Антиконсуматорска тема: No-Buy, Low-Buy, осъзнато пазаруване

Откакто мога да си угаждам, спрях да си угаждам. Нищо не ме влече с онзи импулс от младите години, когато си носех новите евтини дрехи със задоволството на звезда от червения килим. Завиждам на хората с пориви, пък били те и за пазаруване.

С възрастта угаждането придобива различни проявления и всички те имат паричен еквивалент.

Кои са за вас нещата, които купувате на автопилот, по навик, от скука или за успокояване на нервите? Дрехи, козметика, книги? Бихте ли си наложили забрана за някакъв период от време?
[/quote]

Това на което не мога да устоя е козметиката. Зарината съм вкъщи и въпреки това пак си купувам. Същото е и с книгите.

При мен това са препаратите за чистене и пране. Както и шампоаните и балсамите.

Постоянно взимам нови и нови. Тествам нови и нови. Напълно ясно ми е как мога и с домашни рецепти да си направя всички тези неща, и не че не го правя и с домашни рецепти, но просто не мога да се спра да си купувам такива неща.

Аз съм минималист, съпругът ми пък има за няколко гардероба дрехи, обувки, маратонки, якета.
Не купувам нищо спонтанно. Изчаквам и търся най-ниската цена.

Иначе харча за любимите си хобита Но и тук се поспрях, защото вече мисля, че имам всичко необходимо за предстоящия сезон.

No buy / low buy описват само поведение, а не са обвързани с цел - може да искаш да пестиш за нещо, може да си наистина финансово затруднен, може и просто да ти е писнало да си затрупан с вещи. Не е за всеки, и няма причина да съдим другите за избора да (не) го практикуват.

Преди четох една книга за минимализъм, в която авторът доста презрително се беше изказал за една своя позната, която била купувала много неща за близнаците си. И аз си казах "Нещастнико, близнаци се раждат в днешно време предимно от ин-витро, кой знае жената колко ги е чакала тия деца, а ти я съдиш ... ".

Аз съм в low buy от миналия Август (изключение за нещата за бебето). Купувам за себе си и за домакинството само това, което е свършило. Преди да дам пари се питам "Имам ли наистина нужда от това?". Този въпрос ме спасяваше преди години като се преместих в чужбина - живеех и плащах наем с наполовината от това, което получавам сега като заплата и някак се оправях.

Причината да започна с low buy е, че буквално съм зарината с вещи. Някои неща са купени или запазени заради "фантазийното аз" - тази, която си мисля, че мога да бъда. Някой, който свири на китара (китара и струни), някой, който плете макраме (книги за макраме), някой, който рисува (бои и таблет) и пр. Нищо от това не се случва, разбира се, а и няма да се случи с бебе в къщата. Другата категория са нещата, които си купувам от глезотия - козметика, грим и пр.

До какво води това? Имам отворени кремове, но понеже само един ми харесва най-много, на другите им изтича срока и повече не бих ги сложила на кожата. Имам скъпи червила, които съм слагала по веднъж. И да, зарадвала съм се за малко като съм ги купувала, но после на всичко трябва да му се намери място (а място няма!) и всеки път като погледна или като трябва да изхвърля неползваните неща се чувствам засрамена и виновна.

Не съм човек за decluttering, прекалено емоционално гледам на някои вещи. При мен отърваването става постепенно. Нещо като свърши, като намеря на кой да го подаря.

Така че ... гледам да ползвам това, което имам, полекичка се отървавам от туй-онуй и като ми щукне да купя нещо се питам "Имам ли наистина нужда от това?"

П.П. Същото важи и за разни абонаменти за фитнес апове и стрийминг услуги.

Именно. Най-накрая се намери някой да обобщи смисъла зад тия думички и да драсне нещо напълно по темата. Съвсем без ирония го казвам, подкрепям изцяло. Личи си, че сте чела по-задълбочено какво се има предвид (отделно и почти на 100% се разпознавам в написаното от Вас, само дето на мен въпросите ми бяха два. Единият беше "Наистина ли имам нужда от това нещо?", а вторият беше "Това ли предпочитам да имам, или Х?", където Х ми беше една голяма финансова цел, която постигнах. Втория въпрос си наложих да спра да го задавам, защото исках нещото дотолкова много, че като нищо щях да почна и да гладувам. Постигнах я, сега продължавам да се питам дали съответното нещо, за което се чудя, наистина ми трябва. В 9 от 10 случая - не.)

