Бременна и объркана съм

  • 3 725
  • 49
  •   1
Отговори
  • Мнения: 10
На 22 две съм ..живея в Германия от 8/9 години завършила съм си образованието и съм си завършила и обучението по моята мечтана професия специалист по туризъм /Гастрономия .

В момента съм бременна ..радвам се много но също и така се страхувам ..не успях да изживея младите си години понеже само учех и си работих …от време на време когато се прибирах в лятната ваканция в бг тогава но не знам ..чувствам се готова но изпитвам страх , исках да пътувам да се насладя на живота но .. не знам …обичам да живея НЕ ПО ДИСКОТЕКИ И БАРОВЕ. А просто да си пътувам излизам и наслаждавам ..не знам дали с детето след като порасне малко да ли ще мога ? Не знам какво вече да мисля ..

# 1
  • Мнения: X
Млада си, така е. Вероятно като млада майка ще ти е по-лесно с недоспиване и физическата умора покрай бебето.
Детето ще порасне и след 20 години като се отдели, пак ще си млада и ще ти се пътува, на 42 нито ще си стара, нито престаряла.

Аз лично също обичам да се забавлявам, пътувам и да живея безгрижно. Затова и не се осмелявам още да имам деца, страховете ми са същите като твоите.

Разбирам, че темата не е относно колебание дали да задържиш бебето. Щом си решила, че е време за дете, значи е правилното решение за теб. Всеки има страхове, нормално е.

# 2
  • Мнения: 3 597
Здравей , появата на дете не означава край на живота . Как ще продължи зависи от доста неща , но варианти има . С бебе ще си ограничена , но като поотрасне , може да пътувате семейно с него . Нормално е да имаш всякакви притеснения . И не е само от възрастта . Ако имаш помощ ще е по-лесно , ако нямаш се напасваш . Родих първото си дете на 19 , тогава имах помощ от бабите и не усетих особена социална липса . С второто на 23 вече беше по-различно . Сега имаме трето детенце и вече никой с нищо не ни помага , и понякога е трудно по всички параграфи , но всичко си струва .

П.П. Много се надявам сега да не започнат коментарите за аборт , ако авторката няма такива намерения ,както стана в предната подобна тема .

# 3
  • Мнения: 10
Благодаря ти много..Не мисля за аборт радвам се и нямам търпение но тези страхове ме превземат ..и отново благодаря ти !🫶🏻
Цитат на: *Мери*[url
[/url]
link=topic=1505546.msg45690137#msg45690137 date=1670358632]
Здравей , появата на дете не означава край на живота . Как ще продължи зависи от доста неща , но варианти има . С бебе ще си ограничена , но като поотрасне , може да пътувате семейно с него . Нормално е да имаш всякакви притеснения . И не е само от възрастта . Ако имаш помощ ще е по-лесно , ако нямаш се напасваш . Родих първото си дете на 19 , тогава имах помощ от бабите и не усетих особена социална липса . С второто на 23 вече беше по-различно . Сега имаме трето детенце и вече никой с нищо не ни помага , и понякога е трудно по всички параграфи , но всичко си струва .

П.П. Много се надявам сега да не започнат коментарите за аборт , ако авторката няма такива намерения ,както стана в предната подобна тема .

# 4
  • София
  • Мнения: 35 097
Живота не свършва, ама никак.
За всичко има време, има място

# 5
  • Мнения: 11 337
Защо сама се терзаеш с тези мисли?
Искаш детето - то вече е факт. Значи насочи мислите си не какво изпускаш, а какво хубаво предстои.

# 6
  • Мнения: 2 489
С появата на дете, животът не свършва. Пак ще можеш да пътуваш, да се наслаждаваш на живота и т.н.    Е,може би не веднага, но след първоначалното напасване и опознаване, ще правиш нещата които обичаш, но заедно с детето. Даже живота става по-пълноценен, след появата на детето (лично мое мнение).  Така че от теб зависи дали раждането на дете ще е край на удоволствието или едно ново начало.

