Здравейте. Много мои познати, които учиха в чужбина, след първата година се прехвърлиха в бг университет. Някои бяха в Холандия, други в Германия или даже във Франция. Никой не казва защо като ги питаш, викат едно и също, че било скъпо или че много се учело. А аз ги познавам, повечето са заможни и бяха отличници. Ако имах възможност и аз щях да ида в чужбина, тука нивото е много ниско. Не ги разбирам какво не им е харесало там. Каква мислите е реалната причина?
- Публикувана: 27 дек. 2022, 00:22 ч.
- Последно мнение: 6 фев. 2023, 20:37 ч.
Защо толкова много студенти в чужбина се прехвърлят в България?
Че е скъпо, скъпо е.
Че е трудно, трудно е.
Обаче покрай Ковид обучението в университетите на Запад се промени много - широко застъпено онлайн продаване, без упражнения и събирания в групите... Това според мен разочарова много студенти - хем плащаш както преди, хем не те обучават както преди. То ако ще е все онлайн и тук може.
Че е трудно, трудно е.
Обаче покрай Ковид обучението в университетите на Запад се промени много - широко застъпено онлайн продаване, без упражнения и събирания в групите... Това според мен разочарова много студенти - хем плащаш както преди, хем не те обучават както преди. То ако ще е все онлайн и тук може.
По моите наблюдения над бивши съученици и колеги, вписващи се в описанието - точно тия заможните от уж добри семейства са свикнали мама и тати да се грижат за всичко. Дали с пари, дали с връзки, дали просто да го правят вместо тях. Но в чужбина връзките ги няма, а парите с които минават за заможни в България там са бая под средното. И съответно се получава едно сблъскване с реалността и нуждата да се оправяш сам, което ако се случва за пръв път на 18-19 годишна възраст е твърде късно.
С две думи - разглезени са.
Имах съученици от гимназията, които като отидоха да учат в Англия тепърва се учиха как сами да си пуснат пералнята, как се размразява хладилника, как да си опържат яйца и т.н. Звъняха по 5-6 пъти на ден на родителите си да питат елементарни неща. Някои се оправиха, други не издържаха и се върнаха при мама и тати.
С две думи - разглезени са.
Имах съученици от гимназията, които като отидоха да учат в Англия тепърва се учиха как сами да си пуснат пералнята, как се размразява хладилника, как да си опържат яйца и т.н. Звъняха по 5-6 пъти на ден на родителите си да питат елементарни неща. Някои се оправиха, други не издържаха и се върнаха при мама и тати.
Защото в чужбина трябва да ти е яко дупето!
Освен това в чужбина е в пъти по-леко от България, но при едно условие, ако си кадърен. Важи и за работа и за учене.
Мамините синчета бързо разбират, че никой 5 пари не дава за тях и това не им харесва.
После четем платени статии или гледаме нагласени репортажи по телевизията за еди кой си, как се върнал от чужбина и избрал България. Ама как искал да се развива, ама как ще оправя родината, зер на тая държава и трябват хора със самочувствие.
И са прави, цял живот са ги тикали, защо да си развалят рахата.
Освен това в чужбина е в пъти по-леко от България, но при едно условие, ако си кадърен. Важи и за работа и за учене.
Мамините синчета бързо разбират, че никой 5 пари не дава за тях и това не им харесва.
После четем платени статии или гледаме нагласени репортажи по телевизията за еди кой си, как се върнал от чужбина и избрал България. Ама как искал да се развива, ама как ще оправя родината, зер на тая държава и трябват хора със самочувствие.
И са прави, цял живот са ги тикали, защо да си развалят рахата.
Появява се носталгия и трудност да издържат при някои млади хора. Освен това е възможно да се получи срив, бърнаут от учене, нова среда, невъзможност да се приспособиш. Невзети изпити са повод за отчаяние, а са и реален проблем. В България може да отложиш, явиш се пак и т.н. Много фактори са.
Също е изключително важна вътрешната мотивация. Някои деца отиват там, защото родителите така са решили / намерили за добре / платили. Не е тяхното, не им е по сърце, направили си го за някой друг. Ако самото дете иска и силно желае да учи и да се реализира в чужбина, трудностите не го плашат и то не желае да се връща в България по никакъв начин.
Също е изключително важна вътрешната мотивация. Някои деца отиват там, защото родителите така са решили / намерили за добре / платили. Не е тяхното, не им е по сърце, направили си го за някой друг. Ако самото дете иска и силно желае да учи и да се реализира в чужбина, трудностите не го плашат и то не желае да се връща в България по никакъв начин.
По моите наблюдения над бивши съученици и колеги, вписващи се в описанието - точно тия заможните от уж добри семейства са свикнали мама и тати да се грижат за всичко. Дали с пари, дали с връзки, дали просто да го правят вместо тях. Но в чужбина връзките ги няма, а парите с които минават за заможни в България там са бая под средното. И съответно се получава едно сблъскване с реалността и нуждата да се оправяш сам, което ако се случва за пръв път на 18-19 годишна възраст е твърде късно.
С две думи - разглезени са.
Имах съученици от гимназията, които като отидоха да учат в Англия тепърва се учиха как сами да си пуснат пералнята, как се размразява хладилника, как да си опържат яйца и т.н. Звъняха по 5-6 пъти на ден на родителите си да питат елементарни неща. Някои се оправиха, други не издържаха и се върнаха при мама и тати.
С две думи - разглезени са.
Имах съученици от гимназията, които като отидоха да учат в Англия тепърва се учиха как сами да си пуснат пералнята, как се размразява хладилника, как да си опържат яйца и т.н. Звъняха по 5-6 пъти на ден на родителите си да питат елементарни неща. Някои се оправиха, други не издържаха и се върнаха при мама и тати.
Напротив. В чужбина се записваха най-мотивираните и най-амбициозни. Не случайно казах, че са били отличници. Именно затова не схващам точно каква е причината да се връщат.
На някои не им харесва, че там са никой и са един измежду многото, все добри, кадърни и амбициозни. Другото е, ако имат тук гадже, понякога решават, че той/тя не е за изпускане и се връщат. Възможно е там да живеят по-трудно от битова гледна точка - ако вкъщи тате носи, мама меси, там трябва да се оправят сами с всичко.... Има я и носталгията.
Защото не им харесва. В България всеки може да завърши, някои без много усилия. Също така е важна средата.
Много от младежите са насърчавани от родителите си да запишат в чужбина, но това не е по собствено желание. Издържат година, осъзнават, че не искат и се връщат.
Преди години чужбина беше много по-привлекателна за тогавашните млади. Сега пътуването е по-лесно и достъпно и днешните младежи не го приемат като нещо уау.
Много от младежите са насърчавани от родителите си да запишат в чужбина, но това не е по собствено желание. Издържат година, осъзнават, че не искат и се връщат.
Преди години чужбина беше много по-привлекателна за тогавашните млади. Сега пътуването е по-лесно и достъпно и днешните младежи не го приемат като нещо уау.
Напротив. В чужбина се записваха най-мотивираните и най-амбициозни. Не случайно казах, че са били отличници. Именно затова не схващам точно каква е причината да се връщат.
Причината са ти я формулирали много ясно и откровено – скъпо е и е трудно.
Човек, който е живял нашироко тук, трудно ще свикне да си брои стотинки и да мизерства, да се обслужва сам и да е Никой, защото ако тук самочувствието му се е градяло на това кои са майка му и баща му и си е вярвал, че е голямата работа, там балонът се пука и истината лъсва.
А това, че са били отличници тук, а там им е трудно, е просто поредното доказателство за срива в образователната ни система. Там се учи много и изпити не се взимат с преписване, както масово се прави тук.
Днешните отличници само преди едно 30-40 години едва щяха да закърпват тройките и четворките с реалното си ниво на знания.
В чужбина се записваха най-мотивираните и най-амбициозни. Не случайно казах, че са били отличници.
Живота и хората навън са други. На някои им понася добре, други само чакат да си вземат дипломата и бягат с 300 обратно насам след няколко години стискане на зъби. Особено тези, които бяха там по време на масовата ковид истерия.
Най-вероятно сериозни разминавания между очаквания и реалност, независимо от сферата. Дали образователни, социални или икономически спънките, които са срещнали тези млади хора, са ги върнали назад към родното и познатото. Препъникамък може да се окаже всяко от изброените. Не са те приели и си социално изолиран, носталгия, образователната летва е прекалено висока, нищо че тук си бил отличник, или обратното това, което си очаквал като ниво е доста по-ниско... В повечето случаи младия човек е с нереална представа за нещата от живота, което е характерно за младостта. Изградената представа или по скоро непрекъснатото повтаряне, че всичко е пред теб и няма невъзможни неща, докато си млад води до това...
Защото например:
1. С интернетния достъп до най-съвременните публикации във всеки университет, преподаватели в западните университети завършили от Индия до САЩ, възможност за смес между онлайн и лекционна посещаемост, Еразъм и прочие възможности, е ясно че навсякъде има обмен на информация и уеднаквяване на материала, който се изучава. Тези, които отиват да учат заради средата само, предпочитат престижни университети, който иска предимно знания - почти навсякъде може да ги получи.
2. Необходимост едновременно да се научи перфектно чужд език на ниво четене и разбиране на техническа/научна и прочие литература, процес обикновено изискващ десетилетия. Това означава, че младежите трябва да работят на тежки обороти - едновременно усъвършенстване на език и придобиване на специалност. Това не е за всеки, защото на много езиците не се удават.
3. Освен в България, малко от западните работодатели се интересуват от къде някой си си е карал бакалавъра. Това е видно в огромната бройка индийци, пакистанци, бразилци и др, които в момента си правят магистратурите по западна Европа, с цел оставане и намиране на работа. Има такъв глад за специалисти, че наистина малко значение се отдава на откъде ти е образованието.
