Биология на любовта

  • 2 384
  • 28
  •   1
Отговори
  • Мнения: 142
Да се опитаме да разгледаме любовта от гледната точка на природата.

Задачите на еволюцията

Ако ние бяхме на мястото на еволюцията, щяхме да си поставим задачата да създадем някаква работеща система, чрез която всеки вид да може да се запази и развие, да го снабдим с нужните адапционни механизми, за да продължи дейността си на Земята и да бъде успешен.

Какво се случва с човека? Знаем, че той не е най-силното същество на Земята, но определено е най-умното. За да могат хората да развият мозък, еволюцията е трябвало да промени нашата физика. Развитието на мозъка изисква много енергия. Смята се, че бипедализмът (изправеното ходене на два крака) променя играта: когато човек се е изправя на два крака, голямо количество енергия отива за развитието на главния мозък. А когато се е изменя мозъкът, се изменят и правилата на играта от гледна точка на оцеляването.

Как се отразява това на отношенията между мъжете и жените? Когато жената се изправя на два крака, става по-трудно да се придвижва и да оцелява с новороденото си дете (което вече носи на ръце, а не на гърба си). За нея става много трудно да избяга от зверовете или да се скрие някъде. Вече не е толкова лесно да изхрани себе си и малкото. Тогава тя започва да изпитва нужда от помощта на мъжа. Появява се нов феномен – дългосрочното обединение на човешката двойка. По този начин еволюцията ни дава шанс да се развиваме по-нататък и да продължим своя вид.

Всичко опира до избора

На практика еволюцията създава човешката любов чрез поредица от неврофизиологични механизми. Кой трябва да се влюби по-бързо: мъжът или жената? От гледната точка на еволюцията мъжът се влюбва по-бързо и тук важният въпрос е: кого избира? Мъжът има вграден механизъм на генетично ниво, който му позволява веднага да различи най-подходящата за него жена в тълпата. Защо се получава така? Мъжът трябва да прехвърли семето си в правилния „съд“, за да се роди силно и здраво потомство. Но кой е правилният съд? Това е жена с определен, подходящ на генетично ниво имунитет. А борбата за здрава жена в еволюционния смисъл на думата е голяма. Затова природата помага на мъжа, като създава несъзнателен вътрешен механизъм за подбор, който му позволява незабавно да „разчете здравето“ по лицето на жената.

Този механизъм е свързан с областта на мозъка, която (условно) отговаря за емоции като: вдъхновение, удоволствие, повишаване на настроението, а в същото време и с зоната, отговорна за ерекцията (което е логично, защото романтичните чувства трябва да доведат до размножаване). Този механизъм определя и психологическите характеристики на поведението – например факта, че мъжът се влюбва само в една жена в дадения момент, но може бързо да премине от нея към друга в случай на неуспех.

А какво се случва при жените? Докато при мъжа изборът на партньор е на ниво имунитет, то при жената е на ниво разум (механизъм за оценка). Защо ухажването е толкова важно? Жената запомня всички събития, думи, действия на мъжа, които съставят спомените ѝ за него, както и прогнозата ѝ за бъдещето. Съответно, когато една жена си спомня за конкретен мъж и когато този спомен се обработва от емоционалния ѝ център, той получава положителна или отрицателна оценка (отворил вратата – плюс, купил цветя – плюс, забравил да се обади – минус). И тогава споменът, оцветен от емоцията, формира мотивацията за нейния избор. Т.е. колкото повече „плюсове“ има мъжът в прогнозата на жената, толкова по-силна е мотивацията ѝ да го избере.

Това определя и психологичния аспект на женското поведение. Момичетата често избират измежду няколко възможности, като ги сравняват. За жената този избор е много важен, особено когато целта е дългосрочни отношения, защото тя в крайна сметка ще остане сама с дете на ръце, ако нещо се случи. Еволюцията ѝ подсказва, че има нужда преди всичко от безопасност. А за това са нужни ресурси. Така жените дори в наши дни оценяват избраниците си според техните ресурси.

Природата искаше най-доброто, но…

Преди около 70 хиляди години, когато природата ни е надарила с по-високи когнитивни механизми, изобщо не е предполагала, че ще започнем да ги изразходваме за формирането на различни „изкривявания“, които ще влияят на прогнозата, когато правим своя избор. И че грешният избор на партньор допълнително ще ни причини различни форми на страдание и душевна болка.

