Естетична хирургия на гърди / Мамопластика - 19

  • 33 486
  • 752
  •   1
Отговори
# 465
  • София
  • Мнения: 215
На д-р Стоянов в инстаграма има клипче за масажите ето го https://www.instagram.com/p/ClgQQTWIAgO/?hl=bg

# 466
  • Мнения: 216
В горната част на гърдите ли масажираш? Хващаш двете стани и с кръгови движения разтриваш кожата?
Моят доктор ми показа и масажирам всеки ден,ама като се сетя.
На мен голям проблем са ми чувствителните зърна. Все едно имат щипки поставени върху тях. Някой имал ли е същия проблем?
Доктора каза,че е нормално и ще изчезне,но при мен зърната винаги са били чувствителни на допир и не знам ,не знам...

На майка ми още не съм й казала и скоро не смятам да го правя. Не ми се занимава с нейните бабешки драми.
И моите зърна бяха много чувствителни на допир,но и това отшумя,сега ме болят само като ще ми идва цикъла. Аз на майка ми и казах,даже и ги показах и тя вика:"Малее,като те знам ква си страхлива,как си направи операция..."😅
Ама и харесаха де..

# 467
  • Варна
  • Мнения: 4 922
На д-р Стоянов в инстаграма има клипче за масажите ето го https://www.instagram.com/p/ClgQQTWIAgO/?hl=bg

Това видео и аз го гледах, но то е друг да ти прави масаж и то 2м след операцията, а тук момичетата сами си правят.

# 468
  • Мнения: 89
Момичета и аз доста често мисля вече за някакво подобрение. В процес на правене на бебе сме, но за след това мисля, че наистина ще имам нужда. Към момента съм с едно раждане и кърмене преди 20 години. Гърдите ми не са супер зле, не са увиснали, но останаха по-малки, между А и В, в горната част са напълно празни и като цяло са меки. В същото време зърната са ми големи от кърменето. 🙄

Както цяло ме устройва да не са много големи, защото обичам да спя по корем и изобщо не искам да си нарушавам комфорта, но пък много се ядосвам, че доста от дрехите ми стоят като парцал на закачалка.

А тези които вече имате корекция, бихте ли споделили как мъжете ви се чувстват след промяната, "по-щастливи" ли са? 😁

# 469
  • В царството на мечтите
  • Мнения: 336
Имам две деца дъщеря на 12г. и син на 8г. На дъщеря ми казах, още когато започнах да си търся доктор. Обърна се и ми каза ти си луда. И скоро гледаше  Ергена и идва видимо притеснена показва ми една от участничките и ми казва нали няма да се правиш така. Милата видимо уплашена.
 На синът ми не съм му казала, защото ще се похвали в класа и ще имат тема дацата да дискутират.
На майка ми казах, че ще си правя - реагира много добре /учудващо за мен/, но в момента като казах че имам дата изперка и си наприказва нейните сцени. Добре, че съм и свикнала и не и обръщам внимание.

# 470
  • Мнения: 132
Здравейте,  от моята операция мина 1 месец. Помня всичко и ще го напиша подробно , за да е в полза и след време на някоя жена , която предприема уголемяване на бюста. При мен е само поставяне на импланти , нямам повдигане .
Реших се след раждания и кърмене . Загубен обем беше причината .Стриите също, но те НЕ се повлияват от мамопластика, само стават по незабележими щом гърдата се запълни с имплант.
 Проучих в този форум какво да очаквам , набелязах хирурзи, няколко срещи с доктори .Спрях се на определен специалист , обсъдихме и определихме дата за операцията. От деня на операцията плюс 14 дни напред си предвидих за  болничен за отсъствието от работа.
Седмица преди хирургичната интервенция: взимах хомеопатия

Арника 15СН – 5 гран сутрин
Стафизагрия 15СН – 5 гран. на обяд
Гелсемиум 15СН -5 гран. вечер

