Не мога вече. Не издържам . Четири години търпя само критики от семейството на мъжът ми. Със всеки изминал ден стават все по - нагли и нагли, а аз мълча ли, мълча , защото съм принудена да живея в тяхната къща (слава Богу поне сме на отделен етаж)
Критиките са най различни: от това какви хапчета пия за задържане на бебето и защо не пия такива каквито ми е казал единият от роднините , който няма медицинско образование, а слушам хората от болницата до това как трябва да се обличам, за да се обръщат чуждите мъже след мен и да му ставало готино на моя, че ме гледат. А моят мъж със сигурност не иска да се обличам така че да ме заглеждат другите. Критикуват относно подаръците, които правя или пък какво правя с подаръците, които не харесвам , или защо майка ми идва да ми помага , а не се оправям сама (оправям се сама, до колкото мога с дете на почти 2, просто имам силна връзка с мама и ми приятно тя да е тук, да гледа детето , а аз да си изчистя по - бързо или да наготвя по - бързо. Или пък тя да ми наготви нещо, което обичам. ) Защо ходя на гости при майка и баща ми, как съм поканила хората на кръщенето на детето ми, дали съм казала Добър ден или здравей (като Добър ден се смята за нещо лошо) . Съседката и тя ме критикува защо съм отишла сама в близкият парк , защо не съм я взела с мен, защо не съм и звъннала. Братът на мъжът ми и жена му защо съм казала нещо, което аз не съм го казвала, обаче се водят преговори, дискусии и се чувствам като на съд понякога , и всеки път излиза , че тя нещо не е разбрала. Започнах да ги отбягвам защото психически се усещам , че ако още някой ми каже нещо, този път няма да се усмихна , а ще избухна по изключително груб начин и ще кажа неща , които не ми влизат като цяло в работата , но и аз мога да критикувам . Усещам им енергията . Засякох се с бащата на мъжът ми в магазина . Дори не ме поздрави, което последните 3 пъти, в които сме се виждали се превръща в прецедент . Други хора спират да ми говорят и клеветят името ми пред други роднини и приятели и вече просто съм на предела на силите си, а на този етап няма как да се преместим да живеем на квартира или да си купим наше жилище.
Дайте ми съвет как да се държа с тези хора. С добро не става - лицемерка съм, с лошо не става - интригантка съм, неутрална не става да съм - пак съм лоша ....
Критиките са най различни: от това какви хапчета пия за задържане на бебето и защо не пия такива каквито ми е казал единият от роднините , който няма медицинско образование, а слушам хората от болницата до това как трябва да се обличам, за да се обръщат чуждите мъже след мен и да му ставало готино на моя, че ме гледат. А моят мъж със сигурност не иска да се обличам така че да ме заглеждат другите. Критикуват относно подаръците, които правя или пък какво правя с подаръците, които не харесвам , или защо майка ми идва да ми помага , а не се оправям сама (оправям се сама, до колкото мога с дете на почти 2, просто имам силна връзка с мама и ми приятно тя да е тук, да гледа детето , а аз да си изчистя по - бързо или да наготвя по - бързо. Или пък тя да ми наготви нещо, което обичам. ) Защо ходя на гости при майка и баща ми, как съм поканила хората на кръщенето на детето ми, дали съм казала Добър ден или здравей (като Добър ден се смята за нещо лошо) . Съседката и тя ме критикува защо съм отишла сама в близкият парк , защо не съм я взела с мен, защо не съм и звъннала. Братът на мъжът ми и жена му защо съм казала нещо, което аз не съм го казвала, обаче се водят преговори, дискусии и се чувствам като на съд понякога , и всеки път излиза , че тя нещо не е разбрала. Започнах да ги отбягвам защото психически се усещам , че ако още някой ми каже нещо, този път няма да се усмихна , а ще избухна по изключително груб начин и ще кажа неща , които не ми влизат като цяло в работата , но и аз мога да критикувам . Усещам им енергията . Засякох се с бащата на мъжът ми в магазина . Дори не ме поздрави, което последните 3 пъти, в които сме се виждали се превръща в прецедент . Други хора спират да ми говорят и клеветят името ми пред други роднини и приятели и вече просто съм на предела на силите си, а на този етап няма как да се преместим да живеем на квартира или да си купим наше жилище.
Дайте ми съвет как да се държа с тези хора. С добро не става - лицемерка съм, с лошо не става - интригантка съм, неутрална не става да съм - пак съм лоша ....
Ако мъжът ви ви подкрепя, изнасяйте се. Ако не - сменете мъжа 
Дет' се вика - дайте да го живеем тоя живот 