Ако погледнем по-цинично на еволюционния процес, то изборът е много прост. Ние трябва да оцелеем, а за да оцелеем, са ни нужни ресурси. Тъжният сценарий се получава тогава, когато заради неправилния избор в двойката се образува ресурсен дисбаланс. Например ако жената е на по-високо ресурсно ниво, но поради редица „изкривявания“ („Страх ме е да не остана сама“, „Годините ми вече напредват“, „Никой няма нужда от мен“…) може да избере мъж с ограничени ресурси. И започва да си вярва, че ще успее да го качи на своето (условно) ниво: ще го научи, ще го култивира, ще му напише дипломната работа, баща ѝ ще го включи в семейния бизнес и т.н., и т.н.

Този сценарий обаче е обречен на провал

В момента на избора мъжът равнява жената по себе си. Когато най-качествената жена от обкръжението му каже „да“, той самият става по-качествен в своите очи. И този момент на избора се фиксира на химично и невропластично ниво. Тоест ако тя има голям ресурс, а той – малък, но тя е избрала него, той вярва, че израства до нейното ниво и я настига. Усещането му за себе си е, че е станал по-добър. Затова плановете на жената по неговата трансформация могат да бъдат възприети на нож или ролята ѝ да бъде подценена. А това води до стария сценарий, когато тя започва да изисква от мъжа, защото счита, че той ѝ е длъжен. Или пък се превръща в жертва, която страда, че е дала толкова много, а не е получила достатъчно в замяна.

Уви, еволюцията не предполага разцвет на такива съюзи. И тези примери показват как прости на пръв поглед неврофизиологични механизми оформят психологическия свят на човешките взаимоотношения. Идеалният сценарий е когато и мъжът, и жената имат еднакво количество ресурси. В предишни времена, когато семейството е вземало решение за брака, е носело и отговорността за лошия избор. Днес традициите са променени и обществото пее оди за любовта, но не учи хората как да избират правилно.

Възникването на любовта – защо точно този човек?

Когато харесаме нещо, настроението ни се повишава. А когато хората са в добро настроение, те имат всички шансове да се влюбят. Първият индикатор, че можете да се влюбите в някого: той просто ви харесва, станал е източник на добро настроение. Нивото ви на самокритичност спада, а самооценката ви расте. Образуват се редица асоциации, свързани с това приятно изживяване. Формира се и мотивация за изпитване на удоволствието отново и отново, а за това е нужен същият източник – конкретният човек. Центровете за болка се потискат и това състояние не ви позволява да бъдете нещастни.

Едно от правилата на ученето гласи, че заедно с опита човек кодира всички обстоятелства в мозъка си, тоест ние запомняме източниците на удоволствие. Това е отговорът на въпроса защо можем да се влюбим в абсолютно всеки човек при подходящите условия. Но защо хората често се влюбват, когато са в трудни ситуации, насред някаква житейска драма? Отговорът е прост: подкрепата, оказана от един човек на друг, формира гореспоменатия механизъм.

Но тук трябва много да се внимава, защото тези „изкривявания“ могат да доведат до нездравословен избор. Например човек изпитва удоволствие от скандалите или страда от умствен мазохизъм (невропластично изкривяване). Ако се влюбвате в определен типаж, например т.нар. „лоши момчета“, помислете какво точно ви доставя удоволствие в тези ситуации? Какъв ваш опит ви мотивира да направите такъв избор? Опитайте се да коригирате това. Съществува и друга опасност – ако не променяте прогнозите си и винаги сте недоволни от избора, това образува порочен кръг от взаимоотношения. За да излезете от този кръг, трябва да промените прогнозата.

Как можем да загубим своето „аз“

Вътре в мозъка си имаме определен ресурс, който зависи от броя на невронните мрежи и комбинацията от тяхното преплитане. Той обслужва целия опит, информация и знания, които имаме. Този ресурс е ограничен, така че когато трябва да научим нещо ново, непременно трябва да се отучим от нещо друго. Отучването да правим нещо е не по-малко важно от научаването.

Колкото и странно да звучи, егоизмът в известен смисъл е обусловен от работата на нервната система. Затова природата ни е „надарила“ с периоди на повишена пластичност. Обикновено те се проявяват тогава, когато трябва да се навлезе в нова житейска роля. До 14-годишна възраст те са доста чести, защото човек преминава през различни цикли на развитие на личността. След 14-годишна възраст такъв период се наблюдава между 16 и 18 години, когато човек става независим от родителите си. По-нататък трансформацията на личността също е възможна, но отнема много ресурси и време, тъй като вътрешната природа на човек се определя от набор от автоматизми, които се обслужват от невронни мрежи и се формират на принципа „прогноза – мотивация“.