4. Останалите са чисто емиграционни проблеми, за които има доста теми - по-скъп живот, липса на среда и родителска подкрепа и т.н …
1. С интернетния достъп до най-съвременните публикации във всеки университет, преподаватели в западните университети завършили от Индия до САЩ, възможност за смес между онлайн и лекционна посещаемост, Еразъм и прочие възможности, е ясно че навсякъде има обмен на информация и уеднаквяване на материала, който се изучава. Тези, които отиват да учат заради средата само, предпочитат престижни университети, който иска предимно знания - почти навсякъде може да ги получи.
2. Необходимост едновременно да се научи перфектно чужд език на ниво четене и разбиране на техническа/научна и прочие литература, процес обикновено изискващ десетилетия. Това означава, че младежите трябва да работят на тежки обороти - едновременно усъвършенстване на език и придобиване на специалност. Това не е за всеки, защото на много езиците не се удават.
3. Освен в България, малко от западните работодатели се интересуват от къде някой си си е карал бакалавъра. Това е видно в огромната бройка индийци, пакистанци, бразилци и др, които в момента си правят магистратурите по западна Европа, с цел оставане и намиране на работа. Има такъв глад за специалисти, че наистина малко значение се отдава на откъде ти е образованието.
4. Останалите са чисто емиграционни проблеми, за които има доста теми - по-скъп живот, липса на среда и родителска подкрепа и т.н …
Напротив. В чужбина се записваха най-мотивираните и най-амбициозни. Не случайно казах, че са били отличници. Именно затова не схващам точно каква е причината да се връщат.
E, има разлика между отличник в Горно нанадолнище, отличник в гимназията на окръжен град и отличник в АК или СМГ. Последните по правило нямат проблеми с нивото в който и да е университет и рядко се връщат. И ако се върнат е заради неудовлетвореност от онлайн обучението, пари или носталгия основно.
Напротив. В чужбина се записваха най-мотивираните и най-амбициозни. Не случайно казах, че са били отличници. Именно затова не схващам точно каква е причината да се връщат.
На 18 всички са амбициозни и вярват, че ще променят света, ама голата амбиция до нищо не води. И е много лесно да си мотивиран за нещо, когато то изисква просто да харчиш парите на мама и тати. Оценки в България се изкарват лесно, могат и да се купят.
Не случайно написах "сблъсък с реалността". В "балона" осигурен от парите на мама и тати е много лесно да блестиш, когато се наложи да разчиташ само на себе си е друго.
А често амбицията да се учи в чужбина е само за престиж. И на запад има "печатници за дипломи" и някои хора отиват с каквато и да е специалност, само и само да е чужда дипломта, дори да не им е интересно.
В чужд университет не може да завършиш чрез зубрене и преписване, това по повод, че отличниците са заминали. Трябва да си напънеш мозъка и дългосрочната памет.
За скъпо - скъпо е и все по-скъпо ще става.
Не завиждай и не гледай в чуждото канче на бившите ти съученици е по-добрия вариант отколкото тема в бг мама.
За скъпо - скъпо е и все по-скъпо ще става.
Не завиждай и не гледай в чуждото канче на бившите ти съученици е по-добрия вариант отколкото тема в бг мама.
Там много домашни дават, и дискотеките са скъпи, а и е скучно когато ти искаш да излизаш, пък състудентите ти предпочитат да си седят вкъщи да зубрят. Някой в една друга тема писа, че и храната била гадна и сградите подтискащи, въобще много различен свят, като на Марс си там, шок си е.
Шегата настрана, но си е различна система и се изискват неща, на които не се учат в българското образование или поне не се учеха до скоро, т.е. и да ги има са в зародиш и пак няма как да си изцяло подготвен. Не става дума за материал, а за това да съставяш собствени заключения. А и наистина непрекъснато се пишат домашни, не е само накрая един изпит за който да попрехвърлиш учебника колкото да си направиш пищовче. Цените на живота също са шок, пък и в България за мама и татко като се вдигнат разходите остава още по-малко да се праща на отрочето.
И аз съм първи курс в чужбина. Много съжалявам, че се записах тука. Образованието им е буквално онлайн. Няма никакви домашни или групови работи. Просто учиш за изпита целият семестър и това е то. Аз не знам как точно е в бг вузовете, но със сигурност не съм си го представял така. Може би следващата година ще се прехвърля в България, не знам. Това че се учело много не е вярно, нямаш никакви ангажименти освен да ходиш на лекции. Даже и това не е задължително. Единствено имаш някакви онлайн тестове през семестъра, които са нужни да се явиш на изпит, но те са абсурдно лесни. Даже може да ги правиш по два пъти, ако не си доволен от резултата. Като плюс бих посочил програмата им, която е доста по-солидна от тази в България, но до там. Преподаването не е на ниво, професорите просто четат от презентацията. Да не говорим, че е стресиращо покрай разходите, търсенето на квартира и средата. Ако трябва да теглим чертата със сигурност не си заслужава. То затова мои съученици с братя и сестри учили в чужбина въобще не са искали да ходят там.
Извинявай, ManolevT03, но ми стана любопитно – за Оксфорд или Кеймбридж говориш?
ТУ Мюнхен
Извинявай, ManolevT03, но ми стана любопитно – за Оксфорд или Кеймбридж говориш?
ТУ Мюнхен
Изгуби ме съвсем😂
Моето дете е студент в чужбина. Не е онлайн. Има доста домашни, курсови работи и изпити. Пише и дисертация.
Всяка година има стаж, който е в неучебно време. Правилата са строги и доста хора се отказват или отпадат.
Всяка година има стаж, който е в неучебно време. Правилата са строги и доста хора се отказват или отпадат.
В коя страна е това? (Или ако не искате да казвате, за Германия ли става дума или друга държава?)
Моето дете е студент в чужбина. Не е онлайн. Има доста домашни, курсови работи и изпити. Пише и дисертация.
Всяка година има стаж, който е в неучебно време. Правилата са строги и доста хора се отказват или отпадат.
Всяка година има стаж, който е в неучебно време. Правилата са строги и доста хора се отказват или отпадат.
В коя страна е това? (Или ако не искате да казвате, за Германия ли става дума или друга държава?)
Моят опит по темата е по-различен.
От 30 души в класа на по-голямото ми дете (набор 2000) 23 заминаха да следват в чужбина – Англия , Шотландия, Холандия, Германия, Австрия, Франция, Швейцария, САЩ, Русия (най-много са в Англия).
От класа на по-малкото ми дете (набор 2002) също заминаха около две трети – Холандия, Германия, Англия, Швейцария, САЩ (най-много са в Холандия).
От всички, само детето, което учеше в Русия прекъсна висшето си образование в чужбина и се върна да учи в България.
От завършилите 3-годишен бакалавър от класа на по-голямото ми дете двама се прибраха в България и вече работят. От останалите, някои учат 4-годишен бакалавър, други правят магистратура, а има и такива, които вече работят в чужбина.
От 30 души в класа на по-голямото ми дете (набор 2000) 23 заминаха да следват в чужбина – Англия , Шотландия, Холандия, Германия, Австрия, Франция, Швейцария, САЩ, Русия (най-много са в Англия).
От класа на по-малкото ми дете (набор 2002) също заминаха около две трети – Холандия, Германия, Англия, Швейцария, САЩ (най-много са в Холандия).
От всички, само детето, което учеше в Русия прекъсна висшето си образование в чужбина и се върна да учи в България.
От завършилите 3-годишен бакалавър от класа на по-голямото ми дете двама се прибраха в България и вече работят. От останалите, някои учат 4-годишен бакалавър, други правят магистратура, а има и такива, които вече работят в чужбина.
В моята чужбина е така, че изпит се взима с оценка 4, това са 60% от материала. Което значи, че трябва да си го научил целия. Първата година за моята специалност беше условие ако си скъсан на един изпит да повтаряш и всички, на които си изкарал оценка 4. Тук лесно се влиза, но първата година отпада огромно количество хора. Това е една от причините много да се отказват, а другите са битови и финансови. Животът е скъп, нямаш мама и тате, никой не те възприема за нещо особено и се бориш с огромна конкуренция, която учи на майчиния си език, а ти не. Отделно трябва да се впишеш в средата, което също е трудно. Общо взето тези причини съм наблюдавала сред хората, които са се върнали.
И моите наблюдения с 3 деца в чужбина са подобни на тези на Ант12. Единици от съучениците на децата ми от гимназията се върнаха да си доучват в БГ или да стартират съвсем отначало, завършват/завършиха и вече работят на Острова, в Германия, Австрия, Нидерландия, Швейцария, САЩ, Люксембург. Някои се върнаха и работят тук, да, но СЛЕД завършването. Ключово е да са го искали те, а да не са бутани натам за престиж от мама и тати. Има ли ги базата (измерена в знания, не в оценки), желанието, мотивацията, способността за издържане на доста голямо натоварване, за адаптация към нова среда и нрави, всичко се получава в обшия случай. Нещата проличават в голяма степен още от кандидатстването. Истински заинтересованите си гледат, търсят информация, разпитват минали по пътя, проучват, следят срокове, отправят питания към самите висши чуебни заведения, не разчитат мама/тати или фирмата да им свърши работата с избор на държава, университет, специалност от А до Я. Разбира се, родителското тяло също се включва, ама друго си е намесата му е да е финансова, подкрепяща само, допълваща като информация. Иначе първият сериозен сблъсък е почти моментален, още с пристигането им. Не се ориентират как да се запишат в унито, как да си направят програмата в платформите, как да се регистрират в общината, как да си открият банкова сметка, да си направят здравни застраховки (ако няма да са с ЕЗОК) и т.н..
