Вината на идеите и тяхната цензура – носят ли идеите вина?

  • 2 899
  • 42
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
  • Мнения: 1 522
В настоящата статия искам да поразсъждавам до каква степен една идея и човекът, който я е измислил, носят вина за последващите събития. Ще се опитам да разгледам и позитивните (да речем) идеи, и негативните.

Като начало нека вземем за пример едно най-обикновено художествено произведение. Зад всяко такова произведение стои идеята, че то е художествена измислица и следователно на никой не му хрумва да „вини“ авторът му за действията на хора, вдъхновени от него. Въпреки това – негативните произведения (ако мога така да ги нарека), които биха провокирали неоправдана злоба, гняв и агресия, по-скоро не си пробиват път и рядко стават достатъчно популярни за да имат голямо влияние. Аз дори не се сещам за такова произведение. В същото време позитивните произведения имат доста силно влияние. Под позитивно произведение нямам предвид само тези, които носят позитивни емоции – има и доста тъжни произведения, които донасят обаче развитие на човека. Да речем „Малкият принц“, като произведение, което най-първо изниква в съзнанието ми – е повлиял на позитивното мислене да доста хора, така че би трябвало да благодарим на автора му затова. Но въпреки това – добрите дела произтекли от това произведение би трябвало да са заслуга на хората, които са го прочели, осмислили и реализирали и този извод го правя основно на база на последващия анализ, където ще разгледам негативните дела вследствие на негативни идеи – там по-скоро прехвърлям вината пак на извършителя на действието, отколкото на човекът, измислил идеята. Освен това всеки може да изказва положителни намерения без това да му коства ресурси и време, но хората, реализиращи тези идеи, отделят от своите ресурси и време, което е доста ценно. Разбира се това е много базово казано – все пак много произведения и идеи костват много време и мисловна дейност, така че авторът му определено е вложил своя труд в създаването им.

Сега нека погледнем негативните идеи – като например – идеята , че трябва с насилие да се постигнат определени резултати. Например Маркс проповядва, че трябва да има революция и убийства за да се постигне комунизъм, но Маркс не убива никого, а някой друг взима идеята на Маркс и я развива. Николо Макиавели също развива своя теория за Принцът, който като прототип на добрия управленец, би следвало да има право да упражнява насилие и неморални практики в името на добруването на цялостна концепция и общество. Донякъде като оправдание на Маркс и особено на Макиавели могат да служат епохите, в които са развили своите идеи – в тези времена монархията и тоталната власт са били преобладаваща форма на управление на обществото.

Дори ако разгледаме още по-краен пример (защото зад идеологията на Маркс все пак има някаква теоретична добра причина за революцията – а именно по-добър живот, поне според него в някакво имагинерно общество в резултат на революцията), а именно – призив за насилие без никаква морална причина – – например някой казва – искам този и този да бъде убит, и някой друг го извършва. Според мен идеологът няма вина или поне няма действителна вина, а по-скоро морална такава. Неговите мисли са материализирани от друг човек. Всеки човек според мен в определен момент е изпитвал някакво желание за лоши постъпки – в пристъп на гняв предполагам всеки е искал да върши някакво насилие, даже предполагам, че почти всеки е искал поне мислено да убие някого и то даже без да е имал солидни основания за това – например някой много ни е ядосал в магазина или на пътя докато шофираме. Но това означава ли, че нашата мисъл е равносилна на действието на човек, извършил тази наша мисъл – по-скоро не – защото резултатът от мисълта в най-лошия случай е някаква емоция в нас или в хората, с които я споделяме. Но тези емоции могат да бъдат преодолени, докато реалното действие има и физически необратим резултат. От тук смятам, че мислите и действията не са равнозначни и вината за мислите  е много по-малка от действията. Както в положителен, така и в отрицателен план.

Като завършек на тази идея не искам да подценявам морално-психологическия аспект на идеите. Мислите и идеите също носят някаква доза сила и вина – както за положителните действия, така и за отрицателните. Те са подтика, който задвижва мотора, но най-важно е самото действие – то и неговият извършител би трябвало да носят отговорността и позитивите или негативите в резултат на извършването му.

