"Бягат" ли българите от българи?

  • 14 084
  • 245
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 3 118
Не, не ги избягвам. И нямам добро мнение за българите, които избягват други българи, само защото са българи. Все едно се опитват от себе си да избягат, нали са българи все пак. А най-ми е жалко като чуя на българско събиране/парти само с българи някой да обяснява как избягвал да контактува с българи. Чак се чудя наистина ли не се усещат. Абе Ганчо, не си сред австралийци сега и не си на австралийско парти! Как така си на българско парти сред българи, като ги избягваш и не контактуваш с тях?

# 16
  • София
  • Мнения: 13 082
Там, където сме живяли най-дълго, не е имало български партита. Дори българи много трудно се срещат. На другото място, където сме живели по-дълго, основно са туристи, търсещи купона или гастарбайтери от по-тъмничките, дето не знаеш дали ще ти се зарадват или ще те преджобят.

# 17
  • Мнения: 1 720
Не бягат, а се лепят. И не само българите, а всякакви националности са така. Предпочита се познатото и лесното. Ако живееш някъде, където си се установил сам, и когато не е имало национален контингент по онова време, си изграждаш среда с националности, каквато ти се удаде. Иначе е по-лесно и удобно да отидеш и да се присъединиш към вече съществуваща емигрантска общност - сбирки, партита, връзки за работа. Мойте две приятелки българки, ги срещнах след 15г емиграция. С едната ме запозна обща приятелка бразилка, другата я срещнах на професионален курс. Преди това българи почти не бях срещала.

# 18
  • Мнения: 5 267
Там, където сме живяли най-дълго, не е имало български партита.
Аз съм ходела 2002-2003 на партита в студентски общежития и там се запознах с днешната ми близка приятелка Heartbeat Имаше българска групичка, но не беше голяма. Не се вписах особено, защото водех с мен другите ми приятели чужденци и общувах по-малко, но не бяха лоши купони.

ПП
А най-ми е жалко като чуя на българско събиране/парти само с българи някой да обяснява как избягвал да контактува с българи
Може да са имали предвид някакви конкретни ситуации. Давам пример. Седя си в едно заведение с група, изведнъж присъстваща, която бегло познавам, си изважда телефона, търси профил във Фейбуск и пише нещо. След малко ми заявява, че е поканила ХУ да дойде, защото и тя е българка. Момичето отказа културно, аз също се позасмях. Някак не е причина да замъкнеш човек по баровете, за да се запознае с... друга българка Grinning

И друг пример: Звъни ми телефонът, шефът отсреща: "Ли Лу, аз съм офиса на ХУ, чакай малко, тук работи една българка, стой!" И изведнъж някакво момиче започва да говори нещо.

Имам и други случки, не са само тези две, но като цяло се разбра какво имам предвид.

Последна редакция: пт, 03 фев 2023, 13:49 от Ли Лу

# 19
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 10 661
В началото даже и да чуя по улицата, все се радвах и гледах да се запозная. Сега обаче много внимавам с кого и как се сближавам. Не че бягам, просто подбирам.

# 20
  • Мнения: 6 550
Отбягвам, да. След като години наред бяхме ангажирани с всякакъв род услуги - консултации за документи и помощи, посрещания по летища, мъкнене на багажи за студенти, безплатни нощувки, купуване на кола втора ръка, търсене на работа...

# 21
  • В заешката дупка
  • Мнения: 4 925
Едни от най-близките ни приятели са българи. Познаваме се от първите ни години тук. Знам почти всички българи, живеещи в Исландия от 20 + години.  Бяхме една шепа хора тогава и си правихме събирания по разни поводи. Разбира се, не всички са ми еднакво близки. С някои съжалявам, че загубих връзка.

# 22
  • Milano
  • Мнения: 3 658
Живяла съм без досега. Продължавам и занапред.

# 23
  • Great Britain
  • Мнения: 2 208
Зависи от динамиката на ситуацията.

# 24
  • Мнения: 12 752
Това, че някой е българин, изобщо не го определя като човек. Все едно някой да пита дали бягам от случайни непознати по улиците на София. Ами не, не бягам, но човек не се сближава просто ей така със случайни хора. Нали в България не го правим, тогава защо бихме го правили в чужбина?