12 часа преди операцията не се яде и пие нищо .
Аз лично в деня бях много спокойна . Операцията минава .Събуждам се леко замяна,  бях жадна , но се чака няколко часа и ми даваха на малки глътки със сламка да пия . Привечер ми дадоха и да хапна . Първия ден не можех да стана от леглото сама . На ден 2 вече можех , но много трудно . Изписаха ме и мъжът ми ме докара/ довлече вкъщи. Бях труп и ме постави като предмет в колата на седалката.
болки чувствах и се обезболявах с Кетопрофен , Аналгин , Дексофен на интервали .Щом ме пуска ефекта направо виех от болка . У дома Предпочитах да лежа , но можех и ставах да се обслужвам , бавно се движех , но колкото да не се залежавам много.Болките бяха нечовешки при мен поне до 10ти ден. От 3ти до 10ти ден Мъжът ми ме преобличаше с дрехи,  когато искам да изляза навън или да махна пижамата.Спането по гръб не ми беше зле , а мислех , че няма да мога .
На 10тия ден си спомням,  че казах "Ох , ако нямах нужда , не бих се подложила на това мъчение . "От него ден приблизително болките в гърдите усещах основно при ставане от леглото и изправяне от седеж.
Къпането на косата беше невъзможно и мъжа ми миеше косата .Всичкото домакинство прехвърлих на мъжа ми.Не се справяше добре,  но си траех , че и без това си бях половин човек.
Не шофирах .Ако излизах навън , то е за кратко , че се измарях. На 11 ден спрях обезболяващи.
14ти ден ми смениха превръзка под гърдите беше и преглед. Всичко наред зарастваше. Конци нямах за сваляне,  резорборуеми са. Дренажи също не съм имала  .На 15тия  ден ми казаха да си взема душ сама, за кратко , да не мокря много кожата.Махнах лепенки, превръзки и кратък душ на тялото . Тогава вече усетих , че мога и косата да си мия сама и действах . Опитах и домакинска работа-пералня ,леко прахосмукачка но щом усетя напрежение-веднага спирам , реших вече че е време за готвене ,рязането на някои продукти ( морков  и др твърди все още нямах сила ),  но в общи линии се справях .Дойде ми силата Wink и постепенно си завърнах към домакинските дейности.Децата не се вдигат , ако са мънички , даже и да ва се иска . Трябва да се пазите.

След 14ти ден болките и при ставане /сядане избледняха. Ставах все по-подвижна и дори опитах да шофирам.Не ми беше трудно .Децата във всички тези дни си мислеха,
че съм болна, щом лежа толкова и нищо не правя." Мамо , пак ли дисковата херния" викам Да, мамо , татко ти ще шета и ще ви гледа .Татко им ги носеше сутрин и вечер ги прибираше.Само мъжът ми знаеше за операцията, подкрепяше ме и двамата решихме , че няма нужда децата да знаят , това не ги засяга , даже и роднините ми не научиха , 35год  + защо да им се отчитам,  я . 😀
Върнах се на работа на 15ти ден .Колегите нищо не забелязаха , то няма и какво де. Работя в офис , нямам физическа работа.
След 2та седмица се върнах към живота с пълна сила,  както се казва .
Това е моето възстановяване
Консултация имах освен 14ти ден за лепенки и на 30ти ден -за да се види от доктора как изглеждат гърдите , вече отоците са поспаднали. Масажите , каза доктора , че спомагат за по -бързо да придобият окончателен вид , не са задължителни.Обясни ми , че до 1 год очаквам да станат по -меки на допир гърдите и да изглеждат по -натурално.Няма да стават нито по-малки , нито по -големи , просто ще се оформят по -естествено.
Вече месец по -късно се чувствам отлично .Това се води най -болезнена естетична операция (дали 5, дали 6 или 10 дни -при всеки различно, но все има болка , защото имплантът е под мускула и го притиска ) Според мен няма значение колко кубика е импланта или колко е изходното положение на бюста преди операцията .Щом е подмускулно си е болка .възстановяването е индивидуално .

Последна редакция: чт, 23 мар 2023, 17:18 от Lilinkata

# 471
  • USA
  • Мнения: 7 288
Имам две деца дъщеря на 12г. и син на 8г. На дъщеря ми казах, още когато започнах да си търся доктор. Обърна се и ми каза ти си луда.
На майка ми казах, че ще си правя - реагира много добре /учудващо за мен/, но в момента като казах че имам дата изперка и си наприказва нейните сцени. Добре, че съм и свикнала и не и обръщам внимание.