# 7
  • Мнения: 5 272
Божеее, какви терзания имали младите. Разбира се, че можеш да пътуваш с дете. Даже с деца. Аз забременях на доста по-"преклонна" от твоята възраст, честно казано докато бях бременна и двата пъти не се спирах. С първата бременност имах сигурно над 3 хил км пропътувани. Но и ние сме "номади" по душа и за три дена да отидем някъде, пак не се спираме на едно място. Сега пък не мога да си представя да отидем някъде без децата. Две са, на 10 и на 3 години. Е, ако очакваш да нямаш амгажимент с детето на почивка, трябаа да си вземеш баба или детегледачка с теб. Иначе, понякога е много весело, понякога детето прави бели, понякога е ужасно досадно, но никога не ки е спирало да пътуваме.
Пс. Няма нужа от главни букви. Който е решил да те прочете, ще види и нормалния шрифт.

# 8
  • Paris, France
  • Мнения: 14 019
Поздравления, лека бременност и раждане на здраво бебе ти желая 💐.

Да, силно намалява личното време след появата на дете и едно дете си е голяма отговорност за поне 10-12 години.

Можеш да излизаш сама и като се появи бебето, но не и когато си искаш и за колкото си искаш. Зависи и от детето. Второто ми дете не заспиваше докато не суче до 3.5г възраст. Ако излезем и се приберем в 2 сутринта я намирахме будна и чакаща да суче. Опитвала съм да оставя изцедено мляко, но не я удовлетворяваше достатъчно за да заспи.

Бъдещият баща може да се включи в гледане. ММ гледаше децата вечер и си излизах по дискотеки като заспят. Той също излизаше. По магазини, паркове и музеи можеш да ходиш и с бебето в количката.

# 9
  • Мнения: 1 047
Баща има ли в картинката?

# 10
  • Мнения: 60
Зависи от много неща. Пишеш, че си от 8-9 години там, при родител ли си отишла ? Аз отгледах сама дете в чужбина и си е тежко, като няма и за минута на кого да го оставиш. Понякога имах чувството, че съм забравена от света, още повече че баща му си беше по дискотеки нон-стоп и хич не му дремеше, а аз - сама по градинките, сама да свалям температури... това преди да се разделим, а и сега не го взима дори за уикенда. Има един период в който е трудно наистина, гледай поне да имаш приятелки с деца, за да се събирате. Сега вече, като е почти на 9, е друго - не търчиш като изоглавен по енергичен тодлър - ходим си двамата с него на боулинг, на билярд, на пица, на аквапарк, на лунапарк, смеем се и тн... Пък ти си само на 22, спокойно, имаш много време за живот. Всичко ще е ок

Последна редакция: ср, 07 дек 2022, 00:58 от _Roxelane_

# 11
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 056
исках да пътувам да се насладя на живота но .. не знам …обичам да живея НЕ ПО ДИСКОТЕКИ И БАРОВЕ. А просто да си пътувам излизам и наслаждавам ..
Ами оставяш детето на някой и излизаш да си живееш. Но след като се роди има вероятност да се промени и представата ти за забавления, в смисъл може пък да ти хареса да прекарваш повече време с малчугана. А и постепенно ще се появяват нови места където да ходите заедно, които пък може съвсем успешно да заменят другите места на които си искала да ходиш преди. За кои забавления смяташ, че детето ще ти е пречка?

# 12
  • Мнения: 3 323
Радвай се, че имаш изкарано образование и сега си бременна. Като станеш на 40 детето ще е тийн и живота ти ще е пред теб - виждам го при колежки германки родили рано.
Виждам обаче и нещо друго - такива като мен, на 35+ години изкарващи т.н. "професионално образование" или "аусбилдунг" в клас с пубери.
Без деца, щото образованието много важно било. А ходенето по репродуктивни клиники, то е майтап и хич не е важно.
Който от двата пътя да хванеш си прецакана - ако родиш млада ще ревеш за младините си, но пък ако закъснееш... ще си струва ли висенето при репродуктивни специалисти, защото си проспала момента в това да "живееш"?

# 13
  • Мнения: 6 554
Приеми го така, че на каквато и възраст да ти се случи, все ще има едни поне 3-4 години, в които напълно се съобразяваш с бебето/детето и неговите нужди. Пък дали на 22, 32, 42 няма чак такова значение. Да не мислиш, че на 30+ или 40+ не им се "живее" на хората. Ама приоритети..

# 14
  • Мнения: 6 921
Радвай се на бебчето,не мисли за пътувания все ще им дойде времето ❤️

# 15
  • София
  • Мнения: 13 105
Има значение дали има и баща в картинката или ще го гледаш сама.
Но ние имаме 5 деца и нищо не ни е спряло. Да, съобразяваш се с ежедневието на децата и с техните ангажименти, но това не пречи да пътуваш, да спортуваш, да излизаш, да се събираш с приятели, да учиш и какво ли не още.
Особено с малко дете, докато не е тръгнало на училище и особено с бебе е най-лесно. Грабваш го и потегляш.