Другото, което си мисля относно идеите напоследък, е нещо, което чаk сега разбирам, че е и идеята за “кенсъл културата“. А именно – трябва ли едно произведение да бъде осъдено и забранено, отлъчено, ако неговият автор направи нещо, което не одобряваме. Най-крайният пример – картините на Адолф Хитлер – ако харесваме картината на Адолф Хитлер, но не одобряваме неговите действия и личност, трябва ли да осъдим и произведението му. Не съм убеден кое е правилно, защото въпросът е много сложен. Според мен по-скоро не – трябва произведението да се разглежда само по себе си. В същото време смятам, че донякъде е справедливо обществото да осъди и чрез „отхвърляне“ да спре доходите на един автор, който обществото намира за аморален. Казусът е много сложен – тук е въпрос на личен избор. Затова не трябва да има и закони – не може да забраним нито едно произведение чрез закон, дори и „Моята борба“, защото така реално се доближаваме до идеите на хората, чиито книги забраняваме – а именно тоталитарните идеи. С две думи – смятам, че е правилно ако една група хора или организации преценят да отхвърлят определен автор на база на неговите действия и личност, несвързани с произведението, но не е правилно това да става със закон и да е незаконно да четеш или гледаш или слушаш определено произведение – напротив – трябва дори и „Моята борба“ да се продава свободно. Забраниш ли произведението, ще направиш идеите на автора символ на мъченичество и ще увеличиш изкуствено неговите последователи. А либерализмът и свободата трябва да приемат и съществуването на тоталитарните идеи, на робовладелските идеи, на расистките идеи и вместо да ги забраняват, да ги оборват с аргументи.

Друг аспект от настоящото есе е дали е редно, когато искаме пълна демокрация да забраняваме определени идеи и мисли. Това не накърнява ли демокрацията. В същото време пълната свобода, означава ли, че хората могат да изразяват и идеи, които са свързани с анти-свобода и агресия. Ако трябва да погледнем нещата изцяло от философска гледна точка – демокрацията би трябвало да дава право на всякакви мисли и идеи, дори такива, които я заплашват и са несъгласни с нея. Но на практика това може да доведе до много конфликти и агресия, а кой ще носи отговорност за последствията. Например ако децата в училище имат право да говорят расистки коментари, обиди и думи, кой ще е виновен, ако техният чернокож съученик се сбие с тях. Не можем да разчитаме, че всички хора – деца, възрастни са постигнали абсолютна нирвана и не могат да се засегнат от ничии думи. А тези, които казват, че са против „кенсъл“ културата и тя един вид ограничава свободата на словото, реално също биха се засегнали. Те в повечето случаи са скрити расисти и националисти и ако им кажеш някаква обида или закачка на тема техният кумир – да речем национална история, национален кумир, традиция и т.н., бързо биха забравили тяхната прокламация за пълна свобода на изразяването. Още помня как бях дал просто един измислен въображаем пример за Васил Левски и турски доктор – 99% от хората, които са чели тази статия изобщо не го разбраха или поне се опитаха да го изкарат като обида – а в същото време смятат, че свободата на словото би трябвало да включва пълно себеизразяване. Аз смятам, че всеки разумен човек може да прецени, че свободата на словото е важна, но когато тя наранява чуждите чувства, особено когато това се прави нарочно – все пак няма как да кажем, че расистките подмятания, шеги и обиди са плод на случайност – това би трябвало да бъде забранено и регулирано. Разбира се не трябва да се забраняват определени мисли, а само изразяване, което обижда хората на безпринципна основа – например да се обобщава и лепва лоши характеристики на хора само на базата на цвета на кожата им или произхода им.

Като обобщение смятам, че идеите и мислите и техните автори не могат да носят законова вина за мислите и идеите си, стига те да не са обидни на безпринципна основа. В същото време персонална отговорност е на всеки човек да разбере и проучи различните идеи и сам да ги приложи спрямо законите и личната си морална рамка. Оттук и отговорността и вината както за положителните и негативните резултати лежат на раменете на реализиращият идеята, а не на създаващия я. Ако бих могъл да кажа в примера с Маркс – вината е на Ленин, Троцки, Сталин и сподвижниците им, а не на самия Маркс.

Вторият казус относно регулацията на идеите, смятам, че идеите и мисълта трябва да са максимално либерални и свободни, но ако не са необосновани обиди. Така както един човек, който говори небивалици, го затварят в лудница, така и расисти и всякакви ненавистнически идеи трябва да бъдат лимитирани, защото не са обосновани с никакви аргументи.

