Е, както виждаме, не е разводът причината значи. Мнение на пораснало дете приемам. На жени, които отстрани коментират чужди отношения, без да схващат почти нищо - не.
- Публикувана: 14 ноем. 2022, 20:36 ч.
- Последно мнение: 15 фев. 2024, 20:39 ч.
Поведение на разведени родители
Да, де. Точно това говорим. Че един човек може да не става за баща, дори и без развод (вече защо такъв продължава да е част от семейството не разбирам аз поне). Друг и с развод може да е най-прекрасният баща. Вие гледате само едностранно.
Първо, продължаваш да бъркаш грижата единствено с даването на пари.
Второ, немалко двойки има, в които след развода майката си взема чантата и шапката и забравя и майчински инстинкти, и издръжка, и деца.
Трето, повечето жени (не броим маргиналните групи) раждат деца, когато имат възможност да ги гледат и издържат сами (при необходимост), което не означава, че освобождават другия родител от грижите и задълженията им.
Права е Горджъс, че приемате твърде лично нещата. И ги обръщате прекалено лично.
Понеже е лично, аз лично коментирам бащата на голямата ми племенница. Вие наистина ли бихте нарекли баща някой, който е излязъл напълно от живота на детето си преди повече от 30 г. и не знае дали е живо? При все, че детето няколко пъти е правило опити за контакт през годините.
По вашата логика аз мога да кажа, че вие пък ми се хвалите с вашите прекрасни и грижовни бивши. Е, не всички бивши са такива и коментираме точно тези, които не търсят, не дават, не се грижат, не се интересуват. Не вашите прекрасни. Племенницата ми точно осеменител го нарича.
Пък кой дали и какво схваща го показва и темата, но е разбираемо, защото е нормален човешки инстинкт да се самоубеждаваш колко си добре и колко са зле другите.
Хм... аз да питам, някоя жена ако цял живот е домакиня или на малка заплата и само бащата издържа финансово децата, а тя участва само с гледане, тя майка ли е или "майка", щом не дава кеш?
Първо, продължаваш да бъркаш грижата единствено с даването на пари.
Второ, немалко двойки има, в които след развода майката си взема чантата и шапката и забравя и майчински инстинкти, и издръжка, и деца.
Трето, повечето жени (не броим маргиналните групи) раждат деца, когато имат възможност да ги гледат и издържат сами (при необходимост), което не означава, че освобождават другия родител от грижите и задълженията им.
Права е Горджъс, че приемате твърде лично нещата. И ги обръщате прекалено лично.
Понеже е лично, аз лично коментирам бащата на голямата ми племенница. Вие наистина ли бихте нарекли баща някой, който е излязъл напълно от живота на детето си преди повече от 30 г. и не знае дали е живо? При все, че детето няколко пъти е правило опити за контакт през годините.
По вашата логика аз мога да кажа, че вие пък ми се хвалите с вашите прекрасни и грижовни бивши. Е, не всички бивши са такива и коментираме точно тези, които не търсят, не дават, не се грижат, не се интересуват. Не вашите прекрасни. Племенницата ми точно осеменител го нарича.
Пък кой дали и какво схваща го показва и темата, но е разбираемо, защото е нормален човешки инстинкт да се самоубеждаваш колко си добре и колко са зле другите.
И какво като има и такива бащи? Децата ли са виновни, бившите им жени ли, че трябва да губим време в тяхното заклеймяване. Големи страсти да се оплюят бащите, пък и майките. Изглежда напълно пропускате, че и между най-безотговорните родители се намират едни деца. На които ако мнението е лично, като на порасналата Марена, това си е тяхно виждане, изградено с годините. Ако детето е примерно на 5 години и майката или услужливи нейни близки навсякъде тръбят как баща му е мизерник, безотговорник, осеменител, не дава пари! - как всъщност се чувства това дете и с какво самочувствие ще расте? Защото нали, другарчетата му са в хубави семейства, с едни задружни и заможни родители, които всичко имат 
Ако пък майката с цената на постоянни дела и разправии все пак взима заветните 200 лв, но бащата е намусен и го обяснява на детето всеки път, в който го види "Майка ти ме обра, миличък, тати няма вече пари заради нея" и подобни - това може някоя майка да реши и да си го спести например. Душата на детето е най-важна за мен. И трябва гъвкавост според ситуацията. Но пак казвам - който не е бил там, не вярва и само дава кухи анализи, без да се сети, че има деца в картинката, а и останалите участници са живи хора с различни ситуации. Като смачакаш едно дете с милион обяснения какъв негодник е баща му, как очакваш да се почувства то?