Връщащи се има иначе, да. Но за мен основната причина (винаги има изключения, разбира се) е сериозното разминаване на очаквания и реалност. Децата се лъжат, че щом са били отличници тук, там ще им е лесно, ще се справят, ще върви всичко с лекота. Уви, не става непременно така. Като към тези трудности с ученето се добавят и битови, финансови проблеми, трудна адаптация, носталгия и сие, идва решението за връщане.
Връщащи се има иначе, да. Но за мен основната причина (винаги има изключения, разбира се) е сериозното разминаване на очаквания и реалност. Децата се лъжат, че щом са били отличници тук, там ще им е лесно, ще се справят, ще върви всичко с лекота. Уви, не става непременно така. Като към тези трудности с ученето се добавят и битови, финансови проблеми, трудна адаптация, носталгия и сие, идва решението за връщане.
Аз бях учител доста години и подготвях зрелостници за матури по БЕЛ, които им трябваха за ВУЗ в чужбина. Имам наблюдения за дълъг период от време върху децата, които заминаха да учат някъде другаде. Повечето отиваха преди заради някакви хипотетични големи възможности в чужбина. Всички заминаха с блеснали очи и с голямата кошница. Днес тези завършили преди 10 и повече години млади хора са вече доста време на пазара на труда. Половината от тях се върнаха, основно защото не получиха това, което си представяха, че ще постигнат. Тези, които останаха навън, не са особено доволни като цяло, повечето се преместиха другаде и се мъчат някъде да намерят мястото си под слънцето. Единствените успешно реализирали се са завършилите медицина, но те са твърде малко, тази професия е трудна.
Племеникът ми и неговата приятелка завършиха в ОК и се върнаха веднага, тях ги хвана онлайн обучението, едва дочакаха да вземат дипломи и моментално се прибраха. Дори не искат да чуват вече за там. Казаха, че всички надежди са им се оказали напразни, независимо, че момичето завърши с отличен международно право.
Нито едно от децата, които заминаха, не е разглезено богаташче, масово обаче не са доволни от решението си да учат навън, единственото, което им харесва е, че са разширили кръгозора си, живеейки сред друга култура за известно време.
Преди няколко дни синът ми ходи на среща със съучениците си от ЕГ да отбележат 15 години от завършването. Каза същото нещо, завърнали са се повече от половината след като вече са завършили и са доволни, че са взели това решение. Тези, които още са в чужбина, планирали да се върнат в скоро време, повечето били много самотни, нямали партньори там, а са по на 31-32 години и не искали да стоят повече сами. За повечето чужбина се оказва не това, което са виждали в мечтите си.
Тези, които сега заминават са много по-малко и наистина се връщат още в началото. Те вече имат информация от многото завършили преди и виждат, че няма голяма полза да завършиши някъде и после да се върнеш тук, където няма да получаваш повече. А и там никой не те ти постила червен килим. Това е основното, а онлайн обучението само засилва решимостта да се приключи по-бързо с авантюрата обучение в чужбина.
Племеникът ми и неговата приятелка завършиха в ОК и се върнаха веднага, тях ги хвана онлайн обучението, едва дочакаха да вземат дипломи и моментално се прибраха. Дори не искат да чуват вече за там. Казаха, че всички надежди са им се оказали напразни, независимо, че момичето завърши с отличен международно право.
Нито едно от децата, които заминаха, не е разглезено богаташче, масово обаче не са доволни от решението си да учат навън, единственото, което им харесва е, че са разширили кръгозора си, живеейки сред друга култура за известно време.
Преди няколко дни синът ми ходи на среща със съучениците си от ЕГ да отбележат 15 години от завършването. Каза същото нещо, завърнали са се повече от половината след като вече са завършили и са доволни, че са взели това решение. Тези, които още са в чужбина, планирали да се върнат в скоро време, повечето били много самотни, нямали партньори там, а са по на 31-32 години и не искали да стоят повече сами. За повечето чужбина се оказва не това, което са виждали в мечтите си.
Тези, които сега заминават са много по-малко и наистина се връщат още в началото. Те вече имат информация от многото завършили преди и виждат, че няма голяма полза да завършиши някъде и после да се върнеш тук, където няма да получаваш повече. А и там никой не те ти постила червен килим. Това е основното, а онлайн обучението само засилва решимостта да се приключи по-бързо с авантюрата обучение в чужбина.
Причините са изключително много. Подкрепям напълно горното мнение особено това за самотата. Голяма част от випуска ми замина за чужбина и то масово с желание за медицина, дентална, фармация. И познайте - 2/3 се върнаха. Изключително трудно е като за начало с езика дори и да го поназнайваш до С1. Диалекти, сума ти работи, не разбираш нищо почти, четеш една страница 2 часа с превеждаш. И за какво? На мен даже на български като бях първи курс медицина ми беше изключително трудно да разбера материала. Много рязко се скочи от училищно на академично ниво. Много са термините в началото и само с времето се учат и се свиква. Приятелка ми е казвала пак колежка, че колкото и добре да знае езика и вече да е свикнала, пак не може да разбере на 100% какво и говорят на лекции и упражнения.
Другото което е средата. Те са различни, не са с нашия балкански манталитет и това на много хора не им понася и се чувстват самотни, без приятели и подкрепа. А без някаква опора с толкова трудности около теб става още по-трудно.
А пък ако добавим и финансовата страна на нещата и ако родителите не могат да те издържат и трябва да работиш, за да оцеляваш… си става един бърн аут от всякъде и по-добре да се прибереш, отколкото да се разболееш и нещастен години наред. Пък особено ако имаш и гръб , тук в България.
Не е за всеки, трябва да си много мотивиран, да знаеш защо го правиш и да имаш цел. Така просто “само да не съм в БГ, защото е гадно, пък мама и тати ще помагат” не става.
Другото което е средата. Те са различни, не са с нашия балкански манталитет и това на много хора не им понася и се чувстват самотни, без приятели и подкрепа. А без някаква опора с толкова трудности около теб става още по-трудно.
А пък ако добавим и финансовата страна на нещата и ако родителите не могат да те издържат и трябва да работиш, за да оцеляваш… си става един бърн аут от всякъде и по-добре да се прибереш, отколкото да се разболееш и нещастен години наред. Пък особено ако имаш и гръб , тук в България.
Не е за всеки, трябва да си много мотивиран, да знаеш защо го правиш и да имаш цел. Така просто “само да не съм в БГ, защото е гадно, пък мама и тати ще помагат” не става.
CukitoBb , а вие всъщност защо не попитате вашите познати, те най-добре могат да ви отговорят, те точно защо са се върнали 
Аз лично имам две подразделения на отговор:
- Аз съм една от тези, които се върнаха - първо от Австрия, после от Англия ( тези двете докато бях още студентка), за кратко и в Норвегия бях, но ето че най-накрая ( на " стари" години) съм в Нидерландия и съм ужасно доволна - имам страхотна работа, с уникален международен екип, за мое щастие съм близо до град с голяма българска общност, дори има група с български народни танци близо до мен . Опитът от местата, от които се върнах ми е само и единствено в плюс. Смятам, че е по- добре да отидеш да видиш, да пробваш, колкото места е необходимо, да си вземеш поука, да се срещнеш с различни култури, и ако прецениш, че не е " твоето нещо" да продължиш напред.
- Чисто статистически: откакто сме в ЕС да се "замине", за да се учи/работи/живее в други страни членки е много по-лесно. ( Аз помня добре времето с висене на опашки пред посолства 😥). Както в офисите си има някакъв стандартен % " човеко оборот" , така и при студентите си има някакъв най-вероятно " стандартен %" , които се връщат. Съответно колкото повече студенти заминават, толкова по-висок на нас ни се струва процентът върнали се. Вашият въпрос съдържа "много", но без да е подплатено с цифри, " много" е относително.
==> Конкретен пример: От моя клас в гимназията 9 от 24 души " заминаха" , и доколкото аз знам 1 се е върнал. За сравнение, виждам, че в поста преди мен lilikt споменава за " голяма част от випуска", които са заминали ( какво се приема за голяма част? 80%, 90%) - от които 2/3 са се върнали - т.е. подобно на преди 20 години пак около 40% са останалите " навън". ( разбира се, тази сметка е предполагаема)
В заключение ще кажа, че всичкият този опит коства на майка ми доста притеснения, както съм сигурна и на много други майки, чиито деца напускат семейното гнездо. Но сега, и двете оценяваме колко интересно и полезно е било всяко едно от тези преживявания
Успех на всички приключенски настроени, любопитни и/или амбициозни деца - светът е толкова шарен и интересен, пожелавам на всички да имат възможността да го опознаят.
Аз лично имам две подразделения на отговор:
- Аз съм една от тези, които се върнаха - първо от Австрия, после от Англия ( тези двете докато бях още студентка), за кратко и в Норвегия бях, но ето че най-накрая ( на " стари" години) съм в Нидерландия и съм ужасно доволна - имам страхотна работа, с уникален международен екип, за мое щастие съм близо до град с голяма българска общност, дори има група с български народни танци близо до мен . Опитът от местата, от които се върнах ми е само и единствено в плюс. Смятам, че е по- добре да отидеш да видиш, да пробваш, колкото места е необходимо, да си вземеш поука, да се срещнеш с различни култури, и ако прецениш, че не е " твоето нещо" да продължиш напред.
- Чисто статистически: откакто сме в ЕС да се "замине", за да се учи/работи/живее в други страни членки е много по-лесно. ( Аз помня добре времето с висене на опашки пред посолства 😥). Както в офисите си има някакъв стандартен % " човеко оборот" , така и при студентите си има някакъв най-вероятно " стандартен %" , които се връщат. Съответно колкото повече студенти заминават, толкова по-висок на нас ни се струва процентът върнали се. Вашият въпрос съдържа "много", но без да е подплатено с цифри, " много" е относително.