# 1
  • София
  • Мнения: 28 114
Колко е хубаво, че знаеш кога да спреш!

# 2
  • Мнения: 2 518
Имах искрено желание да прочета темата. Отказах се.
Резюме някакво? Wink

# 3
  • Мнения: 1 688
Идеите идват от хората и спорът е малко в стил кокошката и яйцето, но мисля е интересна темата.

За да избегнеш пасивната агресия на включващите се, вземи резюмирай, както са те посъветвали!

Последна редакция: сб, 28 яну 2023, 12:41 от ierldan

# 4
  • Мнения: 9 584
Дали някой би се навил да прочете и резюмира?

# 5
  • София
  • Мнения: 38 211
Заспах. Човешкият мозък не действа така. По-скоро прочита 10 книги, говори с 10 приятели, мисли върху свои лични 10 проблема и тогава му хрумва идеята за някакви действия.
Освен това сме 2023. Да разсъждаваме върху някакви произведения от 1867, които никой не чете, няма сми.

# 6
  • Мнения: 1 522
Който няма желание да чете, да не си прави труда. Аз чета дневно по над 20-30 страници. Все пак, който има време да чете по 200 мнения на ден от по 3 реда във форум, няма да е лошо да прочете някой път и две страници на куп. Произведения от 1853...Ами има произведения и от пети век преди Христа, които си заслужават. Човешката мисъл си заслужава и човешките страсти и чувства, поведение и стремежи не са много различни, независимо дали са написани на клинописно писмо или на смартфон. Това относно критиката.

А с две думи идеята е - дали ако някой каже и разпространява някаква идея, то той носи вината/славата от лошите/добрите последствия от тази идея или вината/славата са само за хората, прилагащи идеята на пратика. Втората насока най-общо е дали трябва да има цензура, някаква изобщо, в едно либерално общество и дали цензурата над нелибералните идеи от страна на либералното общество не прави същото това общество нелиберално. Но препоръчвам да отделите 10 минути да я прочетете. Ще ви отнеме толкова време, колкото да прочетете 10 мнения как някой се оплаква, че има странна пришка на лицето. Което не е маловажно разбира се. Някои пришки са сериозни.

# 7
  • София
  • Мнения: 34 936
Много тафтология, обърка̀х са Rolling Eyes

# 8
  • София
  • Мнения: 38 211
По въпроса за цензурата. В момента и в последните 20 г, неусетно, под формата на авторски права, интернет беше почистен, обран и избърсан от всякакви интересни, революционни книги и идеи. Пробутват се статии и книги тип "бебешко пюре", които изглеждат че имат нещо вътре, но на практика нямат нищо и са създадени да успокоят хората. Яко цензура.

# 9
  • Мнения: 12 627
След като живеем в общество, трябва да се съобразяваме с другите.
Това означава автоцензура, а ако я няма - реална цензура. Да дразниш някого, да го тормозиш и обиждаш не е ок. И ако не искаш да се съобразяваш, ходи да живееш в гората. Обществото може да е либерално, но не може да остави слабите без защита от наглите. Това е една от функциите на държавата, даже и на най-либералната.

"Моята борба" се издава и чете, "Комунистически манифест" се издава и чете, Библията и Коранът се издават и четат. А ако някой тръгне да действа в разрез със законите, които действат в момента, си носи последствията.

# 10
  • Мнения: 125
Аз чета дневно по над 20-30 страници. Все пак, който има време да чете по 200 мнения на ден от по 3 реда във форум, няма да е лошо да прочете някой път и две страници на куп.
Леле колко сериозно. Искаш някой да ти помогне за есето и се караш, че няма желаещи да го прочетат цялото.
По въпроса, абсолютно съм съгласна с Uncommon. Предполага се, че участниците в някакво общуване ще се регулират един друг, но не винаги се получава.
Самите идеи нямат вина:) Авторът носи отговорност. Аз лично бих почела още малко.

# 11
  • Мнения: 1 522
И аз не съм убеден кое е най-правилното. Със сигурност не е готино да има булинг. Но малко си противоречиш в двете части на мнението. Смисъл казваш, че не трябва да има мегдан за агресивни идеи, а после казваш, че Моята борба и Комунистическия манифест се издават. Може би трябва да ги забраним? В същото време дали трябва да забраним и художествените произведения, в които има насилие. В крайна сметка дали директно ще кажеш, че искаш насилие или ще го избобразиш иносказателно чрез художествено измислен герой...за човешкия мозък няма голяма разлика.