# 16
  • Мнения: 3 185
Животът с деца до пълнолетие никога вече не е същият, факт, който трябва да се приеме. Може да се пътува, всичко може, но винаги със съобразяване с децата и с по-малко спонтанност. Ако няма помощ е трудно. Сега и в редките моменти, когато съм без детето, акълът ми е при него. Малка е, ще видим нататък. Попътувах, поживях, вече съм на друг етап и така.

# 17
  • Мнения: 2 883
Хей Simple Smile притесненията и страховете ти са напълно нормални. Първо, че в момента в тялото ти има вихрушка от хормони, и второ заради страха, че ти предстоят неща, за които няма да си готова. Обаче Simple Smile животът не спира с раждането на децата, а напротив. Тогава става още по-пъстър и цветен, весел и забавен. Всъщност зависи от перспективата с която гледаш, както и дали има баща в картинката, но каквото и да е - ще се справиш. Да, първата година общо взето е напасване и оцеляване, но след това когато комуникацията започне да става взаимна, става много по-лесно и интересно Simple Smile и пак ще пътуваш, ще можеш да се развиваш и да изпълняваш целите си. Страхотно е да гледаш света през детските очи, а ти самата си млада и имаш тонове енергия, което ще прави задачата още по-лесна. Нищо няма да изпуснеш, просто се приготви, че следващите година и половина -две ще ти бъдат малко на пауза, но след това всичко си идва на мястото. Успех, лека бременност и раждане ☺️

# 18
  • Мнения: 10
Олее … благодаря ти .. да има баща който също се вълнува  и ме подкрепя но да .. благодаря ти отново !🫶🏻
Хей Simple Smile притесненията и страховете ти са напълно нормални. Първо, че в момента в тялото ти има вихрушка от хормони, и второ заради страха, че ти предстоят неща, за които няма да си готова. Обаче Simple Smile животът не спира с раждането на децата, а напротив. Тогава става още по-пъстър и цветен, весел и забавен. Всъщност зависи от перспективата с която гледаш, както и дали има баща в картинката, но каквото и да е - ще се справиш. Да, първата година общо взето е напасване и оцеляване, но след това когато комуникацията започне да става взаимна, става много по-лесно и интересно Simple Smile и пак ще пътуваш, ще можеш да се развиваш и да изпълняваш целите си. Страхотно е да гледаш света през детските очи, а ти самата си млада и имаш тонове енергия, което ще прави задачата още по-лесна. Нищо няма да изпуснеш, просто се приготви, че следващите година и половина -две ще ти бъдат малко на пауза, но след това всичко си идва на мястото. Успех, лека бременност и раждане ☺

# 19
  • Мнения: 10
Права си .. благодаря ти !
Божеее, какви терзания имали младите. Разбира се, че можеш да пътуваш с дете. Даже с деца. Аз забременях на доста по-"преклонна" от твоята възраст, честно казано докато бях бременна и двата пъти не се спирах. С първата бременност имах сигурно над 3 хил км пропътувани. Но и ние сме "номади" по душа и за три дена да отидем някъде, пак не се спираме на едно място. Сега пък не мога да си представя да отидем някъде без децата. Две са, на 10 и на 3 години. Е, ако очакваш да нямаш амгажимент с детето на почивка, трябаа да си вземеш баба или детегледачка с теб. Иначе, понякога е много весело, понякога детето прави бели, понякога е ужасно досадно, но никога не ки е спирало да пътуваме.
Пс. Няма нужа от главни букви. Който е решил да те прочете, ще види и нормалния шрифт.

# 20
  • Мнения: 3 250
Можеш ли да четеш между редовете?

# 21
  • Мнения: 10
Има баща , който също се вълнува , и благодаря ти !
Има значение дали има и баща в картинката или ще го гледаш сама.
Но ние имаме 5 деца и нищо не ни е спряло. Да, съобразяваш се с ежедневието на децата и с техните ангажименти, но това не пречи да пътуваш, да спортуваш, да излизаш, да се събираш с приятели, да учиш и какво ли не още.
Особено с малко дете, докато не е тръгнало на училище и особено с бебе е най-лесно. Грабваш го и потегляш.