==> Конкретен пример: От моя клас в гимназията 9 от 24 души " заминаха" , и доколкото аз знам 1 се е върнал. За сравнение, виждам, че в поста преди мен lilikt споменава за " голяма част от випуска", които са заминали ( какво се приема за голяма част? 80%, 90%) - от които 2/3 са се върнали - т.е. подобно на преди 20 години пак около 40% са останалите " навън". ( разбира се, тази сметка е предполагаема)
В заключение ще кажа, че всичкият този опит коства на майка ми доста притеснения, както съм сигурна и на много други майки, чиито деца напускат семейното гнездо. Но сега, и двете оценяваме колко интересно и полезно е било всяко едно от тези преживявания
Успех на всички приключенски настроени, любопитни и/или амбициозни деца - светът е толкова шарен и интересен, пожелавам на всички да имат възможността да го опознаят. Здравейте. Много мои познати, които учиха в чужбина, след първата година се прехвърлиха в бг университет. Някои бяха в Холандия, други в Германия или даже във Франция. Никой не казва защо като ги питаш, викат едно и също, че било скъпо или че много се учело. А аз ги познавам, повечето са заможни и бяха отличници. Ако имах възможност и аз щях да ида в чужбина, тука нивото е много ниско. Не ги разбирам какво не им е харесало там. Каква мислите е реалната причина?
CukitoBb , а вие всъщност защо не попитате вашите познати, те най-добре могат да ви отговорят, те точно защо са се върнали
Аз лично имам две подразделения на отговор:
- Аз съм една от тези, които се върнаха - първо от Австрия, после от Англия ( тези двете докато бях още студентка), за кратко и в Норвегия бях, но ето че най-накрая ( на " стари" години) съм в Нидерландия и съм ужасно доволна - имам страхотна работа, с уникален международен екип, за мое щастие съм близо до град с голяма българска общност, дори има група с български народни танци близо до мен . Опитът от местата, от които се върнах ми е само и единствено в плюс. Смятам, че е по- добре да отидеш да видиш, да пробваш, колкото места е необходимо, да си вземеш поука, да се срещнеш с различни култури, и ако прецениш, че не е " твоето нещо" да продължиш напред.
- Чисто статистически: откакто сме в ЕС да се "замине", за да се учи/работи/живее в други страни членки е много по-лесно. ( Аз помня добре времето с висене на опашки пред посолства 😥). Както в офисите си има някакъв стандартен % " човеко оборот" , така и при студентите си има някакъв най-вероятно " стандартен %" , които се връщат. Съответно колкото повече студенти заминават, толкова по-висок на нас ни се струва процентът върнали се. Вашият въпрос съдържа "много", но без да е подплатено с цифри, " много" е относително.
==> Конкретен пример: От моя клас в гимназията 9 от 24 души " заминаха" , и доколкото аз знам 1 се е върнал. За сравнение, виждам, че в поста преди мен lilikt споменава за " голяма част от випуска", които са заминали ( какво се приема за голяма част? 80%, 90%) - от които 2/3 са се върнали - т.е. подобно на преди 20 години пак около 40% са останалите " навън". ( разбира се, тази сметка е предполагаема)
В заключение ще кажа, че всичкият този опит коства на майка ми доста притеснения, както съм сигурна и на много други майки, чиито деца напускат семейното гнездо. Но сега, и двете оценяваме колко интересно и полезно е било всяко едно от тези преживявания Успех на всички приключенски настроени, любопитни и/или амбициозни деца - светът е толкова шарен и интересен, пожелавам на всички да имат възможността да го опознаят.
Аз лично имам две подразделения на отговор:
- Аз съм една от тези, които се върнаха - първо от Австрия, после от Англия ( тези двете докато бях още студентка), за кратко и в Норвегия бях, но ето че най-накрая ( на " стари" години) съм в Нидерландия и съм ужасно доволна - имам страхотна работа, с уникален международен екип, за мое щастие съм близо до град с голяма българска общност, дори има група с български народни танци близо до мен . Опитът от местата, от които се върнах ми е само и единствено в плюс. Смятам, че е по- добре да отидеш да видиш, да пробваш, колкото места е необходимо, да си вземеш поука, да се срещнеш с различни култури, и ако прецениш, че не е " твоето нещо" да продължиш напред.
- Чисто статистически: откакто сме в ЕС да се "замине", за да се учи/работи/живее в други страни членки е много по-лесно. ( Аз помня добре времето с висене на опашки пред посолства 😥). Както в офисите си има някакъв стандартен % " човеко оборот" , така и при студентите си има някакъв най-вероятно " стандартен %" , които се връщат. Съответно колкото повече студенти заминават, толкова по-висок на нас ни се струва процентът върнали се. Вашият въпрос съдържа "много", но без да е подплатено с цифри, " много" е относително.
==> Конкретен пример: От моя клас в гимназията 9 от 24 души " заминаха" , и доколкото аз знам 1 се е върнал. За сравнение, виждам, че в поста преди мен lilikt споменава за " голяма част от випуска", които са заминали ( какво се приема за голяма част? 80%, 90%) - от които 2/3 са се върнали - т.е. подобно на преди 20 години пак около 40% са останалите " навън". ( разбира се, тази сметка е предполагаема)
В заключение ще кажа, че всичкият този опит коства на майка ми доста притеснения, както съм сигурна и на много други майки, чиито деца напускат семейното гнездо. Но сега, и двете оценяваме колко интересно и полезно е било всяко едно от тези преживявания
Успех на всички приключенски настроени, любопитни и/или амбициозни деца - светът е толкова шарен и интересен, пожелавам на всички да имат възможността да го опознаят. Здравейте. Много мои познати, които учиха в чужбина, след първата година се прехвърлиха в бг университет. Някои бяха в Холандия, други в Германия или даже във Франция. Никой не казва защо като ги питаш, викат едно и също, че било скъпо или че много се учело. А аз ги познавам, повечето са заможни и бяха отличници. Ако имах възможност и аз щях да ида в чужбина, тука нивото е много ниско. Не ги разбирам какво не им е харесало там. Каква мислите е реалната причина?
Вероятно зависи до някъде и от това дали човек е заминал само да учи, с идеята че след 3-4 години ще се върне така или иначе в България, или просто на всяка цена е искал да се махне от България. Аз съм от вторите и още на 14-15 години знаех, че искам да се махна. До сега и ден не съм съжалявала за решението си и колкото по-дълго живея извън България толкова по-малка е вероятността някога да се върна да живея пак там.
Млад човек, който си се чувства добре в България и иска само заради едната диплома да замине за някъде, нищо не го задържа да реши бързо бързо да се прибере защото чужбината не му понася
Млад човек, който си се чувства добре в България и иска само заради едната диплома да замине за някъде, нищо не го задържа да реши бързо бързо да се прибере защото чужбината не му понася
И аз съм първи курс в чужбина. Много съжалявам, че се записах тука. Образованието им е буквално онлайн. Няма никакви домашни или групови работи. Просто учиш за изпита целият семестър и това е то. Аз не знам как точно е в бг вузовете, но със сигурност не съм си го представял така. Може би следващата година ще се прехвърля в България, не знам. Това че се учело много не е вярно, нямаш никакви ангажименти освен да ходиш на лекции. Даже и това не е задължително. Единствено имаш някакви онлайн тестове през семестъра, които са нужни да се явиш на изпит, но те са абсурдно лесни. Даже може да ги правиш по два пъти, ако не си доволен от резултата. Като плюс бих посочил програмата им, която е доста по-солидна от тази в България, но до там. Преподаването не е на ниво, професорите просто четат от презентацията. Да не говорим, че е стресиращо покрай разходите, търсенето на квартира и средата. Ако трябва да теглим чертата със сигурност не си заслужава. То затова мои съученици с братя и сестри учили в чужбина въобще не са искали да ходят там.
Не че нещо, ама с най добри чувства - сядай си на д... то да учиш, че както не се учи много в ТУМ, така и ще дойде сесия и рязко ще се променят нещата. И не забравяй, че трябва да минеш и двете GOP - та в рамките на една академична година с право на една поправка. Иначе се прибираш - така или иначе.
Ако в ТУМ не се учи, не знам къде се..
Сигурно затова са единици, завършващите бакалавър за зададените 6 семестъра, затова са толкова много окапващите по трасето..
Не защитавам ТУМ, децата ми не следват там, но в подобни унита в Германия. Учи се, та пушек се вдига. Имат и лекции, и упражнения, и туториуми. GOP има на повечето места, понякога само по два опита на изпит и после вън, много високи прагове за bestanden. Иначе е като навсякъде - има преподаватели и преподаватели. Някои са от описания тип, скучни, четящи просто презентацията. Но пък от други има много какво да се вземе. Така е и на упражненията. Преди време едната ми дъщеря не успя от първи опит да си вземе Stochastik 2. Още преди изпита споделяше, че водещият упражненията не обяснява ясно задачите. Едва покриха с партньорката й процента от точки за допускане до изпит. Втория път беше при друг, огромна разлика, взе го с много добра оценка. Затова човек не е зле да поразпита по-големите кой, какво, как и да се стреми навреме да се вмести при желания преподавател, най-вече за упражненията.
И не е вярно, че имащите по-големи братя и сестри не избират чужбина след чутото от каката/баткото. И двете ми по-малки дъщери избраха Германия, а разликата им с голямата, също в Германия, е 3 години като възраст, 4 като класове.. От класа им имаше още ред деца избрали Германия/Нидерландия/Австрия при налични вече там по-голям брат/сестра.
