Наглеци, досадници, лепки, тероризатори на дребно

Аз намерих универсална формула за отказ от излизане с хора (или в моменти), в които не ми се излиза:
- ако навън е светло: рано е още, аз по светло не пия;
- ако е тъмно: късно е вече, къде ще ходя по тъмно.

Вкъщи сложих едно ключе на кутийката на звънеца отвътре, което прекъсва веригата. По принцип стои изключено. Включвам го само когато имаме уговорка с някого да дойде на гости. И като изпратя госта - пак го изключвам.

Че това си е въпрос на елементарна учтивост и възпитание. Дори когато живеехме в един апартамент с родителите ми, никой не си позволяваше да влезе в чужда стая, без да почука и да чуе "Влез!".

Аз съм в студеното западно общество и много ми харесва този начин на живот.Ако някой ми цъфне на вратата не поканен и без да ме е уведомил не отварям.Звънец нямам.Най-често от любезност,ако някъде трябва да се каже нещо е какво е времето и как е кралицата/краля.Толкова. 

Изобщо не е студено западното общество, по мое мнение. В труден момент немските и чуждестранните ми приятели бяха тези до мен, като го направиха без да има нужда да изговарям каквото и да е било.

Иначе споделям напълно непоносимостта към мрънкането за глупости и вечното оплакване, при мен е направо органична. Никога не съм разбирала оплакването без да се прави нищо конкретно, смисъл за мен няма. Или променяш това, което не ти харесва, или, ако не действаш по въпроса, млъкваш (по ягодите) и не дуднеш на главата на хората. Като погледна назад, с тези приятели, които си обичат да мрънкат, някак по естествен начин ни се разделиха пътищата. Останалите знаят, че, ако имат проблем, винаги ще ги изслушам и могат да разчитат на мен. Оценявам го, когато се чувстват предразположени и ми имат доверие. Обаче, ако ще ми се жалват за глупости, са наясно, че ще ги слушам с половин ухо. Познаваме се все пак.

Авторката много добре я разбирам, аз бях като нея в много млади години, после се научих да поставям граници. Смятам, че това е едно от най-важните неща, на които се научих, после съм научила родната си майка и някои приятелки на същото - да поставят себе си преди наглеците, досадниците и лепките, както и пред хората, които са иначе добри, но са недосетливи хора.

Пример - съседки, с които сме в добри отношения, но понеже дори в почивните дни стават в 6 часа сутринта и до 8 вече са пощурели от скука, не им идва наум, че не е удобно да дойдат у нас да се разнообразят, защото аз през уикенда гледам да се наспя по до късно. След няколко разправии с домашните се стигна до общо решение, че в почивните дни няма да се отваря на никого, който просто е позвънил на вратата, преди 11 ч. Който иска - да звънне по телефона, да попита кога е удобно да дойде на кафе. Телефонът си го взимаха в тяхната спалня, за да не ме будят мене. Когато искаха да пият кафе по-рано от това време, се разбираха, без да звънят на звънеца, за да мога да се наспя. Мама нямаше никакви граници, милата, много се притесняваше, че трябва да отреже някои хора от навиците им да се отбиват у нас, когато им харесва. Казах им ясно - кажете "Дъщерята е невъзпитана и груба, не иска хора преди 11 ч., ще направи панаир, ако я събудим".  Изобщо не ми пукаше дали ще изглеждам груба в очите на някого. Всъщност, се държа любезно с всички и резултатът е, че просто се съобразяват с мен. Разбира се, любезност и уважение към другия са необходими, но нещата трябва да се кажат ясно и открито. Оставяла съм отвън съседи, които не се съобразяват с това. Постепенно се научиха всички.