# 22
  • Мнения: 12 760
Милена, разбирам, че се притесняваш, защото си много млада. Но погледни от тази страна:
Тези няколко години, докато детенцето е малко, така или иначе ще трябва да ги инвестирате с таткото, независимо дали по-рано, или по-късно.
Но пък вие сте по-здрави и силни сега, ще имате повече енергия за детето. А когато напрежението намалее, ще сте още съвсем млади и веселбата ще започне отново.
Освен това, младите родители са по-близки с децата си, на една вълна и по-добре се разбират.
Ако няма кой да ви помага и да остава понякога с детето - за това са детегледачките. Надявам се да можете да си ги позволявате от време на време. Simple Smile
Трудно е в началото, но го правите за най-прекрасното нещо в този живот.

Лека бременност и късмет!

# 23
  • Мнения: 3 597
Аз не съжалявам , че съм родила млада . Има много плюсове от това . Сега съм на 35 и имам тинейджърка , която много се радва , че има млада и разбрана майка , защото майката на нейната приятелка е колкото нашата баба ,и непрестанно са в конфликт . Това е дълбока тема , но определено плюсовете са повече от минусите . Сега с най-малкия се надявам да запазя вижданията си и някой ден да не бъзикат мен .
Ако не бяхме решили да имаме трето дете , живота ни си беше доста безгрижен вече , защото големите поотраснаха и нямаха особена физическа нужда от нас . Така , че имаш време за всичко Simple Smile

# 24
  • Мнения: 10
има и се вълнува и се радва доста ,опитва се да ме успокой но да 🤷🏻😃
Баща има ли в картинката?

Последна редакция: ср, 07 дек 2022, 15:28 от Милена_l

# 25
  • София
  • Мнения: 3 405
Аз родих на 25. Честно да си кажа и по-рано ако можеше щях. Обаче с ММ ни се получиха тогава нещата. Нито сме спрели да пътуваме, нито да излизаме. Гледаме и от време на време да сме по почивки без детето, което после едвам прибираме от бабите и дядовците. До някъде съжалявам и че не се решихме да имаме породени, но сега малко избутваме плановете с второто и все пак се надявам преди да стана на 30 да е налице номер 2.

Да, има дни, в които искам просто да лежа, да спя, да гледам филм, да чета книга, да излезем до късно вечерта я на билярд, я на боулинг (не сме по барове и дискотеки). Гледаме като сме на почивки двамата или уикенди при баби и дядовци да наваксаме (така да кажа) с тези неща.

# 26
  • Мнения: 74
Родих на 32. Живееше ми се и живях, но "наживяването" няма край, да знаеш! След като си такъв тип човек, винаги  ще намериш време и начин. И освен това спонтанните пътувания не спират с детето. Докато е малко е лесно- не боледува, както в ясла и детска, спи много,  не ходи, не заявява претенции, количката може да е паркирана и на плажа. Ти вероятно ще си в майчинство и съобразяването на отпуска ще е само от страна на бащата. След 1,5 години става малко по- трудно с борещ се за самостоятелност и изява малък човек. Но после става още по- интересно. Малкото любопитно човече ще ти напълни душата с търсенията си за нови усещания и преживявания. Ще искаш да пътуваш все повече с него, за да му покажеш света. Да, ще желаеш да планираш всичко с него, защото пътуване без него и искрящите му от почуда очички ще ти се струва празно. Всъщност детето кара и самият родител да разшири хоризонта си. През детските очи всичко изглежда така чудно, красиво и видяно, сякаш се случва за първи път в света! Ще се наживееш, спокойно! Плюс на моите години ще имаш порастнало дете, с което определено ме водиш😁.