Рундел: Искаш някой да ти помогне за есето и се караш, че няма желаещи да го прочетат цялото.

Не Рундел, не искам никой да ми помага. Що тъй реши. Има маса теми във форума, които намирам за несъществени, неинтересни и безсмислени. Ама не ходя да ги спамя да им казвам колко са тъпи. Просто подминавам. Ама тук решихте, че имам желание всички да се интересувате от мен и затова всеки идва да си сложи хейта как не му се четело. Еми не чети, не коментирай, подмини. Нямам проблем, ако ще и никой да не прочете написаното и никой да не коментира. Като не ти харесва, подмини. Няма драма. Създавате няква изкуствена драма. Споко.

Ама не идвай да ми казваш - ох мързи ме, я авторче резюмирай. Ами като те мързи, ходи да четеш други мнения, теми - има маса разнообразие - за пъпки, за разводи, за бебешко ако. Споко.

# 12
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 120
От вината най- любимо ми е бялото.

# 13
  • INFJ
  • Мнения: 9 135
Не мисля, че авторът носи, или трябва да носи отговорност за действията на някой "вдъхновил се" и извършил престъпление, стига да не подтиква към такова съвсем открито, умишлено, целенасочено.

Например, в САЩ е много модерно да обвиняват видео игрите заради всеки ненормалник решил да влезе с автомат в някое училище. Лично аз, преди да обвиня видео игрите, телевизията, радиото, храната, водата, ще посоча с пръст родителите, или поне най-близкият му кръг от хора.
Смятам, че се търси вина в игри, филми, книги, или всякакъв вид идеи и изкуство, просто защото е лесно. По-трудно е да приемеш, че вината може да е в теб, и болното общество, в което живеем.

# 14
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 15 535
От идеи вина не стават, гроздето е за предпочитане. Опитах да чета началния пост обаче е като написан от някое AI, има смислени думички, но смисъл не.
Идеята за тази тема насажда ли вече чувство за вина у автора? 😁

# 15
  • София
  • Мнения: 337
Да кажем, че мислите и идеите сами по себе си могат да носят вина е логически неиздържано. Мислите и идеите са абстракции, които имат нужда от някакъв носител. Не се самосъздават и саморазпространяват. Така че не, идеите не (могат да) носят вина.

Носи ли човек, като носител, вина за мислите си? Зависи коя религия питаш.

Ако непознат ме бутне случайно на улицата, а аз се разгневя и първата ми мисъл е, че искам да го цапардосам с чантата - имам ли вина за зла умисъл, ако не бъде изразена с действие? Като приемаме, че под "вина" разбираме "нарушаване на морални норми", тъй като нарушаването на закони е уредено във всяка държава. Та, подобни спонтанни мисли са по-скоро условен рефлекс или дори инстинкт за самосъхранение (самозащита).

В нашето общество се насърчава споделянето на негативните мисли в контролирана среда като начин за превенция, защото се предполага, че те биха могли да доведат до съответните негативни действия. Ако питам някой свещеник или терапевт какво да направя, за да се избавя от подобни мисли за насилие над непознати на улицата, и двамата биха ми препоръчали да ги споделя под формата на изповед или 50 лв/час. Или пък да постна коментар в темата за оплаквания във форума. Изричането на мисълта я материализира и облекчава нуждата от по-нататъшно действие. В този смисъл, свободната реч е защитена от закона, доколкото говоренето/писането не причиняват материални щети, които лесно могат да бъдат измерени, нито нарушават нечии човешки права. Пропагандата и всякаквите -изми се разглеждат отделно от закона, именно защото прекрачват границата и носят конкретни вреди на конкретни групи от населението.

"Мисъл" не предполага след себе си "действие" - между двете стоят свободната воля и право на избор. Ако Хитлер си беше стоял кротко у тях и само беше записвал мислите си в дневник, щеше ли да е такова олицетворение на злото? Вероятно не. Упражнил е свободната си воля за зли цели, като е намерил платформа за идеите си, така че да бъдат достояние на стотици хиляди хора. След това всеки от тези стотици хиляди хора е имал възможност да прояви собствената си свободна воля на свой ред - и не всички хора възприемат една и съща идея еднакво. Хитлер е имал достатъчно противници от философска и морална гледна точка.