Какво прави природата с двама егоисти, които трябва да обедини в двойка? Тя им предоставя „период на повишена пластичност“, който често се бърка с любовта. Тук трябва да споменем и окситоцина като невромодулатор и невромедиатор. Често му приписват ролята на хормон на любовта, но това не е съвсем вярно. В този случай окситоцинът засяга пренавиването на невронните мрежи. Когато мъж и жена имат интимен полов акт, те произвеждат огромно количество окситоцин. Т.е. нашият мозък, който е „плътна физиологична решетка, носеща целия ни опит и представата за себе си“, става много пластичен. Ние ставаме изключително възприемчиви към постъпващата информация, всъщност изучаваме света отново с един важен нов елемент – нашия партньор. Периодът на невропластичност ни позволява да прекроим автоматизмите си и да изградим общ мироглед, който ни помага да живеем заедно с партньора си в продължение на много години.

Как възникват токсичните отношения

Токсичните отношения разрушават личността. А личността живее на ниво невронни мрежи. Ако поради вашите „изкривявания“ сте избрали грешния партньор, който е склонен да ви обезценява, тогава вие започвате да запаметявате нов свят и нова информация за себе си през неговата призма на „обезценяване“, което води до разрушаване на вашата личност. Именно на този принцип фаталната красавица се превръща в сива мишка, а напереният мачо – в жалък неудачник.

Затова в началото на една връзка е важно да видите как партньорът ви се отнася с вас. В противен случай дори няма да забележите как вашите силни страни буквално ще се разтворят на физическо ниво и по-слабите черти на характера ви ще се формират с невероятна скорост. И така някой ден, след години, ще вземете в ръка снимка от вашата младост и ще си зададете въпроса: „Защо се случи това точно на мен?“. Как можахте да изберете такъв партньор. Изключително важно е в началото на една връзка да сте запознати с всички неврофизиологични механизми и да се замислите какво е формирало у вас конкретната „физическа мрежа“ (невронните връзки), заради която правите този или онзи избор.

Защо е трудна раздялата

Природата е създала много механизми за свързване на хората, но нито един, който да ги разделя. Мнението, че човек е моногамен, става все по-разпространено в научния свят. Да, можем да сменим няколко партньора, но все пак хората се чувстват най-добре в дългосрочни, емоционално близки отношения. И изпитват болка да се разделят с партньора си, дори когато са осъзнали, че тяхната връзка не носи радост. Само „препрограмирането“ на невронните мрежи може да помогне за заглушаване на болката от раздялата.

Но как да стане това? Как да потиснете желанието да върнете своя изплъзващ се свят? Даже той да е ужасен и токсичен, той си е ваш, при това фиксиран на физическо ниво. Как да направите първата крачка и да се откъснете от своя партньор и досегашния си живот?

За тази цел природата ни е дала механизма на гнева. Гневът лекува болката (стига да не злоупотребяваме с тази схема!). Една и съща система отговаря за мотивацията и гнева, свързвайки префронталния кортекс (който формира оценката и отношението към околния свят) със системата за подсилване (която формира мотивацията). Когато се ядосваме, ние психически обезценяваме човека, тоест буквално понижаваме стойността му. Това, от своя страна, намалява мотивацията да бъдем с него. И в бъдеще ни дава възможност да превключим на друг обект.

В съвременния свят на спиритична толерантност и ню ейдж философии хората често се срамуват от гнева си, но това е много важен неврофизиологичен механизъм на демотивация, необходим за нашето оцеляване. Затова, ако ваш приятел преживява раздяла, проявете „еволюционно спокойствие“ към неговото мрънкане, защото той е в етап на преформатиране на механизма „прогноза – мотивация“.

Раздялата винаги е свързана с болка, просто защото светът ни се разпада, а това боли. Дори когато се разделяме приятелски, пак е имало болка някъде вътре в самите отношения. Болката създава „кортизолови състояния“, които възпрепятстват нашия когнитивен център, префронталната кора, която е отговорна за умствено-аналитичната дейност и оценка. Съответно в моменти на болка не можем да трупаме нов опит и да се учим отново.