# 27
  • Мнения: 17
Разбирам те напълно, аз родих на 24г. Дъщеря ми вече е на 4 месеца. Наистина не знам кога минаха тези месеци, всичко се случи толкова неусетно.. Всеки ден е различен, някои дни са прекрасни, някои дни - мааалко по-трудни и напрегнати, но всяка вечер си лягам благодарна за това, което имам.
Аз за разлика от теб, не се притеснявах, че не съм се наживяла, сигурна бях, че съм готова за дете. Когато бебето беше на 2 месеца ми се наложи да се разведа с мъжа си, поради факта, че е хазартно зависим, и като цяло си мислех, че няма да се справя сама…
 Трудно е, да, но е възможно и сега хем сама си гледам детето в 90% от времето, хем някак си се нагодих и пак ми е хубаво…
Мисли позитивно, детето усеща всяка твоя тревога, не се дерзай.. като се роди ще разбереш, че си се тормозила напразно Simple Smile
Лека бременност и безпроблемно раждане ти пожелавам! 😇

# 28
  • София
  • Мнения: 925
Честита бременност, Милена!
Животът не свършва с появата на дете, напротив; от момента на раждането добива смисъл. Аз съм на 38 години, семейна, майка на две деца и даже мечтая за трето. Родих на 28 дъщеря си и още след като се съвзех не сме спрели да живеем и излизаме. Ходили сме на разходки, на ресторанти, в кафета, в паркове... На море отидохме малко по-късно, каката беше на 3 и аз бях бременна с второто дете. Ако решиш да кърмиш, ще ти е по-лесно и удобно. Където и да си, ако се разплаче, буташ цица в устата и готово. После като се роди сина ми, бях на 32 години. Отново не сме спирали да излизаме, но вече имах верен помощник в лицето на дъщеря ми. Така че спокойно. Не само че ще можеш да се забавляваш и след като родиш, но и ще се питаш как си живяла толкова години без деца. Успешна бременност ти желая!

# 29
  • Мнения: 305
Децата не пречат нито на пътуванията, нито на (повечето) забавленията, освен ако сама не се вкараш във филм с безкрайно гладене, дезинфекция за щяло и нещяло, режим таймиран с точност до наносекунда, микромениджмънт и подобни кипежи на безмислен  труд.  Надявам се, че имаш книжка и караш, за да не трябва за най- малкото нещо да организирате  семейна автомобилна експедиция.

 Ако с бащата сте действително екип, докато децата са малки пътешествието е песен- избираш дни извън големите празници и ученически ваканции- грабвате детето и заминавате. Хем самолетите  са по-евтини, по-малка навалица ….
Западноевропейските родители си влачат децата навсякъде практически от раждането, така че в Германия ще се слееш с масовката. Ще се наложи да спортувате на смени и да планираш отдалеч фризьора и маникюра. Проблем с липсата на нощен живот нямаш, така че всичко ще се нареди, ако не се панираш. Лека бременност !

# 30
  • Мнения: 10
Ехааа … благодаряти многооо Heart накара ме да се замисля
Родих на 32. Живееше ми се и живях, но "наживяването" няма край, да знаеш! След като си такъв тип човек, винаги  ще намериш време и начин. И освен това спонтанните пътувания не спират с детето. Докато е малко е лесно- не боледува, както в ясла и детска, спи много,  не ходи, не заявява претенции, количката може да е паркирана и на плажа. Ти вероятно ще си в майчинство и съобразяването на отпуска ще е само от страна на бащата. След 1,5 години става малко по- трудно с борещ се за самостоятелност и изява малък човек. Но после става още по- интересно. Малкото любопитно човече ще ти напълни душата с търсенията си за нови усещания и преживявания. Ще искаш да пътуваш все повече с него, за да му покажеш света. Да, ще желаеш да планираш всичко с него, защото пътуване без него и искрящите му от почуда очички ще ти се струва празно. Всъщност детето кара и самият родител да разшири хоризонта си. През детските очи всичко изглежда така чудно, красиво и видяно, сякаш се случва за първи път в света! Ще се наживееш, спокойно! Плюс на моите години ще имаш порастнало дете, с което определено ме водиш😁.

# 31
  • Мнения: 4 761
Авторке, нещо недоизказано има в терзанията ти.

# 32
  • Мнения: 3 323
Авторке, нещо недоизказано има в терзанията ти.

Авторката е в Германия. Ако бабите са в България може би това й е притеснението, че едва ли ще има кой да помага. Макар, че понякога и баби на място не значат помощ.
Аз съм отгледана изцяло от баби - моите родители също са ме създали рано и не са имали време за мен.
Излизанията не са спряли и забавите също. Аз помня само бабите си.

# 33
  • Мнения: 4 761
Авторке, нещо недоизказано има в терзанията ти.

Авторката е в Германия. Ако бабите са в България може би това й е притеснението, че едва ли ще има кой да помага. Макар, че понякога и баби на място не значат помощ.
Аз съм отгледана изцяло от баби - моите родители също са ме създали рано и не са имали време за мен.
Излизанията не са спряли и забавите също. Аз помня само бабите си.