Та дори не съм убедена, че авторите на негативни идеи могат да носят вина за каквото и да е. Вина е силна дума. Отговорност, може би, да, но дори отговорността се простира само до метода на изразяване на мисълта и в какви мащаби бива разпространявана.

# 16
  • Мнения: 5 262
Написаното ми напомни сцена от филм. Една млада жена се оплаква на пастора, че е напуснала ангеля-хранител, който и е бил смисъл на живота и надеждата за бъдещето и сега е отчаяна. Пасторът я съветва да се върне при него, а да не бяга. Лицето и грейва, в следващата сцена пътува с автобус до една къща, разбива вратата, наръгва с нож една по-възрастна жена, грабва и бебето от ръцете и казва: "Върнах се, ангелче."

Човек може да е отговорен само за това, което изрича, а не за това, което бъде разбрано. Тук изключвам откровени подбудителства към престъпления.

Книгата на Хитлер в много държави е забранена. Кое е издателството, ако не е тайна?

# 17
  • Мнения: 1 522
С две думи е нужно да станем като Оруел и да се изразяваме иносказателно като във Фермата за животните. Трябва да говорим само с ефимизми и ако сме първични или с недостатъчно умствен капацитет - нямаме шанс да се изразим. Аз това разбрах от теб.

# 18
  • София
  • Мнения: 34 936
Неписани правила на социума.
Гората голяма.

# 19
  • Мнения: 1 522
Но пък има и двоен стандарт, не можем да го отречем. Ако някоя жена каже, че носи нож в себе си, защото я е страх в тъмното - това е едно. Но ако поразсъждаваш над темата дали определна група хора са по-защитени и имат повече възможности да се държат неадекватно без това да ги застрашава физически - това е подбудителство към насилие. хахахаха

# 20
  • София
  • Мнения: 337
Да, не носят вина. Но дори и в закона, нашият настоящият има случаи, в които идеите се наказват. Например ако казваш на дете разни неща и после то направи нещо, ти ще носиш отговорност за това. Не знам каква точно е трактовката за подбудителство за престъпление, но съм чувал, че и това го има в закона. Смисъл аз го разбирам, че ако кажеш на някой да направи нещо незаконно и той го направи, май дори и в момента ще носиш и ти някаква отговорност.
Не се наказва идеята, а материализирането на идеята под формата действие, в случая подстрекателство. Ако подстрекаваш към бунт, носиш вина за подстрекателството (има някакъв оттенък на принуда), а не защото си мислиш нещо си. Ако подстрекаваш дете, носиш отговорност и за него, защото се приема, че децата и подрастващите до определена възраст не са достатъчно морално зрели, плюс по чисто биологични причини, следователно не могат да проявяват собствената си воля по достатъчно информиран начин. За разлика от подстрекателя възрастен, който е наясно с лимитациите на детската душевност, така да го кажа, и с действието си е нарушил моралната норма да облъчва невинни деца с неподходящи идеи.

По въпроса за цензурата и политкоректната реч мнението ми е, че е въпрос на мода, най-просто казано. Човечеството има големи залитания в крайно десни идеи, на места още удържат фронта, и по инерция в момента залита в крайно ляво. Ще мине известно време, докато махалото спре някъде в центъра.

# 21
  • София
  • Мнения: 38 211
Едно е да кажеш: Всеки има право на хубав живот. Това е идея.
Друго е: Довечера отиваш на улица Перла 18, разбиваш вратата и взимаш парите от шкафа до огледалото. Това е подбудителство. Даже ставате ОПГ.

# 22
  • Мнения: 1 522
Ами аз лично съм присъствал на концерт, на който Слави е казвал, че трябва да отидем и да изметем боклука от парламента. Това като подстрекателство изглежда и приканване за бунт. Значи би трябвало той да е в затвора. Интересното е, че аз който съм крайно либерален - тоест одобрявам гей бракове, всякакви свободи, се плаша от крайният тренд - например фейбук ме блокира многократно, защото съм бил обиждал някого - а аз се изразявам точно като този човек, но без да ползвам ефимизми. Другото интересно е, че аз смятам, че не трябва да забраним дори и най-крайните идеи като крайно десни и крайно леви, които не одобрявам. Защото ако ги забраним ги правим мъченици. Много по-разумно е да ги оборим с логика и доводи.