За да излезете от това състояние, трябва да си изградите „допаминови прозорци“. Колкото повече допаминови прозорци можете да създадете за себе си, толкова по-бързо ще можете да продължите напред. Те се формират по време на спорт, при отделяне на голямо количество ендорфини, музикална терапия (слушане на весела музика, която повдига настроението), общуване с мотивиращи приятели, които ви помагат да се включите в друга реалност.

# 1
  • Мнения: 8 904
Стендал е описал и обяснил най-точно любовта. Според мен,де:
https://bg.psichiatria.org/stendal-za-lyubovta/

# 2
  • Мнения: 113
"Идеалният сценарий е когато и мъжът, и жената имат еднакво количество ресурси."

Само че кой ще си каже "имам малко ресурси, затова ще избера някого, който също има малко"? Никой не действа така, всеки иска повече, дори да е наясно, че няма да получи или да задържи.

Справка: "Елементарните частици" на Уелбек Simple Smile

Последна редакция: ср, 15 фев 2023, 11:21 от Otus

# 3
  • Мнения: 19 821
Пратих на мъж да прочете поста. Каза, че е ужасен и мъжемразки.
//
Иначе, биологията на любовта е всъщност химия.
Съставките са сравнително известни, но дозировката и смесването – непонятни.

# 4
  • София
  • Мнения: 4 668
Ето тук е много по-детайлно, научно и изчерпателно обяснена биологията на любовта
https://chitanka.info/text/2153
"Анатолий Протопопов - Трактат за любовта, как я разбира ужасния досадник"

Първата част, въведението едно към едно се съдържа в горния текст.

След това другите разсъждения на автора са, горе долу 50 на 50. Нещо вярно, омесено с нещо невярно.
Например, вярно, че хората са моногамни, че за жените партньорите в живота трябва да се броят на пръстите на едната ръка. Чисто биологически е обусловено, а и психически. Вярно е и, че няма механизъм за раздяла. В праисторическите времена тарторът на стадото или умира на лов, или умира от конкурент. И толкова.
Но изобщо не е вярно, нито биологически и еволюционно демонстрирано, че партньорите трябвало да имат еднакви ресурси. Ресурсите идват от мъжа, и това е толкова древно, че е още от преди да станем хора. И това е фундаментално закодирано в инстинктите.

"Гневът" сам по себе си до нищо не води. Поне не и в еволюционен план, на плоскост "любов".
Но е вярно, че "прозорци" от типа спорт, излизания с приятели  тн, помагат на разделите. Това е симулация на "естественото" състояние на човека/органзирма. Да е навън и да се "движи". От еволюционна гледна точка, да си затворен, сам и да лежиш между 4 стени е признак за болест. И е нормално да се само-депресираш.

Доколкото е казано, че "жените избират повече за дългосрочна връзка", това не е точно така.
Най-"жестокият" подбор за мъж е "за кратки отношения". Именно защото жертвата е още по-голяма, отколкото при "дългосрочните отношения". Жената рискува живота си много много повече. Потенциално няма да има кой да я храни, докато е с бебето, а и с какво око се гледат самите майки, дори и в праисторически и пред-човешки времена. Затова винаги изборът е мъж, който в пъти "превъзхожда" жената от "първична" гледна точка, нахален, самоуверен, настойчив, самодоволен. Не казвам, е наистина я превъхожда, но така му изглежда на инстинкта. Въпрос на психика, кой в какво вярва. А жените пряко копират и приемат това, което мъжът вярва. Такъв механизъм е измислила природата, която е далеч от съвършена.
За дългосрочният избор вече се избира повече логически и с "горната" глава. Но, докато през цялата човешка цивилизация това се е правило рано, при съзряването на жените, през последните 10-20г все повече и повече "логическият и рационален" избор на мъж се измества към 30те и дори 40те години на жените. Докато между 18 и 30-40г, се набляга на "емоционалния/пеперудения" избор, който си избира "говедото", щото "любовта е сляпа", и изглежда (поне на пръв поглед), като да е главатаря на "стадото".
Очевидно е, (за който се замисля), че 2та избора почти изцяло си противоречат. Също така е очевидно, че цялата ни цивилизация е изградена по единия метод, а през последните 20г действаме по другия. Интересно какво ще се случва занапред.