Други примери: Някой иска да правя нещо, което аз не искам -  "Нямам да имам време" (няма да имам време за това, което ти искаш, времето ми е за друго).
На хора, които още в началото на познанството ни казват "Ще ти дойда на гости", им казвам открито и веднага - "Ще трябва да ми звъннеш по телефона и да провериш дали е удобно, защото аз не отварям, когато не ми е удобно. Може да останеш да си висиш отвън" - точно с тези думи и с широка усмивка. Често не стигат до покана. У нас не е хан, домът ни е нашата крепост, трябва да ни е удобно преди всичко на нас, след това - на другите.
Затова - "Не е удобно да дойдеш у нас днес". (може да съм решила да се разхождам по гащи у дома, може да имаме секс маратон с мъжа ми - може да е каквото и да е - не давам обяснения).
Помня, в училище имах съученичка, която, като я питахме веднъж: "Защо не дойде на купона снощи", отговори с "Бях възпрепятствана". Още тогава се впечатлих от липсата на нужда у нея да се обяснява с какво точно е била възпрепятствана.

Слушалките в ушите са ме спасили от не малко досадни разговори на работното място. Колко аудиокниги съм изслушала, колко език съм научила - все полезни неща. Когато не исках да говоря с някой, който ми досажда, първо не реагирам. Той почва да се чуди, после виждаше жичката (тогава повечето бяха с жички). След това демонстративно свалям от едното ухо слушалката и казвам "Извинявай, слушам важна за мен лекция, като я довърша, ще може да ми кажеш каквото искаш" (самата истина). или "Извинявай, трябва да се съсредоточа върху това (което върша в момента), ще говорим после." (също вярно)


Много го мислиш. Вземи решение кой ти е по-важен - другите или ти самата. Когато става въпрос за твоето време - дали си склонна да го прахосаш, за да угодиш на други или да го употребиш, както ти предпочиташ?
Когато някой те ядосва, дали предпочиташ да се кахъриш, че може да го обидиш, вместо да му покажеш ясно, че те ядосва? За да спре да те ядосва или да излезе от живота ти? Защо трябва да си ходиш ядосана непрекъснато?

Никой не може да ми оспори позицията. Позицията ми е: ака съм решила. Ти може да си на друго мнение, но аз така съм решила. Сега така съм решила. Утре може да променя това решение, но сега смятам така. Може и да греша, но така съм решила. И също така сега не съм склонна да водя разговори дали позицията ми е правилна. Да, разбирам, че искаш да ми кажеш, че греша, но аз  пък не искам да говоря на тази тема. И т.н.
Това става в 2-3 изречения, тук просто давам примери. Ако много настояват да спорят с мен, казвам - този разговор не е продуктивен - и прекратявам контакта - затварям телефона, излизам от стаята и т.н.

Ако някой ще ме заклеймява или ще ми отмъщава, значи много късно съм прекъснала контакта. И добре, че съм го прекъснала. Колкото по-малко контакт има такъв човек с мен, толкова по-малко възможности има да ми навреди. Казвам го като човек, който има опит в това отношение, включително имах и stalker в работата си.

Това е брилянтно, продължавам с изводите. И според мен и за другите със същия проблем важи.

Хей, защо решихте, че съм намусена и зла ?
Може би ми пролича, че съм живяла в "студено" общество.

Аз съм позитивен човек, посрещам с усмивка, защото очаквам човека срещу мен да отвърне със същото и много често става точно така.

За съжаление мрънкащите и негативни хора, не работят в посока на това да променят нещо, за да им се получат нещата така както те ги виждат и желаят. Това ме отблъсква от тях, защото не виждам смисъл от това което правят. Едно безкрайно оплакване, дуднене колко не са удовлетворени и нищо. Следващия път това се повтаря отново и отново. Няма нищо градивно в това, само изливане на негативна енергия която в повечето случаи ме натоварва.

Има разлика между това колежката ми да каже: " Алекс, не са ни индексирали заплатите, вече трудно връзвам бюджета и започвам да правя разни трикове за да се справя." Аз бих се включила, бих я попитала какво прави за да обменим опит,  да споделя моите опити успешни или провали, може докато мислим как да пренасочим финансовия ресурс в правилната посока да измислим друго решение.