Рокстар - а какво е ако кажеш не харесвам еди какви си хора. Това омраза ли е или предпочитание? Аз лично съм крайно антирасизма, но разсъждавам. Чудя се и аз.

# 23
  • София
  • Мнения: 38 211
Слави много отдавна трябваше да е в затвора.
Фейсбук също е краен. Просто медия, която се храни от реклама и се пази да не се оцапа. Което пък спада стойността му на медия. 😁
Ами, лично мнение е. Всеки има право на лично мнение, стига да не го изпляска в някоя медия.
Еее, къде ме върна, към следването ми - Медии и ПР.

# 24
  • Мнения: 1 688
Аз не мисля, че проблемът са идеите, а по-скоро тяхната интерпретация от различните индивиди. Затова например, проучвания показват, че колите без шофьор са безпроблемни, ако се управляват по пътищата повсеместно от изкуствен интелект. В момента, в който се прибави човешко управление, настъпват проблемите😊.

# 25
  • София
  • Мнения: 34 936
Ами, крайната простащина вървяща със съответния изказ трябва да не се толерира.
Най- странното е, че цензурираният търси обяснението извън себе си.

# 26
  • Мнения: 775
Няма идея и автор, които да са виновни сами по себе си за каквото и да било. Превръщането им в политики чрез органите и средствата на държавната власт, при това най-често в изкривен и уродлив вид, си е вина на властимащите, не на идеите. Но да обвиниш идеята и автора ѝ (обикновено умрял отдавна) е най-лесния начин да оправдаеш днес собствените си или чужди злодеяния. А, да не забравяме също, че винаги целта на прилагането на идеите е била "за общото благо".

# 27
  • Мнения: 1 522
Ами, крайната простащина вървяща със съответния изказ трябва да не се толерира.
Най- странното е, че цензурираният търси обяснението извън себе си.

Горджи, знаеш онова прословуто на Мартин Нимьолер:

Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах; не бях комунист.
Когато дойдоха за социалдемократите, аз мълчах; не бях социалдемократ.
Когато дойдоха за тези от профсъюзите, аз мълчах; не членувах в профсъюз.
Когато дойдоха за евреите, аз мълчах; не бях евреин.
Когато дойдоха за мен – вече нямаше кой да говори.

Да не стане :

Когато дойдоха за хората говорещи еди как си, аз мълчах, не говорех еди как си.
...
Когато дойдоха за мен – вече нямаше кой да говори.

# 28
  • София
  • Мнения: 34 936
Пак да наблегна на съдържанието и изразните средства, не, че се противопоставям на различната мисъл.

Има начин и начин.

Иначе, аз никога не съм била ограничавана и възпирана да изразявам мислите си, явно съм късметлийка.

# 29
  • София
  • Мнения: 337
Ами аз лично съм присъствал на концерт, на който Слави е казвал, че трябва да отидем и да изметем боклука от парламента. Това като подстрекателство изглежда и приканване за бунт. Значи би трябвало той да е в затвора. Интересното е, че аз който съм крайно либерален - тоест одобрявам гей бракове, всякакви свободи, се плаша от крайният тренд - например фейбук ме блокира многократно, защото съм бил обиждал някого - а аз се изразявам точно като този човек, но без да ползвам ефимизми. Другото интересно е, че аз смятам, че не трябва да забраним дори и най-крайните идеи като крайно десни и крайно леви, които не одобрявам. Защото ако ги забраним ги правим мъченици. Много по-разумно е да ги оборим с логика и доводи.
Слави може да си говори каквото си иска - пак, изразяването на мислите на глас не ги прави непременно вредни, камо ли престъпление (това би било диктатура). А и явно никой от феновете му не му се е вързал. Не съм чула някой да е щурмувал парламента напоследък. Щом няма материални щети и изметени хора, за какво по-точно е виновен? Евентуално някой депутат би могъл да подаде жалба за емоционален тормоз. Ако пък все пак някой се беше юрнал да сваля парламента, и доказуемо може да се проследи, че идеята е дошла от Слави, това вече е съвсем друг казус.

Ако в някаква среда нормата към момента е да се говори с евфемизми, а ти съзнателно я нарушаваш, дали проблемът не е в твоя подход? В смисъл, драмата ти е, че в нета не можеш свободно да наричаш хората с думи, които според теб са ок, но те ги приемат за обидни? Сори, ама в повечето ситуации не е все тая коя дума използваш, защото значението на думите се променя, езикът еволюира според нуждите. Би ли нарекъл шефа си п*дал в очите, дори ако си дълбоко убеден в тази си мисъл? Вероятно не, защото в професионална обстановка нормата е да не псуваш хората на глас. Защо да е по-различно, когато комуникираш с непознати във ФБ?