Друго нещо в текста, което не съм съгласен, е че "отварняето на врата" дава + точка, и тн, подобни, обаждане и тн.
За толкова хиляди и милиони години еволюция, естественият подбор изчиства харесването/нехаресването с точност до части от процента. Ако наистина подаряването на цветя и отварянето на врата даваха някакви точки, ВСЕКИ, буквално ВСЕКИ щеше да го прави. Щом не го прави, значи не работи. Биология. Еволюция. Точно пък през последните 20г, когато сме се оставили изцяло на биологическия, инстинктивен избор. Сега най-много си проличава какво "сляпата" любов избира. Поне до 27-28г възраст.

Масово напоследък се разпространява вярването, че всички трябва да са щастливи, доволни, спокойни. Всички и завинаги.
За съжаление, природата не работи по този начин. Химията, чувствата у хората (и животните) има определени цели, и те са свръх динамични. И заради тяхната динамичност, чувствата също са динамични. Съответно баланс и блаженство са невъзможни (поне не и в светския живот, религиите си имат монаси и монахини). Това било "токсично", онова било "токсично". Ами няма как, такива са еволюционните програми. Индивидът си "сака" "токсичното". И на всичкото отгоре, всичко това е динамично. Т.е. при събиране на 2ма има един коктейл от хормони, едни страхове и негативности, при ревност други, при изневяра 3ти, при боища 4ти, при раздяла 5ти и при смърт, болести 6ти. Т.е. има непрестанно люшкане насам натам, хаос, емоции, драма.

# 5
  • София
  • Мнения: 882
Пратих на мъж да прочете поста. Каза, че е ужасен и мъжемразки.

Не бих казал. По-скоро се лансират някои твърдения, които са удобни за съвременните учения, но чак мъжемразки... Чел съм подобни делюзии и мога да заявя, че това тук няма типичните черти на текст, писан от мъжемразка. Но пък явно читателят, споменат по-горе, има нереалистична представа за мъжете и за това какво е мъжемразка. Да му пратя и аз няколко текста /чрез теб/, за да се успокои, че тоя текст си е на ниво като за съвременна литература с претенции да възпитава обществото? Но пък рискуваме съвсем да се сдуха като види истински мъжемразки в действие... Тия занимания са само за силни мъже!

# 6
  • Мнения: 2
"Всичко опира до избора" ? Любовта не се избира. Или се влюбваш в някой или не. Избирането на най-подходящият партньор не е никаква любов, по-скоро е логика и пресметливост.
Какво всъщност е любовта е въпрос, който все още си остава без категоричен отговор.
За мен част от любовта е привързаност към някого (може да е човек, животно, дори неодушевен предмет).
Друг я квалифицира и разбира по друг начин.
Най-вероятно звучи любовта да е съвкупност от биохимични процеси протичащи в мозъка, но как възникват, какво ги провокира ...

# 7
  • Мнения: 8 904
Струва ми се,че и в най-страстното влюбване има частица интелектуално съждение. Все пак една високо интелигентна жена надали би се влюбила в мъж,който не е прочел и една книга през живота си.

# 8
  • Мнения: 17 407
Може, може. Спокойно може да се влюби в очакванията си, както изключително често се случва.

# 9
  • Мнения: 19 821
Или в неочакванията си.

# 10
  • в сърцата на децата <3
  • Мнения: 4 033
"Всичко опира до избора" ? Любовта не се избира. Или се влюбваш в някой или не. Избирането на най-подходящият партньор не е никаква любов, по-скоро е логика и пресметливост.
Да се влюбиш не се избира, но да бъдеш с неподходящ, макар и влюбен, е въпрос на избор. Преценка, логика... Не рядко е и въпрос на оцеляване (за съжаление - и физическо). На чиста и необременена с преценка любов могат да се радват само децата/тийнейджърите. После разбират, че всичко си има цена. Най-евтино минаваш ако цената е в пари.

# 11
  • Мнения: 8 904
Намеси ли се логиката,с Любовта е свършено...

# 12
  • в сърцата на децата <3
  • Мнения: 4 033
Не съм съгласна, но хората сме различни Simple Smile

# 13
  • Мнения: 17 407
Е как да не избираш в кого да се влюбиш?!

# 14
  • в сърцата на децата <3
  • Мнения: 4 033
Е как да не избираш в кого да се влюбиш?!
Наистина ли не познаваш някакви прекрасни мъже (или жени, каквото предпочиташ), които колкото и да са чудесни, не си представяш да са ти повече от приятели?

Общи условия

Активация на акаунт