Тя е отишла като дете в Германия. Заедно с родителите си, предполагам.

Майка ми живее с нас, но не обича да гледа сина ми. Съответно го прави рядко и само когато няма друг вариант. А аз обикновено имам - имам си 2-3 гледачки и все някоя е свободна. Но веднъж в годината за една седмица го води на море.

Ако искаш да имаш дете, както твърди авторката, надали точно пътуванията са ти най--голямото притеснение. Но ако приемем, че това я тревожи...

Авторке, ясно е, че пътуването с дете (независимо от възрастта му) не е като пътуване без дете. Казвам го като човек, който пътува много - в общи линии на всеки 2-3 месеца ходим на почивка било то с влак, кола или самолет. Изисква нагаждане спрямо потребностите на детето.

# 34
  • Мнения: 3 323
На авторката предполагам нейни връстнички без деца са й напълнили главата с простотии как след бебето живота свършва.
Най-вероятно това я е стреснало.
Ако сам се оправяш е напълно вероятно- имам приятелка в Германия отглеждаща почти сама едно дете. Ами не е цветя и рози - абдикирал татко, плюс баби които казват, че който имал деца да си ги гледал.
Ако обаче имаш помощ е много по-лесно.

# 35
  • Мнения: 3 185
Ами свършва единият живот и почва другият. Сами без помощ сме в чужбина, мъжът ми доста работи, за късмет може хоум офис. Гърч. Бебето е много активно, не се спира, и в тоалетната нямаш спокойствие. Летяхме до България веднъж, побеля ми косата от два часа рев и мятане като октопод в мрежа. После иди пътувай Simple Smile)

# 36
  • Мнения: X
Като съм някъде на почивка и загледам някое семейство с 1-2-3 деца и не ми се струва, че много си почиват. Май масово влачат с тях тъща, свекърва, за да помагат с децата и младите да могат да спят поне.

Не вярвам, че аз и мм, които нямаме деца си почиваме по същият начин, по който и тези с децата. Теорията ми е, че така или иначе избор нямат по-добре да отидат на море, планина или друго, отколкото да не ходят никъде.

Имах една колежка самотна майка, още я помня детето беше в детската. Не можеше да мръдне никъде, на ресторант с нас не идваше, понеже нямаше кой да гледа детето. Няма баби.
Сега малката е пораснала, даже колежката се осмели да дойде на бар и ресторант с нас. Зарадвах се за нея, най-после да може и тя да си позволи някоя вечер навън.

# 37
  • София
  • Мнения: 13 105
Ако родителите си водят с тях децата навсякъде, децата се научават какво поведение е подходящо за хотел, ресторант или друго място и няма проблем.
Ние винаги сме били с минимум 2 или 3 деца едновременно някъде (когато сме били с всички, е най-лесно, но рядко се случва, за съжаление) и не сме имали проблем.
Единственото условие е мястото да е съобразено с възрастта и с темперамента на детето.

# 38
  • Мнения: X
Ако родителите си водят с тях децата навсякъде, децата се научават какво поведение е подходящо за хотел, ресторант или друго място и няма проблем.
Ние винаги сме били с минимум 2 или 3 деца едновременно някъде (когато сме били с всички, е най-лесно, но рядко се случва, за съжаление) и не сме имали проблем.
Единственото условие е мястото да е съобразено с възрастта и с темперамента на детето.

Фивър, много искам да си права и хората да са съобразителни, но не са. Ако родителите са умни, тактични ще се постараят детето да се научи на подходящо поведение за хотел и др. Ако самите родители не са се научили, вероятно и децата няма. Sad

# 39
  • Мнения: 10
Има и се радва ,вижда че се притеснявам и ме подкрепя
Баща има ли в картинката?

# 40
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 056
Има и се радва ,вижда че се притеснявам и ме подкрепя
Чудесно. Значи кажи му той да си вземе бащинския отпуск, пък ти го удари на живот. Интересно ми е след като от доста време живееш в Германия, защо не попита в тамошен форум, все пак условията са различни и жените в подобно положение на място ще ти дадат много  по-адекватен съвет защото знаят на какво може да разчиташ като помощ. В български условия първосигнално се мисли за бабите, което явно не е особено подходящо при теб.