Бих перефразирала темата на " Съм ли широкопръста, или не"...
Тези чуждици са ми несвойствени. На практика означават същото - с широки пръсти ли съм, и изтичат ли парите ми между тях, и има ли нужда да се огранича, или не.
Кратко, ясно и простичко. И на български език.

Тия деклътър и лоу бай движения идват от щатите, където консуматорството е на много високо ниво. В България изобщо не можем да се сравняваме с тях. По-бедни сме, с по-ниски доходи, на фона на цените в магазините, тук нещата са по-скъпи, като цяло всичко е по-скъпо. И да, няма противоречие - хем сме по-бедни, хем е по-скъпо. Отделно живеем масово в апартаменти, не в къщи, тип американско събърбие. Преди време им бях гледала нормите за пестене за вода (субективно в някакъв еко сайт, не мога да го цитирам в момента, минаха години). Бях се изумила с разход на вода 15 кубика на човек за месец. Ние сме 5 души и рядко правим 15 кубика на месец. Обикновено сме на 12. Карат едни огромни, излишно мощни коли, които харчат МНОГО, ама много гориво. Отделно разхода за енергия, с каквото и да отопляваш, както и да отопляваш не е все едно и също да топлиш 100 квадрата площ с таван 2,40 и някоя къща 300-500 квадрата с 4-5 метров катедрален таван. И друго, преди нанайсе години бях на бригада там. Отиваме да перем в обществена пералня. Пускаме си монетите, перем си. И някаква се доближава да ни обяснява как не пестим енергия, като пускаме да перем на 60 градуса, трябвало на 40. Ама после, че ще го бутнем в сушилнята, която харчи много повече от пералнята за тези 20 грд разлика не се замисля.

Но някак успяваме да се справим  И да търкаляме по 10 чифта бански, да купим всяка сапунерка, която ни е привлякла погледа, ароматизатори, резервни батерии, които забравяме и купуваме нови, свещи със свещници, красиви подложки за маса, коледна изтривалка за вратата, чашки с лъжичка за всеки и за гости, ако дойдат, чантичка за лаптопа с дръжка, без дръжка, раница за лаптопа. Но имаме 2 лаптопа - малък и по-голям и трябва чантичките да са по две. И таблет имаме, и стар и нов таблет имаме...

Абсолютно е така, но явно не пречи моловете и ресторантите да са пълни. Във всички клипове, които съм гледала по темата за свръхпотреблението, американците пазаруват основно с кредитни карти и стигат до решението да се спрат, когато вече са натрупали солиден дълг, обикновено в допълнение към кредита за образование и (евентуално) ипотека. Тук не познавам хора, които си купуват дрехи и козметика на кредит, но познавам такива, които по-скоро ще пестят от ток зимата, отколкото от цигари, джънк и телефони на изплащане. Апартаментите пък много по-бързо се запълват с вещи, така че дори мащабът и условията да са различни, принципът е един и същ.

При липса на думи в българският език е ок да се внасят такива.

Ние имаме едно - широкопръстие и едно затягане на колана. Това е.

В Япония имат какейбо. Бюджетиране, което всяка една японска жена го прави. Национално хоби.

Ние какво имаме като народопсихология? Вчера съм нямал нищо, днес всичко каквото го имам ще го изхарча и ще се чувствам добре за момента.

Ами, като културна нагласа ние сме с 50-70 години назад от америка. Там така са мислели бейби бумърите. Получавам - харча, радвам се на купуването и всичко е точно.

При нас да бюджетираш се оказа, че трябвало да си богат. Иначе не ставало.

Да искаш да не си зависим от рекламите по телевизията, социалните мрежи и билбордовете, се изкарва все едно е нещо странно и неприлично.

Няма лошо. Но докато е такова мисленето - когато остарееш, дано децата ти те гледат, защото иначе си си поживял и постлал пенсията от държавата да е единственият ти доход и да се чувстваш притиснат.

Баба ми и дядо ми като бяха пестели и трупали като пчелички и през Виденовата зима спестяванията им от един апартамент станаха колкото за едно палто?  Или последните две години - инфлацията стопи 20% от стойността на спестяванията. Не виждам никаква причина да спестявам. Естествено, буфер за 2-3-4 месеца трябва да се постараеш да имаш, извън това харчим всичко.

Който си вади кредитната карта, за да плаща с нея в мола, пазарува на кредит. Кредитните карти вече въобще не са екзотика в България. На касите в магазините само възрастните хора плащат с банкноти и имат шепа стотинки. Аз даже и портмоне нямам вече.   Банкноти вадя в Изи пей и в тотото.

Как правите разлика дали се плаща с дебитна или кредитна карта в мола.