Фивър, племенницата го нарича осеменител, като едва ли сама е измислила думата, нали?
Ако пък майката с цената на постоянни дела и разправии все пак взима заветните 200 лв, но бащата е намусен и го обяснява на детето всеки път, в който го види "Майка ти ме обра, миличък, тати няма вече пари заради нея" и подобни - това може някоя майка да реши и да си го спести например. Душата на детето е най-важна за мен. И трябва гъвкавост според ситуацията. Но пак казвам - който не е бил там, не вярва и само дава кухи анализи, без да се сети, че има деца в картинката, а и останалите участници са живи хора с различни ситуации. Като смачакаш едно дете с милион обяснения какъв негодник е баща му, как очакваш да се почувства то?Фивър, племенницата го нарича осеменител, като едва ли сама е измислила думата, нали?
Ето, Би, сама го казваш. Проблем са коментарите пред детето.
За съжаление, много родители и от двата пола говорят негативни неща за другия родител, което е въпрос на възпитание и такт у самите възрастни.
Обратното обаче е още по-лошо. Когато на детето му говорят фантазии за добрия родител, който не идва, понеже е много зает, иначе иска; който не дава пари, понеже е много притеснен финансово, иначе е готов да дава; който много иска да се грижи за детето, но е длъжен да гледа старите си родители/малките си деца/котката на съседите си и т.н. - резултатът е едно дете с напълно объркани представи и вечно очакващо незаинтересованият родител да се появи отнякъде.
Реално най-доброто е на децата да се казва истината, независимо за какво става дума. Без дорисуване в каквито и да е краски, пък те сами да си вадят изводите, защото децата са достатъчно сетивни.
За съжаление, много родители и от двата пола говорят негативни неща за другия родител, което е въпрос на възпитание и такт у самите възрастни.
Обратното обаче е още по-лошо. Когато на детето му говорят фантазии за добрия родител, който не идва, понеже е много зает, иначе иска; който не дава пари, понеже е много притеснен финансово, иначе е готов да дава; който много иска да се грижи за детето, но е длъжен да гледа старите си родители/малките си деца/котката на съседите си и т.н. - резултатът е едно дете с напълно объркани представи и вечно очакващо незаинтересованият родител да се появи отнякъде.
Реално най-доброто е на децата да се казва истината, независимо за какво става дума. Без дорисуване в каквито и да е краски, пък те сами да си вадят изводите, защото децата са достатъчно сетивни.
Може да се говори напълно умерено според възрастта на детето. Издръжки и пари 5 годишното няма начин да схване. Личните проблеми между майката и башата реално също никога не могат да бъдат адекватно обяснени. Защото гледните им точки обичайно са различни и детето с право ще остане с впечатлението, че поне единият го лъже.
И от опит знам, че децата си правят едни изводи на 10, други на 13 години и съвсем различни на 20+ години. Колкото по-малко навлизат в дебрите на "безотговорностите" на своите родители, толкова по-добре. Когато са пълнолетни, да, ще имат свое си изградено мнение и често то не съвпада с това на никой от родителите. Светът е шарен
И от опит знам, че децата си правят едни изводи на 10, други на 13 години и съвсем различни на 20+ години. Колкото по-малко навлизат в дебрите на "безотговорностите" на своите родители, толкова по-добре. Когато са пълнолетни, да, ще имат свое си изградено мнение и често то не съвпада с това на никой от родителите. Светът е шарен
Родителите изобщо не е необходимо да замесват децата в проблемите си. Стига да им пука достатъчно за децата им.
Въпросът е защо е необходимо, когато единият родител е напълно абдикирал, другият да залъгва и заблуждава детето, оставяйки го с погрешна представа?
Абсолютно аналогично е на това единият родител да прави всичко възможно да се грижи адекватно, а другият да го плюе.
Въпросът е защо е необходимо, когато единият родител е напълно абдикирал, другият да залъгва и заблуждава детето, оставяйки го с погрешна представа?
Абсолютно аналогично е на това единият родител да прави всичко възможно да се грижи адекватно, а другият да го плюе.
Изобщо не желая да пиша за себе си в тази тема.
Аз обаче проявявам изключително разбиране и толерантност към всички родители с проблеми покрай отглеждането на децата след развод. Не бих заклеймила никой от тях за нищо. Да не забравяме, че и убитият наскоро Пейо може да е изглеждал през годините на странични хора като незаинтересован от детето си баща. И много жени, които оставят децата си да се отглеждат от баща им, не са черни вещици и безотговорни родители. Просто ситуациите са адски много, различни една от друга и аз не бих заклеймила никого за нищо, щом не съм там да го преживея.
