Емоционално дете

  • 3 108
  • 90
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 3 250
Т.е. вкъщи като му се каже нещо започва водопада от думи, в класната стая учителката също не може да му каже нищо...
Кое друго дете се държи по този начин?
И децата се виновни, че не я харесват?
Как са ги накараме са я харесват?
Това дете задължително трябва да е харесвано?
Явно е прекрасно, т.е. трябва да е прекрасно.
Има неща, които никога няма да са така както искаме, все едно да земята да се върти от изток на запад по наше желание.

# 76
  • Мнения: 10 514
Малко глезена работа ми се чини, особено това с репчвнвто на госпожите и тропкането с краче, че няма да пише.

Аз като "госпожата в занималня", имах точно такъв типаж дете до скоро в групата. Не можах да го изтърпя, това неговото поведение, и го преместих в друга група. Майката го описваше с прилагателното "хиперактивен" (тук на авторката е "емоционална"). Повиках я на първи и последен разговор в присъствие на детето, което пред майка си не смееше нищо да каже и покаже, и си ѝ казах директно, че детето ѝ не е хиперактивно, ами невъзпитано. И че няма друго дете, в групата, което да не познава граници. Последва очакваното възмущение от мен, но с радост прие предложението ми да го преместим при друг учител. И така и вълкът сит и агнето цяло. Та, мисълта ми е, че разбира се, че е разглезено детето, което отказва да пише в занималня. Родителят е научил детето да толерира само неговия авторитет, в моя случай, а в случая на авторката - никакъв авторитет.

# 77
  • Мнения: 3 250
Това е дете на десет години. От тази малка възраст то си прави каквото си иска.
Ами предубедени били хората, но защо ли.

# 78
  • Мнения: 10 514
Нищо общо няма етнос с поведение. Търси се оправдание.

# 79
  • Мнения: 1 522
Трябва да умеем да разделяме нещата. Както детето е хубаво да бъде възпитано и това конкретно дете има своите кусури и трябва да се работи с него ( но от страна на родители и учители ), така и другите деца нямат право да го сегрегират на база цвят и произход. А и доколкото знам, обикновено децата, които се държат сносно и добре не сегрегират, пък дори и отсреща да имат разглезено дете. Така че явно и тези дето я обиждат на произход не са много по-добри като поведение. Ако не и по-лоши. Даже е възможно те с расизма си да провокорат това дете да отвръща така.

# 80
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 113
Не мисля, че етносът се корени в проблема. Едно ромче, когато е добре гледано, прилежно и чисто облечено и сресано, с нищо не се различава от едно по- мургаво българче.
Трябва си психолог, който да проследи проблемите.

# 81
  • Мнения: 3 250
И мълчанието било злато. Защото като отвори уста и започне да тече водопада от думи и всичко приключва.

# 82
# 83
  • Мнения: 1 772
Моята теза, недоказана, е че непослупните деца после са много по-успешни и щастливи. Така че трябва да се радвате, ако съм прав.
А ако не си? Joy

# 84
  • Мнения: 5 867
Непослушните деца ставали по-успешни възрастни? Глупости на търкалета. В живота съм виждала твърде много примери за точно обратното. Човек трябва от най-ранна възраст да знае, че освен права има и задължения. И стига с тези СОП-ове и хиперактивни щуротии - сега всяко второ хлапе е с "диагноза", поставена от родителя, който в повечето случаи не знае как да се оправя с хлапето - затова е и пълно с невъзпитани и лигави деца. Тук не казвам, че авторът не става за родител, но очевидно трябва по-твърда ръка (според някои - сакън да не нараним крехката емоционална душа на детето). Ако авторът и жена му срещат трудности, нека да се срещнат със специалист. Не съм сигурна колко кадърни са повечето в този бранш, но сигурно ще се намери някой читав.

# 85
  • Мнения: 4 409
Поставете ясни граници на детето, за да се чувства сигурно. Не чувствайте съжаление, спрямо осиновяването и произхода. Това са факти и е време да ги приеме. Отделно децата се възползват, когато усетят, че някой е уязвим по дадена тема. Не трябва да прави издънки, които да прощавате само защото е осиновено и има нужда от повече внимание. След това поработете върху самочувствието - да се приема такова каквото е. Така няма да могат да я обиждат за цвят на кожа, произход и т.н.
Спрете, ако има начин, занималнята. То успех 5.40 е ок, но нека да се пробва сама да се справя със задачите. Където не успява, ще помагате.
Намерете извънкласни дейности, които да й харесват и да я ангажират в свободното време. Така и излишната енергия ще се изразходи.
Оставете на страна отправената стая. Дали едно дете на 10 си е оправило или не стаята, не предопределя живота занапред.

# 86
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 911
Когато детето е осиновено все внимаваш да не стъпиш накриво. Но до някъде ме успокоявате... Аз си мислех да не сме били твърде взискателни и да сме я напрегнали.

Всички "не сте сложили граници", "разглезена работа" и бла-бла абсолютно не важат, когато се касае за казус на осиновяване. Децата са прекрасни всичките и вероятно при значителна част от тях има някакви трудности около поставянето на граници, но да се сравнява осиновителска с типична ситуация не е сериозно.

При осиновени деца имаме два проблема в повече.
1. Първичната рана на изоставянето и последствията върху поведението и нагласите към хората и общностите.
2. Чисто физиологичните последици от не най-доброто ранно отглеждане и стимулиране.

Потърсете читав специалист. психотерапевт, запознат със спецификите на осиновяването. Потърсете и медицински екип, който ще установи физиологичните проблеми, влияещи на нервната система на детето.

И на Ваше място бих игнорирала разбирачи, убедени че знаят какво се прави в случай на осиновяване, "щото то си е същото". Не е.

# 87
  • Мнения: 3 250
Деца са били осигурявани и през 20-ти век.
Не е това.

# 88
  • Мнения: 257
Прочете някои книги за родителство и общуване с деца. Имайте реалистични очаквания от дете на нейната възраст. Задавайте еднакви правила с майката, за да не получава детето разнопосочни сигнали. Ако, все пак ви е трудно, консултирайте се с психолог без нейно присъствие, както са ви посъветвали. Успех!

# 89
  • Мнения: 129
Като майка на една 9 + годишна дъщеря мога да ви кажа, че според мен е от всичко по малко. И за възрастта е характерно- те сега са нито малки, нито големи. Иска им се да са независими, но не знаят как да го постигнат, не искат да им се налага, мислят си, че могат и знаят всичко, а реално не е така. И сте я разглезили, недопустимо е да няма уважение към по- възрастни, учители, да отговаря, да тропа с крак. Аз бих казала така- избирайте си войните които да водите, налагайте и трябва да има ясни и точни граници, които тя не трябва да преминава. Като я наказвате, нека си изтърпява наказанието, не го отменяйте. Трябва да осъзнае, че всяко действие има последстивя и това се учи от личен опит най- добре. С шамари нищо не се постига, даже в повечето случаи става по- зле (пак според мен). А защо на 10 г. (3 или 4 клас мобе би) трябва да учите с нея??? Моята от 1-ви клас, ден 1-ви учи сама и е отличничка. Помагам рядко, когато се затрудни. Пожелавам ви, а и вярвам че всичко е период, и всичко ще премине, но не отсъпвайте  Simple Smile УСПЕХ!

Общи условия

Активация на акаунт