Сигурно затова са единици, завършващите бакалавър за зададените 6 семестъра, затова са толкова много окапващите по трасето..Не защитавам ТУМ, децата ми не следват там, но в подобни унита в Германия. Учи се, та пушек се вдига. Имат и лекции, и упражнения, и туториуми. GOP има на повечето места, понякога само по два опита на изпит и после вън, много високи прагове за bestanden. Иначе е като навсякъде - има преподаватели и преподаватели. Някои са от описания тип, скучни, четящи просто презентацията. Но пък от други има много какво да се вземе. Така е и на упражненията. Преди време едната ми дъщеря не успя от първи опит да си вземе Stochastik 2. Още преди изпита споделяше, че водещият упражненията не обяснява ясно задачите. Едва покриха с партньорката й процента от точки за допускане до изпит. Втория път беше при друг, огромна разлика, взе го с много добра оценка. Затова човек не е зле да поразпита по-големите кой, какво, как и да се стреми навреме да се вмести при желания преподавател, най-вече за упражненията.
И не е вярно, че имащите по-големи братя и сестри не избират чужбина след чутото от каката/баткото. И двете ми по-малки дъщери избраха Германия, а разликата им с голямата, също в Германия, е 3 години като възраст, 4 като класове.. От класа им имаше още ред деца избрали Германия/Нидерландия/Австрия при налични вече там по-голям брат/сестра.
Аз бях учител доста години и подготвях зрелостници за матури по БЕЛ, които им трябваха за ВУЗ в чужбина. Имам наблюдения за дълъг период от време върху децата, които заминаха да учат някъде другаде. Повечето отиваха преди заради някакви хипотетични големи възможности в чужбина. Всички заминаха с блеснали очи и с голямата кошница. Днес тези завършили преди 10 и повече години млади хора са вече доста време на пазара на труда. Половината от тях се върнаха, основно защото не получиха това, което си представяха, че ще постигнат. Тези, които останаха навън, не са особено доволни като цяло, повечето се преместиха другаде и се мъчат някъде да намерят мястото си под слънцето. Единствените успешно реализирали се са завършилите медицина, но те са твърде малко, тази професия е трудна.
Племеникът ми и неговата приятелка завършиха в ОК и се върнаха веднага, тях ги хвана онлайн обучението, едва дочакаха да вземат дипломи и моментално се прибраха. Дори не искат да чуват вече за там. Казаха, че всички надежди са им се оказали напразни, независимо, че момичето завърши с отличен международно право.
Нито едно от децата, които заминаха, не е разглезено богаташче, масово обаче не са доволни от решението си да учат навън, единственото, което им харесва е, че са разширили кръгозора си, живеейки сред друга култура за известно време.
Преди няколко дни синът ми ходи на среща със съучениците си от ЕГ да отбележат 15 години от завършването. Каза същото нещо, завърнали са се повече от половината след като вече са завършили и са доволни, че са взели това решение. Тези, които още са в чужбина, планирали да се върнат в скоро време, повечето били много самотни, нямали партньори там, а са по на 31-32 години и не искали да стоят повече сами. За повечето чужбина се оказва не това, което са виждали в мечтите си.
Тези, които сега заминават са много по-малко и наистина се връщат още в началото. Те вече имат информация от многото завършили преди и виждат, че няма голяма полза да завършиши някъде и после да се върнеш тук, където няма да получаваш повече. А и там никой не те ти постила червен килим. Това е основното, а онлайн обучението само засилва решимостта да се приключи по-бързо с авантюрата обучение в чужбина.
Племеникът ми и неговата приятелка завършиха в ОК и се върнаха веднага, тях ги хвана онлайн обучението, едва дочакаха да вземат дипломи и моментално се прибраха. Дори не искат да чуват вече за там. Казаха, че всички надежди са им се оказали напразни, независимо, че момичето завърши с отличен международно право.
Нито едно от децата, които заминаха, не е разглезено богаташче, масово обаче не са доволни от решението си да учат навън, единственото, което им харесва е, че са разширили кръгозора си, живеейки сред друга култура за известно време.
Преди няколко дни синът ми ходи на среща със съучениците си от ЕГ да отбележат 15 години от завършването. Каза същото нещо, завърнали са се повече от половината след като вече са завършили и са доволни, че са взели това решение. Тези, които още са в чужбина, планирали да се върнат в скоро време, повечето били много самотни, нямали партньори там, а са по на 31-32 години и не искали да стоят повече сами. За повечето чужбина се оказва не това, което са виждали в мечтите си.
Тези, които сега заминават са много по-малко и наистина се връщат още в началото. Те вече имат информация от многото завършили преди и виждат, че няма голяма полза да завършиши някъде и после да се върнеш тук, където няма да получаваш повече. А и там никой не те ти постила червен килим. Това е основното, а онлайн обучението само засилва решимостта да се приключи по-бързо с авантюрата обучение в чужбина.
Споделям тезата Ви! Ако детето няма намерение да емигрира, може да разшири кръгозора си, с много образователни програми извън България, включително магистратури. В крайна сметка всички родители искаме децата ни да са щастливи. Аз определено мисля, че това трудно може да се получи, ако човек остане самотен в чужда културна среда, а риска за това е голям. В същото време разбирам избора на хора, които са амбициозни и се чувстват добре независимо от държавата и им пожелавам успех. Лично за мен цената, която заплаща всеки емигрант за да се установи в държави, които от столетия са заливани от преселници е твърде висока, дори когато човек емигрира млад.
Нормално е както има заминаваши по различни мотиви да учат извън България, така и прибиращи по различни причини. То си е стрес да си студент в друг град в България, какво остава за друга държава, изведнъж на куп учене на чужд език, различните порядки и култури, битови, финансови проблеми, носталгия, раздяла с среда, приятели, роднини.Депресивни състояния, климат, различна храна. Честно казано виждам повече минуси. Не знам колко е до по -добро образованието от тук , колко е повечето възможности след това или гол престиж, но това са най-хубавите години от живота на един човек и ако където и да е се сблъсква с несгоди и не се чувства добре е по добре да стане и да си тръгне.
Освен финансовият фактор, го има и ученето, което няма нищо общо с това в българско училище или университет. Яко учене и цедка. Още в първата година, отпадат много деца и се връщат. В голяма част от чуждите университети, системата е направена така, че да влизат много деца, да остават само най-добрите.
Затова и университетите имат рейтинг и големи компании работят с тях и си набират кадри от конкретни университети.
Ако някой очаква, ще е като влизане и учене в УНСС, ще бъде много разочарован.
Затова и университетите имат рейтинг и големи компании работят с тях и си набират кадри от конкретни университети.
Ако някой очаква, ще е като влизане и учене в УНСС, ще бъде много разочарован.
Причините са изключително много. Подкрепям напълно горното мнение особено това за самотата. Голяма част от випуска ми замина за чужбина и то масово с желание за медицина, дентална, фармация. И познайте - 2/3 се върнаха. Изключително трудно е като за начало с езика дори и да го поназнайваш до С1. Диалекти, сума ти работи, не разбираш нищо почти, четеш една страница 2 часа с превеждаш. ........
Другото което е средата. Те са различни, не са с нашия балкански манталитет и това на много хора не им понася и се чувстват самотни, без приятели и подкрепа. А без някаква опора с толкова трудности около теб става още по-трудно.
Другото което е средата. Те са различни, не са с нашия балкански манталитет и това на много хора не им понася и се чувстват самотни, без приятели и подкрепа. А без някаква опора с толкова трудности около теб става още по-трудно.
Едно от децата ми следва навън точно медицина. Никой не е обещавал да е лесно (никъде не е лесно), трудно е, но съчетава ученето дори с няколко час работа седмично в университетската клиника. И се справя, защото си го е избрала сама. И определено не е превеждала нищо с речник..Вече е 7 семестър, но в първи учеха понятия и на немски, и на латински ( някои и на гръцки). Моите наблюдения покрай нея и много други деца са, че точно от избралите тези специалности (дентална, хуманна медицина и фармация) най-малко се връщат. Тук нищо не биха им признали в добавка...Връщат(ха) се предимно от инженерни, защото има(ше) доста голямо разминаване, оттам и затруднения по математика (специално за децата, които не са били в МГ). Но сега с промените в изучавания материал в профилите вероятно преходът ще е по-плавен.
И още едно питане по горния пост - кои са те, местните ли? Медицина конкретно се изучава в чужбина (преобладаващо за българчетата става дума за Германия) от хора от целия сват, та винаги можеш да си намериш среда. На етажа в общежитието на дъщеря ми от 17 деца 15 или 16 следват медицина. Сред тях има германци, рускиня, араби, иранка, българка, гъркиня, и т.н Колко по-шарено би могло да бъде?
Освен финансовият фактор, го има и ученето, което няма нищо общо с това в българско училище или университет. Яко учене и цедка. Още в първата година, отпадат много деца и се връщат. В голяма част от чуждите университети, системата е направена така, че да влизат много деца, да остават само най-добрите.
Затова и университетите имат рейтинг и големи компании работят с тях и си набират кадри от конкретни университети.
Ако някой очаква, ще е като влизане и учене в УНСС, ще бъде много разочарован.
Затова и университетите имат рейтинг и големи компании работят с тях и си набират кадри от конкретни университети.
Ако някой очаква, ще е като влизане и учене в УНСС, ще бъде много разочарован.
Унсс си е печатница за дипломи. Не са случайни шегите, че оградата е висока, за да не прескочи някое куче, че и то ще завърши. Реално не се учи, оценки се пишат лесно, а не срещу някакви знания, масово се преписва… и това е лично мнение, базирано на моята приятелка, на която съм взимала 2-3 изпита без аз да уча там.