Аз обаче проявявам изключително разбиране и толерантност към всички родители с проблеми покрай отглеждането на децата след развод. Не бих заклеймила никой от тях за нищо. Да не забравяме, че и убитият наскоро Пейо може да е изглеждал през годините на странични хора като незаинтересован от детето си баща. И много жени, които оставят децата си да се отглеждат от баща им, не са черни вещици и безотговорни родители. Просто ситуациите са адски много, различни една от друга и аз не бих заклеймила никого за нищо, щом не съм там да го преживея.
Понеже точно ти обръщаш всичко лично, затова те попитах лично.
Аз също проявявам толерантност и разбиране, но има незаслужаващи толерантност отношения. И точно за различни случаи коментираме темата, затова споменаваме и положителни, и отрицателни примери. Не за лични неща, просто някои я приемате много лично.
В примера ти за Пейо - ако беше проявена повече нетолерантност (от много хора), можеше да не се стигне точно до тази развръзка.
Аз също проявявам толерантност и разбиране, но има незаслужаващи толерантност отношения. И точно за различни случаи коментираме темата, затова споменаваме и положителни, и отрицателни примери. Не за лични неща, просто някои я приемате много лично.
В примера ти за Пейо - ако беше проявена повече нетолерантност (от много хора), можеше да не се стигне точно до тази развръзка.
Е, защо се карате?
Първо, това е раздел, който дори е кръстен така - лични и семейни отношения. Лични, та като са лични, естествено е да бъде донякъде, къде повече, къде по-малко, пречувано през лични преживявания, усещания и разбирания. Второ аз се включих от позицията на някакви лични преживяни неща някога, Но и все пак темата е зададена така-като отношения между разведени, засягат се теми за децата по средата на тези отношения. А те по своето същество са колкото еднотипни по целия свят, толкова и в лични нюанси наситени, които не всеки може да възприеме или да припознае.
Аз мога да споделям единствено от мой някакъв опит и усещания, но т.к. една потребителка ме прати да се лекувам и да го преживея)))), сякаш няма нужда.
Първо, това е раздел, който дори е кръстен така - лични и семейни отношения. Лични, та като са лични, естествено е да бъде донякъде, къде повече, къде по-малко, пречувано през лични преживявания, усещания и разбирания. Второ
аз се включих от позицията на някакви лични преживяни неща някога, Но и все пак темата е зададена така-като отношения между разведени, засягат се теми за децата по средата на тези отношения. А те по своето същество са колкото еднотипни по целия свят, толкова и в лични нюанси наситени, които не всеки може да възприеме или да припознае. Аз мога да споделям единствено от мой някакъв опит и усещания, но т.к. една потребителка ме прати да се лекувам и да го преживея
)))), сякаш няма нужда.
Не става въпрос пред децата да оплюваме баща им, или дори да го коментираме, а да коментираме тук, нали тука поне човек може да си каже истината за бившия си, без да го пудри и без да го очерня.
Съвсем вярно е, и че неразведените родители не биха могли да го направят това, защото е все едно да гадаят. На практика никой няма никаква представа какъв разведен родител би бил благоверния му, макар сега да изглежда чудесен баща и съпруг. Примери има всякакви, та да сме наясно, че изобщо няма гаранция.
Съвсем вярно е, и че неразведените родители не биха могли да го направят това, защото е все едно да гадаят. На практика никой няма никаква представа какъв разведен родител би бил благоверния му, макар сега да изглежда чудесен баща и съпруг. Примери има всякакви, та да сме наясно, че изобщо няма гаранция.
Не го казах с лошо.
Общо взето, всичко е много лично и объркано след развод. Има стотици нюанси кой колко се грижи за децата и как другия приема това.
Казвала съм го, ще го кажа пак - тук, в България е прието мъжът и жената да не могат да се гледат след развода. Даже някак удобно яхат вълната на "кой е най-зъл и гаден", само и само да се отърват от всякакви отношения, вкл. с децата.
Ще ми се да имаме повече толерантност и разбирателство някой ден, между всички. Peace!
Общо взето, всичко е много лично и объркано след развод. Има стотици нюанси кой колко се грижи за децата и как другия приема това.
Казвала съм го, ще го кажа пак - тук, в България е прието мъжът и жената да не могат да се гледат след развода. Даже някак удобно яхат вълната на "кой е най-зъл и гаден", само и само да се отърват от всякакви отношения, вкл. с децата.
Ще ми се да имаме повече толерантност и разбирателство някой ден, между всички. Peace!