20-те си години ги свързвам с музиката на Nirvana, INXS, Green day, Radiohead..., които продължавам да слушам и до днес. Tween Peaks беше сериалът, който промени представите ми за телевизия!
- Публикувана: 18 фев. 2023, 09:00 ч.
- Последно мнение: 13 март 2023, 17:53 ч.
С кои песни, филми и книги свързвате 20-те си години?
Прекрасни години и спомени....... От ходене на лекции и четене не оставаше много време за книги, но пък разпускахме с музика - наблягахме на българската музика и най-вече ходехме по клубовете да слушаме Сленг, Обратен ефект и група Седем, която беше съставена изцяло от наши колеги и приятели музиканти. А от шофьорите на градския транспорт се информирахме за популярните поп фолк парчета.
Колкото и банално да звучи, 20-те си години, и въобще младостта си, свързвам с музиката на 90-те. По онова време радиото беше мой непрестанен спътник, като редовно записвах на касета любими парчета, за да мога да ги слушам отново и отново. Превключвах между VOA Europe/радио Витоша, Радио ФМ+, Тангра, Дарик и др. не толкова популярни радиостанции. Без да се замислям мога да посоча Стинг, Фил Колинс, Елтън Джон, Скорпиънс, Металика, а от българските БТР, Сигнал, Дони и Момчил.
Откъм книги: английска и американска класическа литература в оригинал, покрай филологията, в опит за съчетаване на полезното с приятното. Любимите ми английски автори са Шекспир, Байрон, Чалз Дикенс, Уилям Такъри, Джейн Остин, но американската литература така и не успя да ме завладее, въпреки че положих известни усилия.
Филмите съм ги забравила, пуста склероза, а и беден студент рядко ходи на кино. Единствено ми се е запечатал в съзнанието Eyes Open Shut с Никол Кидман и Том Круз, но той вече е на границата с новото хилядолетие и не знам дали се брои (но да, защото все пак влиза в моите 24 г.)
Откъм книги: английска и американска класическа литература в оригинал, покрай филологията, в опит за съчетаване на полезното с приятното. Любимите ми английски автори са Шекспир, Байрон, Чалз Дикенс, Уилям Такъри, Джейн Остин, но американската литература така и не успя да ме завладее, въпреки че положих известни усилия.
Филмите съм ги забравила, пуста склероза, а и беден студент рядко ходи на кино. Единствено ми се е запечатал в съзнанието Eyes Open Shut с Никол Кидман и Том Круз, но той вече е на границата с новото хилядолетие и не знам дали се брои (но да, защото все пак влиза в моите 24 г.)
20-те ми години...ехеее това беше преди "сто години".
На някой може да му се стори нереално, ама такъв беше живота на село.
Филми - ходехме на кино, 2 дни даваха един и същ филм, та почти през ден... а и срещите ставаха там
уестърните бяха на "мода" тогава. По телевизията - не пропусках "Студио Х" в събота късно вечер, що страх съм брала.
Музика - АББА, Бони М, купуваха се плочи, а на касетофона - купен с връзки и с $ пусках и записвах на касети кънтри.
Книги - имаше период в който се носеше хартия на вторични сурови и можеше да си вземеш Брулени хълмове, ама и бая хартия трябваше. После вече нещата станаха по-лесно - приятелка продаваше в книжарницата и се започна с историческите: Самуил, Дъщерята на Калояна, с произведенията на Елин Пелин, Йордан Йовков, с книгите на Агата Кристи и Артър Конан Дойл.
На някой може да му се стори нереално, ама такъв беше живота на село.
Филми - ходехме на кино, 2 дни даваха един и същ филм, та почти през ден... а и срещите ставаха там
уестърните бяха на "мода" тогава. По телевизията - не пропусках "Студио Х" в събота късно вечер, що страх съм брала.Музика - АББА, Бони М, купуваха се плочи, а на касетофона - купен с връзки и с $ пусках и записвах на касети кънтри.
Книги - имаше период в който се носеше хартия на вторични сурови и можеше да си вземеш Брулени хълмове, ама и бая хартия трябваше. После вече нещата станаха по-лесно - приятелка продаваше в книжарницата и се започна с историческите: Самуил, Дъщерята на Калояна, с произведенията на Елин Пелин, Йордан Йовков, с книгите на Агата Кристи и Артър Конан Дойл.