# 30
  • Мнения: 1 688
Futbolero, пусни една дефиниция на идея, на мен ми се струва, че дискусията е около повече от идея, нещо тип “ценностна система”.

Последна редакция: нд, 29 яну 2023, 06:09 от ierldan

# 31
  • Мнения: 1 522
В контекста на настоящата дискусия идея е всяка комбинация от думи, изразяващи каквито и да е мисли. С две думи - можем ли да си говорим каквото ни щукне.

# 32
  • Мнения: 775
Пак да наблегна на съдържанието и изразните средства, не, че се противопоставям на различната мисъл.

Има начин и начин.

Иначе, аз никога не съм била ограничавана и възпирана да изразявам мислите си, явно съм късметлийка.
Не си късметлийка, умница си. Гледаш винаги изразените мисли да с в унисон с властимащите в момента. Ако ли пък това се случва от самосебе си, то просто си изключително податлива на тяхната пропаганда. Което те прави и имунизирана срещу посланията на чуждата такава. Wink

# 33
  • София
  • Мнения: 38 211
Е ако ни забранят това, пада цялата идея за демокрация и стъпваме лека полека в тоталитаризма. Вечната дилема!

# 34
  • София
  • Мнения: 34 936
Номадски, политическите ми възгледи и ориентиране са си константа от много време, пък управлението се ротира и е разнородно.
Чуваемост има, но има и неприемане на това, което е в разрез с моите възприятия.
И това не ме принизява до слагачество, каквото прокламираш, пък сам извършваш.

# 35
  • Мнения: 775
Точно пък слагачеството никога не ми е било присъщо, Горджи. Точно обратното - винаги съм бил трън в задника на всеки властимащ. Просто защото като имам различно мнение, не ме е страх да си го кажа. И съм си патил и страдал от това, не един и два пъти в моя живот. Но иначе бих изгубил себеуважението си, а го ценя повече от всичо друго.

# 36
  • София
  • Мнения: 34 936
Може би наистина съм умница, защото си подбирам темите, публиката, местата и опонентите за спорове. Много обичам интелигентните спорове, но все по- рядко се удава такава възможност, да не кажа хич.

# 37
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 15 535
И на "вина" пусни дефиниция, че ми се струва включваш доста различни неща в понятието.

# 38
  • Мнения: 1 522
Сега пиша един тълковен речник към статията и ще го публикувам скоро. До тогава нека всеки интерпретира произведението както го разбира.

# 39
  • Мнения: 2 579
Винаги съм успявала да се абстрахирам от тези неща.
Има достатъчно книги, и то интересни, с негативни хм...идеи в тях.  Говоря за художествена литература. И именно това ми харесва, че авторът разчита на интелигентността на читателя, вместо да се старае непременно да накаже примерно главния отрицатален герой или изрично чрез други герои да му начука канчето.
С философите може би е малко по-различно, но ето, той и Х е твърдял, че е вдъхновен от Ницше, но ако човек почете достатъчно Ницше и разбере що за човек е бил, ще разбере, че няма защо да се вини Ницше, затова, че някакъв откачалник се е припознал в писанията му.

# 40
  • out of space
  • Мнения: 8 569
Ненормално ли е да се държим малко по-нормално или поне да пишем нормално?

# 41
  • Мнения: 1 522
Ненормално ли е да се държим малко по-нормално или поне да пишем нормално?

В какъв аспект го казвате това?

# 42
  • Мнения: 3 703
Вината е на идеите, според мен. Основно опасните идеи визирам, защото те обикновено се прилагат в реалността от хора, които не само никога не биха ги измислили сами, но нямат и умствения капацитет да ги схванат. Тоест, ако на Хитлер не му бе достъпно творчеството на Ницше, щеше да си ограничи агресията в семейния/приятелския кръг, грубо казано.
  Цензурата и демокрацията, свободата на словото..изключителна шега са тези. Свободите изобщо налагат непоносимо много ограничения и става сложно до смешно. Моето право да нарека черният черен или неговото право да не бъде наричан черен?

Общи условия

Активация на акаунт