Случвало се е в Германия да се натъкна на някакви простакеси, които коментират на български минувачите по тъп начин, или толерират децата им да се държат зле - ами не се чувствам привлечена, само защото простотиите се ръсят на български.

# 25
  • Мнения: X
От интелигентни, свестни хора няма причина човек да страни. От средностатистическия Бай Ганьо, да, не само страня, ами правя всичко възможно да не ме асоциират с такива хора.

Не ходя по български партита и събирания и като се замисля, с едно изключение (семейство), не поддържам редовен контакт с българи около мен. контакт с българи не търся, ако някъде по някаква случайност попадна на човек, с който се разбираме и сме си симпатични, няма обаче да се дръпна, защото е българин. Просто от моя опит шансовете за това са изключително ниски, защото твърде много хора, дори след години в чужбина, образование, работна среда и прочее, си остават дребни селски тарикати по душа.

Този форум ми е основният досег с българското, затова ми е любопитно какви хора пишат вътре. Личи си, че има много интересни хора, но си и личи, че общото средно ниво е плачевно.

Последна редакция: ср, 08 фев 2023, 08:21 от Анонимен

# 26
  • Down south
  • Мнения: 7 678
Около 20 години живеем извън България.
Българи са ни помагали, помагаме и ние.
Дъщеря ми е възпитана в същия дух.
Темата е изключително обширна, нюансите са много и в никакъв случай не могат да бъдат обхванати от трите плоски въпроса в анкетата.

Голяма група от хората, живеещи извън пределите на страната ще разберат, какво имам предвид.
Факт.

# 27
  • някъде под слънцето...
  • Мнения: 7 222
Не бягам от дадени националности, а от конкретни типажи.
Независисимо какво пише в паспорта ми съм  българка  и съчетавам двете култири, без  да ги противопоставям.Критерий са ми  ценности и характери , а не националност Държа детето ми да говори правилно и без акцент, както родния, така и майчиния си език.Да познава традициите и култирата както на родната си , така и на страната си по произход.
С кого  ще общува, зависи от емпатията и филинга.

Последна редакция: пт, 10 фев 2023, 14:09 от sl

# 28
  • Мнения: 3 292
Каква тема имало, а чак сега я виждам.

Според мен е едно и също дали в Бг дали в чужбина.
Тук ако се срещна с 100 българина, надали ще искаш да се видя отново или да завържа някакъв връзка с повече от 5 човека.
Ако гледам  процентно мисля, че ако срещна 100 българина в чужбина ще има малко повече от 5 човека с които да искам да продължа срещите си, примерно 6-7.

От друга страна избягвам донякъде българи, защото има един голяма част с постоянно проблеми, работа, пари, жени, дори акъл или нямаме никакво съвпадение по никакъв критерии и не са приятна компания, както  и често все нещо искат ако ги допуснеш по-близко.

Едни от най-добрите ми приятели - българи  в момента съм го намерил в чужбина.

Живял съм общо 17 години навън

Има друг тип хора, познавам много такива, които се движат само с българи и всеки нов  срещнат българин им става поне слушател, ако може и нещо друго.

# 29
  • Мнения: 329
От скоро сме в чужбина и в нашия район българи няма за съжаление 😹  Не бих избягвала никой точно защото е българин, даже напротив - ще ми е удоволствие да си поговоря с някой на български и да обменим опит и преживявания. Обаче определено бих избягвала българи ако ми се струват съмнителни, тарикати, авантаджии, измамници и други цветни персонажи. Ако някой е дошъл тук да мами системата и да прави далавери, определено няма да си паснем.

Иначе знам, че има изключително добри, свестни и искрени хора, които са българи, ама има и много ганьовци, на които не съм толкова фен.

Общи условия

Активация на акаунт