Любимата ми случка беше, когато имаха изпит, уж сложен щеше да е, уж труден. Накрая преподавателя им каза, който иска тройка директно при мен. Ако искате повече, сядате и пишете задачи.
Любимата ми случка беше, когато имаха изпит, уж сложен щеше да е, уж труден. Накрая преподавателя им каза, който иска тройка директно при мен. Ако искате повече, сядате и пишете задачи.
Фрау к, УНСС ли си завършил/а, че твърдиш подобни неща?
Има класации. Международни.
Може да проверите къде е УНСС в тези класации.
Мога да ви напиша как се влиза в днешни дни в УНСС и как се завършва, без да ходиш. Но това всеки живеещ в България го знае. Песен има за УНСС - надали е случайно.
В кой университет в чужбина може да се влезе и завърши така?
Причините са изключително много. Подкрепям напълно горното мнение особено това за самотата. Голяма част от випуска ми замина за чужбина и то масово с желание за медицина, дентална, фармация. И познайте - 2/3 се върнаха. Изключително трудно е като за начало с езика дори и да го поназнайваш до С1. Диалекти, сума ти работи, не разбираш нищо почти, четеш една страница 2 часа с превеждаш. ........
Другото което е средата. Те са различни, не са с нашия балкански манталитет и това на много хора не им понася и се чувстват самотни, без приятели и подкрепа. А без някаква опора с толкова трудности около теб става още по-трудно.
Другото което е средата. Те са различни, не са с нашия балкански манталитет и това на много хора не им понася и се чувстват самотни, без приятели и подкрепа. А без някаква опора с толкова трудности около теб става още по-трудно.
Едно от децата ми следва навън точно медицина. Никой не е обещавал да е лесно (никъде не е лесно), трудно е, но съчетава ученето дори с няколко час работа седмично в университетската клиника. И се справя, защото си го е избрала сама. И определено не е превеждала нищо с речник..Вече е 7 семестър, но в първи учеха понятия и на немски, и на латински ( някои и на гръцки). Моите наблюдения покрай нея и много други деца са, че точно от избралите тези специалности (дентална, хуманна медицина и фармация) най-малко се връщат. Тук нищо не биха им признали в добавка...Връщат(ха) се предимно от инженерни, защото има(ше) доста голямо разминаване, оттам и затруднения по математика (специално за децата, които не са били в МГ). Но сега с промените в изучавания материал в профилите вероятно преходът ще е по-плавен.
И още едно питане по горния пост - кои са те, местните ли? Медицина конкретно се изучава в чужбина (преобладаващо за българчетата става дума за Германия) от хора от целия сват, та винаги можеш да си намериш среда. На етажа в общежитието на дъщеря ми от 17 деца, 15 или 16 следват медицина. Сред тях има германци, рускиня, араби, иранка, българка, гъркиня, и т.н Колко по-шарено би могло да бъде?
Това с речника и с превеждането както казахте - щом дъщеря Ви е знаела перфектно езика и не е имала абсолютно никакъв проблем още от ден 1 с материала и терминологията+чуждия език, мога да кажа, че е гений.
Аз реших да си остана в България и в първи курс от първия ден като започнахме с упражненията, лекциите и после като отворих и учебниците, не разбирах почти нищо. И така беше няколко месеца, но с годините малко по малко нещата си дойдох а на мястото. И това беше при всички, въпреки че учехме на родния си език. Пък вече за някой чужд на някои хора може да им е по-лесно, не знам
Минала е и не е закачила нищо, ама нищо, от гениалност, още по-малко по отношение на немския..Просто упоритост и усърдие. А като си в такава среда, всъщност при просто стабилна база от гимназията доста бързо преодоляваш езиковите бариери. Това за общуването с местните е малко клиширано също. Има хора и хора навсякъде, с някои може да се разбираш идеално, други умишлено може да поставят дистанция във взаимоотношенията. Просто се ориентираш към контакти с първите Това важи и за комуникацията между самите българи, не само между тях и местните. С едни ще си паснеш, с други не.
Това важи и за комуникацията между самите българи, не само между тях и местните. С едни ще си паснеш, с други не.
Фрау к, УНСС ли си завършил/а, че твърдиш подобни неща?
Има класации. Международни.
Може да проверите къде е УНСС в тези класации.
Мога да ви напиша как се влиза в днешни дни в УНСС и как се завършва, без да ходиш. Но това всеки живеещ в България го знае. Песен има за УНСС - надали е случайно.
В кой университет в чужбина може да се влезе и завърши така?
Питам Вие там ли сте завършила, че се изказвате така ? Понеже е чудесно да се коментира на принципа ЕЖК, когато дори не си влизал в УНСС, но пък имаш компетентно мнение.
Фрау к, УНСС ли си завършил/а, че твърдиш подобни неща?
Има класации. Международни.
Може да проверите къде е УНСС в тези класации.
Мога да ви напиша как се влиза в днешни дни в УНСС и как се завършва, без да ходиш. Но това всеки живеещ в България го знае. Песен има за УНСС - надали е случайно.
В кой университет в чужбина може да се влезе и завърши така?
Питам Вие там ли сте завършила, че се изказвате така ? Понеже е чудесно да се коментира на принципа ЕЖК, когато дори не си влизал в УНСС, но пък имаш компетентно мнение.
Аз съм го завършила преди много години (когато за него имаше борба за приема), тоест имам право на отговор, нали?
Следвах в него след немския факултет на ТУ и още тогава математиката в УНСС (бях при К. Каменаров)беше в пъти по-лесна, което е и разбираемо, де. Но изпити никога не са се подарявали, имаше всякакви секири сред преподавателите, хора влачеха невзети изпити. НО! Години по късно, да кажем 25-30 близо, по време на короната, друга от дъщерите ми, следваща навън икономическа математика, реши изпита на приятелче от УНСС..Смехотворно ниво, това първо. И второ - много ниски прагове за минаване, тя му реши 3 задачи за отрицателно време от не знам колко и той каза стига, вече имам в кърпа вързана четворка, урежда ме. Тя му предложи да реши всичко останало и да има 6 , отговорът беше "Не, мерси". А нейният коментар беше, че такива задачи на изпит в нейния, също специализиран икономически университет, никога няма да се паднат, уви..На собствения си изпит няколко дни по-късно по Анализ 2 след адско учене, недоспиване, домашни през целия семестър с нужен мин. % от тях за допускане, изкара немско 3, тоест наша четворка.. На сайта им качват статистики за успеваемостта, 40% бяха скъсани. По мнения на познати, аз нямам преки впечатления, към момента за икономическите специалности далеч по-добър избор в България е СУ. Иначе не подценявам аз лично ничий труд, в УНСС преподава моя съученичка от НЕГ, гений по мат, чест би било за всеки студент да има досег до такъв интелигентен човек.
Ами те и самите студенти, които учат/завършват си признават, че нищо не правят. Не съм имала приятели от унсс, които казват, че ги разпукват от учене.
Аз написах и магистърската теза на една госпожица там. Е, и тя завърши, не работи това, но нали има диплома, на село се хвали с нея.
Аз написах и магистърската теза на една госпожица там. Е, и тя завърши, не работи това, но нали има диплома, на село се хвали с нея.
Ами те и самите студенти, които учат/завършват си признават, че нищо не правят. Не съм имала приятели от унсс, които казват, че ги разпукват от учене.
Аз написах и магистърската теза на една госпожица там. Е, и тя завърши, не работи това, но нали има диплома, на село се хвали с нея.
Аз написах и магистърската теза на една госпожица там. Е, и тя завърши, не работи това, но нали има диплома, на село се хвали с нея.
Преди няколко години, ще излъжа дали са 4 или 5, нямам идея сега дали е така, имаше някакво състезание за деца от икономическите гимназии, НТБГ и НФСГ за София конкретно. Дете на познати учеше в една от двете, беше се явило на въпросното състезание с още десетки деца. Подсказвали си били, помагали си, не знам още какво, но накрая едва ли не всеки от явилите се на база справянето си на това състезание беше приет в УНСС без допълнителен изпит.И това не би било проблем, ако е само на входа. Много университети в чужбина са на същия принцип с широк вход, но после нещата стават трудни...
Има една европейска олимпиада по статистика. На първи кръг са задачи, които сваляш, решаваш за няколко дни, после има класиране за втори кръг. Всички класирани са приети в УНСС. На първи кръг дори по регламент се участва в отбор и с ментор / учител Ако някой се интересува, все пак да провери регламента, че може и да греша в детайлите.
Ако някой се интересува, все пак да провери регламента, че може и да греша в детайлите.
Я кажете къде е завършила шефката на Международния Валутен Фонд и стига сте писали наизуст. В днешно време къде учиш има малко значение за качеството на знание, което ще получиш, защото веднъж вътре, студентът има достъп през интернет до огромно количество репозитории - на всичко което се публикува в определена област. Трябва само желание и детерминираност да бъдеш най-добрият в своята област. Днес четох, че най-големият гений в света на математиката на 21в живее в панелка в Москва. Ако детето е нахъсано и има достъп до интернет, може да се образова на високо ниво от доста световни местоположения.
То много неща могат да се случат, ама на думи... Има специалности, в които до колкото и ресурси да имаш неограничен достъп, е нужна подкрепата на преподаватели, практиката под тяхно ръководство, не става само със самообучение, амбиция и мотивация. Те са в огромна помощ, да, но не стигат. Интересно дали искаш да те лекуват и да те оперират самообучавали се доктори, къщата ти да я проектират самообучавали се архитекти, а колата ти да я конструират самообучавали се инженери, без значение дали живеят в панелка или в луксозен мезонет нейде по света докато следват, щом основното го имат - интернет..
А това, че Кристалина Георгиева още през 70-80-те е завършила УНСС, даже тогава ВИИ "Карл Маркс", какво следва да ни покаже? Нагоре се коментира нивото на обучение там сега, не преди 40-45 години.