Така са те тийнчетата.Те са над нещата в живота.
А твойта майка да вземе да се запознае с моята майка. Ще станат първи дружки и ще има да ни обсъждат силиконите и да цъкат с уста колко сме зле. Laughing

Лилинката,здравей.Радвам се да те видя отново тук.Аз питах за теб,защото операцията ти беше малко след тази на Стоянова и 2-3 седмици преди моята.
Много се радвам,че всичко е наред вече.
Интересно е,че теб много те е боляло,а при мен болката беше 4/10 (дори когато не вземах обезболяващи) и като цяло мина много по-леко,отколкото очаквах.  
Най-лошият момент беше преди операцията,когато не успяваха да ми нацелят вените за абокат и още си нося огромните синини.Тогава беше момента,единственият,когато ревнах и горчиво съжалих какво си причинявам.

Сега,ден 9 усещам дърпане по шевовете и много чувствителни зърна.
Още на втория ден се къпах (доктора каза,че няма проблем),с косата имах зор,заради вдигането на ръцете,което ми разпъваше мускулите,но се изтърпява. Започнах да домакинствам още на 3-тия ден (миялна,пералня, готвене)

Ето,за болка наистина е относително.При някои е кошмар,при други минава като любовна песен.

# 472
  • Мнения: 216
Здравейте,  от моята операция мина 1 месец. Помня всичко и ще го напиша подробно , за да е в полза и след време на някоя жена , която предприема уголемяване на бюста. При мен е само поставяне на импланти , нямам повдигане .
Реших се след раждания и кърмене . Загубен обем беше причината .Стриите също, но те НЕ се повлияват от мамопластика, само стават по незабележими щом гърдата се запълни с имплант.
 Проучих в този форум какво да очаквам , набелязах хирурзи, няколко срещи с доктори .Спрях се на определен специалист , обсъдихме и определихме дата за операцията. От деня на операцията плюс 14 дни напред си предвидих за  болничен за отсъствието от работа.
Седмица преди хирургичната интервенция: взимах хомеопатия

Арника 15СН – 5 гран сутрин
Стафизагрия 15СН – 5 гран. на обяд
Гелсемиум 15СН -5 гран. вечер

12 часа преди операцията не се яде и пие нищо .
Аз лично в деня бях много спокойна . Операцията минава .Събуждам се леко замяна,  бях жадна , но се чака няколко часа и ми даваха на малки глътки със сламка да пия . Привечер ми дадоха и да хапна . Първия ден не можех да стана от леглото сама . На ден 2 вече можех , но много трудно . Изписаха ме и мъжът ми ме докара/ довлече вкъщи. Бях труп и ме постави като предмет в колата на седалката.
болки чувствах и се обезболявах с Кетопрофен , Аналгин , Дексофен на интервали .Щом ме пуска ефекта направо виех от болка . У дома Предпочитах да лежа , но можех и ставах да се обслужвам , бавно се движех , но колкото да не се залежавам много.Болките бяха нечовешки при мен поне до 10ти ден. От 3ти до 10ти ден Мъжът ми ме преобличаше с дрехи,  когато искам да изляза навън или да махна пижамата.Спането по гръб не ми беше зле , а мислех , че няма да мога .
На 10тия ден си спомням,  че казах "Ох , ако нямах нужда , не бих се подложила на това мъчение . "От него ден приблизително болките в гърдите усещах основно при ставане от леглото и изправяне от седеж.
Къпането на косата беше невъзможно и мъжа ми миеше косата .Всичкото домакинство прехвърлих на мъжа ми.Не се справяше добре,  но си траех , че и без това си бях половин човек.
Не шофирах .Ако излизах навън , то е за кратко , че се измарях. На 11 ден спрях обезболяващи.
14ти ден ми смениха превръзка под гърдите беше и преглед. Всичко наред зарастваше. Конци нямах за сваляне,  резорборуеми са. Дренажи също не съм имала  .На 15тия  ден ми казаха да си взема душ сама, за кратко , да не мокря много кожата.Махнах лепенки, превръзки и кратък душ на тялото . Тогава вече усетих , че мога и косата да си мия сама и действах . Опитах и домакинска работа-пералня ,леко прахосмукачка но щом усетя напрежение-веднага спирам , реших вече че е време за готвене ,рязането на някои продукти ( морков  и др твърди все още нямах сила ),  но в общи линии се справях .Дойде ми силата Wink и постепенно си завърнах към домакинските дейности.Децата не се вдигат , ако са мънички , даже и да ва се иска . Трябва да се пазите.