Но когато всеки ден слушам: " Не ми стигат парите. Ето дъщерята иска да купя на внука за Коледа кухня от Лидл, ама тя е над 100 лв. Кога ще ни индексират заплатите? Знаеш ли, че при дъщерята вече два пъти им вдигнаха заплатите с 8%. Ще се махна от тъпата фирма. "  Е, на това какво да кажеш?? Някои се вписват, като започват и те да мрънкат.  Единствения резултат е група хора които се оплакват и може би на някои им става по-добре, като разберат, че има и по-зле от тях, не знам. Ми не е моето това.

Или пък една позната ми се оплаква. Давам съвет защото си мисля, че ще реши проблема поне на първо време. Тя 10 минути ми обяснява, как за нея това не е решение, защото виждаш ли ... и започва да носи от 10 кладенеца вода, за да ми обясни, че мъжът й може да му се иска тя да започне работа, ама тя му родила две деца и било негов ред да се грижи за семейството. Дали имам желание да се видя с нея на кафе?


 

Браво на вас, които сте успели да научите майките си да отстояват и поставят себе си пред наглеците. Аз на моята откога й говоря, но тя и до ден днешен не иска да поставя никакви граници.

Мила, браво , чудесен пост.

Аз не съм много добър слушател и някой като започне така да ме занимава, ставам ужасно разсеяна. Затова и рядко привличам такива досадници.
Нека ми каже тя "Нинка, Минка..." , пък аз като я попитам: "Извинявай, Тази, ама не ти помня името.. " и тотално ще се откаже да ме занимава. Такива се атакуват с техните камъни по тяхната глава. Много говорела за себе си ли? Ами разкажи и дълго и напоително за баба си Гинка и невероятната и история и като види, че не може да си излива егоцентризма връз теб, ще офейка с подвита опашка.

Като стана дума за разсеяна, се сетих пак за една съученичка, която общо взето ме канеше да излизаме само когато й отпаднат други планове. Та тя ме занимаваше в най-големи подробности за детето, за новото гадже, за бившия й баща на детето. А аз като тръгнех да й разказвам нещо, се завираше в телефона и все едно говорих на стената... явно доста смотана съм била

И аз имам такива познати. Страшни "вампири". Гледам да ги избягвам, разговор става, когато страните говорят и слушат по равно.

Дали ти си била смотана, или съученичката ти е била ограничена, фиксирана върху себе си и нахална? Смени приятелката. Други хора ще те оценят много повече за умението ти да изслушваш, за възпитаното и добро отношение.

При такава съученичка, която през цялото време ще ми надува главата с провалените й връзки, докато си зяпа неуважително телефона, когато аз заговоря за важни за мен неща, директно бих станала и си тръгнала без да кажа нищо. Два дни по-късно бих й отговорила на въпросите “какво се случи?” с “ извинявай, не останах с впечатление, че има
някакво значение дали съм с теб сред твоите монолози и зяпане на телефона и реших да те освободя от присъствието си”. (Това, ако ме е хванала в лошо настроение в деня на срещата, аз понякога си реагирам на момента, като се издразня.) Но най-вероятно просто бих й казала набързо чао-чао и не бих се занимавала повече с нея изобщо, не бих й връщала обаждания повече дори. Без значение дали е добър човек или каквото и да е, на мен подобна комуникация не ми е приятна и удовлетворяваща и не бих поддържала контакта. Като абсолютен минимум очаквам балансирано общуване, в което има реципрочност и уважение.

Права си, смотана в смисъл, че я знаех, и въпреки това пак се съгласявах да излезем. Това за реакцията на момента още го уча, засега все още се сещам след дъжд качулка и после само се ядосвам ... Така или иначе да, тази година се сбогувах с няколко такива особи, явно нещо е започнало да ми светват някои лампи

Това с моментните реакции може да бъде нож с две остриета, но в повечето случаи е полезно. Разбирам те, и аз съм имала приятелки в по-неуверени години, за които светът започва и свършва с тях, но порастнах и си пресях хората.

Такова сито извадих, сях, сях. ..