е човекът за мен.
Май в друга тема бях разказвала как се запознахме с половинката ми, но ще се повторя.
Когато бях трети курс, започнах работа по специалността си (алелуя!), след изкаран стаж в една компания.
На първия работен ден се запознах с новите колеги. Един от тях ми направи силно впечатление, че притежава всички качества, които уважавам и бих искала моят спътник в живота да притежава.
Минаха години, напуснахме и двамата този работодател и стана така, че излязохме да пием кафе. Оттам нататък е ясно какво се е случило между нас, за да бъда днес негова годеница.
Казах, че не ме е осенила някаква светлина, за да си кажа, че това е човекът за мен, тъй като това е самата истина.
Спечелиха ме качествата му, които в сравнение с други мъже, правят разлика от земята до небето, по мое мнение.

# 68
  • Мнения: 2 139
Честно да Ви кажа мен един единствен човек успява да ме изтърпи- всички мои настроения, лоши дни,мрънкания и т.н., дето се вика “ покажи на един човек първо лошата си страна, изтърпи ли я- покажи му добрата си”.
До сега всички са се отказвали, явно не са били хора за мен, но този човек ме изненада, на какво ми не го “подложих” и все още вижда красотата в нещата..
Страхотна тактика. Ако търсиш не мъж, а емоционална боксова круша. С тая логика може да си избереш всяко широколистно дърво.
И сто процента ще отблъснеш някой, който би бил твоя човек, ако си корегираш малко настройките за лоши дни.
Представям си мъж дето да каже - жената за мен е тази, която би ми изтърпяла първо няколко напивания, няколко скандала, два три шамара ...

# 69
  • Мнения: 14 415
Така и не го разбрах.

# 70
  • Мнения: 3 010
Аз не вярвам в това, че има един-единствен правилен човек за нас. В различните етапи, когато човек обича, човекът е правилният за там и тогава. Въпрос на зрелост и житейски етап дали ще останете заедно или ще се разминете.
С настоящия ми партньор и баща на децата ми имахме много спокойни отношения от началото, караше ме да се чувствам специална, обичана и желана без драми и нерви, които  младите често бъркат с голяма любов. Усещах, че е добър и стойностен човек, който идва в живота ти за хубаво и да дава, не само да получава. Имахме и двамата нагласата да съградим нещо, бяхме в такъв етап от живота си. Затова и ни се получи.

# 71
  • Мнения: 3 841
Аз не разбирам, оставям времето да покаже! Много хора могат да те изненадат в един момент.
Всичко тече, всичко се променя- вкл. и ти!
Няма гаранция !

Общи условия

Активация на акаунт