# 41
  • Мнения: 4 761
Има и се радва ,вижда че се притеснявам и ме подкрепя
Баща има ли в картинката?

Има ли причина да пишеш това на всяка страница по няколко пъти?

# 42
  • Мнения: 74
Ако родителите си водят с тях децата навсякъде, децата се научават какво поведение е подходящо за хотел, ресторант или друго място и няма проблем.
Ние винаги сме били с минимум 2 или 3 деца едновременно някъде (когато сме били с всички, е най-лесно, но рядко се случва, за съжаление) и не сме имали проблем.
Единственото условие е мястото да е съобразено с възрастта и с темперамента на детето.
И аз съм на същото мнение за създаване на навиците в обществото. Разбира се, това обучение не винаги е приятно за околните, истински почиващи, а и за самите родители. Но това е животът. Детето трябва да израстне в общество и да се учи от хората около него. Не може да се затворим вкъщи през първите, да речем, седем години и после да се очаква да изведем през вратата един образцов гражданин с обноски и високо ниво на общуване и поведение сред хора.

# 43
  • Мнения: X
Ми да, ама бебе да лази в ресторант. Аз едно щях да го настъпя, защото не го виждах. Зарадвах се на моята приятелка, която виждах за първи път от една година, понеже живее в чужбина. Тръгнах към нея и за малко да настъпя детето. Майка му дори не разбра, пиеше си на съседната маса с компания. Останалите деца викаха и крещяха без да им се прави забележка, тичаха около масите и явно семействата им не смятаха за нужно да обяснят, че така не е ок.

# 44
  • София
  • Мнения: 13 105
Е, бебето ако лази наоколо, докато майката пие, забрави за възпитанието.
Има кошчета, столчета, места с детски кътове.
Ако стане неприятно за околните, бебето се грабва и си тръгваш, разваляйки собствения си рахат, а не на околните.

# 45
  • Мнения: X
Реално е и опасно за детето, по мое мнение. Стига някой да счупи чаша или да разлее нещо… като цяло такива случаи са много неприятни с деца, оставени на самотек. Иначе нямам против децата да посещават хотели и ресторанти. Просто възпитанието е нещо съвсем друго…

# 46
  • Мнения: 10
То това вече си е Хаус ..разбирам 😂
Ми да, ама бебе да лази в ресторант. Аз едно щях да го настъпя, защото не го виждах. Зарадвах се на моята приятелка, която виждах за първи път от една година, понеже живее в чужбина. Тръгнах към нея и за малко да настъпя детето. Майка му дори не разбра, пиеше си на съседната маса с компания. Останалите деца викаха и крещяха без да им се прави забележка, тичаха около масите и явно семействата им не смятаха за нужно да обяснят, че така не е ок.

# 47
  • Мнения: 10
нямам приятелки на мой години 😃 не мога да се разбирам с тях , разбирам се с по възрастни и да имам майка тя е тук и се радва че ще става баба и ти благодаря 🫶🏻
На авторката предполагам нейни връстнички без деца са й напълнили главата с простотии как след бебето живота свършва.
Най-вероятно това я е стреснало.
Ако сам се оправяш е напълно вероятно- имам приятелка в Германия отглеждаща почти сама едно дете. Ами не е цветя и рози - абдикирал татко, плюс баби които казват, че който имал деца да си ги гледал.
Ако обаче имаш помощ е много по-лесно.

# 48
  • Мнения: 74
Не съм оставяла бебето си да лази в ресторант, на рецепция в хотел, във фитнес, даже на плажа към чуждите хавлии. Дете, което не ходи, съм държала в количка, столче или в скута си. Изнервянето и желанието да лази по пода винаги е водело до напускане на ресторанта от моя страна. Все пак не сме в парка, за да крещи и да лудее на воля. Да, изкарваш по- малко на купона от другите, но това е нормално съобразяване с детето, с другите хора и със собствените си нерви.

# 49
  • Мнения: 4 761
И аз съм на мнение, че никой не е длъжен да търпи детето ми. То започна да посещава по-редовно ресторант на девет години. Преди това надали му се събират повече от пет пъти ходене с необходимите приспособления - ДВД и слушалки. Същото е и за пазаруването. Единственото му ходене по магазини е през ваканцията в България. През останалото време така се организирам, че да пазарувам и храна, и други неща без него.

Общи условия

Активация на акаунт