А това, че Кристалина Георгиева още през 70-80-те е завършила УНСС, даже тогава ВИИ "Карл Маркс", какво следва да ни покаже? Нагоре се коментира нивото на обучение там сега, не преди 40-45 години.
Да, де, ама някак си да коментираш без самият да си стъпвал там, ми се струва меко казано несериозно.
Все едно аз да кажа - чух от много близък, че медицината пък не била чак толкова трудна. Влизало се и се изкарвало с лекота...
Все едно аз да кажа - чух от много близък, че медицината пък не била чак толкова трудна. Влизало се и се изкарвало с лекота...
И си права, и не си... Всичко във времето се променя, у нас за жалост почти винаги към по-лошо. Гиманзията, която съм завършила, няма нищо общо със същата днес и го казвам не в стил ЕЖК, а като веднъж учила там преди 30 години и второ като майка на завършили я в последните 6-7 години 3 собствени деца. Защо да не е така и с университетите, даже там още по-осезаема е разликата, защото приемат вече почти навсякъде само с ДЗИ и избутват до диплома всеки заради пустата необходимост от средства.
Тук темата е за образованието в Германия, защо се засяга толкова УНСС? Според мен където и да завърши едно кадърно дете, все ще се справи след това. Моите искам да следват това, което искат и мечтаят, ако ще да е в най-малкия и неизвестен Университет
Къде пише, че темата е за Германия... Просто се засегна нагоре Германия, понеже в контекста на медицината и следването на наши деца навън( + твърдението, че 2/3 се връщат) тя като държава е най-често срещаният вариант. Да не кажа почти единственият. Също и кой казва университетът да е голям и известен? Нека е в БГ, няма нищо лошо, качествени деца има навсякъде, успяващи и не толкова с реализацията също, но пак си мисля, че човек трябва да направи за самия себе си проучване дали дадена икономическа специалност е по-добре да се учи към днешна дата в УНСС или в СУ, дали медицината да е в СУ или МУ, дали архитектурата да е в НБУ или УАСГ, дали правото да е в СУ или в спрягания като доста слаб ЮЗУ и т.н..
Извинявам се, наистина я обърках с темата за Германия
УНСС има слава на корумпиран от едно време, но сега нямам идея как е. Все пак където и да завършат, всъщност истинските предизвикателства започват след това. И е добре поне образованието да им е на сърце, за да може евентуално да им е от полза.
Аз самата завърших Българска филология в СУ, като никога не съм работила по специалността си. Такива бяха времената. Но сега според мен образованието е важно. Ако може и да е свързано с реализация след това - най-добре. Трудна задача е хем да ги насочим, хем да не им натрапваме нашите идеи за хубава специалност... А на всяко дете може да му се наложи да прекъсне, да се премести... няма гаранция.
УНСС има слава на корумпиран от едно време, но сега нямам идея как е. Все пак където и да завършат, всъщност истинските предизвикателства започват след това. И е добре поне образованието да им е на сърце, за да може евентуално да им е от полза.
Аз самата завърших Българска филология в СУ, като никога не съм работила по специалността си. Такива бяха времената. Но сега според мен образованието е важно. Ако може и да е свързано с реализация след това - най-добре. Трудна задача е хем да ги насочим, хем да не им натрапваме нашите идеи за хубава специалност... А на всяко дете може да му се наложи да прекъсне, да се премести... няма гаранция.
А на всяко дете може да му се наложи да прекъсне, да се премести... няма гаранция.
Разбира се, в този живот няма гаранции за нищо. Да са здрави само.
Ха, междинно го изтри откровения си пост ierldan...И сега го пусна след моя.
Скрит текст:
Колкото ти си майка на дете и преразказваш за него, толкова съм и аз, при това не на едно, а на 3, учещи и работещи, от които едно завършило вече и бакалавър, и магистър (без предадена все още магистърска работа само). Но в последните постове не ставаше дума за това, а за УНСС преди 20-30-40 години и сега. И харесва ли ти или не, не може да става дума за сравнение.Та ти дори не си в БГ..Из всякакви теми изтъкваш твоето образование какво е, ама за днешните деца то не е толкова релевантно, нека се ориентират повече по сегашната обстановка.
Кой обезценява бг образованието, кой отрича наличието на страхотни деца...Наистина ли не разбираш или се правиш , че не разбираш? Нека изборът на деца да е Шуменският, нека е Велико-Търновският, нека е Варненският университет или който и да е друг в БГ, няма значение, но нека при този си избор да не се опират много-много на нашето мнение за даден ВУЗ от преди 30 години. Нещата се менят много динамично..
Иначе винаги е имало и винаги ще има успяващи деца където и да е, но въпросът е по възможност да можеш в тези студентски години да извлечеш максимума за себе си на по-доброто от 2, 3 или 5 места в БГ.
И последно, явно не си толкова наясно с позицията ми за бг образованието, щом си пишеш ей така наизуст. В множество теми съм писала, че дъщеря ми късно се сети, че иска да следва медицина. Иначе нямаше НИКАКЪВ проблем с идеята това да е в България. Аз също. Но беше в профил математика и информатика, тоест в 12 клас дори не учеше вече химия, и реши, че само за една учебна година такова приключение е много рисковано дори и с интензивни уроци по двата предмета. Разпита, разучи, поговори с хора, запознати с нещата - приети студенти, ама през последните 4-5 години, а не преди 20+, и с учителите си... И тогава чак се преориентира за навън и за друга форма на кандидатстване, която й позволи с твърде различния от нашия формат за по-кратко време да се подготви. Да не говорим за само 7 семестъра дотук колко практики е правила точно в БГ - сигурно защото обезценяваме дружно образованието в БГ незаслужено... И не фиктивни за едната хартийка, каквито се раздават тук на кг, за жалост, а истински, защото прецени, че има много какво да научи от съответните отделения и специалистите в тях в болници като Вита, Сердика, Пирогов..
Кой обезценява бг образованието, кой отрича наличието на страхотни деца...Наистина ли не разбираш или се правиш , че не разбираш? Нека изборът на деца да е Шуменският, нека е Велико-Търновският, нека е Варненският университет или който и да е друг в БГ, няма значение, но нека при този си избор да не се опират много-много на нашето мнение за даден ВУЗ от преди 30 години. Нещата се менят много динамично..
Иначе винаги е имало и винаги ще има успяващи деца където и да е, но въпросът е по възможност да можеш в тези студентски години да извлечеш максимума за себе си на по-доброто от 2, 3 или 5 места в БГ.
И последно, явно не си толкова наясно с позицията ми за бг образованието, щом си пишеш ей така наизуст. В множество теми съм писала, че дъщеря ми късно се сети, че иска да следва медицина. Иначе нямаше НИКАКЪВ проблем с идеята това да е в България. Аз също. Но беше в профил математика и информатика, тоест в 12 клас дори не учеше вече химия, и реши, че само за една учебна година такова приключение е много рисковано дори и с интензивни уроци по двата предмета. Разпита, разучи, поговори с хора, запознати с нещата - приети студенти, ама през последните 4-5 години, а не преди 20+, и с учителите си... И тогава чак се преориентира за навън и за друга форма на кандидатстване, която й позволи с твърде различния от нашия формат за по-кратко време да се подготви. Да не говорим за само 7 семестъра дотук колко практики е правила точно в БГ - сигурно защото обезценяваме дружно образованието в БГ незаслужено... И не фиктивни за едната хартийка, каквито се раздават тук на кг, за жалост, а истински, защото прецени, че има много какво да научи от съответните отделения и специалистите в тях в болници като Вита, Сердика, Пирогов..
Пенсионирана русалке, ще бъда директна - говориш все от името на децата си, които са в Германия. Поздравления за тях и за теб. Обаче, често правиш обобщения, които не са точно директен опит. Моят непряк опит е, че наистина няма значение къде се учи, а зависи какво движи децата. Синът ми учи в чужбина и на международни университетски срещи на едно от техните общества с конкурси, в които участват и студенти и от Оксбридж, българите всъщност бяха на второ място. Едно от децата там, е от Шуменския Университет.
Прекият ми такъв е, че самата аз се занимавам и с наука и познавам значителен брой researchers и абсолютно преобладаващата част от тях са от Азия и Южна Америка. Европа е малка и инсулярна и отстрани обезценяването на българското образование, изглежда, меко казано незаслужено.
Прекият ми такъв е, че самата аз се занимавам и с наука и познавам значителен брой researchers и абсолютно преобладаващата част от тях са от Азия и Южна Америка. Европа е малка и инсулярна и отстрани обезценяването на българското образование, изглежда, меко казано незаслужено.
Скрит текст:
ПС изтрих в момента, който публикувах, защото имах четири автокоригирани грешки! И защото не си представях, че някой ми отговаря 30секунди след публикацията! А ти и няколко параграфа си изписала 😀.
Това,че има дете от Шумен напред в класирането, изобщо не означава,че образованието в България е на високо ниво. И аз имам дъщеря, която учи в чужбина и мога да кажа, че на българчета им е трудно в Германия, Швейцария и др. точно заради слабата подготовка в училище. Румънските ученици са много по-подготвени да продължат образованието си.
А защо им е на студентите да посещават университет, ако могат да подготвят сами с материали онлайн?
Защо тогава успехите на студента от Шумен са обвързани с Шуменския университет, след като не е придобил знанията си там, а онлайн сам( не знам откъде какво е научил, но не съм чула от години някой нещо да е научил там).
А защо им е на студентите да посещават университет, ако могат да подготвят сами с материали онлайн?