След 14ти ден болките и при ставане /сядане избледняха. Ставах все по-подвижна и дори опитах да шофирам.Не ми беше трудно .Децата във всички тези дни си мислеха,
че съм болна, щом лежа толкова и нищо не правя." Мамо , пак ли дисковата херния" викам Да, мамо , татко ти ще шета и ще ви гледа .Татко им ги носеше сутрин и вечер ги прибираше.Само мъжът ми знаеше за операцията, подкрепяше ме и двамата решихме , че няма нужда децата да знаят , това не ги засяга , даже и роднините ми не научиха , 35год  + защо да им се отчитам,  я . 😀
Върнах се на работа на 15ти ден .Колегите нищо не забелязаха , то няма и какво де. Работя в офис , нямам физическа работа.
След 2та седмица се върнах към живота с пълна сила,  както се казва .
Това е моето възстановяване
Консултация имах освен 14ти ден за лепенки и на 30ти ден -за да се види от доктора как изглеждат гърдите , вече отоците са поспаднали. Масажите , каза доктора , че спомагат за по -бързо да придобият окончателен вид , не са задължителни.Обясни ми , че до 1 год очаквам да станат по -меки на допир гърдите и да изглеждат по -натурално.Няма да стават нито по-малки , нито по -големи , просто ще се оформят по -естествено.
Вече месец по -късно се чувствам отлично .Това се води най -болезнена естетична операция (дали 5, дали 6 или 10 дни -при всеки различно, но все има болка , защото имплантът е под мускула и го притиска ) Според мен няма значение колко кубика е импланта или колко е изходното положение на бюста преди операцията .Щом е подмускулно си е болка .възстановяването е индивидуално .
Радвам се,че отново си тук,бяхме се притеснили за теб,предполагах че много те боли и затова не пишеш,съжалявам за което,но по-важното е,че всичко вече е минало и си добре.Чакаме скоро да се похвалиш с резултата и ние да му се порадваме😁♥️

# 473
  • София
  • Мнения: 1 576
Сега чакаме снимки Simple Smile

# 474
  • София
  • Мнения: 1 710
Не съм казвала нито на детето си (тогава на 11),  нито на родители и колеги. Не считам , че е нужно да уведомявам който и да е, това е много лично нещо.
Относно въпросът по-горе: Приятелят ми много им се радва, постоянно благославя докторката колко красиви ги е направила. Като имате предвид, че това не е частта от женското тяло, която първа би му привлякла вниманието, а и ми харесваше гърдите преди Simple Smile

# 475
  • Мнения: 216
Еййй,много сте тихи днес,а ми е толкова скучнооо....🤦‍♀️
И никой не качва снимки,кво е това безобразие не знам...😅🤣

# 476
  • Мнения: 71
И аз само чакам да чета, като сеирджийка, като няма с какво да се похваля.
Стоянова, да ти снимам "преди", да ти стане малко тъжно, искаш ли Joy

# 477
  • Мнения: 216
И аз само чакам да чета, като сеирджийка, като няма с какво да се похваля.
Стоянова, да ти снимам "преди", да ти стане малко тъжно, искаш ли Joy
Давай🤣,после и аз ще ти пратя"преди"да ти стане смешно😅🤣,първо ще ревем,после ще се хилим  хаха😅🤣

# 478
  • Варна
  • Мнения: 4 922
И аз рефрешвам и чакам някой да сподели нещо, че да добавям към записките.
Иначе тихо и кротко чакам още 3 дни до консултацията, че после да пиша "ще" или "не ще" 🙄

# 479
  • Мнения: 216
Успех,на консултацията!Чакаме да се похвалиш 😉🤗

Общи условия

Активация на акаунт