Защо тогава успехите на студента от Шумен са обвързани с Шуменския университет, след като не е придобил знанията си там, а онлайн сам( не знам откъде какво е научил, но не съм чула от години някой нещо да е научил там).
Аз като учила и в СУ и в Швейцария, мога от първо лице да кажа, че разликата е от земята до небето. Швейцарският университет ми разказа играта. За да стигна изобщо до взимане на изпит, който се взима с 4 (60% от материала), учих за 6. Тъй като знаеш, че имаш само 3 опита за един предмет и после губиш правата за тази специалност във всеки университет в страната, учиш като за последно.
Между другото, първата година ходих на частни уроци в БГ по статистика. С преподавател по статистика от СУ. Не разбра задачите, които ги даваха при нас. Съответно ме скъсаха. После седнах да уча с колеги и си взех изпита.
Между другото, първата година ходих на частни уроци в БГ по статистика. С преподавател по статистика от СУ. Не разбра задачите, които ги даваха при нас. Съответно ме скъсаха. После седнах да уча с колеги и си взех изпита.
По коментарите за УНСС.
Да, много се плюе по университета, има си и защо де. Аз пък ще се изкажа по темата, че свекърът преподава там. Има специалности в които се изисква и присъствие, и учене. Само един конкретен изпит се влачи от много студенти, просто защото преподавателят изисква много. По други дисциплини получаването на заветното среден 3 е да кажем просто да си влезнал в залата при изпитващия. Което само по себе си не е окей, но не се случва само там. Аз съм учила в МК, ами и там имаше предмети, по които ни пуснаха ей така.
Също така мога да кажа, че сходна специалност, която я има в СУ, има я в и УНСС, е на по-високо ниво именно в УНСС.
Дъщеря ми пък беше на среща на випуска от гимназията. Ами тройкаджийте от училище, в УНСС бяха отличници. Семестриални стипендии взимаха. Моята се беше ядосала тогава, защото тя в СУ се измъчи и с 5.64 не успя три поредни години да се класира за стипендия. Курсът е голям, стипендиите са определен брой..
Да, много се плюе по университета, има си и защо де. Аз пък ще се изкажа по темата, че свекърът преподава там. Има специалности в които се изисква и присъствие, и учене. Само един конкретен изпит се влачи от много студенти, просто защото преподавателят изисква много. По други дисциплини получаването на заветното среден 3 е да кажем просто да си влезнал в залата при изпитващия. Което само по себе си не е окей, но не се случва само там. Аз съм учила в МК, ами и там имаше предмети, по които ни пуснаха ей така.
Също така мога да кажа, че сходна специалност, която я има в СУ, има я в и УНСС, е на по-високо ниво именно в УНСС.
Дъщеря ми пък беше на среща на випуска от гимназията. Ами тройкаджийте от училище, в УНСС бяха отличници. Семестриални стипендии взимаха. Моята се беше ядосала тогава, защото тя в СУ се измъчи и с 5.64 не успя три поредни години да се класира за стипендия. Курсът е голям, стипендиите са определен брой..
Аз като учила и в СУ и в Швейцария, мога от първо лице да кажа, че разликата е от земята до небето. Швейцарският университет ми разказа играта. За да стигна изобщо до взимане на изпит, който се взима с 4 (60% от материала), учих за 6. Тъй като знаеш, че имаш само 3 опита за един предмет и после губиш правата за тази специалност във всеки университет в страната, учиш като за последно.
Между другото, първата година ходих на частни уроци в БГ по статистика. С преподавател по статистика от университет. Не разбра задачите, които ги даваха при нас. Съответно ме скъсаха. После седнах да уча с колеги и си взех изпита.
Между другото, първата година ходих на частни уроци в БГ по статистика. С преподавател по статистика от университет. Не разбра задачите, които ги даваха при нас. Съответно ме скъсаха. После седнах да уча с колеги и си взех изпита.
, да кажа , че има места и само с по два опита и после, чао.. Същия пример има и дъщеря ми. Stochastik 2 - 2 опита, скъсване първия път. Прибиране в БГ лятото и лудо търсене на учители. Само като видят задачите, отказ. А търсихме хора от ФМИ, математици от БАН, къде ли не.. Разбра се, че няма да стане. Онлайн в група учи лятото с други скъсани и се справиха дружно. Аз като учила и в СУ и в Швейцария, мога от първо лице да кажа, че разликата е от земята до небето. Швейцарският университет ми разказа играта. За да стигна изобщо до взимане на изпит, който се взима с 4 (60% от материала), учих за 6. Тъй като знаеш, че имаш само 3 опита за един предмет и после губиш правата за тази специалност във всеки университет в страната, учиш като за последно.
Между другото, първата година ходих на частни уроци в БГ по статистика. С преподавател по статистика от университет. Не разбра задачите, които ги даваха при нас. Съответно ме скъсаха. После седнах да уча с колеги и си взех изпита.
Между другото, първата година ходих на частни уроци в БГ по статистика. С преподавател по статистика от университет. Не разбра задачите, които ги даваха при нас. Съответно ме скъсаха. После седнах да уча с колеги и си взех изпита.
, да кажа , че има места и само с по два опита и после, чао.. Същия пример има и дъщеря ми. Stochastik 2 - 2 опита, скъсване първия път. Прибиране в БГ лятото и лудо търсене на учители. Само като видят задачите, отказ. А търсихме хора от ФМИ, математици от БАН, къде ли не.. Разбра се, че няма да стане. Онлайн в група учи лятото с други скъсани и се справиха дружно.Доста се съмнявам в това.
.
Ох, ама от "лийдване", нали? Доста чуждици се ползват днес за улеснение, ама това лийдване е хем грозно, хем и по-неудобно от простото българско "водене".
А и това със "слагането на мястото" не ми е ясно защо е. Все пак те са студенти и едва ли се очаква да знаят повече от човек с опит, независимо къде са завършили. Иначе щяха да кандидатстват за неговата позиция, а не за най-долно ниво, нали? И въпросът е дали знаят колкото за тази длъжност. Ако ги тормозят само заради чуждата диплома е тъпо.
А и това със "слагането на мястото" не ми е ясно защо е. Все пак те са студенти и едва ли се очаква да знаят повече от човек с опит, независимо къде са завършили. Иначе щяха да кандидатстват за неговата позиция, а не за най-долно ниво, нали? И въпросът е дали знаят колкото за тази длъжност. Ако ги тормозят само заради чуждата диплома е тъпо.
И друго е грозно..Очевидно говорим, че се е обаждало притеснено дете и е казало на отсрещната страна, че има проблем, че се затруднява, тоест няма как да се мисли за много важно, знаейки, че има само още един опит. Някои отказват веднага, явно "лийдват" много проекти в този момент, други не поемат ангажимент, докато не видят задачите - отказват след това. . Някои хора явно не лийдват толкова, та са адски отзивчиви - страхотен преподавател от ФМИ има във форума, чест е да я познавам лично дамата, щастливец за мен е и всеки студент, имащ късмета тя да му преподава, помагала е с отделни задачи (не по Stochastik 2, но това няма значение), а за други е казвала откровено, че не е сигурна какво точно искат немците и как се решава. Пък Вие си се съмнявайте, лошо няма.
. Някои хора явно не лийдват толкова, та са адски отзивчиви - страхотен преподавател от ФМИ има във форума, чест е да я познавам лично дамата, щастливец за мен е и всеки студент, имащ късмета тя да му преподава, помагала е с отделни задачи (не по Stochastik 2, но това няма значение), а за други е казвала откровено, че не е сигурна какво точно искат немците и как се решава. Пък Вие си се съмнявайте, лошо няма.
О, Черна станция, nk2020, за късмет не всички са такива. Имам познат със софтуерна фирма, доста преуспял при това. Съдружникът му е с девойка -състезател по мат, следваща навън, в топ английски университет. Преди години познато дете не можа да си намери практика в Нидерландия (задължителна и неплатена, без последното да е задължително), отказваха му на кг такива поставящи идващите от чужбина на място. Моят познат веднага помогна след молба от моя страна, никого не е слагал на място, че даже по собствен инициатива му и плащаше. Родителите на момчето още го споменават с добро. Няколко години по - късно за изпит по "Алгоритми и структури от данни", който се учеше в унито на дъщеря ми още в 1 семестър, девойката ми го помоли за малко помощ. Няколко дни преди Коледа ходи в офиса им и в заседателната им зала са се събирали баш шефът и младоците около него да помагат въпреки заетостта си. Човекът е с чувство за хумор, тя му казала "Някакъв ужас е това , виждаш и сам, дали ще завърша въобще, с какво се захванах..." А той й отговорил "Ако някой Клаус или Ханс не те върже СЛЕД завършването да останеш там, място тук при нас винаги ще намериш. Тоест индиректно и с нотка хумор я успокои, че ще се справи, а не я навря в миша дупка от позицията си на мноооого по-знаещ и можещ. И позна, завърши..
да останеш там, място тук при нас винаги ще намериш. Тоест индиректно и с нотка хумор я успокои, че ще се справи, а не я навря в миша дупка от позицията си на мноооого по-знаещ и можещ. И позна, завърши..
Ето нещо интересно:
https://www.youtube.com/watch?v=PXStokZ4kNs
https://www.youtube.com/watch?v=PXStokZ4kNs
Ако бяха гениални, ок. Ама не са. И по-добре, всъщност. Точно защото не са , се пише за затрудения като един от поводите за връщане или поне за смяна на специалност, за скъсвания на този или онзи изпит, за търсене на помощ при нужда с цел справяне. А, да, и за поставянето на новозавършилите извън БГ на място от наши работодатели заради "вирнатите" им носове след следване в чужбина и прибиране тук. То на човек да не му се прииска да се върне при такава перспектива...
Хубавото е, че има изключения.
Хубавото е, че има изключения.